LXVII. РАЗДЕЛ ЗА НЕОДОБРЕНИЕТО ДА СЕ ВЪЗЖЕЛАВА СМЪРТТА ПРИ ВРЪХЛЕТЯЛА НИ БЕДА И ЗА ПОЗВОЛЯВАНЕТО НА ТОВА ПРИ СТРАХ ОТ СМУТ В РЕЛИГИЯТА 590- عنْ أبي هُريرة رضيَ اللَّهُ عنه أَنَّ رَسُولَ اللَّهِ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم قالَ : « لا يَتَمَنَّ أَحَدُكُمُ المَوْتَ إِمَا مُحسِناً ، فَلَعَلَّهُ يَزْدادُ ، وَإِمَّا مُسِيئاً فَلَعَلَّهُ يَسْتَعْتِبُ » متفقٌ عليه، وهذا لفظ البخاري .
وفي روايةٍ لمسلم عن أبي هُريْرةَ رضي اللَّهُ عنه عَنْ رسُول اللَّهِ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم قال : « لا يَتَمَنَّ أَحَدُكُمُ المَوْتَ ، وَلا يَدْعُ بِهِ مِنْ قَبْلِ أَنْ يَأْتِيَهُ ، إِنَّهُ إِذا ماتَ انْقَطَعَ عَمَلُهُ ، وَإِنَّهُ لا يَزيدُ المُؤْمِنَ عُمْرُهُ إِلاَّ خَيراً » .
590. От Абу Хурайра, Аллах да е доволен от него, се предава, че Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Нека никой от вас не възжелава смъртта, защото ако е добротворствал, може да умножи това, а ако е злосторствал, може да се покае“ (всепризнат хадис с текста на ал-Бухари).
Във вариант на Муслим от Абу Хурайра, Аллах да е доволен от него, се предава, че Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Нека никой от вас не възжелава смъртта и не я зове, преди да е дошла, защото ако умре, делото му се прекратява! А възрастта на вярващия не умножава друго освен благото му“.
591- وعن أنسٍ رضي اللَّه عنه قال : قالَ رسولُ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم : لا يَتَمَنَّيَنَّ أَحَدُكُمُ المَوْتَ لِضُرٍّ أَصَابَهُ فَإِنْ كانْ لابُدَّ فاعِلاَ ، فَلْيَقُل : اللَّهُمَّ أَحْيِني ما كانَتِ الحَياةُ خَيْراً لي ، وتَوَفَّني إِذا كانَتِ الوفاةُ خَيراً لي » متفقٌ عليه .
591. От Анас, Аллах да е доволен от него, се предава, че Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Нека никой от вас не възжелава смъртта заради сполетяла го беда! Ако трябва да действа, нека изрече: „О, Аллах, дай ми живот, докато животът е благо за мен, и ме прибери, когато смъртта ще е благо за мен!“ (всепризнат хадис).
592- وعَنْ قَيسِ بنِ أبي حازمٍ قال : دَخَلْنَا عَلى خَباب بنِ الأَرَتِّ رضيَ اللَّهُ عنهُ نَعُودُهُ وَقَدِ اكْتَوى سَبْعَ كَيَّاتٍ فقال : إِنَّ أَصْحابنا الَّذِينَ سَلَفُوا مَضَوْا ، ولَم تَنْقُصْهُمُ الدُّنْيَا ، وإِنَّا أَصَبْنَا ما لا نجِدُ لَهُ مَوْضِعاً إِلاَّ الترابَ ولَوْلاَ أَنَّ النَّبِيَّ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم نهانَا أَنْ نَدْعُوَ بالمَوْتِ لَدَعَوْتُ بِهِ ثُمَّ أَتَيْنَاهُ مَرَّةً أُخْرَى وهُوَ يَبْني حائطاً لَهُ ، فقال : إِنَّ المُسْلِمَ لَيُؤْجَرُ في كُلِّ شَيءٍ يُنْفِقُهُ إِلاَّ في شَيءٍ يَجْعَلُهُ في هذا الترابِ . متفقٌ عليه ، وهذا لفظ رواية البخاري .
592. От Кайс ибн Аби Хазим се предава: „Влязохме при Хаббаб ибн ал-Арат, Аллах да е доволен от него, когото посетихме [докато боледуваше]. Бе изгорен на седем места и каза[1]: „Другарите ни преди нас си отидоха без земният живот да им отнеме нищо, а ние придобихме [блага], за които не намираме друго място освен пръстта[2]. Ако Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, не ни бе забранил да призоваваме смъртта, бих я призовал“. После отидохме при него още веднъж, а той строеше стена [на дома си]. Каза: „На мюсюлманина се въздава награда за всяко нещо, което похарчи освен за онова, което слага в пръстта“ (всепризнат хадис, предаден във варианта на ал-Бухари).
[1] Вероятно е имал нелечими рани. Арабите практикували изгаряне на раните, когато всички останали средства се оказвали безполезни. Ислямът отхвърля прекаленото през онази епоха уповаване на този вид лечение.
[2] Тоест благата да бъдат заровени от страх да не бъдат откраднати. Във варианта на ат-Тирмизи се казва и: „При Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, не притежавах и един дирхам, а сега до дома ми има четирийсет хиляди дирхама“.
<--- Върни се на съдържанието на -
РИЯДУ-С-САРИХИН
Портал