LIV. РАЗДЕЛ ЗА ДОСТОЙНСТВОТО НА ПЛАЧА ОТ СТРАХ ПРЕД АЛЛАХ ВСЕВИШНИЯ ИЛИ ОТ ЛЮБОВ КЪМ НЕГО
قال اللَّه تعالى: ﴿ ويخرون للأذقان يبكون ويزيدهم خشوعاً ﴾
Аллах Всевишния е казал:
„И покорно свеждат чела до земята, плачейки, и им надбавя той смирение“ (17: 109).
وقال تعالى: ﴿ أفمن هذا الحديث تعجبون، وتضحكون ولا تبكون﴾
И е казал още:
„Нима на тази вест се чудите и се смеете, а не плачете“ ( 53: 59–60).
451 - وعَن أبي مَسعودٍ ، رضي اللَّه عنه . قالَ : قال لي النبيُّ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم : «اقْرَأْ علَّي القُرآنَ » قلتُ : يا رسُولَ اللَّه ، أَقْرَأُ عَلَيْكَ ، وَعَلَيْكَ أُنْزِلَ ؟، قالَ : « إِني أُحِبُّ أَنْ أَسْمَعَهُ مِنْ غَيْرِي » فقرَأْتُ عليه سورَةَ النِّساء ، حتى جِئْتُ إلى هذِهِ الآية : ﴿ فَكَيْفَ إِذا جِئْنا مِنْ كُلِّ أُمَّة بِشَهيد وِجئْنا بِكَ عَلى هَؤلاءِ شَهِيداً﴾ [ الآية : 41 ] قال : « حَسْبُكَ الآنَ » فَالْتَفَتَّ إِليْهِ . فَإِذَا عِيْناهُ تَذْرِفانِ . متفقٌ عليه.
451. От Абу Масуд, Аллах да е доволен от него, се предават думите: „Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, ми каза: „Прочети ми Корана!“ Казах: „Пратенико на Аллах, нима аз да ти го чета, след като на теб е низпослан?“ Отговори: „Обичам да го слушам от други хора“. Тогава му прочетох сура Жените, докато стигнах до следното знамение:
„И как ще бъдат, щом доведем от всяка общност свидетел, и теб доведем [о, Мухаммeд] да свидетелстваш за тях?“ (4: 41) Той каза: „Стига засега“. Тогава се обърнах към него и видях от очите му да капят сълзи“ (всепризнат хадис).
452 - وعن أنس ، رضي اللَّه عنه ، قالَ : خَطَبَ رَسُولُ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم خُطْبَةً مَا سَمِعْتُ مِثْلَهَا قَطُّ ، فقالَ : « لَوْ تعْلمُونَ ما أَعْلَمُ لَضَحِكْتُمْ قَلِيلاً وَلَبَكَيْتُمْ كثيراً» قال : فَغَطَّى أَصْحَابُ رَسُولِ اللَّهِ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم . وُجُوهَهُمْ . ولهمْ خَنِينٌ . متفقٌ عليه . وَسَبَقَ بيَانُهُ في بابِ الخَوفِ .
452. От Анас, Аллах да е доволен от него, се предават думите: „Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, направи проповед, каквато никога дотогава не бях чувал. Той каза: „Ако знаете, каквото аз знам, малко бихте се смели и много бихте плакали“. Сподвижниците на Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, скриха лицата си и заридаха“ (всепризнат хадис).
453 - وعن أبي هريرة ، رضي اللَّه عنه ، قال : قالَ رسُولُ اللَّهِ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم : « لاَيَلِجُ النَّارَ رَجْلٌ بَكَى مِنْ خَشْيَةِ اللَّه حَتَّى يَعُودَ اللَّبَنُ في الضَّرْع وَلا يَجْتَمعُ غُبَارٌ في سَبِيلِ اللَّه ودُخانُ جَهَنَّمَ » رواه الترمذي وقال : حديثٌ حسنٌ صحيحٌ .
453. От Абу Хурайра, Аллах да е доволен от него, се предава, че Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Мъж, който е плакал от страх пред Аллах, ще влезе в Огъня само когато млякото се върне в гръдта. Прах [от битка] по пътя на Аллах не се съчетава с дим от Ада“ (разказан от ат-Тирмизи, който го е определил като достоверен и добър хадис).
454 - وعنه قالَ : قالَ رسُولُ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم : « سَبْعَةٌ يُظِلُّهُمُ اللَّهُ في ظِلِّهِ يَوْمَ لا ظِلَّ إلاَّ ظِلُّهُ : إِمامٌ عادِلٌ ، وشابٌّ نَشَأَ في عِبَادَةِ اللَّه تَعالى . وَرَجُلٌ قَلْبُهُ مُعَلَّق بالمَسَاجِدِ . وَرَجُلانِ تَحَابَّا في اللَّه . اجتَمَعا عَلَيهِ . وتَفَرَّقَا عَلَيهِ ، وَرَجَلٌ دَعَتْهُ امْرَأَةٌ ذَاتُ مَنْصِبٍ وَجَمالٍ . فَقَالَ : إِنّي أَخافُ اللَّه . ورَجُلٌ تَصَدَّقَ بِصَدَقَةَ فأَخْفاها حتَّى لاَ تَعْلَمَ شِمالهُ ما تُنْفِقُ يَمِينهُ . ورَجُلٌ ذَكَرَ اللَّه خالِياً فَفَاضَتْ عَيْنَاهُ» متفقٌ عليه .
454. Пак от същия сподвижник се предава, че Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Седмина Аллах ще засени със Своята сянка в Деня, когато не ще има друга сянка освен Неговата: справедлив водител; младеж, израснал в поклонение пред Аллах, Всемогъщия и Всевеликия; мъж, чието сърце е свързано с джамиите; двама мъже, обикнали се заради Аллах, събрали се заради Него и разделили се заради Него; мъж, когото знатна и хубава жена е поканила, а той е отговорил: „Страхувам се от Аллах“; мъж, дал милостиня, но така скришом, че лявата му ръка да не знае какво е дала дясната; мъж, който като споменава Аллах в уединение, очите му се преизпълват със сълзи“ (всепризнат хадис).
455 - وعَن عبد اللَّه بنِ الشِّخِّير . رضي اللَّه عنه . قال : أَتَيْتُ رسُولَ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم وَهُو يُصلِّي ولجوْفِهِ أَزِيزٌ كَأَزِيزِ المرْجَلِ مِنَ البُكَاءِ .
حديث صحيح رواه أبو داود . والتِّرمذيُّ في الشَّمائِل بإِسنادٍ صحيحٍ .
455. От Абдуллах ибн аш–Шиххир, Аллах да е доволен от него, се предава следното: „Отидох при Пратеника на Аллах, докато отслужваше молитвата, а от плач гърдите му кипяха, сякаш кипи котел“ (достоверен хадис, разказан от Абу Дауд и ат-Тирмизи чрез авторитетни първоизвори).
456 - وعن أَنسٍ رضي اللَّه عنه . قالَ : قالَ رسُولُ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم ، لأَبِيِّ بنِ كَعْبٍ . رضي اللَّه عنه : « إِنَّ اللَّه ، عَزَّ وجَلَّ ، أَمْرَني أَنْ أَقْرَأَ علَيْكَ : لَمْ يَكُن الَّذِينَ كَفَرُوا » قَالَ : وَسَمَّاني ؟ قال : « نَعَمْ » فَبَكى أُبَيٌّ . متفقٌ عليه . وفي رواية: فَجَعَلَ أُبَيٌّ يَبْكي.
456. От Анас, Аллах да е доволен от него, се предава, че Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, казал на Убай ибн Кааб, Аллах да е доволен от него: „Аллах Всемогъщия и Всевеликия ми повели да ти прочета: „...които не вярваха, не се разделиха“ (98: 1). Попитал: „И Той ме назова?“ Отговорил утвърдително. И Убай заплакал“ (достоверен хадис). В друг вариант се казва: „И Убай започнал да плаче“.
457 - وعنه قالَ : قالَ أَبو بَكْرٍ لعمرَ ، رضي اللَّه عنهما . بعدَ وفاةِ رسول اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم : انْطَلِقْ بِنا إلى أُمِّ أَيمنَ . رضي اللَّه عنها . نَزُورُها كما كَانَ رسُولُ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم ، يَزُورُها فَلَمَّا انْتَهَيا إِليْها بَكَتْ . فقَالا لها : ما يُبْكِيكِ ؟ أَمَا تَعْلَمِينَ أَنَّ مَا عِنْدَ اللَّه تعالى خَيْرٌ لِرَسُولِ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم ، قالَتْ : إِني لاَ أَبْكِي ، أَنِّي لأَعْلَمُ أَنَّ ما عنْدَ اللَّه خَيرٌ لِرَسُولِ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم ، ولكِنِّي أَبْكِي أَنَّ الوَحْيَ قَدِ انْقَطَعَ مِنَ السَّماءِ فَهَيَّجَتْهُما عَلى البُكاءِ ، فَجَعَلا يَبْكِيانِ مَعهَا رواهُ مسلم. وقد سبق في باب زيارَةِ أَهل الخير .
457. Пак от същия сподвижник се предава, че след смъртта на Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, Абу Бакр казал на Омар, Аллах да е доволен от тях: „Ела да отидем при Ум Айман[1], Аллах да е доволен и от нея, и от сина й, за да я посетим, както Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, я посещаваше!“ Когато пристигнали, тя се разплакала, а те й казали: „Какво те разплаква? Не знаеш ли, че онова, което е при Аллах, е по-добро за Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари?“ Тя отговорила: „Не плача, защото не знам, че онова, което е при Аллах, е по-добро за Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, а плача, защото небесното откровение вече е секнало“. Така тя ги разплакала и заплакали заедно с нея“ (разказан от Муслим191).
458 - وعن ابن عُمَر ، رضي اللَّه عنهما ، قال : « لَمَّا اشْتَدَّ بِرَسُولِ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم وَجَعُهُ قيلَ لَهُ في الصَّلاَةِ فقال : « مُرُوا أَبا بَكْرِ فَلْيُصَلِّ بالنَّاسِ » فقالتْ عائشةُ ، رضي اللَّه عنها: إِنَّ أَبَا بَكْرٍ رَجُلٌ رَقيقٌ إِذا قَرَأَ القُرآنَ غَلَبَهُ البُكاءُ » فقال : « مُرُوهُ فَلْيُصَلِّ » .
وفي رواية عن عائشةَ ، رضي اللَّه عنها ، قالَتْ : قلتُ : إِنَّ أَبا بَكْرٍ إِذا قَامَ مقامَكَ لَم يُسْمع النَّاس مِنَ البُكَاءِ . متفقٌ عليه .
458. От сина на Омар, Аллах да е доволен и от двамата, се предават думите: „Когато се засили болестта на Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, той бе попитан за молитвата [кой да я води]. Каза: „Помолете Абу Бакр и нека той отслужва молитвата с хората!“ Аиша, Аллах да е доволен от нея, каза: „Абу Бакр е човек нежен. Когато чете Корана, го обзема плач“. Каза: „Помолете го и нека той отслужва!“
В друг вариант, предаден от Аиша, Аллах да е доволен от нея, се предават думите: „Ако Абу Бакр заеме твоето място, хората не ще го чуват през плача му“ (всепризнат хадис).
459 - وعن إِبراهيمَ بنِ عبدِ الرَّحمنِ بنِ عوفٍ أَنَّ عبدَ الرَّحمنِ بنَ عَوْفٍ ، رَضيَ اللَّه عنهُ أُتِيَ بطَعامٍ وكانَ صائماً ، فقالَ : قُتِلَ مُصْعَبُ بنُ عُمَيرٍ ، رضيَ اللَّه عنه ، وهُوَ خَيْرٌ مِنِّي ، فَلَمْ يُوجَدْ لَه ما يُكَفَّنُ فيهِ إِلاَّ بُرْدَةٌ إِنْ غُطِّي بِها رَأْسُهُ بَدَتْ رِجْلاُه ، وإِنْ غُطِّيَ بها رِجْلاه بَدَا رأْسُهُ ، ثُمَّ بُسِطَ لَنَا مِنَ الدُّنْيَا ما بُسِطَ أَوْ قالَ : أُعْطِينَا مِنَ الدُّنْيا مَا أُعْطِينَا قَدْ خَشِينَا أَنْ تَكُونَ حَسَنَاتُنا عُجِّلَتْ لَنا . ثُمَّ جَعَلَ يبْكي حَتَّى تَرَكَ الطَّعامَ . رواهُ البخاري .
459. От Ибрахим, син на Абдуррахман ибн Ауф, Аллах да е доволен и от двамата, се предава, че той говеел и му донесли храна [за разговяване]. Казал: „Мусаб ибн Умайр, Аллах да е доволен от него, бе убит. Той бе по-достоен от мен, а не притежаваше нищо, дори за саван – само един плащ, с който като покриеха главата му, се показваха краката, и като покриеха краката му, се показваше главата. После пред нас се изля такова обилие в земния живот, че се изплашихме да не би да са ускорени добрините ни“[2]. Тогава заплакал и оставил храната“ (разказан от ал-Бухари).
460 - وعن أبي أُمامة صُدَيِّ بْنِ عَجلانَ الباهِليِّ ، رضيَ اللَّه عنه ، عن النبيِّ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم قال: «لَيْسَ شَيءٌ أَحَبَّ إِلى اللَّه تعالى من قَطْرَتَين . وأَثَرَيْنِ : قَطْرَةُ دُمُوعٍ من خَشيَةِ اللَّه وَقَطرَةُ دَمٍ تُهرَاقُ في سَبِيلِ اللَّه تعالى ، وأما الأثران فأثر في سبيل الله تعـالى وَأَثَرٌ في فَرِيضَةٍ منْ فَرَائِضِ اللَّه تعالى » رواه الترمذي وقال : حديثٌ حسنٌ .
وفي البابِ أحاديثُ كثيرةٌ ، منها : : حديث الْعِرْباضِ بْنِ سَارِيَة رضي اللَّه عنه قال : وَعَظَنَا رسولُ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم مَوْعِظَةً بليغةً وَجِلَتْ مِنْهَا الْقُلُوبُ وَذَرَفَتْ مِنْهَا الْعُيُون.
460. Абу Умама Судай ибн Аджлан ал-Бахили, Аллах да е доволен от него, се предава, че Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Няма нищо по-любимо за Аллах Всевишния от две капки и две следи. Капките са сълза от страх пред Аллах и кръв, пролята по Неговия път. А следите са по пътя на Аллах Всевишния и от задължение, което Той е предписал“ (разказан от ат-Тирмизи, който го е определил като добър хадис).
Хадисите в този раздел са много, един от тях е предаден от ал-Ирбад ибн Сария, Аллах да е доволен от него, който е казал: „Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, отправи към нас трогателна проповед, от която сърцата се преизпълниха с боязън и очите се насълзиха“ (цитиран под номер 161).
[1] Вж. бел. 170.
[2] Има предвид да не са получили наградата за добрините си тук, на земята, вместо да им бъдат запас за Съдния ден.
<--- Върни се на съдържанието на -
РИЯДУ-С-САРИХИН
Портал