LV. РАЗДЕЛ ЗА ДОСТОЙНСТВОТО НА ВЪЗДЪРЖАНИЕТО В ЗЕМНИЯ ЖИВОТ, ЗА ПОДБУЖДАНЕТО КЪМ ОГРАНИЧЕНИЯ В НЕГО И ЗА ДОСТОЙНСТВОТО НА БЕДНОСТТА

LV. РАЗДЕЛ ЗА ДОСТОЙНСТВОТО НА ВЪЗДЪРЖАНИЕТО В ЗЕМНИЯ ЖИВОТ, ЗА ПОДБУЖДАНЕТО КЪМ ОГРАНИЧЕНИЯ В НЕГО И ЗА ДОСТОЙНСТВОТО НА БЕДНОСТТА



قال اللَّه تعالى: ﴿ إنما مثل الحياة الدنيا كماء أنزلناه من السماء فاختلط به نبات الأرض مما يأكل الناس والأنعام، حتى إذا أخذت الأرض زخرفها وازَّيَّنَتْ وظن أهلها أنهم قادرون عليها أتاها أمرنا ليلاً أو نهاراً فجعلناها حصيداً كأن لم تغن بالأمس، كذلك نفصل الآيات لقوم يتفكرون ﴾

Аллах Всевишния е казал: „Земният живот прилича на вода, която сме излели от небето и с нея по земята изникват растенията за препитание на хората и на добитъка. Когато земята получи своята украса и се окичи, и обитателите й помислят, че имат власт над нея, идва и нашата повеля нощем или денем и я опустошаваме, сякаш довчера не е била цветуща. Така разясняваме знаменията на хора мислещи“ (10: 24).



وقال تعالى: ﴿ واضرب لهم مثل الحياة الدنيا كماء أنزلناه من السماء فاختلط به نبات الأرض فأصبح هشيماً تذروه الرياح، وكان اللَّه على كل شيء مقتدراً. المال والبنون زينة الحياة الدنيا، والباقيات الصالحات خير عند ربك ثواباً وخير أملاً ﴾

И е казал Всевишния: „И им дай за пример земния живот, подобен на вода, която сме излели от небето и с нея изникват растенията по земята, после изсъхват и ветровете ги разпиляват. Аллах за всяко нещо има сила. Имотите и децата са украсата на земния живот, но непреходните праведни дела са най-доброто въздаяние при твоя Господ и са най-доброто за надежда“ (18: 45–46).



وقال تعالى: ﴿ اعلموا أنما الحياة الدنيا لعب ولهو وزينة وتفاخر بينكم وتكاثر في الأموال والأولاد، كمثل غيث أعجب الكفار نباته، ثم يهيج فتراه مصفراً، ثم يكون حطاماً، وفي الآخرة عذاب شديد، ومغفرة من اللَّه ورضوان، وما الحياة الدنيا إلا متاع الغرور﴾

И е казал Той: „Знайте, че земният живот е само игра и забава, и украса, и хвалба между вас, и умножаване на имотите и децата, подобно на растения след дъжд – възхищават сеячите, после изсъхват и ги виждаш пожълтели, после стават на съчки. А в отвъдния живот има сурово мъчение или опрощение от Аллах и благоволение. А земният живот е само измамна наслада“ (57: 20).



وقال تعالى: ﴿ زين للناس حب الشهوات من النساء والبنين والقناطير المقنطرة من الذهب والفضة والخيل المسومة والأنعام والحرث، ذلك متاع الحياة الدنيا، والله عنده حسن المآب ﴾

И е казал Всевишния: „Разкрасена е за хората любовта към страстите – към жените и децата, и струпаните купища от злато и сребро, и към отбраните коне, и добитъка, и посевите. Това е насладата на земния живот, но най-прекрасният пристан е завръщането при Аллах“ (3: 14).



وقال تعالى: ﴿ يا أيها الناس إن وعد اللَّه حق فلا تغرنكم الحياة الدنيا ولا يغرنكم بالله الغرور﴾

И е казал още: „О, хора, обещанието на Аллах е истинно. Никога да не ви подмамва земният живот и никога най-измамният да не ви подмами за Аллах!“ (35: 5)



وقال تعالى: ﴿ ألهاكم التكاثر، حتى زرتم المقابر، كلا سوف تعلمون، ثم كلا سوف تعلمون، كلا لو تعلمون علم اليقين ﴾

И е казал: „Увлича ви преумножаването, додето легнете в гробовете. Ала не! Ще узнаете. И пак не! Ще узнаете. Ала не, ако знаете с достоверното знание“ (102: 1–5).



وقال تعالى: ﴿ وما هذه الحياة الدنيا إلا لهو ولعب، وإن الآخرة لهي الحيوان لو كانوا يعلمون ﴾ . والآيات في الباب كثيرة مشهورة.

И е казал Всевишния: „Този, земният живот, е само забава и игра. А Сетният дом е вечният, ако знаят“ (29: 64).

Кораничните знамения в този раздел са много и известни. Хадисите са повече, отколкото е възможно да се цитират. Ето част от тях:



461- عن عمرو بنِ عوفٍ الأَنْصاريِّ . رضي اللَّه عنه ، أَنَّ رسولَ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم بَعَثَ أَبا عُبيدةَ بنَ الجرَّاحِ ، رضي اللَّه عنه ، إلى البَحْرَيْنِ يَأْتِي بِجزْيَتِهَا فَقَدمَ بِمالٍ منَ البحْرَينِ ، فَسَمِعَت الأَنصَارُ بقُدومِ أبي عُبَيْدَةَ ، فوافَوْا صَلاةَ الفَجْرِ مَعَ رسول اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم فَلَمَّا صَلى رسول اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم ، انْصَرَفَ ، فَتَعَرَّضُوا لَهُ ، فَتَبَسَّمَ رسول اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم حِينَ رَآهُمْ، ثُمَّ قال : «أَظُنُّكُم سَمِعتُم أَنَّ أَبَا عُبَيْدَةَ قَدِمَ بِشَيء مِنَ الْبَحْرَيْنِ » فقالوا : أَجَل يا رسول اللَّه ، فقــال: « أَبْشِرُوا وأَمِّلُوا ما يَسرُّكُمْ ، فواللَّه ما الفقْرَ أَخْشَى عَلَيْكُمْ . وَلكنّي أَخْشى أَنْ تُبْسَطَ الدُّنْيَا عَلَيْكُم كما بُسطَتْ عَلَى مَنْ كَانَ قَبْلَكُمْ ، فَتَنَافَسُوهَا كَمَا تَنَافَسُوهَا . فَتَهْلِكَكُمْ كَمَا أَهْلَكَتْهُمْ » متفقٌ عليه .

461. От Амр ибн Ауф ал-Ансари, Аллах да е доволен от него, се предават думите: „Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, изпрати Абу Убайда ибн ал-Джаррах, Аллах да е доволен от него, в Бахрейн, за да събере поземления данък (джизя). Той донесе парите от Бахрейн. Мединските сподвижници ансарите чуха, че Абу Убайда се е върнал и надойдоха за утринната молитва с Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари. Когато я отслужи, той си тръгна, но сподвижниците го пресрещнаха. Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, се усмихна, като ги видя. После каза: „Май сте чули, че Абу Убайда е донесъл нещо от Бахрейн“. Отговориха: „Да, Пратенико на Аллах!“ Каза: „Чакайте благовестие и се надявайте нещо да ви зарадва! Ала, кълна се в Аллах, не се боя, че ще обеднеете, а по-скоро се боя земният живот да не излее над вас обилие, както се случи с предшествениците ви, и да не се надпреварвате за него, както те се надпреварваха, и да не ви погуби, както и тях погуби“ (всепризнат хадис).

462- وعن أبي سعيدٍ الخدريِّ ، رضيَ اللَّه عنه . قالَ : جَلَسَ رسول اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم عَلى المِنْبَرِ ، وَجَلسْنَا حَوْلَهُ.فقال:« إِنَّ مِمَّا أَخَافُ عَلَيْكُم مِنْ بَعْدِي مَا يُفْتَحُ عَلَيْكُمْ مِن زَهْرَةِ الدُّنيَا وَزيَنتهَا » متفقٌ عيه.

462. От Абу Саид ал-Худри, Аллах да е доволен от него, се предават думите: „Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, седна на минбара[1], а ние насядахме около него. Каза: „Сред онова, за което се боя да не ви сполети подир мен, е да не се разтворят пред вас цветовете и прелестите на земния живот“ (всепризнат хадис).



463- عنه أَنَّ رسولَ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم ، قال : « إِنَّ الدُّنْيَا حُلْوَةٌ خَضِرَةٌ وَإِنَّ اللَّه تَعالى مُسْتَخْلِفكُم فِيهَا ، فَيَنْظُرُ كَيْفَ تَعْملُونَ فاتَّقُوا الدُّنْيَا واتَّقُوا النِّسَاءِ » رواه مسلم .

463. От същия сподвижник се споменава, че Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Земният живот е сладък. Аллах Всевишния ви е оставил тук за наместници, за да види как постъпвате. Бойте се от земния живот и се бойте от жените!“ (разказан от Муслим).



464- وعن أَنسٍ رضيَ اللَّه عنه . أَنَّ النبيَّ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم قال : « اللَّهُمَّ لا عَيْشَ إِلاَّ عَيْشُ الآخِرَةِ » متفقٌ عليه .

464. От Анас, Аллах да е доволен от него, се предава, че Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „О, Аллах, няма друг живот освен отвъдния“ (всепризнат хадис).



465- وعنهُ عن رسول اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم قال : « يَتْبَعُ المَيِّتَ ثَلاثَةٌ : أَهْلُهُ وَمالُهُ وَعَمَلُهُ : فَيَرْجِعُ اثْنَانِ . وَيَبْقَى وَاحدٌ : يَرْجِعُ أَهْلُهُ وَمَالُهُ وَيَبْقَى عَمَلُهُ » متفقٌ عليه .

465. Пак от него се предава, че Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Покойника го следват три неща: роднините му, имотът му и делата му. Две се завръщат, едното остава. Завръщат се роднините и имотът му, а остават делата му“ (всепризнат хадис).



466- وعنه قال : قال رسولُ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم : « يُؤْتِيَ بَأَنْعَمِ أَهْلِ الدُّنْيَا مِن أَهْلِ النَّارِ يَوْمَ الْقِيَامَةِ ، فَيُصْبَغُ في النَّارِ صَبْغَةً ثُمَّ يُقَالُ : يا ابْنَ آدَمَ هَلْ رَأَيْتَ خيراً قَطُّ ؟ هَلْ مَرَّ بِكَ نَعيمٌ قَطُّ ؟ فيقول : لا واللَّه يارَبِّ. وَيُؤْتِى بأَشَدِّ النَّاسِ بُؤْساً في الدُّنْيَا مِنْ أَهْلِ الجَنَّةِ فَيُصْبَغُ صَبْغَةً في الجَنَّةِ ، فَيُقَالُ لَهُ : يا ابْنَ آدَمَ هَلْ رَأَيْتَ بُؤْساً قَطُّ ؟ هَلْ مَرَّ بِكَ شِدَّةُ قَطُّ ؟ فيقولُ : لا ، وَاللَّه ، مَا مَرَّ بِي بُؤْسٌ قَطُّ ، وَلا رَأَيْتُ شِدَّةً قَطُّ » رواه مسلم .

466. Пак от него се предава, че Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „В Деня на възкресението ще бъде доведен онзи от обречените на Ада, който най-много е блаженствал в земния живот, и ще го потопят веднъж в Огъня, а после ще го попитат: „Сине на Адам, виждал ли си някога добро? Случвало ли ти се е някога блаженство?“ Ще отговори: „Не, кълна се, Господи!“ Тогава ще бъде доведен онзи от обитателите на Рая, който в земния живот е бил най-злощастен, и ще го потопят веднъж в Рая, а после ще го попитат: „Сине на Адам, виждал ли си някога злощастие? Случвала ли ти се е някога беда?“ Той ще отговори: „Не, кълна се в Аллах. Никога не ми се е случвало злощастие. Никога не съм виждал беда“ (разказан от Муслим).



467- وعن المُسْتَوْردِ بنِ شدَّادٍ رَضِيَ اللَّه عنه ، قال : قال رسولُ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم : مَا الدُّنْيَا في الآخِرَةِ إِلاَّ مِثْلُ مَا يَجْعَلُ أَحدُكُمْ أُصْبُعَهُ في الْيَمِّ . فَلْيَنْظُرْ بِمَ يَرْجِعُ؟» رواه مسلم .

467. От ал-Мустаурид ибн Шаддад, Аллах да е доволен от него, се предава, че Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Земният живот спрямо отвъдния е като някой от вас да потопи пръст в морето. Нека види колко изважда“ (разказан от Муслим).



468- وعن جابرٍ ، رضِيَ اللَّه عنهُ أَنَّ رسولَ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم مَرَّ بِالسُّوقِ وَالنَّاسُ كتفَيْهِ ، فَمَرَّ بِجَدْيٍ أَسَكَّ مَيِّتٍ ، فَتَنَاوَلَهُ ، فَأَخَذَ بَأُذُنِهِ ، ثُمَّ قال : « أَيُّكُمْ يُحِبُّ أَنْ يَكُونَ هَذَا لَهُ بِدِرْهَمٍ؟» فَقالوا : مَا نُحِبُّ أَنَّهُ لَنَا بِشَيْءٍ ، وَمَا نَصْنَعُ بِهِ ؟ ثم قال : « أَتُحِبُّونَ أَنَّهُ لَكُمْ؟ قَالُوا : وَاللَّه لَوْ كَانَ حَيًّا كَانَ عَيْباً ، إِنَّهُ أَسَكُّ . فكَيْفَ وَهو مَيَّتٌ ، فقال : « فَوَ اللَّه للدُّنْيَا أَهْونُ عَلى اللَّه مِنْ هذا عَلَيْكُمْ » رواه مسلم.

468. От Джабир, Аллах да е доволен от него, се предава, че Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, минал през пазара, заобиколен от две страни от хората си. Тогава попаднал на мъртво безухо козле. Вдигнал го и го прихванал през [дупките за] ушите, после попитал: „Кой от вас би искал да притежава това срещу един дирхам?“ Отговорили: „Не го искаме срещу нищо. Какво да го правим?“ После попитал: „Искате ли все пак да го притежавате?“ Отговорили: „Кълнем се в Аллах, когато бе живо, то имаше недъг – безухо беше, а сега е и мърша“. Той казал: „Кълна се в Аллах, за Него земният живот наистина е по-презрян, отколкото е това за вас“ (разказан от Муслим).



469- وعن أبي ذرٍّ رَضِيَ اللَّه عنه ، قال : كُنْتُ أَمْشِي مَعَ النَّبِيِّ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم ، في حَرَّةٍ بالمدينة ، فَاسْتَقْبلَنَا أَحُدٌ فقال : « يا أَبَا ذَرٍّ » . قلت : لَبَّيْكَ يا رسول اللَّه . فقال : « مَا يَسُرُّني أَنَّ عِنْدِي مِثل أَحُدٍ هذا ذَهباً تَمْضِي عَلَيَّ ثَلاثَةُ أَيَّامٍ وعِنْدِي مِنْهُ دِينَارٌ ، إِلاَّ شَيْءٌ أَرْصُدُهُ لِدَيْنِ ، إِلاَّ أَنْ أَقُولَ بِهِ في عِبَاد اللَّه هكَذَا وَهَكَذا » عن يَمِينهِ وعن شماله ومن خلفه ، ثم سار فقال : « إِنَّ الأَكثَرِينَ هُمُ الأَقَلُّونَ يَومَ القيامةِ إِلاَّ مَنْ قَالَ بالمَالِ هكذَا وهكذا » عن يمينهِ ، وعن شمالهِ ، ومِنْ خَلفه « وَقَليلٌ مَا هُمْ » . ثم قال لي : « مَكَانَك لا تَبْرَحْ حَتَّى آتيَكَ » . ثم انْطَلَقَ في سَوَادِ اللَّيْلِ حتى تَوَارَى ، فسمِعْتُ صَوْتاً قَدِ ارْتَفَعَ، فَتَخَوَّفْتُ أَنْ يَكُونَ أَحَدٌ عَرَضَ للنَّبِيِّ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم فَأَرَدْتُ أَنْ آتِيَهُ فَذَكَرْتُ قوله : « لا تَبْرَحْ حَتَّى آتيَكَ » فلم أَبْرَحْ حَتَّى أَتَاني ، فَقُلْتُ : لقد سَمِعْتُ صَوتاً تَخَوَّفْتُ منه ، فَذَكَرْتُ له . فقال: « وَهَلْ سَمِعْتَهُ ؟ » قلت : نَعَم ، قال : « ذَاكَ جِبريلُ أَتاني فقال : مَن ماتَ مِنْ أُمتِكَ لايُشرِكُ باللَّه شَيئاً دَخَلَ الجَنَّةَ ، قلتُ : وَإِنْ زَنَي وَإِنْ سَرَقَ ؟ قال : وَإِنْ زَنَى وَإِنْ سَرَقَ » متفقٌ عليه . وهذا لفظ البخاري.

469. От Абу Зар, Аллах да е доволен от него, се предават думите: „Вървях с Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, през черна камениста земя в ал-Медина. Пред нас се възправи [планината] Ухуд и той извика: „Абу Зар!“ Казах: „Тук съм, Пратенико на Аллах!“ Каза: „Ако имах толкова много злато, колкото Ухуд, би ме радвало, след като минат три дни, от него да ми остане само едничък динар, освен нещо скътано за [изплащане на] дълг, и да казвам на рабите на Аллах: „Ето ви и това, и това, и това – и надясно, и наляво, и назад...” Сетне той тръгна и каза: „Най-заможните ще са най-бедните в Деня на възкресението освен който казва за богатството си: „Ето ви и това, и това, и това – и надясно, и наляво, и назад... Ала те са малцина“. После ми каза: „Стой на мястото си и не тръгвай, докато не дойда!“ И потегли в мрака на нощта, докато се скри. Тогава чух да се надига глас. Уплаших се да не би някой да е нападнал Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари. Исках да отида при него, но си спомних думите му: „Не тръгвай, докато не дойда!“ И не тръгнах, докато той не се върна. Казах му: „Чух глас, от който се изплаших“. И му споменах [какво се е случило]. Попита ме: „Нима го чу?“ Отговорих утвърдително. Каза: „Това бе Джибрил, който ме навести и ми каза: „Който от твоята общност умре, без нищо да е съдружавал с Аллах, той ще влезе в Рая“. Попитах: „Дори ако е прелюбодействал и е крал?“ Отговори: „Дори ако е прелюбодействал и е крал“ (всепризнат хадис, разказан по варианта на ал–Бухари).



470- وعن أبي هريرة رضي اللَّه عنه ، عنْ رسول اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم قال : « لو كان لي مِثلُ أُحُدٍ ذَهَباً ، لَسرَّني أَنْ لا تَمُرَّ علَيَّ ثَلاثُ لَيَالٍ وَعِندِي منه شَيءٌ إلاَّ شَيءٌ أُرْصِدُه لِدَينٍ » متفقٌ عليه .

470. От Абу Хурайра, Аллах да е доволен от него, от Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, се предава: „Ако имах злато, колкото Ухуд, би ме радвало след изтичането на три нощи да не ми остане нищо от него освен малко за изплащане на дълг“ (всепризнат хадис).



471- وعنه قال : قال رسول اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم : انْظُرُوا إلى منْ هَوَ أَسفَلُ منْكُمْ وَلا تَنْظُرُوا إلى مَنْ فَوقَكُم فهُوَ أَجْدرُ أَن لا تَزْدَرُوا نعمةَ اللَّه عَليْكُمْ » متفقٌ عليه وهذا لفظ مسلمٍ .

وفي رواية البخاري ، « إِذا نَظَر أَحَدُكُمْ إلى مَنْ فُضلَ عليهِ في المالِ وَالخَلْقِ فلْينْظُرْ إلى مَنْ هو أَسْفَلُ مِنْهُ » .

471. Пак от същия сподвижник се предава, че Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Гледайте към онези под вас, а не гледайте към онези над вас. Това е най-достойното, за да не презирате благата, дарени ви от Аллах“ (всепризнат хадис, разказан според варианта на Муслим).

Във варианта на ал-Бухари се казва: „Ако някой от вас гледа към онези, които са предпочетени да го превъзхождат по своя имот и природа, нека погледне и към онези под себе си“.

472- وعنه عن النبي صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم قال : « تَعِسَ عبْدُ الدِّينَارِ وَالدِّرْهَمِ وَالقطيفَةِ وَالخَمِيصَةِ ، إِنْ أُعطِيَ رضي ، وَإِنْ لَمْ يُعطَ لَمْ يَرْضَ » رواه البخاري .

472. Пак от него се предава, че Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Погинал е робът на динара, дирхама, бархета и златовезаните черни одежди. Ако му се даде, е доволен, а ако не му се даде, недоволства“ (разказан от ал-Бухари).



473- وعنه ، رضي اللَّه عنه ، قال : لقَدْ رَأَيْتُ سبعِين مِنْ أَهْلِ الصُّفَّةِ ، ما منْهُم رَجُلٌ عليه رداءٌ ، إِمَّا إِزَارٌ ، وإِمَّا كِسَاءٌ ، قدْ ربطُوا في أَعْنَاقِهِمْ ، فَمنْهَا مَا يبْلُغُ نِصفَ السَّاقَيْن . ومنْهَا ما يَبْلُغُ الكَعْبينِ . فَيجْمَعُهُ بيدِه كراهِيَةَ أَنْ تُرَى عوْرتُه » رواه البخاري .

473. Пак от него се предават думите: „Видях седемдесет обитатели на преддверието, от които нито един не носеше плащ: или само наметка, или покривало, вързани на шията. Някои от тях им стигаха до под коленете, а други – до петите, и човекът ги придържаше с ръка, за да не се видят срамотите му“ (разказан от ал-Бухари.)



474- وعنه قال : قال رسول اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم : « الدُّنْيَا سِجْنُ المُؤْمِنِ وجنَّةُ الكَافِرِ» رواه مسلم .

474. Пак от него се предава, че Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Земният живот е затвор за вярващия и рай за неверника“ (разказан от Муслим).



475- وعن ابن عمر ، رضي اللَّه عنهما ، قال : أَخَذ رسول اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم بِمَنْكِبَيَّ ، فقال: «كُنْ في الدُّنْيا كأَنَّكَ غريبٌ ، أَوْ عَابِرُ سبيلٍ » .

وَكَانَ ابنُ عمرَ ، رضي اللَّه عنهما ، يقول : إِذَا أَمْسيْتَ ، فَلا تَنْتظِرِ الصَّباحَ وإِذَا أَصْبحْت ، فَلا تنْتَظِرِ المَساءَ ، وخُذْ منْ صِحَّتِكَ لمرضِكَ ومِنْ حياتِك لِموتكَ . رواه البخاري .

475. От сина на Омар, Аллах да е доволен и от двамата, се предават думите: „Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, ме хвана за рамото и каза: „Бъди в земния живот, сякаш си странник или пътник!“ Синът на Омар, Аллах да е доволен и от двамата, казвал: „Доживееш ли до вечерта, не очаквай сутринта, и доживееш ли до сутринта, не очаквай вечерта, а вземи от своето здраве за болестта си и от своя живот – за смъртта си!“ (разказан от ал-Бухари)

При тълкуването на този хадис е казано, че смисълът му е следният: не се опирай на земния живот, не го приемай за своя родина, не мисли за дълговечност там и да не ти е грижа, и се привързвай към него само както странник се привързва към чужда земя, и да не те занимава онова, което не занимава странника, желаещ да се върне при семейството си. С Аллах е сполуката.



468- وعن أبي الْعبَّاس سَهْلِ بنِ سعْدٍ السَّاعديِّ ، رضي اللَّه عنه ، قال : جاءَ رجُلٌ إلى النبيِّ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم : فقالَ : يا رسول اللَّه دُلَّني عَلى عمَلٍ إِذا عَمِلْتُهُ أَحبَّني اللَّه ، وَأَحبَّني النَّاسُ ، فقال : « ازْهَدْ في الدُّنيا يُحِبَّكَ اللَّه ، وَازْهَدْ فِيمَا عِنْدَ النَّاسِ يُحبَّكَ النَّاسُ » حديثٌ حسنٌ رواه ابن مَاجَه وغيره بأَسانيد حسنةٍ .

476. От Абу л-Аббас Сахл ибн Саад ас-Саиди, Аллах да е доволен от него, се предават думите: „При Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, дойде човек и каза: „Пратенико на Аллах, посочи ми дело, което като го извърша, и Аллах ще ме обикне, и хората ще ме обикнат!“ Той каза: „Въздържай се от земния живот и Аллах ще те обикне! Въздържай се от онова, което хората притежават, и те ще те обикнат!“ (добър хадис, разказан от Ибн Маджа и други с добър свод от разказвачи)



477- وعن النُّعْمَانِ بنِ بَشيرٍ ، رضيَ اللَّه عنهما ، قالَ : ذَكَر عُمَرُ بْنُ الخَطَّاب ، رضي اللَّه عنه ، ما أصاب النَّاسُ مِنَ الدُّنْيَا ، فقال : لَقَدْ رَأَيْتُ رسول اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم يَظَلُّ الْيَوْمَ يَلْتَوي ما يَجِدُ مِنَ الدَّقَل ما يمْلأُ بِهِ بطْنَهُ . رواه مسلم .

477. От ан-Нуаман, син на Башир, Аллах да е доволен и от двамата, се предават думите: „Омар ибн ал-Хаттаб, Аллах да е доволен от него, спомена за пораженията, които земният живот нанася на хората. И каза: „Видях Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, да прекарва деня си, превит [от глад], без да намери дори развалени фурми, с които да утоли стомаха си“ (разказан от Муслим).



478- وعن عائشةَ ، رضي اللَّه عنها ، قالت : تُوفِّيَ رسولُ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم ، وما في بَيْتي مِنْ شَيْءٍ يَأْكُلُهُ ذُو كَبِدٍ إِلاَّ شَطْرُ شَعيرٍ في رَفٍّ لي ، فَأَكَلْتُ مِنْهُ حَتَّى طَال علَيَّ ، فَكِلْتُهُ فَفَنِيَ . متفقٌ عليه .

478. От Аиша, Аллах да е доволен от нея, се предават думите: „Когато Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, почина, вкъщи нямаше нищо, което живо същество може да яде, само малко ечемик на един рафт. Ядох от него дълго време, докато го претеглих и чак тогава свърши“ (всепризнат хадис).



479- وعن عمر بنِ الحارِث أَخي جُوَيْرِية بنْتِ الحَارثِ أُمِّ المُؤْمِنِينَ ، رضي اللَّه عنهما ، قال : مَا تَرَكَ رسولُ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم ، عِنْدَ مَوْتِهِ دِينَاراً وَلا دِرْهَماً ، ولا عَبْداً ، وَلا أَمَةً ، وَلا شَيْئاً إِلاَّ بَغْلَتَهُ الْبَيْضَاءَ الَّتي كَان يَرْكَبُهَا ، وَسِلاحَهُ ، وَأَرْضاً جَعَلَهَا لابْنِ السَّبيِلِ صَدَقَةً » رواه البخاري .

479. От Амр ибн ал-Харис, брат на Джуайрия, дъщеря на ал-Хариса, една от Майките на мюсюлманите, Аллах да е доволен от тях, се предават думите: „След смъртта си Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, не остави нито един динар, нито един дирхам, нито един роб, нито една робиня, нищо освен бялото си муле, което яздеше, оръжието си и земя, оставена за подаяние на пътника“ (разказан от ал-Бухари).

480- وعن خَبَّابِ بنِ الأَرَتِّ ، رضي اللَّه عنه ، قال هَاجَرْنَا مَعَ رسول اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم نَلْتَمِسُ وَجهَ اللَّه تعالى فَوَقَعَ أَجْرُنا عَلى اللَّه ، فَمِنَّا مَنْ مَاتَ وَلَمْ يأْكُلْ مِنْ أَجرِهِ شَيْئاً . مِنْهُم مُصْعَبُ بن عَمَيْر ، رضي اللَّه عنه ، قُتِلَ يَوْمَ أُحُدٍ ، وَتَرَكَ نَمِرَةً، فَكُنَّا إِذَا غَطَّيْنا بهَا رَأْسَهُ، بَدَتْ رجْلاهُ ، وَإِذَا غَطَّيْنَا بِهَا رِجْلَيْهِ ، بَدَا رَأْسُهُ ، فَأَمَرَنا رسولُ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم ، أَنْ نُغَطِّيَ رَأْسَهُ، وَنَجْعَلَ عَلى رجْليهِ شَيْئاً مِنَ الإِذْخِرِ ، ومِنَّا مَنْ أَيْنَعَتْ لَهُ ثَمَرَتُهُ . فَهُوَ يَهدبُهَا، متفقٌ عليه.

480. От Хаббаб ибн ал-Арат, Аллах да е доволен от него, се предават думите: „Преселихме се заедно с Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, заради Аллах Всевишния. Нашата награда остана при Аллах. Някои от нас починаха, без да получат нищо от своята зeмна награда. Сред тях е Мусаб ибн Умайр, Аллах да е доволен от него. Той бе убит в сражението при Ухуд. От него остана само едно цветно вълнено покривало и когато покривахме с него главата му, се показваха краката му, а когато покривахме краката му, се показваше главата. Тогава Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, ни накара да покрием главата му и да сложим върху краката му малко уханна тръстика. А за някого от нас плодовете узряха и той ги береше“ (всепризнат хадис).



481- وعن سَهْلِ بنِ سَعْد السَّاعديِّ ، رضي اللَّه عنه ، قال : قال رسول اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم : « لَوْ كَانَت الدُّنْيَا تَعْدِلُ عِنْدَ اللَّه جَنَاحَ بَعُوضَةٍ ، مَا سَقَى كَافراً منْها شَرْبَةَ مَاءٍ » رواه الترمذي . وقال حديث حسن صحيح .

481. От Сахл ибн Саад ас-Саиди, Аллах да е доволен от него, се предава, че Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Ако пред Аллах земният живот е равностоен на крило на комар, Той не ще напои неверник дори с глътка вода от него“ (разказан от ат-Тирмизи, който го е определил като достоверен и добър хадис).



482- وعن أبي هُرَيْرَة رضي اللَّه عنه ، قال : سمعتُ رسولَ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم يقول : « أَلاَ إِنَّ الدُّنْيَا مَلْعُونَةٌ ، مَلعون مَا فيها ، إِلاَّ ذِكْرَ اللَّه تعالى ، ومَا وَالاَه وَعالماً وَمُتَعلِّماً » .

رواه الترمذي وقال : حديثٌ حسنٌ .

482. От Абу Хурайра, Аллах да е доволен от него, се предават думите: „Чух Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, да казва: „Наистина земният живот е прокълнат и всичко в него е прокълнато освен споменаването на Аллах Всевишния и онова, което Той одобрява, и учения, и учещия се[2] (разказан от ат-Тирмизи, който го е определил като добър хадис).



483- وعن عَبْدِ اللَّه بنِ مسعودٍ ، رضي اللَّه عنه ، قال : قال رسول اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم : « لا تَتَّخِذُوا الضَّيْعَةَ فَتَرْغَبُوا في الدُّنْيا » .

رواه الترمذي وقال : حديثٌ حسنٌ .



483. От Абдуллах ибн Масуд, Аллах да е доволен от него, се предава, че Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Не взимайте парче земя, та да възжелавате целия свят!“[3] (разказан от ат-Тирмизи, който го е определил като добър хадис)



484 - وعن عبدِ اللَّه بنِ عمرو بنِ العاصِ رضي اللَّه عنهما ، قال : مَرَّ عَلَيْنَا رسولُ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم وَنحنُ نُعالجُ خُصًّا لَنَا فقال : « ما هذا ؟ » فَقُلْنَا : قَدْ وَهِي ، فَنَحْنُ نُصْلِحُه ، فقال : « ما أَرَى الأَمْرَ إِلاَّ أَعْجَلَ مِنْ ذلكَ » .

رواه أَبو داود ، والترمذيُّ بإِسناد البخاريِّ ومسلم ، وقال الترمذيُّ : حديثٌ حسنٌ صحيحٌ .

484. От Абдуллах, син на Амр ибн ал-Ас, Аллах да е доволен и от двамата, се предават думите: „Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, мина покрай нас, докато поправяхме наша колиба. Той попита какво е това. Отговорихме: „Разнебитила се е, та я постягаме“. Каза: „Мисля, че смъртта е още по-бърза“ (разказан от Абу Дауд и ат-Тирмизи чрез първоизворите на ал-Бухари и Муслим. Ат-Тирмизи го е определил като достоверен и добър хадис).



485 - وعن كَعْبِ بنِ عِيَاضٍ ، رضي اللَّه عنه ، قال : سمعتُ رسولَ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم يقول: إِنَّ لِكُلِّ أُمَّةٍ فتنةً ، فِتنَةُ أُمَّتي المَالُ » رواه الترمذي وقال : حديثٌ حسنٌ صحيحٌ.

485. От Кааб ибн Ияд, Аллах да е доволен от него, се предават думите: „Чух Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, да казва: „За всяка общност има изпитание. Изпитанието за моята общност е богатството“ (разказан от ат-Тирмизи, който го е определил като достоверен и добър хадис).



486 - وعن أبي عمرو ، ويقالُ : أَبو عبدِ اللَّه ، ويقال : أَبو لَيْلى عُثْمَانُ بنُ عَفَّانَ رضي اللَّه عنه ، أَنَّ النبيَّ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم قال : « لَيْسَ لابْن آدَمَ حَقٌّ في سِوى هَذِهِ الخِصَال : بَيْتٌ يَسْكُنُهُ ، وَثَوْبٌ يُوَارِي عَوْرَتَهُ وَجِلْفُ الخُبز ، وَالمَاءِ » رواه الترمذي وقال : حديث صحيح.

486. От Абу Амр (или от Абу Абдуллах, или от Абу Лайла Усман ибн Аффан), Аллах да е доволен от него, се предава, че Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Синът на Адам има право само на четири неща: дом, в който да живее; дреха, с която да скрива срамотите си; къшей хляб; и вода“ (разказан от ат-Тирмизи, който го е определил като добър хадис196).

Ат-Тирмизи е казал: „Чух Абу Дауд Сулайман ибн Салим ал-Балхи да казва: „Чух ан-Надр ибн Шумайл да казва: „В случая къшей означава хляб без корица“. Друг е казал: „Това е твърд хляб“. Ал-Харауи е казал: „Това е мястото, където се слага хляб, като дисаги например.” Аллах знае най-добре“.

487 - وعنْ عبْدِ اللَّه بنِ الشِّخِّيرِ « بكسر الشين والخاءِ المشددةِ المعجمتين» رضي اللَّه عنه ، أَنَّهُ قَالَ : أَتَيْتُ النَّبِيَّ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم وهُوَ يَقْرَأُ : ﴿ أَلهَاكُمُ التَّكَاثُرُ ﴾ قال: « يَقُولُ ابنُ آدَم: مَالي ، مَالي ، وَهَل لَكَ يَا ابن آدمَ مِنْ مالِكَ إِلاَّ مَا أَكَلت فَأَفْنيْتَ ، أو لبِستَ فَأَبْلَيْتَ ، أَوْ تَصَدَّقْتَ فَأَمْضيْتَ ؟» رواه مسلم .

487. От Абдуллах ибн аш–Шиххир, Аллах да е доволен от него, се предават думите: „Отидох при Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, когато той изричаше: „Увлича ви преумножаването“ ( Коран 102: 1). Каза: „Синът на Адам изрича: „Моят имот... Моят имот… Ала нима ти, сине на Адам, притежаваш от своя имот друго освен онова, което изяждаш и смилаш, или обличаш и износваш, или даваш за милостиня и оставяш да пребъде“ (разказан от Муслим).



488 - وعن عبدِ اللَّه بن مُغَفَّلٍ ، رضي اللَّه عنه ، قال : قال رجُلٌ للنَّبِيِّ ص: يارسولَ اللَّه ، واللَّه إِنِّي لأُحِبُّكَ ، فقال : « انْظُرْ ماذا تَقُولُ ؟ » قال : وَاللَّه إِنِّي لأُحِبُّكَ، ثَلاثَ مَرَّاتٍ ، فقال : « إِنْ كُنْتَ تُحبُّني فَأَعِدَّ لَلفقْر تِجْفافاً، فإِنَّ الفَقْر أَسْرَعُ إلى من يُحِبُّني مِنَ السَّيْل إلى مُنْتَهَاهُ » رواه الترمذي وقال حديث حسن.

488. От Абдуллах ибн Мугаффал, Аллах да е доволен от него, се предават думите: „Един мъж каза на Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари: „Пратенико на Аллах, кълна се в Аллах, обичам те!“ Той каза: „Помисли си какво казваш!” [Мъжът] каза: „Кълна се в Аллах, наистина те обичам!“ [И изрече това] три пъти. [Пророка] каза: „Ако ме обичаш, тогава приготви броня за бедността! Бедността стига до онези, които ме обичат, по-бързо, отколкото потокът – до своя предел“ (разказан от ат-Тирмизи, който го е определил като добър хадис[4]).



489 - وعن كَعبِ بنِ مالكٍ ، رضي اللَّه عنه ، قال : قال رسول اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم : « مَاذِئْبَان جَائعَانِ أُرْسِلا في غَنَم بأَفْسَدَ لَهَا مِنْ حِرْصِ المَرْءِ على المالِ وَالشـَّرفِ لِدِينهِ » رواه الترمذي وقال : حديث حسن صحيح .

489. От Кааб ибн Малик, Аллах да е доволен от него, се предава, че Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Дори два прегладнели вълка, пуснати сред овце, не са толкова пагубни за тях, колкото е за вярата на човека жаждата му за богатство и знатност“ (разказан от ат-Тирмизи, който го е определил като достоверен и добър хадис).



490 - وعن عبدِ اللَّه بن مَسْعُودٍ رضي اللَّه عنه ، قال : نَامَ رسولُ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم على حَصيرٍ فَقَامَ وَقَدْ أَثَّرَ في جَنْبِهِ ، قُلْنَا : يا رَسُولَ الَّه لوِ اتَّخَذْنَا لكَ وِطَاءً ، فقال : « مَالي وَلَلدُّنْيَا ؟ مَا أَنَا في الدُّنْيَا إِلاَّ كَرَاكبٍ اسْتَظَلَّ تَحْتَ شَجَرَةٍ ثُمَّ رَاحَ وَتَرَكَهَا » .

رواه الترمذي وقال : حديث حسن صحيح

490. От Абдуллах ибн Масуд, Аллах да е доволен от него, се предават думите: „Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, спеше върху палмови клонки. Когато стана, те се бяха отбелязали по страната му. Казахме: „Пратенико на Аллах, да ти приготвим меко легло“. Отговори: „За какво ми е земният живот! В него аз съм само като ездач, скрил се на сянка под някое дърво, а после отпътувал и напуснал“ (разказан от ат-Тирмизи, който го е определил като достоверен и добър хадис).



491 - وعن أبي هريرة رضي اللَّه عنه ، قال : قال رسولُ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم : « يَدْخُلُ الفُقَراءُ الجَنَّةَ قَبْلَ الأَغْنِيَاءِ بِخَمْسِمائَةِ عَامٍ » رواه الترمذي وقال : حديث صحيح .

491. От Абу Хурайра, Аллах да е доволен от него, се предава, че Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Бедните ще влязат в Рая петстотин години преди богатите“ (разказан от ат-Тирмизи, който го е определил като достоверен хадис).

492 - وعن ابن عَبَّاسِ ، وعِمْرَانَ بن الحُصَيْن ، رضي اللَّه عنهم ، عن النبيِّ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم قال: «آطَّلعْتُ في الجَنَّةِ فَرَأَيْت أَكْثَرَ أَهلِهَا الفُقَراءَ . وَاطَّلَعْتُ في النَّارِ فَرَأَيْتُ أَكْثَرَ أَهْلِهَا النِّساءَ » متفقٌ عليه . من رواية ابن عباس .

492. От Ибн Аббас и Имран ибн ал-Хусайн, Аллах да е доволен от тях, се предават следните думи на Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари: „Надзърнах в Рая и видях, че повечето му обитатели са бедняци. Надзърнах и в Ада, и видях, че повечето му обитатели са жени“ (всепризнат хадис с варианта на Ибн Аббас).

493 - ورواه البخاري أيْضاً من روايةِ عِمْرَان بنِ الحُصَينِ ..

493. Същият хадис е разказан от ал-Бухари с варианта на Имран ибн ал-Хусайн.



494 - وعن أُسامةَ بنِ زيدٍ رضيَ اللَّه عنهما ، عن النبيِّ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم قال : « قُمْتُ عَلى بَاب الجَنَّةِ ، فَكَانَ عَامَّةُ مَنْ دَخَلَهَا المَساكينُ . وأَصَحَابُ الجِدِّ محبُوسُونَ ، غَيْرَ أَنَّ أَصحَابَ النَّار قَد أُمِرَ بِهمْ إلى النَّارِ » متفقٌ عليه .

494. От Усама, син на Зайд, Аллах да е доволен и от двамата, се предава, че Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Застанах пред вратата на Рая. Там влизаха предимно сиромаси. Охолстващите бяха задържани [за равносметка]. А на обречените на Ада бе повелено да тръгнат към него“ (всепризнат хадис).



495 - وعن أبي هريرة ، رضي اللَّه عنه ، عن النَّبِيِّ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم قال : « أَصْدَقُ كَلِمَةٍ قَالَهَا شَاعِرٌ كَلِمَةُ لَبِيدٍ :

أَلا كُلُّ شيْءٍ ما خَلا اللهَ بَاطِلُ متفقٌ عليه .

495. От Абу Хурайра, Аллах да е доволен от него, се предава, че Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Най-искрените слова, изречени от поет, са словата на Лабид: „Наистина всяко друго нещо освен Аллах е измама“ (всепризнат хадис).



[1] Минбар – висок престол в джамията, пред който имамът произнася своята проповед.

[2] Както разбираме от края на хадиса, в него не се отправя проклятие към целия земен живот въобще, а само към онова, което води до отдалечаване от Аллах Всевишния и до отвличане на вниманието от богослуженето.

[3] „...целия свят“ – букв. „долната земя“.

[4] Хадисът е слаб, така че достоверността му е накърнена и следователно съдържащите се в него предписания не подлежат на изпълнение. И слабите хадиси подобно на достоверните имат подвидове: много слаби, неудовлетворителни (уāхин), отхвърляни (мункар). Най-слаби от всички са съчинените (мауду‘).

<--- Върни се на съдържанието на - РИЯДУ-С-САРИХИН