LVII. РАЗДЕЛ ЗА ЗАДОВОЛЯВАНЕТО С МАЛКО, ЗА ВЪЗДЪРЖАНИЕТО, ПЕСТЕЛИВОТО ПРЕПИТАВАНЕ И ИЗРАЗХОДВАНЕ

LVII. РАЗДЕЛ ЗА ЗАДОВОЛЯВАНЕТО С МАЛКО, ЗА ВЪЗДЪРЖАНИЕТО, ПЕСТЕЛИВОТО ПРЕПИТАВАНЕ И ИЗРАЗХОДВАНЕ

и порицаването на просенето без нужда



قال اللَّه تعالى: ﴿ وما من دابة في الأرض إلا على اللَّه رزقها ﴾

Аллах Всевишния е казал: „И няма по земята твар, препитанието на която да не е от Аллах“(11: 6).



وقال تعالى: ﴿ للفقراء الذين أحصروا في سبيل اللَّه لا يستطيعون ضرباً في الأرض يحسبهم الجاهل أغنياء من التعفف تعرفهم بسيماهم لا يسألون الناس إلحافاً ﴾

И е казал още: „[Да се дарява] на бедните, които са се посветили по пътя на Аллах и не могат да обикалят [за препитание] по земята. Невежият ги смята за богати поради въздържанието [им]. Ще ги познаеш по техния белег – те не просят настойчиво от хората…“ (2: 273).



وقال تعالى: ﴿ والذين إذا أنفقوا لم يسرفوا ولم يقتروا، وكان بين ذلك قواماً ﴾

И е казал Той: „И които ако харчат, нито прахосват, нито скъперничат, а са по средата на това“ ( 25: 67).



وقال تعالى: ﴿ وما خلقت الإنس والجن إلا ليعبدون، ما أريد منهم من رزق وما أريد أن يطعمون ﴾

И е казал също: „Сътворих Аз джиновете и хората единствено за да ми служат. Не искам от тях препитание и не искам да Ме хранят“ (51: 56-57).

Що се отнася до хадисите, повечето от тях бяха цитирани в предходните две глави. Ето някои други.



527 - عن أبي هُرَيْرَةَ رضي اللَّه عنه عن النبي صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم قال : « لَيس الغِنَي عَن كثْرَةِ العَرضِ ، وَلكِنَّ الغنِيَ غِنَي النَّفسِ » متفقٌ عليه .

527. От Абу Хурайра, Аллах да е доволен от него, се предава, че Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Богатството не е в многото имот, ала то е богатството на душата“ (всепризнат хадис).



528 - وعن عبد اللَّه بن عمرو رضي اللَّه عنهما أَن رسول اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم قال : « قَدْ أَفلَحَ مَنْ أَسَلَمَ ، وَرُزِقَ كَفَافاً ، وَقَنَّعَهُ اللَّه بما آتَاهُ » رواه مسلم .

528. От Абдуллах, син на Амр, Аллах да е доволен и от двамата, се предава, че Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Сполучил е онзи, който е приел Исляма, препитанието му стига, за да оцелее, и е доволен от онова, което Аллах му е дал“ (разказан от Муслим).



529 - وعن حَكيم بن حِزَام رضي اللَّه عنه قال : سَأَلْتُ رسول اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم فَأَعطَاني ، ثم سَأَلْتُهُ فَأَعطَاني ، ثم سَأَلْتُهُ فَأَعطَاني ، ثم قال : « يا حَكيمُ ، إِنَّ هذا المَالَ خَضِرٌ حُلْوٌ، فَمن أَخَذَهُ بِسَخَاوَةِ نَفس بُوركَ لَهُ فِيه ، وَمَن أَخَذَهُ بِإِشرَافِ نَفْسٍ لَم يُبَارَكْ لهُ فيهِ ، وكَانَ كَالَّذِي يَأْكُلُ ولا يَشْبَعُ ، واليدُ العُلَيا خَيرٌ مِنَ اليَدِ السُّفلَى » قال حَكيمٌ فقلتُ : يا رسول اللَّه وَالَّذِي بَعثَكَ بالحَقِّ لا أَرْزَأُ أَحداً بَعدَكَ شَيْئاً حَتَّى أُفَارِقَ الدُّنيَا ، فَكَانَ أَبُو بكرٍ رضي اللَّه عنه يَدْعُو حَكيماً لِيُعطيَهُ العَطَاءَ ، فَيَأْبَى أن يَقْبَلَ مِنْهُ شَيْئاً . ثُمَّ إِنَّ عُمر رضي اللَّه عنه دَعَاهُ لِيُعطيهُ ، فَأَبَى أَن يَقْبلَهُ . فقال : يا مَعشَرَ المُسْلمينَ ، أُشْهِدُكُم عَلى حَكيمٍ أَنِي أَعْرضُ عَلَيه حَقَّهُ الَّذِي قَسَمَهُ اللَّه لَهُ في هذا الْفيءِ ، فيَأْبَى أَن يَأْخُذَهُ . فَلَمْ يَرْزَأْ حَكيمُ أَحداً مِنَ النَّاسِ بَعْدَ النَّبِيِّ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم حَتَّى تُوُفي . متفقٌ عليه .

529. От Хаким ибн Хизам, Аллах да е доволен от него, се предава следното: „Просих от Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, и той ми даде. После пак просих и той ми даде. И пак поисках, и пак ми даде. После ми каза: „Хаким, този имот е свеж[1], сладък. Който го взима с щедра душа, бива благословен за това, а който го взима с алчна душа, не бива благословен и прилича на такъв, който се храни и не се засища. Ръката, която дава, е по-добра от онази, която взима“. Хаким каза: „Казах: „Пратенико на Аллах, кълна се в Онзи, Който те е пратил с правдата, повече не ще взема нищо от никого, докато напусна света“. Абу Бакр, Аллах да е доволен от него, повикал Хаким, за да му даде подаяние, но той отказал да приеме от него каквото и да било. После Омар, Аллах да е доволен от него, го повикал за подаяние, но той отказал да го приеме. Казал: „Общност от мюсюлмани, бъдете свидетели, че предложих на Хаким законния му дял от придобитото във война, което Аллах е заделил за него, но той отказа да го вземе!“ Хаким не взел никога от никого след смъртта на Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, докато починал“ (всепризнат хадис).



530 - وعن أبي بُردَةَ عن أبي موسى الأشعَريِّ رضي اللّه عنه قال : خَرَجْنَا مَعَ رَسُول اللَّهِ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم في غَزوَةٍ ، ونحْن سِتَّةُ نَفَرٍ بيْنَنَا بَعِير نَعْتَقِبهُ ، فَنَقِبتْ أَقدامُنا ، وَنَقِبَتْ قَدَمِي ، وَسَقَطَتْ أَظْفاري ، فَكُنَّا نَلُفُّ عَلى أَرْجُلِنا الخِرَقَ ، فَسُميت غَزوَةَ ذَاتِ الرِّقاعِ لِما كُنَّا نَعْصِبُ عَلى أَرْجُلِنَا الخِرَقَ، قالَ أَبو بُردَةَ : فَحَدَّثَ أَبو مُوسَى بِهَذا الحَدِيثِ ، ثُمَّ كَرِهَ ذلكَ، وقالَ : ما كنْتُ أَصْنَعُ بِأَنْ أَذْكُرهُ ، قالَ : كَأَنَّهُ كَرِهَ أَنْ يَكُونَ شَيْئاً مِنْ عَمَلِهِ أَفْشاهُ . متفقٌ عليه .

530. От Абу Бурда чрез Абу Муса ал-Ашари, Аллах да е доволен от него, се предава следното: „Излязохме на поход с Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари. Бяхме шестима човека с една камила, която се редувахме да яздим. Краката ни се бяха разранили, и моите крака, и ноктите ми изпопадаха. Бяхме осукали парцали около краката си, затова походът бе наречен Дрипавия, заради увитите ни в изпокъсан плат крака“. Абу Бурда каза: „Абу Муса разказа тази история, после не я хареса“. Каза: „Какво толкова съм направил, та да го споменавам!“ Сякаш не желаеше да се разгласява нищо от делата му“ (всепризнат хадис).

531 - وعن عمرو بن تَغْلِب بفتح التاءِ المثناةِ فوقَ وإِسكان الغين المعجمة وكسر الَّلام رضي اللّه عنه ، أَنَّ رَسُولَ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم أُتِيَ بمالٍ أَوْ سبي فَقسَّمهُ ، فَأَعْطَى رجالاً ، وتَرَكَ رِجالاً ، فَبَلَغَهُ أَنَّ الَّذِينَ تَرَكَ عَتبُوا ، فَحَمِدَ اللَّه ، ثُمَّ أَثْنَى عَلَيهِ ، ثُمَّ قال : « أَمَا بَعدُ ، فَوَاللَّه إِنِّي لأُعْطِي الرَّجُلَ وَأَدَعُ الرَّجُلَ ، والَّذِي أَدَعُ أَحَبُّ إليَّ مِنَ الَّذِي أُعْطِي ، وَلكِنِّي إِنَّمَا أُعْطِي أَقوَاماً لِما أَرى في قُلُوبِهِمْ مِن الجَزعِ والهَلَعِ ، وَأَكِلُ أَقْواماً إِلى ما جعَلَ اللَّه في قُلُوبِهِمْ مِنَ الغِني والخَيْرِ ، مِنْهُمْ عَمْروُ بنُ تَغلِبَ » قال عمرُو بنُ تَغْلِبَ : فَواللَّهِ ما أُحِبُّ أَن لي بِكلِمةِ رَسُولِ اللَّهِ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم حُمْرَ النَّعَمِ . رواه البخاري .

531. От Амр ибн Таглиб, Аллах да е доволен от него, се предава, че когато Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, получавал имот или пленници, той ги разпределял, като давал на едни, а други пропускал. До него стигнало, че онези, които пропускал, недоволствали. Той прославил Аллах, после Го възхвалил и тогава казал: „Кълна се в Аллах, аз наистина давам на едни, а пропускам други. Но онези, които съм пропуснал, са по-обични за мен от онези, на които съм дал. Давам само на хора, в чиито сърца съзирам безпокойство и тревога, а за други се доверявам на богатството и благото, които Аллах е вложил в сърцата им. Един от тях е Амр ибн Таглиб“. Амр ибн Таглиб каза: „Кълна се в Аллах, не бих заменил думите на Неговия Пратеник, Аллах да го благослови и с мир да го дари, дори да ми дават [скъпи] червени камили“ (разказан от ал-Бухари).

532 - وعن حَكيمِ بن حِزامٍ رضي اللَّه عنه أَنَّ النَّبِيَّ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم قالَ : « اليدُ العُليا خَيْرُ مِنَ اليَدِ السُّفْلى ، وابْدَأ بمنْ تَعُولُ ، وَخَيْرُ الصَّدَقَةِ ما كان عنْ ظَهْرِ غِني ، ومَنْ يَسْتعْففْ يُعفُّهُ اللَّه ، ومَنْ يَسْتغْن يُغْنِهِ اللَّه » متفقٌ عليه . وهذا لفظ البخاري ، ولفظ مسلم أَخصر.

532. От Хаким ибн Хизам, Аллах да е доволен от него, се предава, че Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Ръката, която дава, е по-добра от онази, която взима. Започни от онези, които са на твоя издръжка. Най-добрата милостиня е даваната от онова, което остане[2]. Който се въздържа, Аллах го предпазва, и който се задоволява с малко, Аллах го обогатява“ (всепризнат хадис[3]).

533 – وعن ابي سفيانَ صَخْرِ بنِ حَرْبٍ رضي اللَّه عنه قال : قال رسولُ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم : « لا تُلْحِفُوا في المسأَلَةِ ، فوَاللَّه لا يَسْأَلُني أَحَدٌ مِنْكُمْ شَيْئاً، فَتُخرِجَ لَهُ مَسْأَلَتُهُ مِنِّي شَيْئاً وَأَنا لَهُ كارِهٌ ، فَيُبَارَكَ لَهُ فيما أَعْطَيْتُهُ » رواه مسلم .

533. От Абу Суфян Сахр ибн Харб, Аллах да е доволен от него, се предава, че Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Не искайте настойчиво! Кълна се в Аллах, ако някой от вас ме моли за нещо и молбата му изтръгне нещо от мен, без да желая, онова, което съм му дал, не ще бъде благословено за него “ (разказан от Муслим).



534 - وعن أبي عبدِ الرحمنِ عَوف بن مالك الأَشْجَعِيِّ رضي اللَّه عنه قالَ : كُنَّا عِنْدَ رسُولِ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم تِسَعْةً أَوْ ثمانيةً أَوْ سَبْعَةً ، فَقَال : أَلاَ تُبَايِعُونَ رَسُولَ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم وكُنَّا حَدِيثي عَهْدٍ بِبيْعَةٍ ، فَقُلْنا : قَدْ بايعْناكَ يا رسُولَ اللَّهِ ، ثم قال : « ألا تبايعون رسول الله ؟ » فبسطنا أيدينا وقلنا قد بايعناك يا رسول الله فَعَلاَم نَبَايِعُكَ ؟ قال : « على أَنْ تَعْبُدُوا اللَّه ولا تُشْرِكُوا بِهِ شَيْئاً ، والصَّلَوَاتِ الخَمْس وَتِطيعُوا » وَأَسرَّ كلمَة خَفِيةً : « وَلاَ تَسْأَلُوا النَّاسِ شَيْئاً » فَلَقَدْ رَأَيتُ بَعْضَ أُولِئكَ النَّفَرِ يَسْقُطُ سَوْطُ أَحدِهِمْ فَما يَسْأَلُ أَحَداً يُنَاوِلُهُ إِيَّاهُ رواه مسلم .

534. От Абу Абдуррахман Ауф ибн Малик ал-Ашджаи, Аллах да е доволен от него, се предава следното: „Бяхме седем, осем или девет човека при Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, и той ни попита: „Не ще ли дадете обет за вярност на Пратеника на Аллах?“ А току-що бяхме дали обет. Отговорихме: „Но вече ти дадохме обет, Пратенико на Аллах!“ После той пак попита: „Не ще ли дадете обет на Пратеника на Аллах?“ Тогава разперихме ръце и казахме: „Дадохме ти вече, Пратенико на Аллах, за какво още да ти дадем обет?“ Отговори: „Да служите на Аллах и да не съдружавате нищо с Него, и за петте молитви, и да се подчинявате“. И тихо прошепна: „И да не просите нищо от хората!“ Забелязах, че дори да паднеше камшикът на човек от тази група, той вече не молеше никого да му го подаде“ (разказан от Муслим).



535 - وعن ابن عمر رضي اللَّه عنهما أَنَّ النبيَّ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم قال : « لاَ تَزَالُ المَسأَلَةُ بِأَحَدِكُمْ حَتى يَلْقى اللَّه تعالى ولَيْسَ في وَجْهِهِ مُزْعةُ لَحْمٍ » متفقٌ عليه .

535. От сина на Омар, Аллах да е доволен и от двамата, се предава, че Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Който от вас не престане с просенето, ще срещне Аллах Всевишния [в Съдния ден], а по лицето му не ще има и късче плът“ (всепризнат хадис).



536 - وعنه أَنَّ رَسُولَ اللَّهِ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم قال وهو على المِنبرِ ، وَذَكَرَ الصَّدقَةَ والتَّعَفُّفَ عَنِ المسأَلَةِ : « اليَد العلْيا خَيْرٌ مِنَ اليَدِ السُّفْلى » وَاليَد العُليا هِيَ المُنْفِقة ، والسُّفْلَى هِيَ السَّائِلَة. متفقٌ عليه .

536. Пак от него се съобщава, че Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал от минбара в джамията, когато споменал за милостинята (садака) и въздържането от просия: „Ръката отгоре е по-добра от тази отдолу. Ръката отгоре дава, а тази отдолу проси“ (всепризнат хадис).



537 - وعن أبي هُريرة رضي اللَّه عنه قال : قال رسُولُ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم : « مَنْ سَأَلَ النَّاس تَكَثُّراً فَإِنَّمَا يَسْأَلُ جَمْراً ، فَلْيسْتَقِلَّ أَوْ لِيَسْتَكْثِرْ » رواه مسلم .

537. От Абу Хурайра, Аллах да е доволен от него, се предава, че Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Който проси от хората, за да умножи имота си, проси само въглени[4]. Нека намали [просията], иначе ще умножи [въглените]!“ (разказан от Муслим)

538 - وعن سمُرَةَ بنِ جُنْدبٍ رضي اللَّه عنه قال : قال رسُولُ اللَّه صلى اللَّه عليه وآله وسَلَّم : « إِنَّ المَسأَلَةَ كَدُّ يكُدُّ بها الرَّجُلُ وجْهَهُ ، إِلاَّ أَنْ يَسأَلَ الرَّجُلُ سُلْطاناً أَوْ في أَمْر لابُدَّ مِنْهُ » رواهُ الترمذي وقال : حديث حسن صحيح « الكَدُّ » : الخَدشُ وَنحوُهُ .

538. От Самура ибн Джундуб, Аллах да е доволен от него, се предава, че Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Просенето е труд, с който човек изнурява лицето си освен ако проси от властник или за нещо наложително“ (достоверен и добър хадис).



539 - وعن ابن مسعودٍ رضيَ اللَّه عنه قال : قال رسُولُ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم : « مَنْ أَصابَتْهُ فَاقَةٌ فَأَنْزَلَهَا بِالنَّاسِ لَمْ تُسَدَّ فاقَتُهُ ، وَمَنْ أَنْزَلها باللَّه ، فَيُوشِكُ اللَّه لَهُ بِرِزقٍ عاجِلٍ أَوْ آجِلِ » رواهُ أبو داود ، والترمذي وقال : حديث حسن .

539. От Ибн Масуд, Аллах да е доволен от него, се предава, че Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Когото порази бедност и се опре на хората, той не ще се избави от бедността си, но който се опре на Аллах, рано или късно Аллах ще му дари препитание, сега или после“ (разказан от Абу Дауд и ат-Тирмизи, който го е определил като добър хадис).



540 - وعَنْ ثَوْبانَ رضيَ اللَّه عنه قال : قال رسُولُ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم : « مَنْ تَكَفَّلَ لي أَن لا يسْأَلَ النَّاسَ شَيْئاً ، وَأَتَكَفَّلُ له بالجَنَّة ؟ » فقلتُ : أَنا ، فَكَانَ لاَ يسْأَلُ أَحَداً شَيْئاً ، رواه أبو داود بإِسنادٍ صحيح .

540. От Саубан, Аллах да е доволен от него, се предават думите: „Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, ме попита: „Кой ще ми гарантира, че не ще проси нищо от хората, за да му гарантирам Рая?“ Отговорих утвърдително”. Оттогава [Саубан] не просил от никого нищо“ (разказан от Абу Дауд чрез авторитетни първоизвори).



541 - وعن أبي بِشْرٍ قَبِيصَةَ بن المُخَارِقِ رضي اللَّه عنه قال : تَحمَّلْت حمَالَةً فَأَتَيْتُ رَسُولَ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم أَسْأَلُهُ فيها ، فقال : « أَقِمْ حَتَّى تَأْتِينَا الصَّدَقَةُ فَنأْمُرَ لكَ بِها » ثُمَّ قال : «ياَ قَبِيصَةُ إِنَّ المَسأَلَةَ لا تَحِلُّ إِلاَّ لأَحَدِ ثَلاثَةٍ : رَجُلٌ تَحَمَّلَ حمالَةً ، فَحَلَّتْ لَهُ المَسْأَلَةُ حَتَّى يُصيبَها ، ثُمَّ يُمْسِكُ . ورجُلٌ أَصابَتْهُ جائِحَةٌ اجْتَاحَتْ مالَهُ ، فَحَلَّتْ لهُ المَسأَلَةُ حَتَّى يُصِيبَ قِوَاماً مِنْ عيْشٍ ، أَوْ قال : سِداداً مِنْ عَيْشٍ، ورَجُلٌ أَصابَتْهُ فاقَة ، حَتى يقُولَ ثلاثَةٌ مِنْ ذَوي الحِجَى مِنْ قَوْمِهِ : لَقَدْ أَصَابَتْ فُلاناً فَاقَةٌ ، فحلَّتْ لَهُ المسْأَلةُ حتَّى يُصِيبَ قِواماً مِنْ عَيْشٍ ، أَوْ قالَ: سِداداً مِنْ عَيْشٍ . فَمَا سِواهُنَّ مِنَ المَسأَلَةِ يا قَبِيصَةُ سُحْتٌ ، يأَكُلُها صاحِبُها سُحْتاً » رواهُ مسلم .

541. От Абу Бишр Кабиса ибн ал-Мухарик, Аллах да е доволен от него, се предава следното: „Поех гаранция да платя кръвнина за помиряване и отидох при Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, да моля [помощ] за това. Той каза: „Почакай, докато пристигне милостиня (садака) и ще наредим да има и за теб“. После каза: „Кабиса, просията се позволява само при едно от три положения: мъж, който е поел гаранция да плати кръвнина – за него просията е позволена, докато подсигури това, после трябва да престане; мъж, сполетян от бедствие, което е опустошило имота му – за него просията е позволена, докато стъпи на крака[5]; и мъж, сполетян от бедност, когато трима разумни мъже от рода му потвърдят това – и за него просията е позволена, докато стъпи на крака. Във всички други случаи, Кабиса, просията е забранена и който го прави, я изяжда незаконно“ (разказан от Муслим).

542 - وعن أبي هريرة رضيَ اللَّه عنه أَنَّ رسُولَ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم قال : « لَيْسِ المِسْكِينُ الَّذِي يطُوفُ عَلى النَّاسِ تَرُدُّهُ اللُّقْمَةُ واللُّقْمَتانِ ، وَالتَّمْرَةُ والتَّمْرتَانِ ، وَلَكِنَّ المِسْكِينَ الَّذِي لا يجِـدُ غِنًى يُغنِيهِ، وَلاَ يُفْطَنُ لَهُ ، فَيُتَصدَّقَ عَلَيْهِ ، وَلاَ يَقُومُ فَيسْأَلَ النَّاسَ » متفقٌ عليه .

542. От Абу Хурайра, Аллах да е доволен от него, се предава, че Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Бедняк е не онзи, който обикаля хората и се връща заради една или две хапки, или заради една или две фурми, а който не разполага с достатъчно средства, за да преживява, но не разкрива това, за да не му дават милостиня, и не застава да проси от хората“ (всепризнат хадис).





[1] Буквално: „зелен“.

[2] След удовлетворяване на насъщните потребности.

[3] Това е вариантът на ал-Бухари, а съобщението на Муслим е по-кратко.

[4] Кадията Ияд е казал, че просещият ще бъде наказан с Ада. Възможно е изразът да се възприеме и буквално: взетото ще се превърне във въглени, които ще изгарят просещия.

[5] Буквално: „докато си подсигури основата за живеене“ или „до погасяване“, тоест докато се сложи край на нуждата.
<--- Върни се на съдържанието на - РИЯДУ-С-САРИХИН