ІІ. РАЗДЕЛ ЗА ПОКАЯНИЕТО

ІІ. РАЗДЕЛ ЗА ПОКАЯНИЕТО



Учените казват, че покаянието е задължително след всеки грях. Ако провинението е извършено от Божия раб пред Аллах Всевишния, без да се накърняват правата на друг човек, има три условия за получаване на опрощение: първото е извършителят да се откаже от греха си; второто − да съжали за стореното; третото − да реши никога повече да не постъпва така. Ако не се изпълни някое от тези условия, покаянието е недействително.

Ако провинението засяга някой човек, в този случай има четири условия за опрощаване: освен предходните три се изисква още извършителят да изкупи вината си към другия човек и ако му е присвоил имот или нещо друго, да му го върне; ако го е наругал или е сторил нещо подобно, да му даде свобода на действие или да го помоли за извинение; ако е отправил хули, да му разреши същото поведение. Извършилият провинение трябва да се покае за всички свои грехове, а ако се покае само за някои от тях − според привържениците на истината − покаянието е валидно само за съответния грях, докато останалите грехове се запазват. Коранът, традицията (сунна) на Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, и единодушното мнение на ислямската общност очевидно сочат и аргументират, че покаянието е задължително.

قال اللَّه تعالى:  ﴿ وتوبوا إِلَى اللَّه جميعا أيها المؤمنون لعلكم تفلحون ﴾

Аллах Всевишния е казал: „…И се покайте пред Аллах всички, о, вярващи, за да сполучите!“ (24: 31)

وقال تعالى:  ﴿ استغفروا ربكم ثم توبوا إليه﴾

И е казал още: „..и да молите за опрощение своя Господ. Сетне се покайте пред Него…“ (11: 3).

﴾ وقال تعالى:  ﴿ يا أيها الذين آمنوا توبوا إِلَى اللَّه توبة نصوحا

И е казал също така: „О, вие, които вярвате, покайте се пред Аллах с искрено покаяние…“ (66: 8 ).



1٤- وعَنْ أبي هُرَيْرَةَ رضي الله عنه قال : سمِعتُ رسول الله صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم يَقُولُ : « واللَّه إِنِّي لأَسْتَغْفرُ الله ، وَأَتُوبُ إِليْه ، في اليَوْمِ ، أَكثر مِنْ سَبْعِين مرَّةً » رواه البخاري .

14. От Абу Хурайра, Аллах да е доволен от него, се предават думите: „Чух Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, да казва: „Кълна се в Аллах, аз наистина моля Аллах за прошка и се покайвам пред Него повече от седемдесет пъти на ден“ (разказан от ал-Бухари).



1٥- وعن الأَغَرِّ بْن يَسار المُزنِيِّ رضي الله عنه قال : قال رسول الله صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم : « يا أَيُّها النَّاس تُوبُوا إِلى اللَّهِ واسْتغْفرُوهُ فإِني أَتوبُ في اليَوْمِ مائة مَرَّة » رواه مسلم .

15. От ал-Агар ибн Ясар ал-Музани, Аллах да е доволен от него, се предават думите: „Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, каза: „Хора, покайвайте се пред Аллах и Го молете за прошка. Аз се покайвам по сто пъти на ден“ (разказан от Муслим).



1٦- وعنْ أبي حَمْزَةَ أَنَس بن مَالِكٍ الأَنْصَارِيِّ خَادِمِ رسول الله صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم ، رضي الله عنه قال : قال رسول الله صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم : للَّهُ أَفْرحُ بتْوبةِ عَبْدِهِ مِنْ أَحَدِكُمْ سقطَ عَلَى بعِيرِهِ وقد أَضلَّهُ في أَرضٍ فَلاةٍ متفقٌ عليه .

وفي رواية لمُسْلمٍ : « للَّهُ أَشدُّ فرحاً بِتَوْبةِ عَبْدِهِ حِين يتُوبُ إِلْيهِ مِنْ أَحَدِكُمْ كان عَلَى راحِلَتِهِ بِأَرْضٍ فلاةٍ، فانْفلتتْ مِنْهُ وعلَيْها طعامُهُ وشرَابُهُ فأَيِسَ مِنْهَا ، فأَتَى شَجَرةً فاضْطَجَعَ في ظِلِّهَا ، وقد أَيِسَ مِنْ رَاحِلتِهِ ، فَبَيْنما هوَ كَذَلِكَ إِذْ هُوَ بِها قَائِمة عِنْدَهُ ، فَأَخذ بِخطامِهَا ثُمَّ قَالَ مِنْ شِدَّةِ الفَرحِ : اللَّهُمَّ أَنت عبْدِي وأَنا ربُّكَ، أَخْطَأَ مِنْ شِدَّةِ الفرح » .

16. От Абу Хамза Анас ибн Малик ал-Ансари, Аллах да е доволен от него, слугата на Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, се предават думите: „Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, каза: „При покаянието на Свой раб Аллах наистина е по-радостен, отколкото би бил някой измежду вас, ако попадне на камилата си, след като по-рано я е изгубил сред голата пустиня“ (всепризнат хадис).

Във варианта на Муслим се казва: „При покаянието на Свой раб, когато се покайва пред Него, Аллах наистина е много по-радостен, отколкото един измежду вас, който пътувал с камилата си сред гола пустиня, но тя изчезнала заедно с храната и питието, и човекът се отчаял. Тогава стигнал до дърво и полегнал на сянка, отчаян за камилата си, и както си лежал така, изведнъж тя се изправила пред него, хванал я за юздата и от силната радост изрекъл: „О, Аллах, Ти си моят раб, а аз съм Твоят Господ“. Толкова бил радостен, че сбъркал“.



1٧- وعن أبي مُوسى عَبْدِ اللَّهِ بنِ قَيْسٍ الأَشْعَرِيِّ ، رضِي الله عنه ، عن النَّبِيَّ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم قال: « إِن الله تعالى يبْسُطُ يدهُ بِاللَّيْلِ ليتُوب مُسيءُ النَّهَارِ وَيبْسُطُ يَدهُ بالنَّهَارِ ليَتُوبَ مُسِيءُ اللَّيْلِ حتَّى تَطْلُعَ الشَّمْسُ مِن مغْرِبِها » رواه مسلم .

17. От Абу Муса Абдуллах ибн Кайс ал-Ашари, Аллах да е доволен от него, се предава, че Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Аллах Всевишния протяга Длан нощем, за да се покае сторилият зло през деня, и протяга Длан денем, за да се покае сторилият зло през нощта, докато слънцето изгрее от запад“[1] (разказан от Муслим).



١8 - وعَنْ أبي هُرَيْرَةَ رضي الله عنه قال : قال رسول الله صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم: « مَنْ تَابَ قَبْلَ أنْ تَطْلُعَ الشَّمْسُ مِن مغْرِبِها تَابَ اللهُ عَلَيْهِ» رواه مسلم

18. От Абу Хурайра, Аллах да е доволен от него, се предава, че Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Който се покае, преди слънцето да изгрее от запад, Аллах е приел покаянието му” (разказан от Муслим).



1٩- وعَنْ أبي عَبْدِ الرَّحْمن عَبْدِ اللَّهِ بن عُمرَ بن الخطَّاب رضي الله عنهما عن النَّبيِّ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم قال: «إِنَّ الله عزَّ وجَلَّ يقْبَلُ توْبة العبْدِ مَالَم يُغرْغرِ» رواه الترمذي وقال: حديث حسنٌ .

19. От Абу Абдуррахман Абдуллах, син на Омар ибн ал-Хаттаб, Аллах да е доволен и от двамата, се предава, че Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Аллах, Всемогъщия и Всевеликия, приема покаянието на раба, докато го обземе предсмъртният хрип“ (разказан от ат-Тирмизи, който го е определил като добър хадис).



٢٠- وعَنْ زِرِّ بْنِ حُبْيشٍ قَال : أَتيْتُ صفْوانَ بْنِ عسَّالٍ رضِي الله عنْهُ أَسْأَلُهُ عن الْمَسْحِ عَلَى الْخُفَّيْنِ فقال : مَا جَاءَ بِكَ يَا زِرُّ ؟ فقُلْتُ : ابْتغَاءُ الْعِلْمِ ، فقَال: إِنَّ الْملائِكَةَ تَضَعُ أَجْنِحتِها لِطَالِبِ الْعِلْمِ رِضاء بمَا يَطلُبُ ، فَقلْتُ : إِنَّه قدْ حَكَّ في صدْرِي الْمسْحُ عَلَى الْخُفَّيْنِ بَعْدَ الْغَائِطِ والْبوْلِ ، وكُنْتَ امْرَءاً مِنْ أَصْحاب النَّبِيِّ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم ، فَجئْت أَسْأَلُكَ : هَلْ سمِعْتَهُ يذْكرُ في ذَلِكَ شيْئاً ؟ قال : نعَمْ كانَ يأْمُرنا إذا كُنا سفراً     أوْ مُسافِرين     أَن لا ننْزعَ خفافَنا ثلاثة أَيَّامٍ ولَيَالِيهنَّ إِلاَّ مِنْ جنَابةٍ ، لكِنْ مِنْ غائطٍ وبْولٍ ونْومٍ . فقُلْتُ : هَل سمِعتهُ يذكُر في الْهوى شيْئاً ؟ قال : نعمْ كُنَّا مَع رسول الله صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم في سفرٍ ، فبيْنا نحنُ عِنْدهُ إِذ نادَاهُ أَعْرابي بصوْتٍ له جهوريٍّ : يا مُحمَّدُ ، فأَجَابهُ رسولُ الله صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم نحْوا مِنْ صَوْتِه : «هاؤُمْ» فقُلْتُ لهُ : وَيْحَكَ اغْضُضْ مِنْ صَوْتِكَ فإِنَّك عِنْد النَّبيِّ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم وقدْ نُهِيت عَنْ هذا ، فقال : واللَّه لا أَغضُضُ : قَالَ الأَعْرابِيُّ : الْمَرْءُ يُحِبُّ الْقَوم ولَمَّا يلْحق بِهِمْ؟ قال النَّبِيُّ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم : «الْمرْءُ مع منْ أَحَبَّ يَوْمَ الْقِيامةِ » فما زَالَ يُحدِّثُنَا حتَّى ذكر باباً من الْمَغْرب مَسيرةُ عرْضِه أوْ يسِير الرَّاكِبُ في عرْضِهِ أَرْبَعِينَ أَوْ سَبْعِينَ عَاماً. قَالَ سُفْيانُ أَحدُ الرُّوَاةِ . قِبل الشَّامِ خلقَهُ اللَّهُ تعالى يوْم خلق السموات والأَرْضَ مفْتوحاً لِلتَّوبة لا يُغلقُ حتَّى تَطلُعَ الشَّمْسُ مِنْهُ » رواه التِّرْمذي وغيره وقال : حديث حسن صحيح .

20. От Зир ибн Хубайш се предават думите: „Отидох при Сафуан ибн Ассал, Аллах да е доволен от него, за да го питам за забърсването на кожените чорапи, и той ми каза: „Какво има, Зир?“ Казах: „Стремя се към знанието“. Каза ми: „Ангелите полагат криле пред търсещия знание, доволни от това търсене“. Казах: „Безпокои ме забърсването на кожените чорапи след ходене по голяма и малка нужда. Ти бе един от сподвижниците на Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, та дойдох да те попитам дали си го чул да споменава нещо за това“. Каза: „Да, повеляваше ни, когато сме на път, да не сваляме кожените си чорапи [до] три денонощия освен при съвкупление, а при ходене по голяма и малка нужда и при сън да ги забърсваме“. Казах: „Чу ли го да споменава нещо за страстта?“ Каза: „Да, бяхме на път с Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, и докато бяхме с него, изведнъж бедуин му извика на висок глас: „Мухаммeд!“ Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, отговори по посока на гласа: „Ето ме!“ Казах му [на бедуина]: „Горко ти, говори по-тихо, ти си при Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, възбранено ти е [да крещиш]!“ Бедуинът каза: „Ей-богу, не ще говоря тихо“. После каза: „Човек обича хората. А когато не се е присъединил към тях?“ Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, каза: „В Деня на възкресението човек ще бъде с онези, които обича“. И продължи да ни говори, докато спомена за една врата на запад, толкова широка, че конникът може да пропътува ширината  за четирийсет или седемдесет години“. Суфян, един от разказвачите, поясни: „[Тя е] по посока на аш-Шам[2]. Аллах Всевишния я е сътворил в деня, когато е сътворил небесата и земята − отворена е за покаянието и ще бъде затворена едва когато слънцето изгрее над нея“ (разказан от ат-Тирмизи и други, които са го определили като достоверен и добър хадис).



٢١ - وعنْ أبي سعِيدٍ سَعْد بْنِ مالك بْنِ سِنانٍ الْخُدْرِيِّ رضي الله عنه أَن نَبِيَّ الله صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم قَال : « كان فِيمنْ كَانَ قَبْلكُمْ رَجُلٌ قتل تِسْعةً وتِسْعين نفْساً ، فسأَل عن أَعلَم أَهْلِ الأَرْضِ فدُلَّ على راهِبٍ ، فَأَتَاهُ فقال : إِنَّهُ قَتَل تِسعةً وتسعِينَ نَفْساً ، فَهلْ لَهُ مِنْ توْبَةٍ ؟ فقال : لا فقتلَهُ فكمَّلَ بِهِ مِائةً ثمَّ سألَ عن أعلم أهلِ الأرضِ ، فدُلَّ على رجلٍ عالمٍ فقال: إنهَ قَتل مائةَ نفسٍ فهلْ لَهُ مِنْ تَوْبةٍ ؟ فقالَ: نَعَمْ ومنْ يحُولُ بيْنَهُ وبيْنَ التوْبة ؟ انْطَلِقْ إِلَى أَرْضِ كذا وكذا ، فإِنَّ بها أُنَاساً يعْبُدُونَ الله تعالى فاعْبُدِ الله مَعْهُمْ ، ولا تَرْجعْ إِلى أَرْضِكَ فإِنَّهَا أَرْضُ سُوءٍ ، فانطَلَق حتَّى إِذا نَصَف الطَّريقُ أَتَاهُ الْموْتُ فاختَصمتْ فيهِ مَلائكَةُ الرَّحْمَةِ وملاكةُ الْعَذابِ . فقالتْ ملائكةُ الرَّحْمَةَ : جاءَ تائِباً مُقْبلا بِقلْبِهِ إِلى اللَّهِ تعالى ، وقالَتْ ملائكَةُ الْعذابِ : إِنَّهُ لمْ يَعْمَلْ خيْراً قطُّ ، فأَتَاهُمْ مَلكٌ في صُورَةِ آدمي فجعلوهُ بيْنهُمْ أَي حكماً    فقال قيسوا ما بَيْن الأَرْضَين فإِلَى أَيَّتهما كَان أَدْنى فهْو لَهُ، فقاسُوا فوَجَدُوه أَدْنى إِلَى الأَرْضِ التي أَرَادَ فَقبَضْتهُ مَلائكَةُ الرَّحمةِ » متفقٌ عليه.

وفي روايةٍ في الصحيح : « فكَان إِلَى الْقرْيَةِ الصَّالحَةِ أَقْربَ بِشِبْرٍ ، فجُعِل مِنْ أَهْلِها » وفي رِواية في الصحيح : « فأَوْحَى اللَّهُ تعالَى إِلَى هَذِهِ أَن تَبَاعَدِى، وإِلى هَذِهِ أَن تَقرَّبِي وقَال : قِيسُوا مَا بيْنهمَا ، فَوَجدُوه إِلَى هَذِهِ أَقَرَبَ بِشِبْرٍ فَغُفَرَ لَهُ » .  وفي روايةٍ : « فنأَى بِصَدْرِهِ نَحْوهَا » .

21. От Абу Саид Саад ибн Малик ибн Синан ал-Худри, Аллах да е доволен от него, се предават думите, че Пророка на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Сред хората, живели преди вас, имало един мъж, който убил деветдесет и девет човека. Той попитал кой е най-знаещият жител на земята. Посочили му един монах[3], отишъл при него и му признал, че е убил деветдесет и девет човека, и [попитал] дали му се полага покаяние. Монахът му отговорил отрицателно, затова [мъжът] го убил и закръглил цифрата на сто. После отново попитал кой е най-знаещият жител на земята. Посочили му един учен мъж. И на него казал, че е убил сто човека, и го попитал дали му се полага покаяние. Ученият му отговорил утвърдително и че никой не може да му попречи да се покае: „Тръгни към тази и тази земя, там има хора, които служат на Аллах Всевишния. Служи на Аллах заедно с тях и не се връщай на своята земя, защото е злощастна!“ Тръгнал той, но по средата на пътя го настигнала смъртта[4]. Заспорили за него ангелите на милосърдието и ангелите на мъчението. Ангелите на милосърдието казали: „Той идва покаян, сърцето му го тегли към Аллах Всевишния“. А  ангелите на мъчението казали: „Той не е сторил никакво добро“. Тогава им се явил ангел в човешки образ и те го помолили  да отсъди спора между тях. Казал: „Измерете разстоянието между двете земи и онази, която е по-близо до него [човека], тя му принадлежи“. Измерили и установили, че по-близо до него е земята, към която се е стремил, и тогава ангелите на милосърдието го прибрали“ (всепризнат хадис).

Друг вариант в Сахих гласи: „Той бил с една педя по-близо до праведното селище и му било отредено да е сред жителите му“.  

Трети вариант в Сахих гласи: „Аллах Всевишния внушил на едната [земя] да се отдалечи, а на другата − да се доближи, и казал: „Измерете разстоянието между тях!“ И установили, че втората е по-близо до човека с една педя, и му било опростено“.

Има и четвърти вариант: „И гръдта му се изместила към нея“.

22- وعَنْ عبْدِ اللَّهِ بنِ كَعْبِ بنِ مَالكٍ ، وكانَ قائِدَ كعْبٍ رضِيَ الله عنه مِنْ بَنِيهِ حِينَ عَمِيَ، قال : سَمِعْتُ كعْبَ بن مَالكٍ رضِي الله عنه يُحَدِّثُ بِحدِيِثِهِ حِين تخَلَّف عَنْ رسول الله صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم ، في غزوةِ تبُوكَ . قَال كعْبٌ : لمْ أَتخلَّفْ عَنْ رسولِ الله صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم ، في غَزْوَةٍ غَزَاها إِلاَّ في غزْوَةِ تَبُوكَ ، غَيْر أَنِّي قدْ تخلَّفْتُ في غَزْوةِ بَدْرٍ ، ولَمْ يُعَاتَبْ أَحد تَخلَّف عنْهُ ، إِنَّما خَرَجَ رسولُ الله صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم والمُسْلِمُونَ يُريُدونَ عِيرَ قُريْش حتَّى جَمعَ الله تعالَى بيْنهُم وبيْن عَدُوِّهِمْ عَلَى غيْرِ ميعادٍ . وَلَقَدْ شهدْتُ مَعَ رسولِ اللَّهِ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم ليْلَةَ العَقبَةِ حِينَ تَوَاثَقْنَا عَلَى الإِسْلامِ ، ومَا أُحِبُّ أَنَّ لِي بِهَا مَشهَدَ بَدْرٍ ، وإِن كَانتْ بدْرٌ أَذْكَرَ في النَّاسِ مِنهَا وكان من خبري حِينَ تخلَّفْتُ عَنْ رسول الله صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم ، في غَزْوَةِ تبُوك أَنِّي لَمْ أَكُنْ قَطُّ أَقْوَى ولا أَيْسَرَ مِنِّي حِينَ تَخلَّفْتُ عَنْهُ في تِلْكَ الْغَزْوَة ، واللَّهِ ما جَمعْتُ قبْلها رَاحِلتيْنِ قطُّ حتَّى جَمَعْتُهُما في تلك الْغَزوَةِ ، ولَمْ يكُن رسول الله صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم يُريدُ غَزْوةً إِلاَّ ورَّى بغَيْرِهَا حتَّى كَانَتْ تِلكَ الْغَزْوةُ ، فغَزَاها رسول الله صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم في حَرٍّ شَديدٍ ، وَاسْتَقْبَلَ سَفراً بَعِيداً وَمَفَازاً. وَاسْتَقْبَلَ عَدداً كَثيراً ، فجَلَّى للْمُسْلمِينَ أَمْرَهُمْ ليَتَأَهَّبوا أُهْبَةَ غَزْوِهِمْ فَأَخْبَرَهُمْ بوَجْهِهِمُ الَّذي يُريدُ ، وَالْمُسْلِمُون مَع رسول الله كثِيرٌ وَلاَ يَجْمَعُهُمْ كِتَابٌ حَافِظٌ « يُريدُ بذلكَ الدِّيَوان » قال كَعْبٌ : فقلَّ رَجُلٌ يُريدُ أَنْ يَتَغَيَّبَ إِلاَّ ظَنَّ أَنَّ ذلكَ سَيَخْفى بِهِ مَالَمْ يَنْزِلْ فيهِ وَحْىٌ مِن اللَّهِ ، وغَزَا رسول الله صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم تلكَ الغزوةَ حين طَابت الثِّمَارُ والظِّلالُ ، فَأَنا إِلَيْهَا أَصْعرُ ، فتجهَّز رسول الله صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم وَالْمُسْلِمُون معهُ ، وطفِقْت أَغدو لِكىْ أَتَجَهَّزَ معهُ فأَرْجعُ ولمْ أَقْض شيئاً ، وأَقُولُ في نَفْسى: أَنا قَادِرٌ علَى ذلك إِذا أَرَدْتُ، فلمْ يَزلْ يتمادى بي حتَّى اسْتمَرَّ بالنَّاسِ الْجِدُّ ، فأَصْبَحَ رسول الله صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم غَادياً والْمُسْلِمُونَ معَهُ ، وَلَمْ أَقْضِ مِنْ جهازي شيْئاً ، ثُمَّ غَدَوْتُ فَرَجَعْتُ وَلَم أَقْض شَيْئاً ، فَلَمْ يزَلْ يَتَمادَى بِي حَتَّى أَسْرعُوا وتَفَارَط الْغَزْوُ ، فَهَمَمْتُ أَنْ أَرْتَحِل فأَدْركَهُمْ ، فَيَاليْتَني فَعلْتُ ، ثُمَّ لَمْ يُقَدَّرْ ذلك لي ، فَطفقتُ إِذَا خَرَجْتُ في النَّاسِ بَعْد خُرُوجِ رسُول الله صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم يُحْزُنُنِي أَنِّي لا أَرَى لِي أُسْوَةً ، إِلاَّ رَجُلاً مَغْمُوصاً عَلَيْه في النِّفاقِ ، أَوْ رَجُلاً مِمَّنْ عَذَرَ اللَّهُ تعالَى مِن الضُّعَفَاءِ ، ولَمْ يَذكُرني رسول الله صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم حتَّى بَلَغ تَبُوكَ ، فقالَ وَهُوَ جَالِسٌ في القوْمِ بتَبُوك : ما فَعَلَ كعْبُ بْنُ مَالكٍ  ؟ فقالَ رَجُلٌ مِن بَنِي سلمِة : يا رسول الله حَبَسَهُ بُرْدَاهُ ، وَالنَّظرُ في عِطْفيْه . فَقال لَهُ مُعَاذُ بْنُ جَبَلٍ رضيَ اللَّهُ عنه . بِئس ما قُلْتَ ، وَاللَّهِ يا رسول الله مَا عَلِمْنَا علَيْهِ إِلاَّ خَيْراً ، فَسكَت رسول الله صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم. فبَيْنَا هُوَ علَى ذلك رَأَى رَجُلاً مُبْيِضاً يَزُولُ به السَّرَابُ ، فقالَ رسولُ الله صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم : كُنْ أَبَا خَيْثمَةَ ، فَإِذا هوَ أَبُو خَيْثَمَةَ الأَنْصَاريُّ وَهُوَ الَّذي تَصَدَّقَ بصاع التَّمْر حين لمَزَهُ المنافقون قَالَ كَعْبٌ : فَلَّما بَلَغني أَنَّ رسول الله صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم قَدْ توَجَّهَ قَافلا منْ تَبُوكَ حَضَرَني بَثِّي ، فطفقتُ أَتذكَّرُ الكذِبَ وَأَقُولُ: بِمَ أَخْرُجُ من سَخطه غَداً وَأَسْتَعينُ عَلَى ذلكَ بِكُلِّ ذِي رَأْي مِنْ أَهْلي ، فَلَمَّا قِيلَ : إِنَّ رسول الله صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم قدْ أَظِلَّ قادماً زاحَ عَنِّي الْبَاطِلُ حَتَّى عَرَفتُ أَنِّي لم أَنج مِنْهُ بِشَيءٍ أَبَداً فَأَجْمَعْتُ صِدْقَةُ ، وأَصْبَحَ رسول الله صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم قَادماً ، وكان إِذا قدمَ مِنْ سَفَرٍ بَدَأَ بالْمَسْجد فرَكعَ فيه رَكْعَتَيْنِ ثُمَّ جَلس للنَّاس ، فلمَّا فعل ذَلك جَاءَهُ الْمُخلَّفُونَ يعْتذرُون إِليْه وَيَحْلفُون لَهُ ، وكانوا بضعاً وثمَانين رَجُلا فقبل منْهُمْ عَلانيَتهُمْ وَاسْتغفَر لهُمْ وَوَكلَ سَرَائرَهُمْ إِلى الله تعَالى . حتَّى جئْتُ ، فلمَّا سَلَمْتُ تبسَّم تبَسُّم الْمُغْضب ثمَّ قَالَ : تَعَالَ، فجئتُ أَمْشي حَتى جَلَسْتُ بيْن يَدَيْهِ ، فقالَ لِي : مَا خَلَّفَكَ ؟ أَلَمْ تكُنْ قد ابْتَعْتَ ظَهْرَك، قَالَ قُلْتُ : يَا رَسُولَ الله إِنِّي واللَّه لَوْ جلسْتُ عنْد غيْركَ منْ أَهْلِ الدُّنْيَا لَرَأَيْتُ أَني سَأَخْرُج منْ سَخَطه بعُذْرٍ ، لقدْ أُعْطيتُ جَدَلا ، وَلَكنَّي وَاللَّه لقدْ عَلمْتُ لَئن حَدَّثْتُكَ الْيَوْمَ حديث كَذبٍ ترْضى به عنِّي لَيُوشكَنَّ اللَّهُ يُسْخطك عليَّ ، وإنْ حَدَّثْتُكَ حَديث صدْقٍ تجدُ علَيَّ فيه إِنِّي لأَرْجُو فِيه عُقْبَى الله عَزَّ وَجلَّ ، واللَّه ما كان لِي من عُذْرٍ ، واللَّهِ مَا كُنْتُ قَطُّ أَقْوَى وَلا أَيْسر مِنِّي حِينَ تَخلفْتُ عَنك قَالَ : فقالَ رسول الله صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم : « أَمَّا هذَا فقَدْ صَدَقَ ، فَقُمْ حَتَّى يَقْضيَ اللَّهُ فيكَ » وسَارَ رِجَالٌ مِنْ بَنِي سَلمة فاتَّبعُوني ، فقالُوا لِي : واللَّهِ مَا عَلِمْنَاكَ أَذنْبتَ ذَنْباً قبْل هذَا ، لقَدْ عَجَزتَ في أن لا تَكُون اعتذَرْت إِلَى رسول الله صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم بمَا اعْتَذَرَ إِلَيهِ الْمُخَلَّفُون فقَدْ كَانَ كافِيَكَ ذنْبكَ اسْتِغفارُ رسول الله صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم لَك . قَالَ : فوالله ما زَالُوا يُؤنِّبُوننِي حتَّى أَرَدْت أَنْ أَرْجِعَ إِلى رسول الله صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم فأَكْذِب نفسْي ، ثُمَّ قُلتُ لهُم : هَلْ لَقِيَ هَذا معِي مِنْ أَحدٍ ؟ قَالُوا : نَعَمْ لقِيَهُ معك رَجُلان قَالا مِثْلَ مَا قُلْتَ ، وقيل لَهمَا مِثْلُ مَا قِيلَ لكَ ، قَال قُلْتُ : مَن هُمَا ؟ قالُوا : مُرارةُ بْنُ الرَّبِيع الْعَمْرِيُّ  ، وهِلال ابْن أُميَّةَ الْوَاقِفِيُّ  ؟ قَالَ : فَذكَروا لِي رَجُلَيْنِ صَالِحَيْن قدْ شَهِدا بدْراً فِيهِمَا أُسْوَةٌ . قَالَ : فَمَضيْت حِينَ ذَكَروهُمَا لِي .

 وَنهَى رسول الله صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم عن كَلامِنَا أَيُّهَا الثلاثَةُ مِن بَين من تَخَلَّف عَنهُ ، قالَ : فاجْتَنبَنا النَّاس أَوْ قَالَ: تَغَيَّرُوا لَنَا حَتَّى تَنَكَّرت لِي في نفسي الأَرْضُ ، فَمَا هيَ بالأَرْضِ التي أَعْرِفُ ، فَلَبثْنَا عَلَى ذَلكَ خمْسِينَ ليْلَةً . فأَمَّا صَاحبايَ فَاستَكَانَا وَقَعَدَا في بُيُوتهمَا يَبْكيَانِ وأَمَّا أَنَا فَكُنتُ أَشَبَّ الْقَوْمِ وَأَجْلَدَهُمْ ، فَكُنتُ أَخْرُج فَأَشهَدُ الصَّلاة مَعَ الْمُسْلِمِينَ، وَأَطُوفُ في الأَسْوَاقِ وَلا يُكَلِّمُنِي أَحدٌ ، وآتِي رسول الله صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم فأُسَلِّمُ عَلَيْهِ ، وَهُو في مجْلِسِهِ بعدَ الصَّلاةِ ، فَأَقُولُ في نفسِي : هَل حَرَّكَ شفتَيهِ بردِّ السَّلامِ أَم لاَ ؟ ثُمَّ أُصلِّي قريباً مِنهُ وأُسَارِقُهُ النَّظَرَ ، فَإِذَا أَقبَلتُ على صلاتِي نَظر إِلَيَّ ، وإِذَا الْتَفَتُّ نَحْوَهُ أَعْرَضَ عَنِّي ، حَتى إِذا طَال ذلكَ عَلَيَّ مِن جَفْوَةِ الْمُسْلمينَ مشَيْت حَتَّى تَسوَّرْت جدارَ حَائط أبي قَتَادَةَ وَهُوَا ابْن عَمِّي وأَحبُّ النَّاسَ إِلَيَّ ، فَسلَّمْتُ عَلَيْهِ فَواللَّهِ مَا رَدَّ عَلَيَّ السَّلامَ ، فَقُلْت لَه : يا أَبَا قتادَة أَنْشُدكَ باللَّه هَلْ تَعْلَمُني أُحبُّ الله وَرَسُولَه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم ؟ فَسَكَتَ، فَعُدت فَنَاشَدتُه فَسكَتَ ، فَعُدْت فَنَاشَدْته فَقَالَ : الله ورَسُولُهُ أَعْلَمُ . فَفَاضَتْ عَيْنَايَ ، وَتَوَلَّيْتُ حَتَّى تَسَوَّرتُ الْجدَارَ

 فبَيْنَا أَنَا أَمْشي في سُوقِ المدينةِ إِذَا نَبَطيُّ  منْ نبطِ أَهْلِ الشَّام مِمَّنْ قَدِمَ بالطَّعَامِ يبيعُهُ بالمدينةِ يَقُولُ : مَنْ يَدُلُّ عَلَى كعْبِ بْنِ مَالكٍ ؟ فَطَفقَ النَّاسُ يشيرون له إِلَى حَتَّى جَاءَني فَدَفَعَ إِلى كتَاباً منْ مَلِكِ غَسَّانَ ، وكُنْتُ كَاتِباً . فَقَرَأْتُهُ فَإِذَا فيهِ : أَمَّا بَعْدُ فَإِنَّهُ قَدْ بلَغَنَا أَن صاحِبَكَ قدْ جَفاكَ ، ولمْ يجْعلْك اللَّهُ بدَارِ هَوَانٍ وَلا مَضْيعَةٍ ، فَالْحقْ بِنا نُوَاسِك ، فَقلْت حِين قرأْتُهَا: وَهَذِهِ أَيْضاً من الْبَلاءِ فَتَيمَّمْتُ بِهَا التَّنُّور فَسَجرْتُهَا .

 حَتَّى إِذَا مَضَتْ أَرْبَعُون مِن الْخَمْسِينَ وَاسْتَلْبَثِ الْوَحْىُ إِذَا رسولِ رسول الله صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم يَأْتِينِي ، فَقَالَ: إِنَّ رسول الله صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم يَأَمُرُكَ أَنْ تَعْتزِلَ امْرأَتكَ ، فقُلْتُ: أُطَلِّقُهَا ، أَمْ مَاذا أَفعْلُ ؟ قَالَ: لا بَلْ اعتْزِلْهَا فلا تقربَنَّهَا ، وَأَرْسلَ إِلى صَاحِبيَّ بِمِثْلِ ذلِكَ . فَقُلْتُ لامْرَأَتِي : الْحقِي بِأَهْلكِ فَكُونِي عِنْدَهُمْ حَتَّى يَقْضِيَ اللُّهُ في هذَا الأَمر ، فَجَاءَت امْرأَةُ هِلالِ بْنِ أُمَيَّةَ رسول الله صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم فقالتْ لَهُ : يا رسول الله إِنَّ هِلالَ بْنَ أُميَّةَ شَيْخٌ ضَائعٌ ليْسَ لَهُ خادِمٌ ، فهلْ تَكْرهُ أَنْ أَخْدُمهُ ؟ قال : لا، وَلَكِنْ لا يَقْربَنَّك . فَقَالَتْ : إِنَّهُ وَاللَّه مَا بِهِ مِنْ حَركةٍ إِلَى شَيءٍ ، وَوَاللَّه ما زَالَ يَبْكِي مُنْذُ كَانَ مِنْ أَمْرِهِ مَا كَانَ إِلَى يَوْمِهِ هَذَا . فَقَال لِي بعْضُ أَهْلِي: لَو اسْتأَذنْت رسول الله صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم في امْرَأَتِك ، فقَدْ أَذن لامْرأَةِ هِلالِ بْنِ أُمَيَّةَ أَنْ تَخْدُمَهُ؟ فقُلْتُ: لا أَسْتَأْذِنُ فِيهَا رسول الله صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم ، ومَا يُدْريني مَاذا يَقُولُ رسولُ الله صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم إِذَا اسْتَأْذَنْتُهُ فِيهَا وَأَنَا رَجُلٌ شَابٌّ فلَبِثْتُ بِذلك عشْر ليالٍ ، فَكَمُلَ لَنا خمْسُونَ لَيْلَةً مِنْ حينَ نُهي عَنْ كَلامنا .

ثُمَّ صَلَّيْتُ صَلاَةَ الْفَجْرِ صباحَ خمْسينَ لَيْلَةً عَلَى ظهْرِ بَيْتٍ مِنْ بُيُوتِنَا ، فَبينَا أَنَا جَالسٌ عَلَى الْحال التي ذكَر اللَّهُ تعالَى مِنَّا ، قَدْ ضَاقَتْ عَلَيَّ نَفْسِى وَضَاقَتْ عَليَّ الأَرضُ بمَا رَحُبَتْ، سَمعْتُ صَوْتَ صَارِخٍ أوفي عَلَى سَلْعٍ يَقُولُ بأَعْلَى صَوْتِهِ : يَا كَعْبُ بْنَ مَالِكٍ أَبْشِرْ، فخرَرْتُ سَاجِداً ، وَعَرَفْتُ أَنَّهُ قَدْ جَاءَ فَرَجٌ فَآذَنَ رسول الله صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم النَّاس بِتوْبَةِ الله عَزَّ وَجَلَّ عَلَيْنَا حِين صَلَّى صَلاة الْفجْرِ فذهَبَ النَّاسُ يُبَشِّرُوننا ، فذهَبَ قِبَلَ صَاحِبَيَّ مُبَشِّرُونَ ، وركض رَجُلٌ إِليَّ فرَساً وَسَعَى ساعٍ مِنْ أَسْلَمَ قِبَلِي وَأَوْفَى عَلَى الْجَبلِ ، وكَان الصَّوْتُ أَسْرَعَ مِنَ الْفَرَسِ ، فلمَّا جَاءَنِي الَّذي سمِعْتُ صوْتَهُ يُبَشِّرُنِي نَزَعْتُ لَهُ ثَوْبَيَّ فَكَسَوْتُهُمَا إِيَّاهُ ببشارَته واللَّه ما أَمْلِكُ غَيْرَهُمَا يوْمَئذٍ ، وَاسْتَعَرْتُ ثَوْبَيْنِ فَلَبسْتُهُمَا وانْطَلَقتُ أَتَأَمَّمُ رسول الله صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم يَتَلَقَّانِي النَّاسُ فَوْجاً فَوْجاً يُهَنِّئُونني بِالتَّوْبَةِ وَيَقُولُون لِي : لِتَهْنِكَ تَوْبَةُ الله عَلَيْكَ، حتَّى دَخَلْتُ الْمَسْجِدَ فَإِذَا رسول الله صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم جَالِسٌ حَوْلَهُ النَّاسُ ، فَقَامَ طلْحَةُ بْنُ عُبَيْد الله رضي الله عنه يُهَرْوِل حَتَّى صَافَحَنِي وهَنَّأَنِي ، واللَّه مَا قَامَ رَجُلٌ مِنَ الْمُهاجِرِينَ غَيْرُهُ ، فَكَان كَعْبٌ لا يَنْساهَا لِطَلحَة . قَالَ كَعْبٌ : فَلَمَّا سَلَّمْتُ عَلَى رسول الله صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم ، قال: وَهوَ يَبْرُقُ وَجْهُهُ مِنَ السُّرُور أَبْشِرْ بِخَيْرِ يَوْمٍ مَرَّ عَلَيْكَ ، مُذْ ولَدَتْكَ أُمُّكَ ، فقُلْتُ : أمِنْ عِنْدِكَ يَا رَسُول اللَّهِ أَم مِنْ عِنْد الله ؟ قَالَ : لاَ بَلْ مِنْ عِنْد الله عَز وجَلَّ ، وكانَ رسول الله صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم إِذَا سُرَّ اسْتَنارَ وَجْهُهُ حتَّى كَأنَّ وجْهَهُ قِطْعَةُ قَمر، وكُنَّا نعْرِفُ ذلِكَ مِنْهُ، فلَمَّا جلَسْتُ بَيْنَ يدَيْهِ قُلتُ: يَا رسول اللَّهِ إِنَّ مِنْ تَوْبَتِي أَنْ أَنْخَلِعَ مِن مَالي صدَقَةً إِلَى اللَّهِ وإِلَى رَسُولِهِ .

فَقَالَ رَسُول الله صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم : أَمْسِكْ عَلَيْكَ بَعْضَ مَالِكَ فَهُوَ خَيْر لَكَ ، فَقُلْتُ إِنِّي أُمْسِكُ سَهْمِي الَّذي بِخيْبَر . وَقُلْتُ : يَا رَسُولَ الله إِن الله تَعَالىَ إِنَّما أَنْجَانِي بالصدق ، وَإِنْ مِنْ تَوْبَتي أَن لا أُحدِّثَ إِلاَّ صِدْقاً ما بَقِيتُ ، فوا لله ما علِمْتُ أحداً مِنَ المسلمِين أَبْلاْهُ اللَّهُ تَعَالَى في صدْق الْحَديث مُنذُ ذَكَرْتُ ذَلكَ لرِسُولِ الله صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم أَحْسَنَ مِمَّا أَبْلاَنِي اللَّهُ تَعَالَى ، وَاللَّهِ مَا تَعمّدْت كِذْبَةً مُنْذُ قُلْت ذَلِكَ لرَسُولِ اللَّهِ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم إِلَى يَوْمِي هَذَا ، وَإِنِّي لأَرْجُو أَنْ يَحْفظني اللَّهُ تَعَالى فِيمَا بَقِي ، قَالَ : فَأَنْزَلَ اللَّهُ تَعَالَى : ﴿ لَقَدْ تَابَ اللَّهُ عَلَى النَّبِيِّ وَالْمُهَاجِرِينَ والأَنْصَارِ الَّذِينَ اتَّبَعُوهُ في سَاعَةِ الْعُسْرةِ ﴾ حَتَّى بَلَغَ : ﴿ إِنَّه بِهِمْ رَءُوفٌ رَحِيمٌ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم وَعَلَى الثَّلاَثةِ الَّذينَ خُلِّفُوا حَتَّى إِذَا ضَاقَتْ عَلَيْهِمُ الأَرْضُ بِمَا رَحُبَتْ ﴾  حتى بلغ: ﴿ اتَّقُوا اللَّهَ وَكُونُوا مَعَ الصَّادقين ﴾ .

 قالَ كعْبٌ : واللَّهِ مَا أَنْعَمَ اللَّهُ عَلَيَّ مِنْ نِعْمَةٍ قَطُّ بَعْدَ إِذْ هَدانِي اللَّهُ لِلإِسْلام أَعْظمَ في نَفسِي مِنْ صِدْقي رَسُولَ اللَّهِ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم أَن لاَّ أَكُونَ كَذَبْتُهُ ، فأهلكَ كَمَا هَلَكَ الَّذِينَ كَذَبُوا إِن الله تَعَالَى قَالَ للَّذِينَ كَذَبُوا حِينَ أَنزَلَ الْوَحْيَ شَرَّ مَا قَالَ لأحدٍ ، فَقَالَ اللَّهُ تَعَالَى : ﴿سيَحلِفون بِاللَّه لَكُمْ إِذَا انْقَلَبْتُم إِليْهِم لتُعْرِضوا عَنْهُمْ فأَعْرِضوا عَنْهُمْ إِنَّهُمْ رِجْس ومَأواهُمْ جَهَنَّمُ جَزاءً بِمَا كَانُوا يكْسبُون . يَحْلِفُونَ لَكُمْ لِتَرْضَوْا عَنْهُمْ فَإِنْ ترْضَوْا عَنْهُمْ فَإِن الله لاَ يَرْضَى عَنِ الْقَوْم الفاسقين َ ﴾ .

 قال كَعْبٌ : كنَّا خُلِّفْنَا أَيُّهَا الثَّلاَثَةُ عَنْ أَمْر أُولِئَكَ الَّذِينَ قَبِلَ مِنْهُمْ رَسُولُ اللَّهِ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم حِينَ حَلَفوا لَهُ ، فبايعَهُمْ وَاسْتَغْفَرَ لَهُمْ ، وِأرْجَأَ رَسولُ اللَّهِ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم أمْرَنا حَتَّى قَضَى اللَّهُ تَعَالَى فِيهِ بِذَلكَ ، قَالَ اللُّه تَعَالَى : ﴿وَعَلَى الثَّلاَثَةِ الَّذِينَ خُلِّفُوا ﴾  .

وليْسَ الَّذي ذَكَرَ مِمَّا خُلِّفنا تَخَلُّفُنا عَن الغزو ، وَإِنََّمَا هُوَ تَخْلَيفهُ إِيَّانَا وإرجاؤُهُ أَمْرَنَا عَمَّنْ حَلَفَ لَهُ واعْتذَرَ إِليْهِ فَقَبِلَ مِنْهُ . مُتَّفَقٌ عليه .

 وفي رواية « أَنَّ النَّبِيَّ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم خَرَجَ في غَزْوةِ تَبُوك يَوْمَ الخميسِ ، وَكَان يُحِبُّ أَنْ يَخْرُجَ يَوْمَ الخميس » .

 وفي رِوَايةٍ : « وَكَانَ لاَ يَقدُمُ مِنْ سَفَرٍ إِلاَّ نهَاراً في الضُّحَى . فَإِذَا قَدِم بَدَأَ بالمْسجدِ فصلَّى فِيهِ ركْعتيْنِ ثُمَّ جَلَس فِيهِ » .

22. От Абдуллах, един от синовете на Кааб ибн Малик, Аллах да е доволен от него, водач на баща си, след като ослепял, се предават думите: „Чух Кааб ибн Малик, Аллах да е доволен от него, да разказва за времето, когато не е излязъл на битка заедно с Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, за участие в похода при Табук. Кааб каза: „Никога не съм пропускал да участвам с Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари,  в битките, които той водеше, освен в тази при Табук. Пропуснах и битката при Бадр, но тогава никого не порицаваха, че не участва в сражение. Просто Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, и мюсюлманите тръгнаха с желание за камилите на [племето] Курайш[5], когато Аллах Всевишния ги сблъска с враговете им неочаквано. Аз присъствах заедно с Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, през нощта в [местността] ал-Акаба, когато дадохме обет, че приемаме исляма. Искам да кажа, че там видях същото, каквото и при Бадр, въпреки че хората говорят повече за Бадр. Случи се така, че когато не тръгнах на бой заедно с Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, бях толкова силен и богат, колкото никога по-рано не съм бил. Ей-богу, никога не ми се бяха събирали две камили, както стана преди това завоевание. Когато Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, искаше да извърши завоевание, той винаги го спотайваше, уж възнамеряваше друго, докато не настъпи тази битка. Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, тръгна на бой, а предстоеше силен зной, дълъг път, пустиня, и предстоеше [битка с] множество. Той разясни положението на мюсюлманите, за да се подготвят за завоеванието, и ги извести какво се изисква от тях. Мюсюлманите [потеглили на бой] с Пратеника на Аллах бяха многобройни и не ги побираше регистър, в който да се запишат“. Кааб каза още: „Рядко човек би искал да отсъства освен ако предполага, че това ще се потули, докато не бе низпослано съответно откровение от Аллах. Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, тръгна на тази битка по време, когато плодовете и сенките вече бяха приятни, а това най-много ми харесваше. Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, подготви снаряжението си заедно с мюсюлманите. И аз тръгнах на сутринта с тях, уж за да се подготвя, а всъщност за да се върна, без да се включа в нещо. Казвах си: „Мога да го сторя, щом пожелая“. Това продължи и се проточи, докато хората усилено се трудеха. Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, тръгна на сутринта, а заедно с него и мюсюлманите. Аз не бях подготвил нищо от снаряжението си, но после тръгнах и се върнах, без да съм сторил нещо. Така продължи, докато [бойците] забързаха и започнаха да се надпреварват за битката. Възнамерявах да отпътувам и да ги настигна. Да бях сторил това, не би ми била писана сетнешната съдба! Когато излязох сред хората подир заминаването на Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, се натъжих, че не виждам сред тях такъв като мен − само презрени заради лицемерието им или такива измежду немощните, на които Аллах Всевишния е дал извинение. Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, не споменал за мен, докато не стигнал до Табук. Както седял сред хората там, казал: „Какво стана с Кааб ибн Малик?“ Отговорил мъж от Бану Салима: „Пратенико на Аллах, задържаха го прохладата и самолюбуването“[6].  Муаз ибн Джабал, Аллах да е доволен от него, му казал: „Лоши думи! Кълна се в Аллах, Пратенико на Аллах, само добро знаем за него“. Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, замълчал. В това време видял облечен в бяло мъж, който изчезва в миража. Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, казал: „Бъди, Абу Хайсама!“ Изведнъж изникнал Абу Хайсама ал-Ансари − далият подаяние от една крина фурми, за което лицемерите го охулили“[7].

Кааб каза: „Когато до мен стигна [вестта], че Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е тръгнал да се връща от Табук, почувствах печал. Започнах да се сещам за лъжата и си казвах: „Как ще се избавя утре от гнева му?“ Търсех помощ от всеки влиятелен член на семейството си. Щом се замълви, че Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, скоро ще пристигне, самозаблудата ме напусна, докато разбрах, че никога нищо не ще ме избави от него. Реших да бъда честен. Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, дойде на сутринта. Когато се връщаше от път, той първо отиваше в джамията и отслужваше два ракаата[8], после сядаше с хората. Щом направи това, при него отидоха неизлезлите на битката, за да му се извиняват и да му се кълнат [във вярност]. Бяха осемдесет и няколко човека. Той прие явните им обяснения и клетвите им, помоли да им бъде простено и повери тайните им на Аллах Всевишния. Тогава отидох и аз. Щом поздравих, той се усмихна, както се усмихва сърдит човек, после каза: „Ела!“ Отидох и седнах пред него. Той каза: „Какво те задържа? Не си ли купи камилата?“ [Кааб] каза: „Отговорих: „Пратенико на Аллах, кълна се в Аллах, ако бях седнал при някой друг земен жител, бих намерил извинение, за да се избавя от гнева му. Дарен съм с красноречие. Но, кълна се в Аллах, аз разбрах, че ако днес говоря лъжа, която да ти хареса, много е възможно Аллах да те разгневи против мен. А ако говоря истината, и тя те ядоса, ще се надявам на [добро] последствие от Аллах, Всемогъщия и Всевеликия. Кълна се в Аллах, нямам извинение. Кълна се в Аллах, никога не съм бил толкова силен и богат, колкото когато не излязох с теб на бой“. [Кааб] каза: „Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, каза: „Това вече е вярно. Върви си, докато Аллах отсъди за теб“. Мъже от Бану Салима тръгнаха след мен с думите: „Ей-богу, не сме те виждали досега да сторваш грях. Ти не можа да намериш извинение пред Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, както се извиниха другите неизлезли на бой. За твоя грях бе достатъчно Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, да помоли за теб прошка“. [Кааб] каза: „Ей-богу, не престанаха да ме порицават, докато не пожелах да се върна при Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, и да му кажа, че съм излъгал“. После ги попитах: „Някой друг сполетя ли го подобно нещо?“ Отговориха: „Да, същото сполетя и двама мъже, които изрекоха такива думи и получиха такъв отговор“. Попитах ги кои са те. Отговориха ми: „Мурара ибн ар-Рабиа ал-Амри и Хилял ибн Умайя ал-Уакифи“. [Кааб] каза: „Споменаха пред мен двама праведни и примерни мъже, участвали в битката при Бадр”. Когато ми споменаха за тях, си тръгнах. Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, забрани да се разговаря с нас тримата измежду всички, които си бяха останали в къщи. Хората ни отбягваха[9], додето за мен земята се промени − не беше онази земя, която познавах. Това продължи петдесет дни. Двамата ми събратя по съдба се самоунижаваха и си стояха по домовете, плачейки. Аз бях по-млад и по-твърд, тъй че излизах и присъствах на молитвите заедно с другите мюсюлмани. Обикалях и по пазарите, но никой не ми говореше. Отидох и при Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, и го поздравих, както седеше след молитва, но се запитах дали помръдна или не устните си в отговор на поздрава ми. После отслужих молитвата близо до него, наблюдавах го крадешком, но щом започвах да се моля, той ме гледаше, а щом се обръщах към него, отместваше погледа си. Когато суровото отношение на хората към мен продължи прекалено дълго, аз отидох и прескочих зида на Ибн Катада[10] − мой братовчед и най-любим за мен човек. Поздравих го, но, ей-богу, и той не отговори на поздрава ми. Казах му: „Абу Катада, питам те в името на Аллах дали ме познаваш като такъв, който обича Аллах и Неговия Пратеник, Аллах да го благослови и с мир да го дари“. Той мълчеше. Отново го запитах, но пак мълчеше. И пак го запитах, и пак мълчеше. Само каза: „Аллах, а и Неговият Пратеник, знае най-добре“. Очите ми се насълзиха, обърнах се и прескочих зида. Както вървях по пазара на ал-Медина, изведнъж видях набатеец от аш-Шам, от онези, които доставят и продават храна в града. Той попита: „Кой ще ми покаже Кааб ибн Малик?“ Хората започнаха да сочат към мен, той дойде и ми връчи послание от гасанидския цар. Бях грамотен и прочетох съдържанието му: „До нас стигна [вестта], че твоят другар се отнася сурово към теб, а Аллах не ти е отредил дом на унижение  и гибел. Присъедини се към нас, ще те подкрепим!“ Когато го прочетох, казах: „И това е изпитание“. Отправих се към пещта и го изгорих. Щом изминаха четирийсет от петдесетте дена и откровението [за мен] се забави, изведнъж ме навести пратеник от Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари. Той ми каза: „Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, ти повелява да се отделиш от съпругата си“. Попитах: „Да се разведа с нея или какво да направя?“ Каза: „Не, да се отделиш от нея и да не я доближаваш“.[11]

И до двамата ми събратя по съдба бе изпратена подобна [заповед]. Казах на жена си: „Иди при семейството си и остани при тях, докато Аллах отсъди за това положение“. Жената на Хилял ибн Умайя отишла при Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, и му казала: „Пратенико на Аллах, Хилял ибн Умайя е злощастен старец и няма слуга. Възразяваш ли да му слугувам?“ Казал: „Не, но нека не те доближава“. Казала: „Кълна се в Аллах, той не се помръдва. Кълна се в Аллах, и не е престанал да плаче още откакто го сполетя случката до ден днешен“. Човек от семейството ми каза: „Защо не поискаш разрешение от Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, да остави жена ти? Той даде разрешение на жената на Хилял ибн Умайя да му слугува“. Казах: „Не ще моля Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, да ми дава разрешение за нея. Откъде да знам какво ще каже Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, ако го помоля за това. Аз съм млад мъж“. Така продължи още десет дена, докато се навършиха петдесет, откакто бе забранено да се разговаря с нас. После на покрива на един от домовете ни[12] аз отслужих утринната молитва в зората на петдесетия ден. Както си седях в състоянието, споменато от Аллах Всевишния относно нас, душата ми се сви и отесня земята, иначе просторна. Чух мощен глас, който се надигна по Сала[13] най-гръмогласно, казвайки: „Кааб ибн Малик, радвай се!“ Паднах ничком в поклон суджуд. Узнах, че е дошло спасение. Когато отслужвал утринната молитва, Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, възвестил на хората, че Аллах, Всемогъщия и Всевеликия, е приел покаянието ни. Те се втурнали да ни съобщят радостната вест. Втурнали се към двамата ми събратя по съдба да ги възрадват, а към мен мъж пришпорил кон и се устремил в галоп, изкачил се в планината и гласът му бил по-бърз от коня. Щом онзи, чийто глас вече бях чул, дойде при мен да ми предаде радостната вест, аз свалих двете си одежди и го наметнах с тях от радост. В онзи ден не притежавах други дрехи, затова взех назаем и ги облякох. Насочих се към Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари. Хората ме срещаха на групи, поздравяваха ме за опрощението и ми казваха: „Нека те възрадва опрощението от Аллах!“ Влязох в джамията, и ето Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, седи, заобиколен от хора. Стана Талха ибн Убайдиллах, Аллах да е доволен от него, забърза, здрависа се с мен и ме поздрави. Кълна се в Аллах, никой друг от меканските преселници не стана освен него“[14]. Кааб каза: „Когато поздравих Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, той ми каза със сияещо от радост лице: „Бъди щастлив с най-добрия изживян от теб ден, откакто майка ти те родила!“ Попитах: „Това от теб ли е, Пратенико на Аллах, или е от самия Аллах?“ Каза: „Не, то е от Аллах, Всемогъщия и Всевеликия!“ Когато бе радостен, лицето на Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, се озаряваше и приличаше на къс от луната. Такъв го познавахме. Седнах пред него и му казах: „Пратенико на Аллах, израз на покаянието ми ще бъде да заделя дял[15] от имота си за Аллах и Неговия Пратеник“. Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, каза: „Запази за себе си част от имота си! Той е благо за теб“. Казах: „Запазвам си парчето, което е в Хайбар“. И казах още: „Пратенико на Аллах, Аллах Всевишния ме спаси единствено заради истината. Израз на покаянието ми ще бъде, че ще говоря само истината, докато съм жив. Кълна се в Аллах, откакто споменах онези думи пред Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, не зная някой друг мюсюлманин да е бил подлаган на толкова прекрасно изпитание от Аллах Всевишния, както мен Той изпита, дали говоря истината. Кълна се в Аллах, откакто изрекох онези думи пред Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, до ден днешен не съм лъгал умишлено. Моля Аллах Всевишния да ме пази, докато съм жив“. Каза: „Аллах Всевишния низпосла: „Аллах прие покаянието на Пророка, преселниците и помощниците, които го последваха в тежкия час... Наистина към тях Той е състрадателен, милосърден. И към тримата, които не излязоха [за битката]... Докато отесня за тях земята, макар и просторна... О, вие, които вярвате, бойте се от Аллах и бъдете с искрените!“ (9: 117−119) Кааб каза: „Кълна се в Аллах, след като Аллах ме напъти към Исляма, Той не ми е дарил по-велика за мен благодат от тази, да бъда правдив пред Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, да не го лъжа, за да не погина, както са погинали лъжците. За онези, които са лъгали при низпославането на откровението, Аллах Всевишния е изрекъл най-лошите думи, казани за някого. Аллах Всевишния е казал: „Ще ви се кълнат в Аллах, когато се върнете при тях, за да се отдръпнете от тях. Отдръпнете се от тях! Те са скверност. Тяхното място е Адът − възмездие за онова, което са придобили. Кълнат ви се, за да бъдете доволни от тях. Но дори вие да сте доволни от тях, Аллах не е е доволен от хората−нечестивци“ (9: 95−96). Кааб каза: „Ние тримата бяхме оставени за после − въпросът ни да се реши след другите, от които Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, прие [извинение], щом се заклеха и той ги закле, и помоли да бъдат опростени. За нас Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, отсрочи делото ни в очакване Аллах Всевишния да отсъди. Казал е Той: „И към тримата, които не излязоха [на битката]…“ Тези думи не означават, че не сме излезли на битката, а че не сме излезли с опрощение, отсрочени сме и делото ни е забавено, за разлика от другите, които са се заклели, извинили са се и това е било прието от тях“ (всепризнат хадис).

В друг вариант се казва, че Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е излязъл за сражението при Табук в четвъртък, след като е пожелал това да стане именно в този ден.

В трети вариант се казва, че той винаги се е завръщал от пътуване само през деня, в ранно утро, и щом пристигнел, започвал от джамията, отслужвал два поклона, после сядал там.



٢٣- وَعَنْ أبي نُجَيْد بِضَم النُّونِ وَفَتْح الْجيِمِ عِمْرانَ بْنِ الحُصيْنِ الخُزاعيِّ رَضِي اللَّهُ عَنْهُمَا أَنَّ امْرأَةً مِنْ جُهينةَ أَتَت رَسُولَ الله صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم وَهِيَ حُبْلَى مِنَ الزِّنَا ، فقَالَتْ : يَا رسول الله أَصَبْتُ حَدّاً فأَقِمْهُ عَلَيَّ ، فَدَعَا نَبِيُّ الله صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم وَليَّهَا فَقَالَ : أَحْسِنْ إِليْهَا ، فَإِذَا وَضَعَتْ فَأْتِنِي فَفَعَلَ فَأَمَرَ بِهَا نَبِيُّ اللَّهِ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم ، فَشُدَّتْ عَلَيْهَا ثِيَابُها ، ثُمَّ أَمَرَ بِهَا فرُجِمتْ ، ثُمَّ صلَّى عَلَيْهَا . فَقَالَ لَهُ عُمَرُ : تُصَلِّي عَلَيْهَا يَا رَسُولَ اللَّهِ وَقَدْ زَنَتْ ، قَالَ : لَقَدْ تَابَتْ تَوْبةً لَوْ قُسِمَتْ بَيْن سبْعِينَ مِنْ أَهْلِ المدِينَةِ لوسعتهُمْ وَهَلْ وَجَدْتَ أَفْضَلَ مِنْ أَنْ جَادَتْ بِنفْسهَا للَّهِ عَزَّ وجَل؟،» رواه مسلم .

23. От Абу Нуджайд Имран, син на ал-Хусайн ал-Хузаи, Аллах да е доволен и от двамата, се предава, че забременяла при прелюбодеяние жена от [племето] Джухайна отишла при Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, и казала: „Пратенико на Аллах, аз наруших забрана, отсъди за мен!“ Пророка на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, извикал съпруга и казал: „Бъди добър с нея, а когато роди, ела при мен!“ Така и направил и тогава Пророка на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, дал заповед за нея. Завързали я в дрехите й[16], после той дал заповед и я пребили с камъни. Тогава отправил молитва за нея. Омар попитал: „Молиш се за нея, Пратенико на Аллах, след като е извършила прелюбодеяние?“ Отговорил: „Тя се покая толкова много, че ако покаянието бъде поделено между седемдесет от жителите на ал-Медина, ще обхване и тях. Намираш ли нещо по-добро от това, тя да се пожертва заради Аллах, Всемогъщия и Всевеликия?“ (разказан от Муслим)



٢٤- وَعَنِ ابْنِ عَبَّاس وأنس بن مالك رَضِي الله عنْهُم أَنَّ رَسُولَ اللَّهِ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم قَالَ : « لَوْ أَنَّ لابْنِ آدَمَ وَادِياً مِنْ ذَهَبِ أَحَبَّ أَنْ يَكُونَ لَهُ وادِيانِ ، وَلَنْ يَمْلأَ فَاهُ إِلاَّ التُّرَابُ ، وَيَتُوب اللَّهُ عَلَى مَنْ تَابَ » مُتَّفَقٌ عَليْهِ .

24. От Ибн Аббас и Анас ибн Малик, Аллах да е доволен от тях, се предава, че Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Ако синът на Адам има една долина със злато, той ще пожелае да има две, а устата му ще се напълни само от пръстта. Но Аллах приема покаянието на онзи, който се покайва“ (всепризнат хадис).



٢5– وَعَنْ أبي هريرة رَضِي اللَّهُ عَنْهُ أَنَّ رَسُولَ اللَّهِ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم قَالَ : « يَضْحكُ اللَّهُ سبْحَانُه وتَعَالَى إِلَى رَجُلَيْنِ يقْتُلُ أحدُهُمَا الآخَرَ يدْخُلاَنِ الجَنَّة ، يُقَاتِلُ هَذَا في سبيلِ اللَّهِ فيُقْتل ، ثُمَّ يَتُوبُ اللَّهُ عَلَى الْقَاتِلِ فَيسْلِمُ فيستشهدُ » مُتَّفَقٌ عَلَيْهِ .

25. От Абу Хурайра, Аллах да е доволен от него, се предава, че Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Аллах, Всеславния и Всевишния, се смее на двама човека[17], от които единият е убил другия, но и двамата влизат в Рая. Единият се е сражавал по пътя на Аллах и е бил убит, а после Аллах е приел покаянието на убиеца, който е встъпил в Исляма и е загинал за вярата“ (всепризнат хадис).



[1] В този хадис се потвърждава представата за Ръката на Аллах Всевишния и че Той я разтваря, когато пожелае. Това е една от характеристиките, в истинността на които трябва да се вярва според подобаващото на Аллах Всевишния, без да се прави каквото и да било тълкуване или уподобяване. Такова е било разбирането и на сподвижниците, Аллах да е доволен от тях.

[2] Днешните Сирия, Йордания и Палестина.

[3] Богослужител измежду синовете на Исраил.

[4] В хадиса се посочва предимството на знанието пред служенето на Аллах в неведение, както и предимството на усамотяването в епоха на разложение.

[5] Камилите, натоварени с търговски стоки при завръщането на меканския керван от аш-Шам.

[6] Буквално: възпря го утрото и вечерта, т.е. времето на сянката и прохладата; съзерцаването на страните му, т.е. възхищението от себе си.

[7] Упрекнали го и го прокълнали с аргумента, че Аллах не се нуждае от тази крина (саа около 3 килограма и 600 грама).

[8] Ракаат – част от молитвата, която включва дълбок поклон с трикратно изричане на словата Всечист е моят най-велик Аллах! (субхана раббия л-аазам), коленичене, свеждане на челото до земята и трикратно изричане на Всечист е моят най-върховен Аллах! (субхана раббия л-ааля), и накрая изправяне.

[9] В друг вариант: „промениха отношението си към нас“.

[10] Прескочил е оградата на градината му.

[11] Да нямаш телесна близост с нея.

[12] Арабските къщи имат плоски покриви, които служат за тераси.

[13] Планина край ал-Медина.

[14] Затова Кааб не е забравил тази постъпка на Талха.

[15] Буквално: доброволно подаяние садака.

[16] Завързали я в дрехите и като във вързоп, за да не се виждат мъките и, когато я пребиват с камъни.

[17] Това е един от хадисите, за които се смята, че не трябва да се приемат буквално и да се тълкуват. В тези истини се вярва безпрекословно, а няма вяра без разбиране и доверие.




<--- Върни се на съдържанието на - РИЯДУ-С-САРИХИН