IV. РАЗДЕЛ ЗА ИСКРЕНОСТТА

IV. РАЗДЕЛ ЗА ИСКРЕНОСТТА



قال اللَّه تعالى : ﴿ يا أيها الذين آمنوا اتقوا اللَّه، وكونوا مع الصادقين ﴾

Аллах Всевишния е казал: „О, вярващи, бойте се от Аллах и бъдете с искрените!“ (9: 119)

وقال تعالى : ﴿ والصادقين والصادقات ﴾

И е казал още: „...искрените мъже и искрените жени...“ (33: 35).

وقال تعالى: ﴿ فلو صدقوا اللَّه لكان خيرا لهم ﴾

И е казал също: „...да бъдат искрени пред Аллах е най-доброто за тях“ (47: 21).

А хадисите са:

55- فَالأَوَّلُ : عَن ابْنِ مَسْعُودٍ رضي اللَّه عنه عن النَّبِيَّ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم قال : « إِنَّ الصَّدْقَ يَهْدِي إِلَى الْبِرِّ وَإِنَّ الْبِرَّ يَهْدِي إِلَى الجَنَّةِ ، وَإِنَّ الرَّجُلَ ليصْدُقُ حَتَّى يُكتَبَ عِنْدَ اللَّهِ صِدِّيقاً ، وإِنَّ الْكَذِبَ يَهْدِي إِلَى الفجُورِ وَإِنَّ الفجُورَ يَهْدِي إِلَى النَّارِ ، وَإِنَّ الرَّجُلَ لَيَكْذِبُ حَتَّى يُكتَبَ عِنْدَ اللَّهِ كَذَّاباً » متفقٌ عليه .

55. Първият: „От Ибн Масуд, Аллах да е доволен от него, се предава, че Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Искреността насочва към благочестието, а благочестието насочва към Рая. Човек проявява искреност, додето бъде записан при Аллах като много искрен. Лъжата насочва към разпътството, а разпътството насочва към Ада. Човек проявява лъжливост, додето бъде записан при Аллах като голям лъжец“ (всепризнат хадис).



٥٦- الثَّاني : عَنْ أبي مُحَمَّدٍ الْحَسنِ بْنِ عَلِيِّ بْنِ أبي طَالِبٍ ، رَضيَ اللَّهُ عَنْهما ، قَالَ حفِظْتُ مِنْ رسولِ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم : « دَعْ ما يَرِيبُكَ إِلَى مَا لا يَريبُكَ ، فَإِنَّ الصِّدْقَ طُمأنينَةٌ، وَالْكَذِبَ رِيبةٌ » رواه التِرْمذي وقال : حديثٌ صحيحٌ .

56. Вторият: „От Абу Мухаммeд ал-Хасан, син на Али ибн Аби Талиб, Аллах да е доволен и от двамата, се предават думите: „Запомних от Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари: „Остави онова, което те съмнява, [и се насочи] към онова, което не те съмнява! Искреността е спокойствие, а лъжата − съмнение“ (разказан от ат-Тирмизи, който го е определил като добър хадис).



٥٧- الثَّالثُ : عنْ أبي سُفْيانَ صَخْرِ بْنِ حَربٍ . رضيَ اللَّه عنه . في حديثِه الطَّويلِ في قِصَّةِ هِرقْلُ ، قَالَ هِرقْلُ : فَماذَا يَأْمُرُكُمْ يعْني النَّبِيَّ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم قَالَ أَبُو سُفْيَانَ: قُلْتُ : يقول « اعْبُدُوا اللَّهَ وَحْدَهُ لا تُشرِكُوا بِهِ شَيْئاً ، واتْرُكُوا ما يَقُولُ آباؤُكُمْ ، ويَأْمُرنَا بالصَّلاةِ والصِّدقِ ، والْعفَافِ ، والصِّلَةِ ». متفقٌ عليه.

57. Третият: „От Абу Суфян Сахр ибн Харб, Аллах да е доволен от него, се предава в дълъг хадис разказ за Ираклий, който попитал: „И какво ви повелява той [Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари]?“ Абу Суфян казал: „Отговорих: „Той казва: „Служете на Аллах, единствено на Него, не Го съдружавайте с нищо и оставете какво казват бащите ви[1]!“ И ни повелява да отслужваме молитвата, да сме искрени и целомъдрени и да поддържаме роднинските връзки“ (всепризнат хадис).



٥٨- الرَّابِعُ : عَنْ أبي ثَابِتٍ ، وقِيلَ : أبي سعيدٍ ، وقِيلَ : أبي الْولِيدِ ، سَهْلِ بْنِ حُنيْفٍ ، وَهُوَ بدرِيٌّ ، رضي اللَّه عنه ، أَن النبيَّ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم قال : « مَنْ سَأَلَ اللَّهَ ، تعالَى الشِّهَادَة بِصِدْقٍ بَلَّغهُ اللَّهُ مَنَازِلَ الشُّهدَاء ، وإِنْ مَاتَ عَلَى فِراشِهِ » رواه مسلم .

58. Четвъртият: „От Абу Сабит [или Абу Саид, или Абу ал-Уалид] Сахл ибн Хунайф − участник в битката при Бадр, Аллах да е доволен от него, се предава, че Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Който искрено моли Аллах Всевишния за героична смърт, него Той е възвестил за жилищата на героите [в Рая, че ще пребивава там], дори ако издъхне в постелята си“ (разказан от Муслим).



٥٩- الخامِسُ : عَنْ أبي هُريْرة رضي اللَّهُ عنه قال : قال رسولُ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم: « غزا نَبِيٌّ مِنَ الأَنْبِياءِ صلواتُ اللَّه وسلامُهُ علَيهِمْ فَقَالَ لقوْمِهِ : لا يتْبعْني رَجُلٌ ملَكَ بُضْعَ امْرَأَةٍ. وَهُوَ يُرِيدُ أَن يَبْنِيَ بِهَا وَلَمَّا يَبْنِ بِها ، ولا أَحدٌ بنَى بيُوتاً لَمْ يرفَع سُقوفَهَا ، ولا أَحَدٌ اشْتَرى غَنَماً أَوْ خَلَفَاتٍ وهُو يَنْتَظرُ أوْلادَهَا . فَغزَا فَدنَا مِنَ الْقَرْيةِ صلاةَ الْعصْرِ أَوْ قَريباً مِنْ ذلكَ ، فَقَال للشَّمس : إِنَّكِ مَأمُورةٌ وأَنا مأمُورٌ ، اللهمَّ احْبسْهَا علَينا ، فَحُبستْ حَتَّى فَتَحَ اللَّهُ عليْهِ ، فَجَمَعَ الْغَنَائِم ، فَجاءَتْ يَعْنِي النَّارَ لتَأكُلهَا فَلَمْ تطْعمْهَا ، فقال: إِنَّ فِيكُمْ غُلُولاً، فليبايعنِي منْ كُلِّ قبِيلَةٍ رجُلٌ ، فلِزقتْ يدُ رَجُلٍ بِيدِهِ فَقَالَ : فِيكُم الْغُلولُ ، فليبايعنِي قبيلَتُك ، فلزقَتْ يدُ رجُليْنِ أو ثلاثَةٍ بِيَدِهِ فقَالَ : فِيكُمُ الْغُلُولُ ، فَجاءوا برَأْسٍ مِثْلِ رَأْس بَقَرَةٍ مِنْ الذَّهبِ ، فوضَعها فَجَاءَت النَّارُ فَأَكَلَتها ، فلمْ تَحل الْغَنَائِمُ لأحدٍ قَبلَنَا ، ثُمَّ أَحَلَّ اللَّهُ لَنا الغَنَائِمَ لمَّا رأَى ضَعفَنَا وعجزنَا فأحلَّها لنَا » متفقٌ عليه .

59. Петият: „От Абу Хурайра, Аллах да е доволен от него, се предават думите, че Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Един пророк сред пророците − благословите на Аллах и Неговият мир да са над тях − извършил поход и казал на своя народ: „Нека не ме последва мъж, който притежава няколко жени и е искал да встъпи в брак с тях, но не е встъпил; не и такъв, който е строил домове, но не е издигнал покривите им; не и такъв, който е купил овце или бременни камили и чака рожбите им“. Тръгнал той на поход и доближил селището по време на следобедната молитва или приблизително тогава, и казал на слънцето: „На теб се повелява и на мен се повелява. О, Аллах, прибери го иззад нас!“ И било прибрано [слънцето], докато Аллах му дарил [на пророка] победа. Той събрал плячката и тогава се появил [огън], за да я погълне, но не я докоснал. [Пророка] казал: „Сред вас има измяна, нека положи пред мен клетва по един мъж от всяко племе!“ Ръката на един мъж залепнала за ръката му и казал: „Сред вас е измяната. Нека племето ти положи пред мен клетва!“ Ръцете на двама или трима мъже залепнали за ръката му и тогава казал: „Сред вас е измяната!“ Тогава те донесли глава, подобна на такава от златна крава, той я положил, огънят се появил и я погълнал. Значи плячките не са били позволени за никого преди нас. После Аллах ни е разрешил да взимаме плячка, когато е видял слабостта и немощта ни, и е позволил това за нас“ (всепризнат хадис).



٦٠- السادِسُ : عن أبي خالدٍ حكيمِ بنِ حزَامٍ . رضِيَ اللَّهُ عنه ، قال : قال رسولُ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم : « الْبيِّعَان بالخِيارِ ما لم يَتفرَّقا ، فإِن صدقَا وبيَّنا بوُرِك لهُما في بَيعْهِما ، وإِن كَتَما وكذَبَا مُحِقَتْ بركةُ بيْعِهِما » متفقٌ عليه .

60. Шестият: „От Абу Халид Хаким ибн Хизам, Аллах да е доволен от него, се предават думите: „Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, каза: „Продавачът и купувачът имат избор, докато не са се разделили. Ако са били искрени и откровени, сделката им е благословена, а ако са спотаили нещо и са излъгали, благословеността на сделката им се унищожава“ (всепризнат хадис).



[1] „Бащите ви“ са всички древни предци.


<--- Върни се на съдържанието на - РИЯДУ-С-САРИХИН