I. РАЗДЕЛ ЗА ИСКРЕНОСТТА И НЕОБХОДИМОСТТА ОТ НАМЕРЕНИЕ НИЯ ПРИ ВСИЧКИ ЯВНИ И СКРИТИ ДЕЛА, СЛОВА И ПОЛОЖЕНИЯ
قَالَ اللَّه تعالى: ﴿ وَمَا أُمِرُوا إِلاَّ لِيَعْبُدُوا اللَّهَ مُخْلِصِينَ لَهُ الدِّينَ حُنَفَاءَ وَيُقِيمُوا الصَّلاةَ وَيُؤْتُوا الزَّكَاةَ وَذَلِكَ دِينُ الْقَيِّمَةِ ﴾
Аллах Всевишния е казал:
„И бе им повелено да се прекланят единствено пред Аллах, предани Нему в религията, правоверни, и да отслужват молитвата, и да дават милостинята закат. Това е правдивата религия“ (98: 5).
وقَالَ تعالى: ﴿ لَنْ يَنَالَ اللَّهَ لُحُومُهَا وَلا دِمَاؤُهَا وَلَكِنْ يَنَالُهُ التَّقْوَى مِنْكُمْ ﴾
И е казал още Всевишния:
„Не тяхното месо, не тяхната кръв ще стигне до Аллах, а вашата набожност ще стигне до Него“ (22: 37) .وقَالَ تعالى: ﴿ قُلْ إِنْ تُخْفُوا مَا فِي صُدُورِكُمْ أَوْ تُبْدُوهُ يَعْلَمْهُ اللَّهُ ﴾
И е казал също:
„И да скривате онова, което е в сърцата ви, и да го показвате, Аллах го знае“ (3: 29).
1- وعَنْ أَميرِ الْمُؤْمِنِينَ أبي حفْصٍ عُمرَ بنِ الْخَطَّابِ بْن نُفَيْل بْنِ عَبْد الْعُزَّى بن رياح بْن عبدِ اللَّهِ بْن قُرْطِ بْنِ رزاح بْنِ عَدِيِّ بْن كَعْبِ بْن لُؤَيِّ بن غالبٍ القُرَشِيِّ العدويِّ . رضي الله عنه ، قال : سمعْتُ رسُولَ الله صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم يقُولُ « إنَّما الأَعمالُ بالنِّيَّات ، وإِنَّمَا لِكُلِّ امرئٍ مَا نَوَى ، فمنْ كانَتْ هجْرَتُهُ إِلَى الله ورَسُولِهِ فهجرتُه إلى الله ورسُولِهِ ، ومنْ كاَنْت هجْرَتُه لدُنْيَا يُصيبُها ، أَو امرَأَةٍ يَنْكحُها فهْجْرَتُهُ إلى ما هَاجَر إليْهِ » متَّفَقٌ على صحَّتِه. رواهُ إِماما المُحَدِّثِين: أَبُو عَبْدِ الله مُحَمَّدُ بنُ إِسْمَاعيل بْن إِبْراهيمَ بْن الْمُغيرة بْن برْدزْبَهْ الْجُعْفِيُّ الْبُخَارِيُّ، وَأَبُو الحُسَيْنِ مُسْلمُ بْن الْحَجَّاجِ بن مُسلمٍ القُشَيْريُّ النَّيْسَابُوريُّ رَضَيَ الله عَنْهُمَا في صَحيحيهِما اللَّذَيْنِ هما أَصَحُّ الْكُتُبِ الْمُصَنَّفَة .
От Повелителя на вярващите Абу Хафс Омар ибн ал-Хаттаб ибн Нуфайл ибн Абдулузза ибн Риях ибн Абдуллах ибн Курт ибн Разах ибн Ади ибн Кааб ибн Луай ибн Галиб от рода Ади на племето Курайш, Аллах да е доволен от него, се предават думите: „Чух Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, да казва: „Делата са единствено според намеренията и на всеки ще се въздаде само според онова, което е възнамерявал. Който се е преселил заради Аллах и Неговия Пратеник, преселението му е заради Аллах и Неговия Пратеник. А който се е преселил, за да получи земни блага, или за да встъпи в брак с жена, преселението му е заради онова, за което се е преселил“. (Всепризнат достоверен хадис, разказан от двамата най-изтъкнати хадисолози Абу Абдуллах Мухаммeд ибн Исмаил ибн Ибрахим ибн ал-Мугира ибн Бардизбах ал-Джуфи ал-Бухари и Абу ал-Хусайн Муслим ибн ал-Хаджжадж ибн Муслим ал-Кушайри ан-Найсабури, Аллах да е доволен от тях. Този текст се съдържа в сборниците Сахих (Достоверен) на споменатите учени, които са най-авторитетните хадисни източници.)
2- وَعَنْ أُمِّ الْمُؤْمِنِينَ أُمِّ عَبْدِ اللَّهِ عَائشَةَ رَضيَ الله عنها قالت: قال رسول الله صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم: «يَغْزُو جَيْشٌ الْكَعْبَةَ فَإِذَا كَانُوا ببيْداءَ مِنَ الأَرْضِ يُخْسَفُ بأَوَّلِهِم وَآخِرِهِمْ ». قَالَتْ : قُلْتُ يَا رَسُولَ اللَّهِ، كَيْفَ يُخْسَفُ بَأَوَّلِهِم وَآخِرِهِمْ وَفِيهِمْ أَسْوَاقُهُمْ وَمَنْ لَيْسَ مِنهُمْ ،؟ قَالَ : «يُخْسَفُ بِأَوَّلِهِم وَآخِرِهِمْ ، ثُمَّ يُبْعَثُون عَلَى نِيَّاتِهِمْ » مُتَّفَقٌ عَلَيْهِ : هذا لَفْظُ الْبُخَارِيِّ .
От Майката на мюсюлманите Ум Абдуллах Аиша, Аллах да е доволен от нея, се предават думите: „Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, каза: „[Видях как] войска напада [храма] ал-Кааба и изведнъж, на гола пустинна земя, биват погълнати и първите, и сетните от тях“. Попитах: „Пратенико на Аллах, как ще са погълнати и първите, и сетните, щом в техните редици има и подвластни[4], и такива, които не принадлежат към тях?“ Отговори: „Биват погълнати и първите, и сетните, после ще бъдат възкресени според намеренията им“ (всепризнат хадис, предаден с текста на ал-Бухари).
3- وعَنْ عَائِشَة رَضِيَ الله عنْهَا قَالَت قالَ النَّبِيُّ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم : «لا هِجْرَةَ بَعْدَ الْفَتْحِ، وَلكنْ جِهَادٌ وَنِيَّةٌ ، وَإِذَا اسْتُنْفرِتُمْ فانْفِرُوا» مُتَّفَقٌ عَلَيْهِ .وَمَعْنَاهُ : لا هِجْرَةَ مِنْ مَكَّةَ لأَنَّهَا صَارَتْ دَارَ إِسْلامٍ .
От Аиша, Аллах да е доволен от нея, се предават думите: „Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, каза: „Няма преселение подир отварянето [на Мека], ала има Свещена борба и намерение. Затова щом бъдете повикани, тръгнете!“ (Всепризнат хадис. Мюсюлманите вече не напускат Мека, защото градът се е „отворил” и се е присъединил към Дома на исляма.)
4- وعَنْ أبي عَبْدِ اللَّهِ جابِرِ بْنِ عَبْدِ اللَّهِ الأَنْصَارِيِّ رضِيَ الله عنْهُمَا قَالَ :كُنَّا مَع النَّبِيِّ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم في غَزَاة فَقَالَ : «إِنَّ بِالْمَدِينَةِ لَرِجَالاً مَا سِرْتُمْ مَسِيراً ، وَلاَ قَطَعْتُمْ وَادِياً إِلاَّ كانُوا مَعكُم حَبَسَهُمُ الْمَرَضُ» وَفِي روايَةِ : «إِلاَّ شَركُوكُمْ في الأَجْرِ» رَواهُ مُسْلِمٌ .
От Абу Абдуллах Джабир, син на Абдуллах ал-Ансари, Аллах да е доволен и от двамата, се предават думите: „Бяхме тръгнали да воюваме заедно с Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, и той каза: „В ал-Медина има мъже, които винаги са били с вас [в намерението си], и когато сте вървели в поход, и когато сте прекосявали долина, само болест ги е възпряла сега“.
В друг вариант се казва: „...винаги са поделяли заедно с вас отплатата“ (разказан от Муслим).
5- ورواه البُخَارِيُّ عَنْ أَنَسٍ رَضِيَ اللَّهُ عَنْهُ قَالَ :رَجَعْنَا مِنْ غَزْوَةِ تَبُوكَ مَعَ النَّبِيِّ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم فَقَالَ: «إِنَّ أَقْوَامَاً خلْفَنَا بالمدِينةِ مَا سَلَكْنَا شِعْباً وَلاَ وَادِياً إِلاَّ وَهُمْ مَعَنَا ، حَبَسَهُمْ الْعُذْرُ».
5. Горният хадис е разказан от ал-Бухари чрез Анас, Аллах да е доволен от него, по следния начин: „Върнахме се от похода при Табук заедно с Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, и той каза: „Някои хора останаха след нас в ал-Медина. Винаги, когато сме вървели по планински път или в долина, те бяха с нас [в намерението си]. Само извинителна причина ги е възпряла сега“.
٦- وَعَنْ أبي يَزِيدَ مَعْنِ بْن يَزِيدَ بْنِ الأَخْنسِ رضي الله عَنْهمْ، وَهُوَ وَأَبُوهُ وَجَدّهُ صَحَابِيُّونَ، قَال: كَانَ أبي يَزِيدُ أَخْرَجَ دَنَانِيرَ يَتصَدَّقُ بِهَا فَوَضَعَهَا عِنْدَ رَجُلٍ في الْمَسْجِدِ فَجِئْتُ فَأَخَذْتُهَا فَأَتيْتُهُ بِهَا . فَقَالَ : وَاللَّهِ مَا إِيَّاكَ أَرَدْتُ ، فَخَاصمْتُهُ إِلَى رسول اللَّهِ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم فَقَالَ: «لَكَ مَا نويْتَ يَا يَزِيدُ ، وَلَكَ مَا أَخذْتَ يَا مَعْنُ » رواه البخاريُّ .
6. От Абу Язид Маан, син на Язид, син на ал-Ахнас, Аллах да е доволен от него, баща му и дядо му, все сподвижници на Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, се предават думите: „Баща ми Язид извади динари, с които да направи подаяние, и ги сложи при някакъв мъж в джамията. Аз отидох, взех ги и му ги занесох. Той ми каза: „Кълна се в Аллах, не на теб исках [да ги дам]!“ Поставих въпроса пред Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, и той каза: „На теб, Язид, принадлежи онова, което си възнамерявал, а на теб, Маан − каквото си взел“ (разказан от ал-Бухари).
٧- وَعَنْ أبي إِسْحَاقَ سعْدِ بْنِ أبي وَقَّاصٍ مَالك بن أُهَيْبِ بْنِ عَبْدِ مَنَافِ بْنِ زُهرةَ بْنِ كِلابِ بْنِ مُرَّةَ بْنِ كعْبِ بنِ لُؤىٍّ الْقُرشِيِّ الزُّهَرِيِّ رضِي اللَّهُ عَنْهُ، أَحدِ الْعَشرة الْمَشْهودِ لَهمْ بِالْجَنَّة ، رضِي اللَّهُ عَنْهُم قال: « جَاءَنِي رسولُ الله صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم يَعُودُنِي عَامَ حَجَّة الْوَداعِ مِنْ وَجعٍ اشْتدَّ بِي فَقُلْتُ : يا رسُول اللَّهِ إِنِّي قَدْ بلغَ بِي مِن الْوجعِ مَا تَرى ، وَأَنَا ذُو مَالٍ وَلاَ يَرثُنِي إِلاَّ ابْنةٌ لِي ، أَفأَتصَدَّق بثُلُثَىْ مالِي؟ قَالَ: لا ، قُلْتُ : فالشَّطُر يَارسوُلَ الله ؟ فقالَ : لا، قُلْتُ فالثُّلُثُ يا رسول اللَّه؟ قال: الثُّلثُ والثُّلُثُ كثِيرٌ أَوْ كَبِيرٌ إِنَّكَ إِنْ تَذرَ وَرثتك أغنِياءَ خَيْرٌ مِن أَنْ تذرهُمْ عالَةً يَتكفَّفُونَ النَّاس ، وَإِنَّكَ لَنْ تُنفِق نَفَقةً تبْتغِي بِهَا وجْهَ الله إِلاَّ أُجرْتَ عَلَيْهَا حَتَّى ما تَجْعلُ في فِيِّ امْرَأَتكَ قَال: فَقلْت: يَا رَسُولَ الله أُخَلَّفَ بَعْدَ أَصْحَابِي؟ قَال: إِنَّك لن تُخَلَّفَ فتعْمَل عَمَلاً تَبْتغِي بِهِ وَجْهَ الله إلاَّ ازْددْتَ بِهِ دَرجةً ورِفعةً ولعَلَّك أَنْ تُخلَّف حَتَى ينْتفعَ بكَ أَقَوامٌ وَيُضَرَّ بك آخرُونَ. اللَّهُمَّ أَمْضِ لأِصْحابي هجْرتَهُم، وَلاَ ترُدَّهُمْ عَلَى أَعْقَابِهم، لَكن الْبائسُ سعْدُ بْنُ خـوْلَةَ « يرْثى لَهُ رسولُ الله صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم» أَن مَاتَ بمكَّةَ » متفقٌ عليه .
7. От Абу Исхак Саад ибн Аби Уаккас, Малик ибн Ухайб ибн Абдуманаф ибн Зухра ибн Килаб ибн Мурра ибн Кааб ибн Луай от рода Бану Зухра на племето Курайш, Аллах да е доволен от него, който е един от десетте засвидетелствани, че ще влязат в Рая[5], Аллах да е доволен от тях, се предават думите: „При мен дойде Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, да ме навести подир прощалното [си] поклонение хадж по повод моята засилваща се болест. Казах му: „Пратенико на Аллах, виждаш колко е нараснало страданието ми. Аз съм богат човек, а нямам друг наследник освен дъщеря си. Дали да даря като милостиня две трети от имота си?“ Отговори ми отрицателно. Попитах: „Тогава половината, Пратенико на Аллах?“ Отговори отрицателно. Попитах: „Тогава една трета, Пратенико на Аллах?“ Отговори: „Една трета, и една трета е много. По-добре е да оставиш богати наследници, отколкото бедни, които протягат ръка за просия от хората. За всеки разход в стремеж към Лика на Аллах непременно получаваш въздаяние, дори когато слагаш хапка в устата на жена си“. Попитах: „Пратенико на Аллах, а дали да остана след своите спътници?“ [6] Той каза: „Винаги щом останеш и извършиш дело в стремеж към Лика на Аллах, ще се издигнеш по положение и ще се извисиш. Възможно е да останеш, и някои хора да имат полза от теб, а други − вреда. О, Аллах, довърши преселението на сподвижниците ми и не ги връщай обратно! Ала злощастният е Саад ибн Хауля!“ И Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, го оплака, че е починал в Мека“ (всепризнат хадис).
٨- وَعَنْ أبي هُريْرة عَبْدِ الرَّحْمن بْنِ صخْرٍ رضي الله عَنْهُ قال : قالَ رَسُولُ الله صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم: «إِنَّ الله لا يَنْظُرُ إِلى أَجْسامِكْم ، وَلا إِلى صُوَرِكُمْ ، وَلَكِنْ يَنْظُرُ إِلَى قُلُوبِكُمْ و [َأَعمالِكُمْ] » رواه مسلم .
8. От Абу Хурайра Абдуррахман ибн Сахр, Аллах да е доволен от него, се предават думите: „Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, каза: „Аллах не гледа телата ви, нито образите ви, ала гледа сърцата ви [и делата ви]“ (разказан от Муслим).
٩ - وعَنْ أبي مُوسَى عبْدِ اللَّهِ بْنِ قَيْسٍ الأَشعرِيِّ رضِي الله عنه قالَ: سُئِلَ رسول الله صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم عَنِ الرَّجُلِ يُقاتِلُ شَجَاعَةً ، ويُقاتِلُ حَمِيَّةً ويقاتِلُ رِياءً ، أَيُّ ذلِك في سَبِيلِ اللَّهِ؟ فَقَالَ رسول الله صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم : « مَنْ قاتَلَ لِتَكُون كلِمةُ اللَّهِ هِي الْعُلْيَا فهُوَ في سَبِيلِ اللَّهِ » مُتَّفَقٌ عليه
9. От Абу Муса Абдуллах ибн Кайс ал-Ашари, Аллах да е доволен от него, се предават думите: „Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, бе попитан за мъжа, който се сражава от храброст, и за онзи, който се сражава яростно [за рода си], и за онзи, който се сражава на показ, кой от тях е по пътя на Аллах?“ Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, каза: „Който се сражава, за да бъде Словото на Аллах най-върховното, той е по пътя на Аллах“ [7] (всепризнат хадис).
١٠- وعن أبي بَكْرَة نُفيْعِ بْنِ الْحارِثِ الثَّقفِي رَضِي الله عنه أَنَّ النَّبِيَّ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم قال: «إِذَا الْتقَى الْمُسْلِمَانِ بسيْفيْهِمَا فالْقاتِلُ والمقْتُولُ في النَّارِ» قُلْتُ : يَا رَسُول اللَّهِ ، هَذَا الْقَاتِلُ فمَا بَالُ الْمقْتُولِ ؟ قَال: «إِنَّهُ كَانَ حَرِيصاً عَلَى قَتْلِ صَاحِبِهِ» متفقٌ عليه .
10. От Абу Бакра Нуфайи ибн ал-Харис от племето Бану Сакиф, Аллах да е доволен от него, се предават думите: „Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, каза: „Ако двама мюсюлмани встъпят в стълкновение с мечовете си, и убиецът, и убитият ще влязат в Ада“. Попитах: „За убиеца − да, но защо и убитият?“ Той отговори: „Защото се е стремял да убие другаря си“ (всепризнат хадис).
1١- وَعَنْ أبي هُرَيْرَةَ رَضِيَ الله عنه قال: قال رسول الله صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم : «صَلاَةُ الرَّجُلِ في جماعةٍ تزيدُ عَلَى صَلاَتِهِ في سُوقِهِ وَبَيْتِهِ بضْعاً وعِشْرينَ دَرَجَةً ، وذلِكَ أَنَّ أَحَدَهُمْ إِذا تَوَضَّأَ فَأَحْسَنَ الْوُضُوءَ ، ثُمَّ أَتَى الْمَسْجِد لا يُرِيدُ إِلاَّ الصَّلاَةَ ، لا يَنْهَزُهُ إِلاَّ الصَّلاَةُ ، لَمْ يَخطُ خُطوَةً إِلاَّ رُفِعَ لَهُ بِها دَرجةٌ ، وَحُطَّ عَنْهُ بِهَا خَطيئَةٌ حتَّى يَدْخلَ الْمَسْجِدَ ، فَإِذَا دخل الْمَسْجِدَ كانَ في الصَّلاَةِ مَا كَانَتِ الصَّلاةُ هِيَ التي تحبِسُهُ ، وَالْمَلائِكَةُ يُصَلُّونَ عَلَى أَحَدكُمْ ما دام في مَجْلِسهِ الَّذي صَلَّى فِيهِ ، يقُولُونَ : اللَّهُمَّ ارْحَمْهُ ، اللَّهُمَّ اغْفِرْ لَهُ ، اللَّهُمَّ تُبْ عَلَيْهِ ، مالَمْ يُؤْذِ فِيهِ ، مَا لَمْ يُحْدِثْ فِيهِ » متفقٌ عليه ،وهَذَا لَفْظُ مُسْلمٍ . وَقَوْلُهُ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم : «ينْهَزُهُ » هُوَ بِفتحِ الْياءِ وَالْهاءِ وَبالزَّاي : أَي يُخْرِجُهُ ويُنْهِضُهُ .
11. От Абу Хурайра, Аллах да е доволен от него, се предават думите: „Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, каза: „Молитвата на човека в група надвишава молитвата му на пазара или в дома му с двайсет и няколко[8] степени. Това е защото ако някой от вас извърши измиване уду и го направи добре, после отиде в джамията, без да желае друго освен молитвата и без да го подбужда друго освен молитвата, той не извървява и една стъпка, без да се издигне с нея по степен и без да му се опрости по един грях, докато влезе в джамията. Когато влезе в джамията, той е в молитва, докато молитвата го задържа, и докато продължава да седи на мястото, където се моли, без да е огорчил някого и без да се е омърсил. Тогава ангелите благославят всеки от вас с думите: „О, Аллах, бъди милостив към него! О, Аллах, опрости го! О, Аллах, приеми покаянието му!“ (всепризнат хадис, предаден с текста на Муслим)
1٢- وَعَنْ أبي الْعَبَّاسِ عَبْدِ اللَّهِ بْنِ عبَّاسِ بْنِ عَبْدِ الْمُطَِّلب رَضِي الله عنهما، عَنْ رسول الله صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم ، فِيما يَرْوى عَنْ ربِّهِ ، تَبَارَكَ وَتَعَالَى قَالَ : «إِنَّ الله كتَبَ الْحسناتِ والسَّيِّئاتِ ثُمَّ بَيَّنَ ذلك : فمَنْ همَّ بِحَسَنةٍ فَلمْ يعْمَلْهَا كتبَهَا اللَّهُ تَبَارَكَ وَتَعَالَى عِنْدَهُ حسنةً كامِلةً وَإِنْ همَّ بهَا فَعَمِلَهَا كَتَبَهَا اللَّهُ عَشْر حَسَنَاتٍ إِلَى سَبْعِمَائِةِ ضِعْفٍ إِلَى أَضْعَافٍ كثيرةٍ ، وَإِنْ هَمَّ بِسيِّئَةِ فَلَمْ يَعْمَلْهَا كَتَبَهَا اللَّهُ عِنْدَهُ حَسَنَةً كامِلَةً، وَإِنْ هَمَّ بِها فعَمِلهَا كَتَبَهَا اللَّهُ سَيِّئَةً وَاحِدَةً» متفقٌ عليه .
12. От Абу-л-Аббас Абдуллах ибн Аббас ибн Абдулмутталиб, Аллах да е доволен и от двамата, от Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, се предават думите, които той изрекъл, чувайки ги от своя Господ, Всеблагословения и Всевишния: „Аллах е записал и добрините, и злините“. После е разяснил това така: „Който е възнамерявал да извърши добро дело, но не го е направил, Аллах, Всеблагословения и Всевишния, го записва при Себе си като напълно добро дело. Ако е възнамерявал да го извърши и го е направил, Аллах го записва като добри дела – от десет до седемстотин и много повече. Ако е възнамерявал да извърши лошо дело, но не го е направил, Аллах Всевишния го записва при Себе си като напълно добро дело. Ако е възнамерявал да го извърши и го е направил, Аллах го записва като едно лошо дело“ (всепризнат хадис).
1٣- وعن أبي عَبْد الرَّحْمَن عَبْدِ اللَّهِ بْنِ عُمَرَ بْنِ الْخطَّابِ، رضي الله عنهما قال: سَمِعْتُ رسول الله صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم يَقُولُ: «انْطَلَقَ ثَلاَثَةُ نفر مِمَّنْ كَانَ قَبْلَكُمْ حَتَّى آوَاهُمُ الْمبِيتُ إِلَى غَارٍ فَدَخَلُوهُ، فانْحَدَرَتْ صَخْرةٌ مِنَ الْجبلِ فَسَدَّتْ عَلَيْهِمْ الْغَارَ، فَقَالُوا : إِنَّهُ لا يُنْجِيكُمْ مِنْ الصَّخْرَةِ إِلاَّ أَنْ تَدْعُوا الله تعالى بصالح أَعْمَالكُمْ .
قال رجلٌ مِنهُمْ : اللَّهُمَّ كَانَ لِي أَبَوانِ شَيْخَانِ كَبِيرانِ ، وكُنْتُ لاَ أَغبِقُ قبْلهَما أَهْلاً وَلا مالاً فنأَى بي طَلَبُ الشَّجرِ يَوْماً فَلمْ أُرِحْ عَلَيْهمَا حَتَّى نَامَا فَحَلبْت لَهُمَا غبُوقَهمَا فَوَجَدْتُهُمَا نَائِميْنِ، فَكَرِهْت أَنْ أُوقظَهمَا وَأَنْ أَغْبِقَ قَبْلَهُمَا أَهْلاً أَوْ مَالاً، فَلَبِثْتُ وَالْقَدَحُ عَلَى يَدِى أَنْتَظِرُ اسْتِيقَاظَهُما حَتَّى بَرَقَ الْفَجْرُ وَالصِّبْيَةُ يَتَضاغَوْنَ عِنْدَ قَدَمى فَاسْتَيْقظَا فَشَربَا غَبُوقَهُمَا . اللَّهُمَّ إِنْ كُنْتُ فَعَلْتُ ذَلِكَ ابْتِغَاءَ وَجْهِكَ فَفَرِّجْ عَنَّا مَا نَحْنُ فِيهِ مِنْ هَذِهِ الصَّخْرَة ، فانْفَرَجَتْ شَيْئاً لا يَسْتَطيعُونَ الْخُرُوجَ مِنْهُ .
قال الآخر : اللَّهُمَّ إِنَّهُ كَانتْ لِيَ ابْنَةُ عمٍّ كانتْ أَحَبَّ النَّاسِ إِلَيَّ » وفي رواية : « كُنْتُ أُحِبُّهَا كَأَشد مَا يُحبُّ الرِّجَالُ النِّسَاءِ ، فَأَرَدْتُهَا عَلَى نَفْسهَا فَامْتَنَعَتْ مِنِّى حَتَّى أَلَمَّتْ بِهَا سَنَةٌ مِنَ السِّنِينَ فَجَاءَتْنِى فَأَعْطَيْتُهِا عِشْرينَ وَمِائَةَ دِينَارٍ عَلَى أَنْ تُخَلِّىَ بَيْنِى وَبَيْنَ نَفْسِهَا ففَعَلَت ، حَتَّى إِذَا قَدَرْتُ عَلَيْهَا » وفي رواية : « فَلَمَّا قَعَدْتُ بَيْنَ رِجْليْهَا ، قَالتْ : اتَّقِ الله ولا تَفُضَّ الْخاتَمَ إِلاَّ بِحَقِّهِ ، فانْصَرَفْتُ عَنْهَا وَهِىَ أَحَبُّ النَّاسِ إِليَّ وَتركْتُ الذَّهَبَ الَّذي أَعْطَيتُهَا ، اللَّهُمَّ إِنْ كُنْتُ فَعْلتُ ذَلِكَ ابْتِغَاءَ وَجْهِكَ فافْرُجْ عَنَّا مَا نَحْنُ فِيهِ ، فانفَرَجَتِ الصَّخْرَةُ غَيْرَ أَنَّهُمْ لا يَسْتَطِيعُونَ الْخُرُوجَ مِنْهَا .
وقَالَ الثَّالِثُ : اللَّهُمَّ إِنِّي اسْتَأْجَرْتُ أُجرَاءَ وَأَعْطَيْتُهمْ أَجْرَهُمْ غَيْرَ رَجُلٍ وَاحِدٍ تَرَكَ الَّذي لَّه وذهب فثمَّرت أجره حتى كثرت منه الأموال فجائنى بعد حين فقال يا عبد الله أَدِّ إِلَيَّ أَجْرِي، فَقُلْتُ : كُلُّ مَا تَرَى منْ أَجْرِكَ : مِنَ الإِبِلِ وَالْبَقَرِ وَالْغَنَم وَالرَّقِيق فقال: يا عَبْدَ اللَّهِ لا تَسْتهْزيْ بي ، فَقُلْتُ : لاَ أَسْتَهْزيُ بك، فَأَخَذَهُ كُلَّهُ فاسْتاقَهُ فَلَمْ يَتْرُكْ مِنْه شَيْئاً ، اللَّهُمَّ إِنْ كُنْتُ فَعَلْتُ ذَلِكَ ابْتغَاءَ وَجْهِكَ فافْرُجْ عَنَّا مَا نَحْنُ فِيهِ ، فَانْفَرَجَتِ الصَّخْرَةُ فخرَجُوا يَمْشُونَ » متفقٌ عليه.
13. От Абу Абдуррахман Абдуллах, син на Омар ибн ал-Хаттаб, Аллах да е доволен и от двамата, се предават думите: „Чух Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, да казва: „Трима души от предходниците ви тръгнали на път, докато нощта ги сварила при една пещера и влезли в нея. Тогава от планината се изтърколила една скала и затворила входа. Те си казали: „Ще се спасим само ако отправим зов към Аллах Всевишния чрез праведните си дела“.
Първият казал: „О, Аллах, аз имах двама много възрастни родители. Вечер винаги първо на тях давах мляко и никой нямаше това предимство − нито семейството ми, нито слугите. Един ден се бях отдалечил в търсене на паша и когато се върнах, двамата бяха заспали. Издоих за тях вечерното мляко, но разбрах, че спят. Не пожелах да ги събудя и да позволя на някого да пие от млякото преди тях − нито на семейството си, нито на слугите. Останах така, с чашата в ръка, да чакам събуждането им, докато зората изгря и децата закрещяха от глад в нозете ми. Тогава родителите ми се събудиха и изпиха млякото си. О, Аллах, ако съм сторил това в стремеж към Твоя Лик, избави ни от положението, в което изпаднахме с тази скала!“ И се поотворил процеп, от който обаче не могли да излязат.
Вторият казал: „О, Аллах, аз имах братовчедка, която обичах повече от всеки друг мъж. Възжелах я, но тя ми отказа. Веднъж я бе сполетяла сушава година, тя дойде при мен и тогава и́ дадох сто и двайсет динара, за да ме допусне до себе си. Направи го, но когато легнах между нозете и́, ми каза: „Бой се от Аллах, не ме лишавай от девственост освен според Неговото право!“[9] Отдръпнах се от нея − а бе най-любимото ми същество − и и́ оставих златото, което бях и́ дал. О, Аллах, ако съм извършил това в стремеж към Твоя Лик, избави ни от положението, в което сме изпаднали!“ Скалата се поотместила още малко, но отново не могли да излязат.
Третият казал: „О, Аллах, аз бях наел работници и на всички изплатих възнаграждението освен на един-единствен човек, който остави собствеността си и замина. Аз запазих възнаграждението му, което се наплоди и стана голям имот. След време човекът дойде при мен и каза: „Дай си ми възнаграждението, рабе на Аллах!“ Казах му: „Всичко, което виждаш, е от твоето възнаграждение: камилите, кравите, овцете, робите“. Той каза: „Не ми се подигравай, рабе на Аллах!“ Казах: „Не ти се подигравам“. Той взе всичко, подкара го и нищо не остави. О, Аллах, ако съм направил това в стремеж към Твоя Лик, избави ни от положението, в което сме изпаднали!“ Тогава скалата се отместила и те излезли, за да си вървят“ [10] (всепризнат хадис).
[1] В това коранично знамение се съдържа доказателство за необходимостта от намерение ния при всички ритуали, независимо дали са първични, като молитвата, например, или вторични − средства за извършване на първични, като чистотата, например. Това е така, защото не можем да си представим наличието на преданост без намерение. Такова е мнението на повечето учени. То е истина, която не подлежи на съмнение.
[2] Т.е. отдадени на единствения Бог, без да се отклоняват към друга религия освен Исляма.
[3] Ибн Джурайдж казва: „Хората преди Исляма поливали домовете си със [сокове от] камилско месо и кръв. Тогава сподвижниците на Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, казали: „Ние сме по-достойни да поливаме“. И Аллах низпослал горното знамение. То означава, че Аллах приема това и го възнаграждава. Така е споменато и в тълкуването на Ибн Касир.
[4] Сред жертвите ще попаднат и поданици, които са подвластни и изпълняват заповеди, и простолюдие. В хадиса се съдържа предупреждение да не бъдат придружавани грешници и угнетители. Подчертава се, че делата ще бъдат разглеждани в зависимост от намерението на извършителя им.
[5] Засвидетелствано е, че ще влязат в Рая в един и същ текст на хадис. Иначе онези, на които е предсказано, че ще блаженстват в Небесните градини, са повече.
[6] Пита дали да остане в Мека, след като спътниците му заминават с Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари.
[7] Пътят на Аллах е ислямската религия. В хадиса се съдържа разяснение, че делата се преценяват според благочестивите намерения. Най-голямо предимство измежду борещите се за вярата има онзи, който полага усилия, за да се извисява Словото на Аллах.
[8] „...няколко“ – от три до девет.
[9] Заклева го да не я обезчести освен чрез брачен съюз.
[10] В хадиса се посочва, че вярващият може да отправя зов (дуа) при беда и да търси благоволението на Аллах с праведни дела. Подобен ефект има споменаването на Божиите имена и атрибути, както и зовът на благочестивия човек. Прибягването за тази цел до личностите на пророците и блажените не само няма основания, но и противоречи на традицията на Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари.
<--- Върни се на съдържанието на -
РИЯДУ-С-САРИХИН
Портал