LVI. РАЗДЕЛ ЗА ДОСТОЙНСТВОТО НА ГЛАДА И МИЗЕРНИЯ ЖИВОТ,

LVI.  РАЗДЕЛ ЗА ДОСТОЙНСТВОТО НА ГЛАДА И МИЗЕРНИЯ ЖИВОТ,

на задоволяването с малко храна, вода, дрехи и други блаженства за душата, както и на изоставянето на страстите



قال اللَّه تعالى: ﴿ فخلف من بعدهم خلف أضاعوا الصلاة واتبعوا الشهوات فسوف يلقون غياً، إلا من تاب وآمن وعمل صالحاً، فأولئك يدخلون الجنة ولا يظلمون شيئاً ﴾

Аллах Всевишния е казал: „Но дойдоха след тях поколения, които изоставиха молитвата и последваха страстите. Тях ще ги постигне изтребление, освен онези, които се покаят и вярват, и вършат праведни дела. Те ще влязат в Рая и с нищо не ще бъдат угнетени“ (19: 59–60).



وقال تعالى:  ﴿ فخرج على قومه في زينته، قال الذين يريدون الحياة الدنيا: يا ليت لنا مثل ما أوتي قارون إنه لذو حظ عظيم. وقال الذين أوتوا العلم: ويلكم! ثواب اللَّه خير لمن آمن وعمل صالحاً﴾

И е казал Всевишния: „И се показваше той пред своя народ с разкоша си. Онези, които желаеха земния живот, казваха: „О, да имахме и ние същото, което е дадено на Карун! Той има щастлива съдба“. А дарените със знанието казваха: „Горко ви! Най-доброто е наградата на Аллах за онзи, който вярва и върши праведни дела. Но ще я получат само търпеливите“ (28: 79–80).



وقال تعالى:  ﴿ ثم لتسألن يومئذ عن النعيم ﴾

И е казал Той: „После ще бъдете питани в този Ден за насладите [на земята]“ (102: 8 ).



وقال تعالى: ﴿ من كان يريد العاجلة عجلنا له فيها ما نشاء لمن نريد، ثم جعلنا له جهنم يصلاها مذموماً مدحوراً ﴾ والآيات في الباب كثيرة معلومة.

И е казал също: „Който възжелае преходното, в него му ускоряваме каквото пожелаем за когото поискаме. После му отреждаме Ада, там ще гори порицаван, прокуден“ (17: 18).

Кораничните знамения по тази тема са много и известни.



496 - وعن عائشةَ ، رضي اللَّه عنها ، قالت : ما شَبعَ آلُ مُحمَّدٍ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم مِنْ خُبْزِ شَعِيرٍ يَوْمَيْنِ مُتَتَابِعَيْنِ حَتَّى قُبِضَ . متفقٌ عليه .

وفي رواية : مَا شَبِعَ آلُ مُحَمَّد صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم مُنْذُ قَـدِمَ المَدِينةَ مِنْ طَعامِ البرِّ ثَلاثَ لَيَال تِبَاعاً حَتَّى قُبِض .

496. От Аиша, Аллах да е доволен от нея, се предават думите: „До кончината на Мухаммeд, Аллах да го благослови и с мир да го дари, семейството му нямаше дори ечемичен хляб, достатъчен да ги засити в два последователни дни“ (всепризнат хадис).

В друг вариант се казва: „От идването в ал-Медина до кончината му семейството на Мухаммeд, Аллах да го благослови и с мир да го дари, нямаше дори пшенична храна, достатъчна да ги засити в три последователни нощи“.  



 497 - وعن عُرْوَةَ عَنْ عائشة رضي اللَّه عنها ، أَنَّهَا كَانَتْ تَقُولُ : وَاللَّه يا ابْنَ أُخْتِي إِنْ كُنَّا لَنَنْظُرُ إلى الهِلالِ ثمَّ الهِلالِ . ثُمَّ الهلالِ ثلاثةُ أَهِلَّةٍ في شَهْرَيْنِ . وَمَا أُوقِدَ في أَبْيَاتِ رسولِ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم نارٌ . قُلْتُ : يَا خَالَةُ فَمَا كَانَ يُعِيشُكُمْ ؟ قالتْ : الأَسْوَدَانِ : التَّمْرُ وَالمَاءُ إِلاَّ أَنَّهُ قَدْ كَانَ لرسول اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم جِيرانٌ مِنَ الأَنْصَـارِ . وَكَانَتْ لَهُمْ مَنَايحُ وَكَانُوا يُرْسِلُونَ إلى رسول اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم مِنْ أَلبانها فَيَسْقِينَا . متفقٌ عليه .

497. От Уруа се предава, че Аиша, Аллах да е доволен от нея, е казала: „Кълна се в Аллах, племеннико, виждали сме полумесец, после друг, три полумесеца в два месеца, без да се запали огън в домовете на Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари.” Попитал: „Но как оцелявахте, вуйно?“ Отговорила: „С двете насъщни неща – фурми и вода. Ала Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, имаше съседи от мединските сподвижници, които притежаваха дойни камили, та му пращаха мляко и той ни даваше да пием“ (всепризнат хадис).



498 - وعن أبي سعيدٍ المقْبُريِّ عَنْ أبي هُرَيرةَ رضي اللَّه عنه . أَنه مَرَّ بِقَوم بَيْنَ أَيْدِيهمْ شَاةٌ مَصْلِيةٌ . فَدَعَوْهُ فَأَبى أَنْ يَأْكُلَ ، وقال : خَرج رسول اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم من الدنيا ولمْ يشْبعْ مِنْ خُبْزِ الشَّعِيرِ . رواه البخاري .

498. Абу Саид ал-Макбури предава от Абу Хурайра, Аллах да е доволен от него, че минал покрай хора, пред които имало печена овца. Поканили го да похапне, а той отговорил: „Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, напусна земния живот, без да се е заситил дори с ечемичен хляб“ (разказан от ал-Бухари).



499 - وعن أَنسٍ رضي اللَّه عنه ، قال : لمْ يأْكُل النَّبِيُّ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم على خِوَانٍ حَتَّى مَات ، وَمَا أَكَلَ خُبزاً مرَقَّقاً حَتَّى مَاتَ . رواه البخاري.

       وفي روايةٍ له : وَلا رَأَى شَاةَ سَمِيطاً بِعَيْنِهِ قطُّ .

499. От Анас, Аллах да е доволен от него, се предават думите: „До смъртта си Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, не седна да се храни на маса и не вкуси фин хляб“ (разказан от ал-Бухари).

В друг вариант се казва: „...и никога не яде печена овца“.

500 - وعن النُّعمانِ بن بشيرٍ رضي اللَّه عنهما قال : لقد رَأَيْتُ نَبِيَّكُمْ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم وما يَجِدُ مِنْ الدَّقَلِ ما يَمْلأُ به بَطْنَهُ ، رواه مسلم .

500. От ан-Нуаман, син на Башир, Аллах да е доволен и от двамата, се предават думите: „Видях как вашият Пророк, Аллах да го благослови и с мир да го дари, не може да намери дори развалени фурми, за да позасити стомаха си“ (разказан от Муслим).



501 - وعن سهل بن سعدٍ رضي اللَّه عنه ، قال : ما رَأى رُسولُ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم النّقِيُّ منْ حِينَ ابْتعَثَهُ اللَّه تعالى حتَّى قَبَضَهُ اللَّه تعالى ، فقيل لَهُ هَلْ كَانَ لَكُمْ في عهْد رسول اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم مَنَاخلُ ؟ قال : ما رأى رسولُ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم مُنْخَلاَ مِنْ حِينَ ابْتَعثَهُ اللَّه تَعَالَى حَتَّى قَبَضُه اللَّه تعالى ، فَقِيلَ لهُ : كَيْفَ كُنْتُمْ تَأْكُلُونَ الشَّعِيرَ غيرَ منْخُولٍ ؟ قال : كُنَّا نَطْحُنَهُ ونَنْفُخُهُ ، فَيَطيرُ ما طارَ، وما بَقِي ثَرَّيْناهُ . رواه البخاري .

501. От Сахл ибн Саад, Аллах да е доволен от него, се предават думите: „Откакто Аллах Всевишния го изпрати с мисия докогато го прибра, Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, не видя бял хляб“. Попитали го: „Имахте ли сита през епохата на Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари?“  Отговорил: „Откакто Аллах Всевишния го изпрати с мисия докогато го прибра, Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, не видя сито“. Попитали го: „Как тогава ядяхте ечемика, без да се пресява?“ Отговорил: „Счуквахме го и отвявахме плявата, та отлиташе, каквото отлиташе. Останалото замесвахме на тесто“ (разказан от ал-Бухари).



502 - وعن أبي هُريرةَ رضي اللَّه عنه قال : خَرَجَ رَسُولُ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم ذاتَ يَوْمٍ أَوْ لَيْلَةٍ ، فَإِذا هُوَ بِأَبي بكْرٍ وعُمَرَ رضي اللَّه عنهما ، فقال : « ما أَخْرَجَكُمَا مِنْ بُيُوتِكُما هذِهِ السَّاعَةَ؟» قالا : الجُوعُ يا رَسولَ اللَّه . قالَ : « وَأََنا ، والَّذِي نَفْسِي بِيَدِهِ ، لأَخْرَجَني الَّذِي أَخْرَجَكُما . قُوما » فقَاما مَعَهُ ، فَأَتَى رَجُلاً مِنَ الأَنْصارِ ، فَإِذَا هُوَ لَيْسَ في بيتهِ ، فَلَمَّا رَأَتْهُ المرَأَةُ قالَتْ : مَرْحَباً وَأَهْلاً . فقال لها رَسُولُ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم : « أَيْنَ فُلانٌ » قالَتْ : ذَهَبَ يَسْتَعْذِبُ لَنَا الماءَ ، إِذْ جاءَ الأَنْصَاريُّ ، فَنَظَرَ إلى رَسُولِ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم وَصَاحِبَيْهِ ، ثُمَّ قالَ: الحَمْدُ للَّه ، ما أَحَدٌ اليَوْمَ أَكْرَمَ أَضْيافاً مِنِّي فانْطَلقَ فَجَاءَهُمْ بِعِذْقٍ فِيهِ بُسْرٌ وتَمْرٌ ورُطَبٌ ، فقال : كُلُوا ، وَأَخَذَ المُدْيَةَ ، فقال لَهُ رسُولُ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم : « إِيَّاكَ وَالحَلُوبَ » فَذَبَحَ لَهُمْ ، فَأَكلُوا مِنَ الشَّاةِ وَمِنْ ذلكَ العِذْقِ وشَرِبُوا . فلمَّا أَنْ شَبعُوا وَرَوُوا قال رسولُ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم لأَبي بكرٍ وعُمَرَ رضي اللَّه عنهما : « وَالَّذِي نَفْسي بِيَدِهِ ، لَتُسْأَلُنَّ عَنْ هذَا النَّعيمِ يَوْمَ القِيامَةِ ، أَخْرَجَكُمْ مِنْ بُيُوتِكُمُ الجُوعُ ، ثُمَّ لَمْ تَرْجِعُوا حَتَّى أَصَابَكُمْ هذا النَّعِيمُ » رواه مسلم .

502. От Абу Хурайра, Аллах да е доволен от него, се предават думите: „Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, излязъл един ден или една нощ и ето че срещнал Абу Бакр и Омар, Аллах да е доволен от тях. Попитал ги: „Какво ви е накарало да излезете от домовете си в този час?“ Отговорили: „Гладът, Пратенико на Аллах“. Казал: „И аз съм така. Кълна се в Онзи, в Чиято Длан е душата ми, и мен същото нещо ме принуди да изляза от къщи. Да вървим!“ Тръгнали с него и отишли при човек от мединските сподвижници, ансарите, ала той не си бил вкъщи. Като ги видяла, жена му казала: „Привет и добре сте ми дошли!“ Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, я попитал къде е мъжът й. Отговорила: „Отиде да ни донесе вода за пиене“. Тогава ансарът дошъл, видял Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, заедно с двамата му спътници, и после рекъл: „Слава на Аллах, никой днес няма по-почетни гости от моите!“ Отишъл и донесъл грозд фурми, по който имало поузрели, сухи и сочни фурми. Подканил гостите да се нахранят и взел касапския нож [да заколи животно за тях]. Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, казал: „Не коли млекодайно!“ И [мъжът] заклал друго. Яли от овцата и от клона с фурми, и пили. Когато се заситили и утолили, Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, казал на Абу Бакр и Омар, Аллах да е доволен от тях: „Кълна се в Онзи, в Чиято Длан е душата ми, в Деня на възкресението вие непременно ще бъдете питани за това блаженство. Гладът ви прокуди от домовете ви, но блаженството ви настигна преди да се завърнете“[1] (разказан от Муслим).



503 - وعن خالدِ بنِ عُمَرَ العَدَويِّ قال : خَطَبَنَا عُتْبَةُ بنُ غَزْوانَ ، وكانَ أَمِيراً عَلى البَصْرَةِ ، فَحمِدَ اللَّه وأَثْنى عليْهِ ، ثُمَّ قَالَ : أَمَا بعْدُ ، فَإِنَّ الدُّنْيَا آذَنَتْ بصُرْمٍ ، ووَلَّتْ حَذَّاءَ ، وَلَمْ يَبْقَ منها إِلاَّ صُبَابَةٌ كَصُبابةِ الإِناءِ يتصابُّها صاحِبُها ، وإِنَكُمْ مُنْتَقِلُونَ مِنْها إلى دارٍ لا زَوالَ لهَا ، فانْتَقِلُوا بِخَيْرِ ما بِحَضْرَتِكُم فَإِنَّهُ قَدْ ذُكِرَ لَنا أَنَّ الحَجَرَ يُلْقَى مِنْ شَفِير جَهَنَّمَ فَيهْوى فِيهَا سَبْعِينَ عاماً لا يُدْركُ لَها قَعْراً ، واللَّهِ لَتُمْلأَنَّ .. أَفَعَجِبْتُمْ ،؟ ولَقَدْ ذُكِرَ لَنَا أَنَّ ما بَيْنَ مِصْراعَيْنِ مِنْ مَصاريعِ الجَنَّةِ مَسيرةَ أَرْبَعِينَ عاماً ، وَلَيَأْتِينَّ عَلَيها يَوْمٌ وهُوَ كَظِيظٌ مِنَ الزِّحامِ ، وَلَقَدْ رأَيتُني سابعَ سبْعَةٍ مَعَ رَسُولِ اللَّهِ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم مالَنا طَعامٌ إِلاَّ وَرَقُ الشَّجَرِ ، حتى قَرِحَتْ أَشْداقُنا ، فالْتَقَطْتُ بُرْدَةً فشَقَقْتُها بيْني وَبَينَ سَعْدِ بنِ مالكٍ فَاتَّزَرْتُ بنِصْفِها، وَاتَّزَر سَعْدٌ بنِصفِها ، فَمَا أَصْبَحَ اليَوْم مِنَّا أَحَدٌ إِلاَّ أَصْبَحَ أَمِيراً عَلى مِصْرٍ مِنْ الأَمْصَارِ . وإِني أَعُوذُ باللَّهِ أَنْ أَكْونَ في نَفْسي عَظِيماً . وعِنْدَ اللَّهِ صَغِيراً . رواهُ مسلم .

503. От Халид ибн Умайр ал-Адауи се предават думите: „Утба ибн Газуан, който бе емир на Басра, произнесе пред нас проповед. Той отправи към Аллах възхвала и прослава, после каза: „Земният живот ни известява за разрив. Той бързо ще обърне гръб и от него ще остане толкова малко, колкото капки вода на дъното на съд, след като човек я изпие. Оттук вие ще отпътувате в дом, който никога не изчезва. Отпътувайте с най-доброто, което имате в наличие. Вече ни бе споменато, че камък, хвърлен от ръба на Ада, ще пада там седемдесет години и пак не ще стигне дъното му. Ала, кълна се в Аллах, той ще се напълни. Учудвате ли се? Бе ни споменато и че разстоянието между две крила от портите на Рая е четирийсет години ходене. Ала ще дойде ден, когато той ще бъде препълнен. Спомням си как бях един от седмина спътници на Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, и нямахме друга храна освен листа от дърво, додето краищата на устните ни се разраниха. Тогава взех плащ и го разцепих на две за себе си и за Саад ибн Малик, като аз се покрих с едната половина, а той – с другата. Сега всеки от нас е станал емир на някой град. Но опазил ме Аллах да съм велик за себе си, след като съм малък пред Него!“ (разказан от Муслим)



504 - وعن أبي موسى الأَشْعَريِّ رضي اللَّهُ عنه قال : أَخْرَجَتْ لَنا عائِشَةُ رضي اللَّهُ عنها كِساء وَإِزاراً غَلِيظاً قالَتْ : قُبِضَ رسُولُ اللَّهِ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم  في هذين . متفقٌ عليه.

504. От Абу Муса ал-Ашари, Аллах да е доволен от него, се предават думите: „Аиша, Аллах да е доволен от нея, извади една одежда и един груб пояс, и каза: „В тези [дрехи] се помина Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари“ (всепризнат хадис).



505 - وعنْ سَعد بن أبي وَقَّاصٍ . رضيَ اللَّه عنه قال : إِنِّي لأَوَّلُ العَربِ رَمَى بِسَهْمِ في سَبِيلِ اللَّهِ ، وَلَقَدْ كُنا نَغْزُو مَعَ رسولِ اللَّهِ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم ما لَنَا طَعَامٌ إِلاَّ وَرَقُ الحُبْلَةِ . وَهذا السَّمَرُ . حَتى إِنْ كانَ أَحَدُنا لَيَضَعُ كما تَضَعُ الشاةُ مالَهُ خَلْطٌ . متفقٌ عليه .

505. От Саад ибн Аби Уаккас, Аллах да е доволен от него, се предават думите: „Аз бях първият арабин, метнал стрела [в сражение] по пътя на Аллах. Ние участвахме в походи заедно с Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, без да имаме друга храна освен листа от дива акация и пустинни растения. Когато някой от нас се облекчаваше, изпражненията му бяха твърди като на овца“ (всепризнат хадис).



506 - وعن أبي هُرَيْرَةَ رضي اللَّه عنه . قال : قال رسول اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم : «اللَّهُمَّ اجْعَلْ رزْقَ آلِ مُحَمَّدٍ قُوتاً » متفقٌ عليه .

506. От Абу Хурайра, Аллах да е доволен от него, се предава, че Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казвал: „О, Аллах, отреди на семейството на Мухаммeд  препитание, колкото да се нахранят!“ (всепризнат хадис).



507 - وعن أبي هُرَيْرَةَ رضي اللَّه عنه قال : واللَّه الذي لا إِلهَ إِلاَّ هُوَ ، إِنْ كُنْتُ لأعَتمِدُ بِكَبِدِي على الأَرْضِ مِنَ الجُوعِ ، وإِنْ كُنْتُ لأشُدُّ الحجَرَ على بَطْني منَ الجُوعِ . وَلَقَدْ قَعَدْتُ يوْماً على طَرِيقهِمُ الذي يَخْرُجُونَ مِنْهُ ، فَمَرَّ النَّبِيُّ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم ، فَتَبَسَّمَ حِينَ رَآنِي ، وعَرَفَ ما في وجْهي ومَا في نَفْسِي ، ثُمَّ قال : « أَبا هِرٍّ ،،» قلتُ : لَبَّيْكَ يا رسولَ اللَّه، قال : «الحَقْ » ومَضَى ، فَاتَّبَعْتُهُ ، فدَخَلَ فَاسْتَأْذَنَ ، فَأُذِنَ لي فدَخَلْتُ ، فوَجَدَ لَبَناً في قَدحٍ فقال: « مِنْ أَيْنَ هذَا اللَّبَنُ ؟ » قالوا : أَهْداهُ لَكَ فُلانٌ أَو فُلانة قال : « أَبا هِرٍّ،،» قلتُ : لَبَّيْكَ يا رسول اللَّه ، قال : « الحق إِلى أَهْل الصُّفَّةِ فادْعُهُمْ لي». قال : وأَهْلُ الصُّفَّةِ أَضيَافُ الإِسْلام ، لا يَأْوُون عَلى أَهْلٍ ، ولا مَالٍ ، ولا على أَحَدٍ، وكانَ إِذَا أَتَتْهُ صدقَةٌ بَعَثَ بِهَا إِلَيْهِمْ . ولَمْ يَتَنَاوَلْ مِنْهَا شَيْئاً ، وإِذَا أَتَتْهُ هديَّةٌ أَرْسلَ إِلَيْهِمْ وأَصَابَ مِنْهَا وَأَشْرَكَهُمْ فيها ، فسَاءَني ذلكَ فَقُلْتُ : وما هذَا اللَّبَنُ في أَهْلِ الصُّفَّةِ ؟ كُنْتَ  أَحَقَّ أَن أُصِيب منْ هذا اللَّبَنِ شَرْبَةً أَتَقَوَّى بِهَا، فَإِذا جاءُوا أَمَرنِي ، فكُنْتُ أَنا أُعْطِيهِمْ ، وما عَسَى أَن يبْلُغَني منْ هذا اللَّبَنِ ، ولمْ يَكُنْ منْ طَاعَةِ اللَّه وطَاعَةِ رسوله صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم بدٌّ. فأَتيتُهُم فدَعَوْتُهُمْ ، فأَقْبَلُوا واسْتأْذَنوا ، فَأَذِنَ لهُمْ وَأَخَذُوا مَجَالِسَهُمْ مِنَ الْبَيْتِ قال : « يا أَبا هِرّ ،، » قلتُ : لَبَّيْكَ يا رسولَ اللَّه ، قال : « خذْ فَأَعْطِهِمْ » قال : فَأَخَذْتُ الْقَدَحَ فَجَعَلْت أُعْطِيهِ الرَّجُلَ فيَشْرَبُ حَتَّى يَرْوَى ، ثُمَّ يردُّ عليَّ الْقَدَحَ ، فَأُعطيهِ الآخرَ فَيَشْرَبُ حَتَّى يروَى ، ثُمَّ يَرُدُّ عَليَّ الْقَدحَ ، حتَّى انْتَهَيتُ إِلى النَّبِيِّ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم ، وََقَدْ رَوِيَ الْقَوْمُ كُلُّهُمْ، فَأَخَذَ الْقَدَحَ فَوَضَعَهُ على يَدِهِ ، فَنَظَرَ إِليَّ فَتَبَسَّمَ ، فقال : « أَبا هِرّ » قلتُ : لَبَّيْكَ يا رسول اللَّه قال : «بَقِيتُ أَنَا وَأَنْتَ » قلتُ صَدَقْتَ يا رسولَ اللَّه ، قال : « اقْعُدْ فَاشْرَبْ » فَقَعَدْتُ فَشَربْتُ : فقال : «اشرَبْ» فشَربْت ، فما زال يَقُولُ : « اشْرَبْ » حَتَّى قُلْتُ : لا وَالَّذِي بعثكَ بالحَقِّ ما أَجِدُ لَهُ مسْلَكاً ، قال : « فَأَرِني » فأَعطيْتهُ الْقَدَحَ ، فحمِدَ اللَّه تعالى ، وَسمَّى وَشَربَ « الفَضَلَةَ» رواه البخاري .

507. От Абу Хурайра, Аллах да е доволен от него, се предават думите: „Кълна се в Аллах, освен Когото няма друг бог, аз се превивах до земята от глад или привързвах камък върху стомаха си. Един ден бях поседнал на пътя, по който идваха хора. Покрай мен мина Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, и ми се усмихна, като ме видя – по лицето ми узна какво ми е на душата. После ме повика: „Абу Хир!“ Отговорих: „Тук съм, Пратенико на Аллах!” Каза: „Ела!“ и продължи по пътя си, а аз го последвах. Като стигна до един дом, помоли за разрешение и влезе, разреши и на мен да вляза. Там намери чаша мляко. Попита: „Откъде е това мляко?“ Отговориха му: „От еди-кого си, който ти го дари“. Повика ме: „Абу Хир!“ Отговорих: „Тук съм, Пратенико на Аллах!“ Каза: „Иди при обитателите на преддверието и ги покани при мен!“ Обитателите на преддверието бяха гостите на Исляма, защото нямаха нито роднини, при тях да се приютят, нито имот, нито нийде никого. Щом получеше милостиня [Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари ], им я изпращаше, без нищо да задели за себе си. А щом получеше дарение, им го изпращаше, след като си взимаше от него и [останалото] го споделяше с тях. Стана ми неприятно и си рекох: „Колко е това мляко за обитателите на преддверието!“ Аз имах повече право да получа глътка от млякото, за да се подсиля. Ако те дойдеха и [Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари] ми заповядаше, щях да им го поднеса. Не бе възможно и за мен да остане от това мляко. Ала трябваше да се подчиня на Аллах и на Неговия Пратеник, Аллах да го благослови и с мир да го дари. Отидох при тях и ги поканих. Те дойдоха, поискаха разрешение [да влязат], разрешиха им и заеха местата си в дома. [Пратеника на Аллах] каза: „Абу Хир!“ Отговорих: „Тук съм, Пратенико на Аллах!“ Каза ми: „Вземи [млякото] и им го поднеси!“ Взех чашата и започнах да я поднасям на всеки поотделно. Той пиеше, докато се утолеше, после ми я връщаше и я поднасях на друг, който също пиеше до насита. После пак ми я връщаше и друг пиеше до насита. Все така ми я връщаха, докато накрая стигнах до Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари. Всички се утолиха. Тогава той взе чашата, сложи я в дланта си, погледна към мен и се усмихна. Каза: „Абу Хир!“ Отговорих: „Тук съм, Пратенико на Аллах!“ Каза: „Останахме само аз и ти“. Отговорих: „Вярно е, Пратенико на Аллах!“ Каза: „Седни и пий!“ Седнах и пих. Каза: „Пий!“ И пих. И не преставаше да ме подканя да пия, докато казах: „Не! Кълна се в Онзи, Който те е изпратил с Правдата, няма място за повече“. Каза ми: „Дай ми я тогава!“ Подадох му чашата, той прослави Аллах Всевишния, изрече В името на Аллах! (бисмиллах) и изпи остатъка“ (разказан от ал-Бухари).

508 - وعن مُحَمَّدِ بنِ سِيرينَ عن أبي هريرةَ ، رضي اللَّه عنه ، قال : لَقَدْ رأَيْتُني وإِنِيّ لأَخِرُّ فِيما بَيْنَ مِنْبَرِ رسولِ اللَّه صلى الله عليه وسلم إلى حُجْرَةِ عائِشَةَ رضي اللَّه عنها مَغْشِيّاً عَلَيَّ ، فَيجِيءُُ الجَائي ، فيَضَعُ رِجْلَهُ عَلى عُنُقي ، وَيرَى أَنِّي مَجْنونٌ وما بي مِن جُنُونٍ ، وما بي إِلاَّ الجُوعُ . رواه البخاري .



508. От Мухаммeд ибн Сирин се предават думите на Абу Хурайра, Аллах да е доволен от него: „Спомням си, че паднах в несвяст между минбара на Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, и стаята на Аиша, Аллах да е доволен от нея. Всеки новодошъл слагаше крак на шията ми, като мислеше, че съм луд[2]. Ала не ме бе обзела лудост и ми нямаше друго освен че ме мъчеше глад“ (разказан от ал-Бухари).



509 - وعن عائشةَ ، رضيَ اللَّه عنها ، قَالَتْ : تُوُفِّيَ رسولُ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم ودِرْعُهُ مرْهُونَةٌ عِند يهودِيٍّ في ثَلاثِينَ صاعاً منْ شَعِيرٍ . متفقٌ عليه .

509. От Аиша, Аллах да е доволен от нея, се предават думите: „Когато Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, се спомина, доспехите му бяха заложени при един евреин за трийсет крини ечемик“ (всепризнат хадис).



510 - وعن أَنس رضي اللَّه عنه قال : رَهَنَ النَّبِيُّ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم دِرْعهُ بِشَعِيرٍ ، ومشيتُ إِلى النَّبِيِّ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم بِخُبْزِ شَعيرٍ ، وَإِهَالَةٍ سَنِخَةٍ ، وَلَقَدْ سمِعْتُهُ يقُولُ : « ما أَصْبحَ لآلِ مُحَمَّدٍ صــاعٌ ولا أَمْسَى وَإِنَّهُم لَتِسْعَةُ أَبْيَاتٍ » رواه البخاري .

510. От Анас, Аллах да е доволен от него, се предават думите: „Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, заложи доспехите си за ечемик. Аз отидох при него с ечемичен хляб и гранясала разтопена лой. Чух го да казва: „Семейството на Мухаммeд  никога не е нито осъмвало, нито замръквало дори с една крина ечемик“. А те бяха девет дома“ (разказан от ал-Бухари).



511 - وعن أبي هُرَيْرَةَ رضي اللَّه عنه ، قال : لَقدْ رَأَيْتُ سبْعينَ مِنْ أَهْلِ الصُّفَّةِ ، ما مِنْهُم رَجلٌ عَلَيهِ رِدَاء ، إِمَّا إِزارٌ وإِمَّا كِسَاءٌ ، قَدْ ربطُوا في أَعْنَاقِهم مِنهَا ما يَبْلُغُ نِصفَ السَّاقيْنِ ، وَمِنهَا ما يَبلُغُ الكَعْبَينِ، فيجمعُهُ بِيَدِهِ كَراهِيَةَ أَن تُرَى عَوْرَتُهُ . رواه البخاري .

511. От Абу Хурайра, Аллах да е доволен от него, се предават думите: „Видях седемдесет обитатели на преддверието, от които нито един не носеше плащ: или само наметка, или покривало, вързани на шията. Някои от тях стигаха до под коленете, а други – до петите, и човекът ги придържаше с ръка, за да не се видят срамотите му“ (разказан от ал-Бухари).



512 - وعن عائشةَ رضي اللَّه عنها قالت : كَانَ فِرَاشُ رسول اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم مِن أدَمٍ حشْوُهُ لِيف . رواه البخاري .

512. От Аиша, Аллах да е доволен от нея, се предават думите: „Постелята на Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, бе кожена с пълнеж от палмови листа“ (разказан от ал-Бухари).

513 - وعن ابن عمر رضي اللَّه عنهما قال : كُنَّا جُلُوساً مَعَ رسولِ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم إِذْ جاءَ رَجُلٌ مِن الأَنْصارِ ، فسلَّم علَيهِ ، ثُمَّ أَدبرَ الأَنْصَارِيُّ ، فقال رسول اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم : « يَا أَخَا الأَنْصَارِ ، كَيْفَ أَخِي سعْدُ بنُ عُبادةَ ؟ » فقال : صَالحٌ ، فقال رسول اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم : « مَنْ يعُودُهُ مِنْكُمْ ؟ » فَقام وقُمْنا مَعَهُ ، ونَحْنُ بضْعَةَ عشَر ما علَينَا نِعالٌ وَلا خِفَافٌ ، وَلا قَلانِسُ، ولا قُمُصٌ نمشي في تلكَ السِّبَاخِ ، حَتَّى جِئْنَاهُ ، فاسْتَأْخَرَ قَوْمُهُ مِنْ حوله حتَّى دنَا رسولُ اللّهِ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم وَأَصْحابُهُ الَّذِين مَعهُ . رواه مسلم .

513. От сина на Омар, Аллах да е доволен и от двамата, се предават думите: „Седяхме с Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, когато дойде мъж от ансарите. Той го поздрави, после се отдръпна назад. Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, каза: „Братко от ансарите, как е моят брат Саад ибн Убада?“ Отговори: „Добре е“. Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, попита: „Кой от вас ще го посети?“ Той се изправи и ние се изправихме с него. Бяхме повече от десетима, а никой от нас не носеше нито обуща, нито кожени чорапи, нито шапка, нито риза. Вървяхме по голата земя, докато пристигнахме. Заобиколилото го семейство се отдръпна и Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, заедно със съпровождащите го сподвижници се доближи [до Саад]“ (разказан от Муслим).



514 - وعن عِمْرانَ بنِ الحُصَينِ رضي اللَّه عنهما ، عن النبي صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم أَنه قال : « خَيْرُكُمْ قَرنِي ، ثُمَّ الَّذِينَ يلوُنَهم ، ثُمَّ الَّذِينَ يلُونَهُم » قال عِمرَانُ : فَمَا أَدري قال النبي صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم مَرَّتَيْن أو ثَلاثاً «ثُمَّ يَكُونُ بَعدَهُمْ قَوْمٌ يشهدُونَ ولا يُسْتَشْهَدُونَ ، وَيَخُونُونَ وَلا يُؤْتَمَنُونَ ، وَيَنْذِرُونَ وَلا يُوفُونَ ، وَيَظْهَرُ فِيهمْ السِّمَنُ » متفقٌ عليه.

514. От Имран, син на ал-Хусайн, Аллах да е доволен и от двамата, се предава, че Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Най-добрите сред вас са моите съвременници, сетне – следващото поколение, и сетне – следващото“. Той повторил това два или три пъти и продължил: „Сетне подир тях ще дойдат хора, които ще свидетелстват, ала не ще ги взимат за свидетели, и ще се отмятат, и не ще се разчита на тях, и ще дават обети, ала не ще ги изпълняват, и ще са видимо угоени“ (всепризнат хадис).



515 - وعن أبي أُمامة رضي اللَّه عنه قال : قال رسولُ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم : « يا ابْنَ آدمَ : إِنَّكَ إِنْ تَبْذُل الفَضلَ خَيْرٌ لَكَ ، وَأَن تُمْسِكهُ شرٌّ لَكَ ، ولا تُلامُ عَلى كَفَافٍ، وَابدأ بِمنْ تَعُولُ » رواه الترمذي وقال : حديث حسن صحيح .

515. От Абу Умама, Аллах да е доволен от него, се предава, че Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Сине на Адам, най-доброто за теб е щедро да раздаваш излишното, а най-лошото е да го къташ. Ти не ще бъдеш упрекван за насъщното си препитание. Започни със своето семейство!“ (разказан от ат-Тирмизи, който го е определил като достоверен и добър хадис).            

516 - وعن عُبَيد اللَّه بِن مِحْصَنٍ الأَنْصارِيِّ الخَطْمِيِّ رضي اللَّه عنه قال : قال رسول اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم : « منْ أَصبح مِنكُمْ آمِناً في سِرْبِهِ ، معافى في جَسدِه ، عِندهُ قُوتُ يَومِهِ ، فَكَأَنَّمَا حِيزَتْ لَهُ الدُّنْيَا بِحذافِيرِها . رواه الترمذي وقال : حديثٌ حسنٌ .

« سِرْبِهِ » بكسر السين المهملة ، أَي : نَفْسِهِ ، وقِيلَ : قَومِه .                                                                                                                                                                                                  

516. От Убайдаллах ибн Мухсин ал-Ансари ал-Хатми, Аллах да е доволен от него, се предава, че Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „На онзи от вас, който осъмне в сигурност за живота си, със здраво тяло и с нужното си препитание за деня, все едно му е дарен целият свят“ (разказан от ат-Тирмизи, който го е определил като добър хадис).



517 - وعن عبدِ اللَّه بن عمرو بنِ العاصِ رضي اللَّه عنهما ، أَن رسول اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم قال: « قَدْ أَفَلَحَ مَن أَسلَمَ ، وكَانَ رِزقُهُ كَفَافاً ، وَقَنَّعَهُ اللَّه بِمَا آتَاهُ » رواه مسلم.

517. От Абдуллах, син на Амр ибн ал-Ас, Аллах да е доволен и от двамата, се предава, че Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Сполучил е онзи, който е приел Исляма, препитанието му стига, за да оцелее, и е доволен от онова, което Аллах му е дал“ (разказан от Муслим).



518 - وعن أبي مُحَمَّد فَضَالَةَ بنِ عُبَيْد الأَنْصَارِيِّ رضي اللَّه عنه ، أَنَّهُ سَمِعَ رسول اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم يَقُولُ : « طُوبَى لِمَنْ هُدِيَ إِلى الإِْسلام ، وَكَانَ عَيْشهُ كَفَافاً ، وَقَنِعَ » رواه الترمذي وقال : حديثٌ حسن صحيح .

518. От Абу Мухаммeд  Фадала ибн Убайд ал-Ансари, Аллах да е доволен от него, се предава, че е чул Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, да казва: „Блажен е, който е напътен към Исляма, има достатъчно препитание, за да оцелее, и това го удовлетворява“ (разказан от ат-Тирмизи, който го е определил като достоверен и добър хадис).

519 - وعن ابن عباسٍ رضي اللَّه عنهما قال: كان رسولُ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم يَبِيتُ اللَّيَالِيَ المُتَتَابِعَةَ طَاوِياً، وَأَهْلُهُ لا يَجِدُونَ عَشاءَ ، وَكَانَ أَكْثَرُ خُبْزِهِمْ خُبْز الشَّعِيرِ. رواه الترمذي وقال: حديثٌ حسنٌ صحيح .

519. От сина на Аббас, Аллах да е доволен и от него, и от баща му, се предават думите: „Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари,  прекарваше гладен много нощи подред. Семейството му не намираше [храна] за вечеря и хлябът му най-често бе от ечемик“ (разказан от ат-Тирмизи, който го е определил като достоверен и добър хадис).

520 - وعن فضَالَةَ بنِ عُبَيْدٍ رضي اللَّه عنه ، أَن رسول اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم كَانَ إِذَا صَلَّى بِالنَّاسِ يَخِرُّ رِجَالٌ مِنْ قَامَتِهِمْ في الصَّلاةِ مِنَ الخَصَاصةِ وَهُمْ أَصْحابُ الصُّفَّةِ حَتَّى يَقُولَ الأَعْرَابُ : هُؤُلاءِ مَجَانِينُ ، فَإِذَا صلى رسول اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم انْصَرفِ إِلَيْهِمْ ، فقال : « لَوْ تَعْلَمُونَ ما لَكُمْ عِنْدَ اللَّه تعالى ، لأَحْبَبْتُمْ أَنْ تَزْدادُوا فَاقَةً وَحَاجَةً» رواه الترمذي ، وقال حديثٌ صحيحٌ.



520. От Фудала ибн Убайд, Аллах да е доволен от него, се предава, че когато Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, отслужил молитва заедно с хората, мъже от обитателите на преддверието припаднали от глад при изправянето си. А бедуините рекли: „Тези са безумци“. Щом Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, отслужил молитвата, отишъл при тях и казал: „Ако знаете какво ще притежавате при Аллах Всевишния, бихте пожелали още по-голяма нужда и мизерия“ (разказан от ат-Тирмизи, който го е определил като добър хадис).



521 - وعن أبي كَريمَةَ المِقْدامِ بن معْدِ يكَرِب رضي اللَّه عنه قال : سمِعتُ رسول اللَّه  صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم يقَولُ : « مَا ملأَ آدمِيٌّ وِعَاءً شَرّاً مِنْ بَطنِه ، بِحسْبِ ابن آدمَ أُكُلاتٌ يُقِمْنَ صُلْبُهُ ، فإِنْ كَانَ لا مَحالَةَ ، فَثلُثٌ لطَعَامِهِ ، وثُلُثٌ لِشرابِهِ ، وَثُلُثٌ لِنَفَسِهِ » . رواه الترمذي وقال : حديث حسن .

521. От Абу Карима ал-Микдам ибн Мадикариб, Аллах да е доволен от него, се предава, че чул Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, да казва: „Човек не пълни по-лош съд от стомаха си. Стигат му на сина на Адам няколко хапки, които да го държат изправен. Ала ако не може иначе, тогава нека една третина от стомаха му е за храна, една третина – за питие, и една третина – да поеме дъх“ (разказан от ат-Тирмизи, който го е определил като добър хадис).



522 - وعن أبي أُمَامَةَ إِيَاسِ بنِ ثَعْلَبَةَ الأَنْصَارِيِّ الحارثيِّ رضي اللَّه عنه قال : ذَكَرَ أَصْحابُ رَسولَ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم يوْماً عِنْدَهُ الدُّنْيَا ، فقال رسول اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم : « أَلا تَسْمَعُونَ ؟ أَلا تَسْمَعُونَ ؟ إِنَّ الْبَذَاذَة مِن الإِيمَان إِنَّ الْبَذَاذَةَ مِنَ الإِيمَانِ» يعْني: التَّقَحُّلَ . رواه أبو داود .

522. От Абу Умама Ияс ибн Саалаба ал-Ансари ал-Хариси, Аллах да е доволен от него, се предават думите: „Един ден сподвижниците на Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, споменаха пред него за земния живот. Той каза: „Не чувате ли? Не чувате ли? Скромността е от вярата. Скромността е от вярата[3]“ (разказан от Абу Дауд).



523 - وعن أبي عبدِ اللَّه جابر بن عبد اللَّه رضي اللَّه عنهما قال : بَعَثَنَا رسولُ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم وَأَمَّرَ  عَلَينَا أَبَا عُبَيْدَةَ رضي اللَّه عنه ، نتَلَقَّي عِيراً لِقُرَيْشٍ ، وَزَّودَنَا جِرَاباً مِنْ تَمْرٍ لَمْ يجِدْ لَنَا غَيْرَهُ ، فَكَانَ أَبُو عُبَيْدةَ يُعْطِينَا تَمْرةً تَمْرَةً ، فَقِيل : كَيْف كُنْتُمْ تَصْنَعُونَ بِهَا ؟ قال : نَمَصُّهَا كَمَا يَمَصُّ الصَّبِيُّ ، ثُمَّ نَشْرَبُ عَلَيهَا مِنَ المَاءِ ، فَتَكْفِينَا يَوْمَنَا إِلى اللَّيْلِ ، وكُنَّا نَضْرِبُ بِعِصيِّنا الخَبَطَ ، ثُمَّ نَبُلُّهُ بِالمَاءِ فَنَأْكُلُهُ. قال : وانْطَلَقْنَا على ساَحِلِ البَحْرِ ، فرُفعَ لنَا على ساحِلِ البَحْرِ كهَيْئَةِ الكَثِيبِ الضخم ، فَأَتيْنَاهُ فَإِذا هِي دَابَّةٌ تُدْعى العَنْبَرَ ، فقال أَبُو عُبَيْدَةَ : مَيْتَةٌ ، ثُمَّ قال : لا ، بلْ نحْنُ رسُلُ رسُولِ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم ، وفي سبيلِ اللَّه ، وقَدِ اضْطُرِرتمْ فَكلُوا ، فَأَقَمْنَا علَيْهِ شَهْراً ، وَنَحْنُ ثَلاثُمائَة ، حتَّى سَمِنَّا ، ولقَدْ رَأَيتُنَا نَغْتَرِفُ من وقْبِ عَيْنِهِ بالْقِلالِ الدُّهْنَ ونَقْطَعُ منْهُ الْفِدَرَ كَالثَّوْرِ أَو كقَدْرِ الثَّوْرِ .

      ولَقَدْ أَخَذَ مِنَّا أَبُو عُبيْدَةَ ثَلاثَةَ عَشَرَ رَجُلاً فأَقْعَدَهُم في وقْبِ عَيْنِهِ وَأَخَذَ ضِلَعاً منْ أَضْلاعِهِ فأَقَامَهَا ثُمَّ رَحَلَ أَعْظَمَ بَعِيرٍ مَعَنَا فمرّ منْ تَحْتِهَا وَتَزَوَّدْنَا مِنْ لحْمِهِ وَشَائِقَ، فَلمَّا قدِمنَا المديِنَةَ أَتَيْنَا رسول اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم فَذكْرَنَا ذلكَ له ، فقال : « هُوَ رِزْقٌ أَخْرَجَهُ اللَّه لَكُمْ ، فَهَلْ معَكمْ مِنْ لحْمِهِ شَيء فَتطْعِمُونَا ؟ » فَأَرْسلْنَا إلى رسول اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم مِنْهُ فَأَكَلَهُ . رواه مسلم .

523. От Абу Абдуллах Джабир, син на Абдуллах, Аллах да е доволен и от двамата, се предават думите: „Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, ни изпрати начело с Абу Убайда, Аллах да е доволен от него, да се сражаваме с керван от племето Курайш. Той ни даде за провизии кожена торба с фурми, друго не намери. Абу Убайда ни даваше фурма по фурма“. Попитали Абу Абдуллах: „Но какво сте правели с нея?“ Отговорил: „Смучехме я, както дете бозае, после с нея пиехме вода. Това ни стигаше да изкараме деня до нощта. С тоягите си брулехме от дърветата и листа, които смесвахме с вода и ги ядяхме. Накрая стигнахме до брега на морето и видяхме там нещо да се извисява като огромен пясъчен хълм. Когато отидохме до него, то се оказа кашалот. Абу Убайда каза: „Мъртъв е“.[4] После се обади: „Не, нас ни изпрати Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, и то по пътя на Аллах. Принудени  сте, яжте!“ Изхранвахме се с него един месец, а бяхме триста човека, дори понапълняхме. Спомням си как гребяхме с котлета мазнина от очните му ями и режехме късове с големината на бик. Веднъж Абу Убайда взе тринайсет мъже от нас и ги настани да седнат в очните ями, друг път взе ребро, закрепи го и подкара най-голямата ни камила, която мина отдолу. Запасихме се и с месо за сушене. Когато стигнахме ал-Медина, отидохме при Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, споменахме му за случилото се, а той ни каза: „Това е препитание, което Аллах е извадил за вас. Останало ли ви е нещо от месото, та да нахраните и нас?“ Изпратихме от месото на Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, и той яде“ (разказан от Муслим).



524 - وعن أَسْمَاءَ بنْتِ يَزِيدَ رضي اللَّه عنها قالت : كانَ كُمُّ قمِيصِ رسول اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم إِلى الرُّصْغِ رواه أبو داود ، والترمذي ، وقال : حديث حسن .

524. От Асма, дъщеря на Язид, Аллах да е доволен от нея, се предават думите: „Ръкавът на ризата на Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, стигаше едва до китката“ (разказан от Абу Дауд и ат-Тирмизи, който го е определил като добър хадис[5]).

525 - وعن جابر رضي اللَّه عنه قال : إِنَّا كُنَّا يَوْم الخَنْدَقِ نَحْفِرُ ، فَعَرضَتْ كُدْيَةٌ شَديدَةٌ فجاءُوا إِلى النبيِّ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم فقالوا : هَذِهِ كُدْيَةٌ عَرَضتْ في الخَنْدَقِ . فقال: « أَنَا نَازِلٌ » ثُمَّ قَامَ وبَطْنُهُ معْصوبٌ بِحَجرٍ ، وَلَبِثْنَا ثَلاثَةَ أَيَّامٍ لا نَذُوقُ ذَوَاقاً ، فَأَخَذَ النَّبِيُّ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم المِعْول ، فَضرَب فعاد كَثيباً أَهْيَلَ ، أَوْ أَهْيَمَ .

  فقلتُ : يا رسولَ اللَّه ائْذَن لي إِلى البيتِ ، فقلتُ لامْرَأَتي : رَأَيْتُ بِالنَّبِيِّ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم شَيْئاً مافي ذلكَ صبْرٌ فَعِنْدَكَ شَيءٌ ؟ فقالت : عِندِي شَعِيرٌ وَعَنَاقٌ ، فَذَبحْتُ العَنَاقَ ، وطَحَنْتُ الشَّعِيرَ حَتَّى جَعَلْنَا اللحمَ في البُرْمَة ، ثُمَّ جِئْتُ النبيَّ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم وَالعجِينُ قَدْ انْكَسَرَ والبُرْمَةُ بيْنَ الأَثَافِيِّ قَد كَادَتَ تَنْضِجُ .

فقلتُ : طُعَيِّمٌ لي فَقُمْ أَنْت يا رسولَ اللَّه وَرَجُلٌ أَوْ رَجُلانِ ، قال : « كَمْ هُوَ ؟» فَذَكَرتُ له فقال : « كثِير طيب ، قُل لَهَا لا تَنْزِع البُرْمَةَ ، ولا الخُبْزَ مِنَ التَّنُّورِ حَتَّى آتيَ » فقال : « قُومُوا » فقام المُهَاجِرُون وَالأَنْصَارُ ، فَدَخَلْتُ عليها فقلت : وَيْحَكِ جَاءَ النبيُّ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم وَالمُهَاجِرُونَ ، وَالأَنْصارُ وَمن مَعَهم ، قالت : هل سأَلَكَ ؟ قلتُ : نعم ، قال : « ادْخُلوا وَلا تَضَاغَطُوا » فَجَعَلَ يَكْسِرُ الخُبْزَ ، وَيجْعَلُ عليهِ اللحمَ ، ويُخَمِّرُ البُرْمَةَ والتَّنُّورَ إِذا أَخَذَ مِنْهُ ، وَيُقَرِّبُ إِلى أَصْحَابِهِ ثُمَّ يَنْزِعُ فَلَمْ يَزَلْ يَكْسِرُ وَيَغْرفُ حَتَّى شَبِعُوا ، وَبَقِيَ مِنه ، فقال: « كُلِي هذَا وَأَهدي ، فَإِنَّ النَّاسَ أَصَابَتْهُمْ مَجَاعَةٌ » متفقٌ عليه .

       وفي روايةٍ : قال جابرٌ : لمَّا حُفِرَ الخَنْدَقُ رَأَيتُ بِالنبيِّ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم خَمَصاً ، فَانْكَفَأْتُ إِلى امْرَأَتي فقلت : هل عِنْدَكِ شَيْء ، فَإِنِّي رَأَيْتُ بِرسول اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم خَمَصاً شَدِيداً.

فَأَخْرَجَتْ إِليَّ جِراباً فِيهِ صَاعٌ مِنْ شَعِيرٍ ، وَلَنَا بُهَيْمَةٌ ، داجِنٌ فَذَبحْتُهَا ، وَطَحنتِ الشَّعِير فَفَرَغَتْ إلى فَرَاغِي ، وَقَطَّعْتُهَا في بُرَمتِهَا ، ثُمَّ وَلَّيْتُ إلى رسول اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم ، فَقَالَتْ : لا تفضحْني برسول اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم ومن معَهُ ، فجئْتُه فَسَارَرْتُهُ فقلتُ يا رسول اللَّه ، ذَبَحْنا بُهَيمَةً لَنَا، وَطَحَنْتُ صَاعاً مِنْ شَعِيرٍ ، فَتَعالَ أَنْتَ وَنَفَرٌ مَعَكَ ، فَصَاحَ رسول اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم فقال : « يَا أَهْلَ الخَنْدَق : إِنَّ جابراً قدْ صنَع سُؤْراً فَحَيَّهَلاًّ بكُمْ » فقال النبيُّ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم: « لا تُنْزِلُنَّ بُرْمَتَكُمْ وَلا تَخْبِزُنَّ عجِينَكُمْ حَتَّى أَجيءَ » . فَجِئْتُ ، وَجَاءَ النَّبِيُّ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم يقْدُمُ النَّاسَ ، حَتَّى جِئْتُ امْرَأَتي فقالتْ : بِك وَبِكَ ، فقلتُ : قَدْ فَعَلْتُ الَّذِي قُلْتِ . فَأَخْرَجَتْ عجيناً فَبسَقَ فِيهِ وبارَكَ ، ثُمَّ عَمَدَ إِلى بُرْمَتِنا فَبَصَقَ وَبَارَكَ، ثُمَّ قال : « ادْعُ خَابزَةً فلْتَخْبزْ مَعكِ ، وَاقْدَحِي مِنْ بُرْمَتِكُم وَلا تَنْزلُوها » وَهُمْ أَلْفٌ، فَأُقْسِمُ بِاللَّه لأَكَلُوا حَتَّى تَركُوهُ وَانَحرَفُوا ، وإِنَّ بُرْمَتَنَا لَتَغِطُّ كَمَا هِيَ ، وَأَنَّ عَجِينَنَا لَيخْبَز كَمَا هُوَ .

525.