XLII. РАЗДЕЛ ЗА ДОСТОЙНСТВОТО ДА БЪДЕМ ДОБРИ КЪМ ПРИЯТЕЛИТЕ НА БАЩА СИ

XLII. РАЗДЕЛ ЗА ДОСТОЙНСТВОТО ДА БЪДЕМ ДОБРИ КЪМ ПРИЯТЕЛИТЕ НА БАЩА СИ

и майка си, роднините, съпругата и всички, които заслужават почит



346- عن ابن عُمَر رضي اللَّه عنهما أَنَّ النبيَّ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم قال: إِنِّي سَمِعْتُ رسولَ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم يُقولُ: « إِن أَبرَِّ البِرِّ أَنْ يَصِلَ الرَّجُلُ وُدَّ أَبِيهِ َ»

وعن عبدِ اللَّهِ بن دينارٍ عن عبد اللَّه بن عمر رضي اللَّه عنهما أَنَّ رجُلاً مِنَ الأَعْرابِ لقِيهُ بِطرِيق مكَّة ، فَسلَّم عَليْهِ عَبْدُ اللَّه بْنُ عُمرَ ، وحملهُ على حمارٍ كَانَ يرْكَبُهُ، وأَعْطَاهُ عِمامةً كانتْ على رأْسِهِ ، قال ابنُ دِينَارٍ : فقُلنا لهُ : أَصْلَحكَ اللَّه إِنَّهمْ الأَعْرابُ وهُمْ يرْضَوْنَ بِاليسِيرِ. فقال عبدُ اللَّه بنُ عمر: إِنَّ هذا كَان ودّاً لِعُمَرَ بن الخطاب رضي اللَّه عنه، وإِنِّي سمِعْتُ رسول اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم يقول: « إِنَّ أَبرَّ البِرِّ صِلةُ الرَّجُلِ أَهْلَ وُدِّ أَبِيهِ ».

وفي روايةٍ عن ابن دينار عن ابن عُمَر أَنَّهُ كَانَ إِذا خرج إلى مَكَّةَ كَانَ لَهُ حِمارٌ يَتَروَّحُ عليْهِ إذا ملَّ رُكُوب الرَّاحِلَةِ ، وعِمامةٌ يشُدُّ بِها رأْسهُ ، فَبيْنَا هُو يوْما على ذلِكَ الحِمَارِ إذْ مَرَّ بِهِ أَعْرابيٌّ ، فقال : أَلَسْتَ فُلانَ بْنَ فُلانٍ ؟ قال : بلَى : فَأَعْطَاهُ الحِمَارَ ، فقال : ارْكَبْ هذا ، وأَعْطاهُ العِمامةَ وقال : اشْدُدْ بِهَا رأْسَكَ ، فقال لَهُ بَعْضُ أَصْحابِهِ : غَفَر اللَّه لَكَ ، أَعْطَيْتَ هذَا الأَعْرابيِّ حِماراً كنْتَ تَروَّحُ عليْهِ ، وعِمامَةً كُنْتَ تشُدُّ بِهَا رأْسَكَ؟ فقال : إِنِّي سَمِعْتُ رسولَ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم يُقولُ : « إِنْ مِنْ أَبَرِّ البِرِّ أَنْ يَصِلَ الرَّجُلُ أَهْلَ وُدِّ أَبِيهِ بَعْد أَنْ يُولِّىَ» وإِنَّ أَبَاهُ كَانَ صَدِيقاً لِعُمر رضي اللَّه عنه ، روى هذِهِ الرِّواياتِ كُلَّهَا مسلم .

346. От сина на Омар, Аллах да е доволен и от двамата, се предава, че Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Най-голямата добродетелност е човек да поддържа връзка с приятеля на баща си“.

От Абдуллах ибн Динар, Аллах да е доволен от него, се предава за Абдуллах, сина на Омар, Аллах да е доволен и от двамата, че един бедуин го срещнал по пътя за Мека, Абдуллах го поздравил, качил го на магарето, което яздел, и му дал чалмата, която носел на главата си. Ибн Динар му казал: „Аллах да те направи още по-добър! Но това са бедуини, те се задоволяват и с малко“. Абдуллах, синът на Омар, казал: „Бащата на този мъж бе приятел на Омар ибн ал-Хаттаб, Аллах да е доволен от него. А аз чух Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, да казва: „Най-голямата добродетелност е човек да поддържа връзка със семейството на приятеля на баща си“.

В друг вариант от Ибн Динар се предава, че когато синът на Омар тръгвал за Мека, имал магаре, на което си отпочивал, щом го отегчи язденето на камила. Имал и чалма, която носел на главата си. Един ден, като яздел магарето, край него минал бедуин. Попитал го: „Ти не си ли еди-кой си, син на еди-кого си?“ Отговорил утвърдително. Тогава му дал магарето си и казал: „Язди го!“ И му дал чалмата си, и казал: „Носи я на главата си!“ Един от сподвижниците му казал: „Аллах да ти прости! Та ти даде на този бедуин магаре, на което си отпочиваше, и чалма, която носеше на главата си!“ Отговорил: „Аз чух Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, да казва: „Най-голямата добродетелност е човек да поддържа връзка със семейството на приятеля на баща си, след като [бащата] си е отишъл“. А бащата на този човек бе приятел на Омар, Аллах да е доволен от него“ (всички тези варианти са разказани от Муслим).

347- وعن أبي أُسَيْد بضم الهمزة وفتح السين مالكِ بنِ ربِيعَةَ السَّاعِدِيِّ رضي اللَّه عنه قال : بَيْنا نَحْنُ جُلُوسٌ عِنْدَ رسول اللَّهِ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم إذ جاءَهُ رجُلٌ مِنْ بني سَلَمة فقالَ : يارسولَ اللَّه هَلْ بقى مِن بِرِّ أَبويَّ شىءٌ أَبرُّهُمَا بِهِ بَعدَ مَوْتِهِمَا ؟ فقال : « نَعَمْ ، الصَّلاَة علَيْهِمَا ، والاسْتِغْفَارُ لَهُما ، وإِنْفاذُ عَهْدِهِما ، وصِلةُ الرَّحِمِ التي لا تُوصَلُ إِلاَّ بِهِمَا ، وإِكَرَامُ صَدِيقهما » رواه أبو داود .

347. От Абу Усайд Малик ибн Рабиа ас-Саиди, Аллах да е доволен от него, се предават думите: „Докато седяхме при Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, при него дойде човек от Бану Салама и попита: „Пратенико на Аллах, има ли някакво добро, което да извърша за родителите си след смъртта им?“ Той отговори: „Да, зовът за тях, молбата към Аллах да бъдат опростени, изпълнението на договореностите им, поддържането на роднинските им връзки и почитането на приятелите им“ (разказан от Абу Дауд).



348- وعن عائشة رضي اللَّه عنها قالت : ما غِرْتُ على أَحَدٍ مِنْ نِسَاءِ النبي صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم مَا غِرْتُ على خديجةَ رضي اللَّه عنها . ومَا رَأَيْتُهَا قَطُّ ، ولَكنْ كَانَ يُكْثِرُ ذِكْرَهَا ، وَرُبَّما ذَبح الشَّاةَ ، ثُمَّ يُقَطِّعُهَا أَعْضَاء ، ثُمَّ يَبْعثُهَا في صدائِق خدِيجةَ ، فَرُبَّما قلتُ لَهُ : كَأَنْ لَمْ يكُنْ في الدُّنْيَا إِلاَّ خديجةُ ، فيقولُ : « إِنَّها كَانتْ وكَانَتْ وكَانَ لي مِنْهَا ولَدٌ » متفقٌ عليه .

وفي روايةٍ وإنْ كَانَ لَيذبحُ الشَّاةَ ، فَيُهْدِي في خَلائِلِهَا مِنْهَا مَا يسَعُهُنَّ .

وفي روايةٍ كَانَ إِذَا ذَبحَ الشَّاةَ يَقُولُ : « أَرْسِلُوا بِهَا إِلى أَصْدِقَاءِ خَدِيجةَ » .

وفي روايةٍ قالت : اسْتَأْذَنَتْ هَالَةُ بِنْتُ خُوَيْلِدٍ أُخُتُ خَديجَةَ عَلَى رسول اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم، فَعَرفَ اسْتِئْذَانَ خديجة ، فَارْتَاحَ لَذَلِكَ فقالَ : « اللَّهُمَّ هَالَةُ بِنْتُ خوَيْلِدٍ » .

348. От Аиша, Аллах да е доволен от нея, се предават думите: „Не съм ревнувала никоя от жените на Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари. Не ревнувах и Хадиджа, Аллах да е доволен от нея, пък и въобще не съм я виждала. Но той много често я споменаваше. Понякога колеше овца, разрязваше я на части и после ги изпращаше на приятелките на Хадиджа. Понякога му казвах: „Сякаш на земята няма друга жена освен Хадиджа“. А той казваше: „Тя бе такава и такава… И имах деца от нея“ (всепризнат хадис).

В друг вариант се казва: „И когато колеше овца, предостатъчно даряваше от нея на приятелките на Хадиджа“.

В трети вариант се споменава, че когато колел овца, казвал: „Разпратете от нея на приятелите на Хадиджа!“

В четвърти вариант се съобщава, че сестрата на Хадиджа – Хала, дъщеря на Хуайлид, помолила за разрешение да влезе при Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари. Той се припознал [в гласа й], като помислил, че е Хадиджа, трогнал се и казал: „О, Аллах, та това е Хала, дъщеря на Хуайлид!“

349 – و عن أنس بن مالك رضي الله عنه قال: خرجت مع جرير بن عبد الله البَجَليّ رضي الله عنه في سَفَرٍ فكان يَخْدُمُني فَقُلْتُ لهُ: لا تَفْعَل، فقال: إنّي قَدْ رأيتُ الأنصارَ تَصْنَعُ برسول الله صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم شيئاً آليْتُ على نَفْسي أنْ لا أصْحَبَ أحَداً مِنْهُمْ إلا خَدَمْتُهُ. متفقٌ عليه .



349. От Анас ибн Малик, Аллах да е доволен от него, се предава следното: „Тръгнах на път с Джарир ибн Абдуллах ал-Баджали, Аллах да е доволен от него, и той ми прослужваше. Казах му да не го прави, но той ми отвърна: „Видях ансарите да постъпват така с Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, и се заклех винаги щом придружавам някого от тях, да му прислужвам” (всепризнат хадис).


<--- Върни се на съдържанието на - РИЯДУ-С-САРИХИН