LII. РАЗДЕЛ ЗА ДОСТОЙНСТВОТО НА НАДЕЖДАТА قال اللَّه تعالى إخباراً عن العبد الصالح: ﴿ وأفوض أمري إلى اللَّه إن اللَّه بصير بالعباد، فوقاه اللَّه سيئات ما مكروا ﴾
Известявайки за праведния раб, Аллах Всевишния е казал:
„…Аз поверявам своето дело на Аллах. Аллах е всезрящ за рабите. И го опази Аллах от злините, които те замислиха…“ (40: 44–45).
445 - وعن أبي هريرة ، رضيَ اللَّه عنه ، عن رسول اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم أَنَّهُ قال : « قالَ اللَّه ، عَزَّ وَجلَّ ، أَنَا عِنْدَ ظَنِّ عَبْدي بي ، وأَنَا مَعَهُ حَيْثُ يَذْكُرُني ، وَاللَّهِ للَّهُ أَفْرَحُ بتَوْبةِ عَبْدِهِ مِنْ أَحَدِكُمْ يجدُ ضالَّتَهُ بالْفَلاةِ ، وَمَنْ تَقَرَّبَ إِلَيَّ شِبْراً ، تَقرَّبْتُ إِلَيْهُ ذِرَاعاً ، وَمَنْ تَقَرّبَ إِلَيَّ ذِراعاً ، تقَرَّبْتُ إليه بَاعاً ، وإِذَا أَقْبَلَ إِلَيَّ يمْشي ، أَقبلتُ إلَيه أُهَرْوِلُ » متفقٌ عليه ، وهذا لفظ إحدى رِوايات مسلم .
445. От Абу Хурайра, Аллах да е доволен от него, се предава, че Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Аллах, Всемогъщия и Всевеликия, каза: „Аз съм при помислите на Моя раб за Мен и съм с него там, където Ме споменава“. Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, продължил: „Кълна се в Аллах, Той се радва на покаянието на Свой раб повече, отколкото някой от вас, открил изгубената си [камила] в пустинята. Аллах каза: „Който се приближи към Мен с една педя, Аз се приближавам към него с един лакът. Който се приближи към Мен с един лакът, Аз се приближавам към него с две ръце разстояние. Който идва към Мен, вървейки, Аз се втурвам към него стремително” (всепризнат хадис[1]).
446 - وعن جابِر بن عبدِ اللَّه ، رضي اللَّه عنهما ، أَنَّهُ سَمعَ النَبِيَّ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم ، قَبْلَ موْتِهِ بثلاثَةِ أَيَّامٍ يقولُ : « لا يموتن أَحَدُكُم إِلاَّ وَهُوَ يُحْسِنُ الظَّنَّ باللَّه عزَّ وَجَلَّ » رواه مسلم .
446. От Джабир, син на Абдуллах, Аллах да е доволен и от двамата, се предава, че чул Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, да казва три дни преди смъртта си: „Нека никой от вас не умира иначе освен с добри помисли за Аллах, Всемогъщия и Всевеликия“ (разказан от Муслим).
447 - وعن أَنسٍ ، رضي اللَّه عنه قال : سمعتُ رسولَ اللَّهِ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم يقول : « قال اللَّه تعالى : يَا ابْنَ آدَمَ إِنَّكَ مَا دَعوْتَني وَرَجوْتَني غَفَرْتُ لَكَ عَلى ما كَانَ مِنكَ ولا أُبَالِي ، يا ابن آدمَ ، لَوْ بَلغَتْ ذُنُوبُكَ عَنَانَ السماءِ ، ثم اسْتَغْفَرْتَني غَفَرتُ لَكَ ، يَا ابْنَ آدَم ، إِنَّكَ لَو أَتَيْتَني بِقُرابٍ الأَرْضِ خطايا، ثُمَّ لَقِيْتَني لا تُشْرِكُ بِي شَيْئاً ، لأَتَيْتُكَ بِقُرَابِهَا مَغْفِرَةً » رواه الترمذي . وقال : حديث حسن .
447. От Анас, Аллах да е доволен от него, се предават думите: „Чух Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, да казва: „Аллах Всевишния каза: „Сине на Адам, всякога щом си отправял зов и си се надявал на Мен, Аз съм ти опрощавал стореното, без да ме интересува. Сине на Адам, дори греховете ти да са стигнали до облаците на небето, след като после си Ме помолил за прошка, Аз съм те опростил, без да ме интересува. Сине на Адам, дори да си Ми донесъл цяла земя грехове, след като после си дошъл на среща с Мен, без да Ме съдружаваш с нищо, Аз ще дойда при теб също с толкова опрощение“ (разказан от ат-Тирмизи, който го е определил като добър хадис).
[1] Вж. хадис 418.
<--- Върни се на съдържанието на -
РИЯДУ-С-САРИХИН
Портал