LI. РАЗДЕЛ ЗА НАДЕЖДАТА В ОЧАКВАНЕ НА МИЛОСТ ОТ АЛЛАХ
قال اللَّه تعالى :﴿ قل يا عبادي الذين أسرفوا على أنفسهم لا تقنطوا من رحمة اللَّه إن اللَّه يغف الذنوب جميعاً، إنه هو الغفور الرحيم ﴾
Аллах Всевишния е казал: „О, раби Мои, които престъпвате в ущърб на себе си, не губете надежда за милостта на Аллах! Аллах опрощава всичките грехове [щом се покаете]. Той е Опрощаващия, Милосърдния“ (39: 53).
وقال تعالى: ﴿ وهل نجازي إلا الكفور ﴾
И е казал Всевишния: „...Нима наказваме други освен неблагодарните?“ (34: 17).
وقال تعالى: ﴿ إنا قد أوحي إلينا أن العذاب على من كذب وتولى ﴾
И е казал Той: „Бе ни разкрито, че мъчението е за онзи, който отрича и се отвръща [от знаменията на Аллах]“ (20: 48).
وقال تعالى: ﴿ ورحمتي وسعت كل شيء ﴾
И е казал Всевишния: „Моето милосърдие обхваща всяко нещо...“ ( 7: 156).
417 - وعن عُبادَة بنِ الصامِتِ ، رضي اللَّهُ عنه قال : قال رسولُ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم : « منْ شَهِدَ أَنْ لا إِلَهَ إِلاَّ اللَّهُ وَحْدَهُ لاَ شَرِيكَ لَهُ ، وأَنَّ مُحمَّداً عبْدُهُ وَرَسُولُهُ ، وأَنَّ عِيسى عَبْدُ اللَّهِ وَرَسُولُهُ ، وَكَلِمَتُهُ أَلْقاها إِلى مَرْيَمَ وَرُوحٌ مِنْهُ ، وأَنَّ الجَنَّةَ حَقٌّ وَالنَّارَ حَقٌّ ، أَدْخَلَهُ اللَّهُ الجَنَّةَ عَلى ما كانَ مِنَ العمَلِ » متفقٌ عليه .
وفي رواية لمسلم : « مَنْ شَهِدَ أَنْ لا إِلَهَ إِلاَّ اللَّهُ ، وأَنَّ مُحَمَّداً رسُولُ اللَّهِ ، حَرَّمَ اللَّهُ علَيهِ النَّارَ » .
417. От Убада ибн ас-Самит, Аллах да е доволен от него, се предава, че Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Който засвидетелства, че няма друг Бог освен Аллах, Единствения – няма Той съдружник, – и че Мухаммeд е Негов раб и Пратеник, и че Иса е раб на Аллах и Негов пратеник, и Негово Слово, отправено към Мариам, и Дух от Него, и че Раят е истина, и че Адът е истина, Аллах ще го въведе в Рая според деянията му“ (всепризнат хадис).
Във варианта на Муслим се казва: „За онзи, който е засвидетелствал, че няма друг Бог освен Аллах и че Мухаммeд е Пратеник на Аллах, Аллах е възбранил за него Ада“.
418 - وعن أبي ذَرٍّ ، رضيَ اللَّهُ عنه ، قال : قال النبيُّ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم : « يقولُ اللَّهُ عزَّ وجَلّ: مَنْ جاءَ بِالحَسَنَةِ ، فَلَهُ عَشْرُ أَمْثَالِها أَوْ أَزْيَدُ ، ومَنْ جاءَ بِالسَّيِّئَةِ ، فَجَزَاءُ سَيِّئَةٍ سَيِّئَةٌ مِثْلُهَا أَوْ أَغْفِرُ . وَمَنْ تَقَرَّبَ مِنِّي شِبْراً ، تَقَرَّبْتُ مِنْهُ ذِرَاعاً ، ومنْ تَقَرَّبَ مِنِّي ذرَاعاً، تَقَرَّبْتُ مِنْهُ باعاً، وَمَنْ أَتاني يمشي ، أَتَيْتُهُ هَرْولَةً ، وَمَنْ لَقِيَني بِقُرَابِ الأَرْضِ خَطِيئَةً لاَ يُشْرِكُ بِي شَيْئاً، لَقِيتُهُ بمثْلِها مغْفِرَةً » رواه مسلم.
418. От Абу Зар, Аллах да е доволен от него, се предава, че Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Аллах, Всемогъщия и Всевеликия, каза: „Който извърши добро дело, той ще има десет като него или повече. А който извърши лошо дело, той ще има едно като него или ще го опростя. Който се приближи към Мен с една педя, Аз се приближавам към него с един лакът. Който се приближи към Мен с един лакът, Аз се приближавам към него с две ръце разстояние. Който идва към Мен, вървейки, Аз се втурвам към него стремително. Който Ме срещне с грехове за цялата земя, без да ме е съдружил с нищо, Аз ще го срещна със също толкова опрощение“ (разказан от Муслим).
Хадисът означава, че който се старае да се доближи към Аллах Всевишния чрез своето послушание, Той се доближава към него със Своето милосърдие. Колкото повече човек прави това, и Аллах го прави в още по-голяма степен. И го обсипва с милостта Си дори за най-малкото усърдие. Аллах знае най-добре.
419 - وعن جابر ، رضي اللَّهُ عنه ، قال : جَاءَ أَعْرَابِيٌّ إِلى النبيِّ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم فقال : يا رَسُولَ اللَّهِ ، ما المُوجِبَتانِ ؟ فَقَالَ : « مَنْ مَات لاَ يُشرِكُ بِاللَّه شَيْئاً دخَلَ الجَنَّةَ ، وَمَنْ ماتَ يُشْرِكُ بِهِ شَيْئاً ، دَخَلَ النَّارَ » رواه مُسلم .
419. От Джабир, Аллах да е доволен от него, се предават думите: „Някакъв бедуин дойде при Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, и попита: „Пратенико на Аллах, кои са двете задължителни условия [за Ада и Рая]?“ Той отговори: „Който умре, без да съдружи нищо с Аллах, ще влезе в Рая. А който умре, след като съдружи нещо с Аллах, ще влезе в Ада“ (разказан от Муслим).
420 - وَعن أَنسٍ ، رضي اللَّهُ عنه ، أَنَّ النَّبِيِّ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم ، وَمُعَاذٌ ردِيفُهُ عَلى الرَّحْلِ قَالَ : «يا مُعاذُ » قال : لَبيَّيْكَ يا رسُولَ اللَّهِ وَسَعْدَيْكَ ، قالَ : « يا مُعَاذُ » قالَ : لَبَّيكَ يارَسُول اللَّهِ وَسَعْديْكَ . قالَ : « يَا مُعاذُ » قال : لَبَّيْكَ يا رَسُولَ اللَّهِ وَسَعْديكَ ثلاثاً ، قالَ : « ما مِن عَبدٍ يَشْهَدُ أَنْ لاَ إِله إِلاَّ اللَّهُ ، وَأَنَّ مُحَمدا عَبْدُهُ ورَسُولُهُ صِدْقاً مِنْ قَلْبِهِ إِلاَّ حَرَّمَهُ اللَّهُ على النَّارِ » قالَ : يَا رَسُولَ اللَّهِ أَفَلاَ أُخْبِرُ بِها النَّاسَ فيستبشروا ؟ قال: «إِذاً يَتَّكلُوا » فَأَخْبرَ بها مُعَـاذٌ عِنْد مَوْتِهِ تَأَثُّماً. متفقٌ عليه.
420. От Анас, Аллах да е доволен от него, се предава, че Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, яздел с Муаз, който седял зад него, и го извикал: „Муаз!“ А той отговорил: „Тук съм, Пратенико на Аллах, ощастливен да си!“ Пак извикал: „Муаз!“ И той пак отговорил: „Тук съм, Пратенико на Аллах, ощастливен да си!“ И трети път извикал: „Муаз!“ И той отново отговорил: „Тук съм, Пратенико на Аллах, ощастливен да си!“ Казал: „Няма раб, който да е засвидетелствал искрено, от сърце, че няма друг Бог освен Аллах и че Мухаммeд е Неговият раб и Неговият Пратеник, и Аллах да не го е възбранил за Ада“. Попитал: „Пратенико на Аллах, да съобщя ли това на хората, за да бъдат благовестени?“ Отговорил: „Тогава само биха се уповавали“. Муаз съобщил за това при смъртта си от страх да не изпадне в грях“ (всепризнат хадис).
421 - وعنْ أبي هريرة أَوْ أبي سَعِيدٍ الخُدْرِيِّ رضيَ اللَّهُ عنهما : شَك الرَّاوِي ، وَلاَ يَضُرُّ الشَّكُّ في عَينِ الصَّحابي ، لأَنهم كُلُّهُمْ عُدُولٌ ، قال : لما كان يَوْمُ غَزْوَةِ تَبُوكَ، أَصابَ الناسَ مَجَاعَةٌ ، فَقالُوا : يا رَسُولَ اللَّهِ لَوْ أَذِنْتَ لَنا فَنَحَرْنَا نَواضِحَنا ، فَأَكلْنَا وَادَّهَنَّا؟ فَقَالَ رَسُولُ اللَّهِ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم : « افْعَلُوا » فَجَاءَ عُمَرُ رضي اللَّهُ عنهُ ، فقالَ : يا رَسولَ اللَّهِ إِنْ فَعَلْتَ قَلَّ الظَّهْرُ ، وَلَكِنْ ادْعُهُمْ بفَضْلِ أَزْوَادِهِمْ ، ثُمَّ ادْعُ اللَّهِ لَهُمْ عَلَيْهَا بِالبَرَكَةِ لَعَلَّ اللَّه أَنْ يَجْعَلَ في ذلكَ البَرَكَةَ . فَقَالَ رَسُولُ اللَّهِ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم : « نَعَمْ» فَدَعَا بِنِطْعٍ فَبَسَطهُ ، ثُمَّ دَعَا بِفَضْلِ أَزَاوَدِهِمْ ، فَجعلَ الرَّجُلُ يجيءُ بِكَفِّ ذُرَةٍ ويجيءُ الآخَرُ بِكَفِّ تَمْرٍ ، ويجيءُ الآخَرُ بِكِسرَةٍ حَتى اجْتَمَعَ عَلى النِّطْعِ مِنْ ذَلِكَ شَيءٌ يَسِيرٌ ، فَدَعَا رسُولُ اللَّهِ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم بِالبَرَكَةِ ، ثُمَّ قالَ « خُذُوا في أَوْعِيَتِكُمْ ، فَأَخَذُوا في أَوْعِيَتِهِمْ حتى ما تركُوا في العَسْكَرِ وِعاء إِلاَّ مَلأوهُ ، وأَكَلُوا حَتَّى شَبعُوا وَفَضَلَ فَضْلَةٌ ، فقالَ رَسُولُ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم : « أَشْهَدُ أَنْ لاَ إِلَهَ إِلاَّ اللَّهُ ، وَأَنِّي رَسُولُ اللَّهِ لاَ يَلْقَى اللَّه بهما عَبْدٌ غَيْرُ شاكٍّ ، فَيُحْجبَ عَنِ الجَنَّةِ» رواهُ مسلم .
421. От Абу Хурайра или от Абу Саид ал-Худри, Аллах да е доволен от него[1], се предават думите: „По време на похода при Табук глад сполетя хората и те казаха: „Пратенико на Аллах, ако ни позволиш да заколим камилите си, ще се нахраним и ще използваме лойта“. Той казал: „Направете го!“ Дойде Омар, Аллах да е доволен от него, и каза: „Пратенико на Аллах, ако сториш така, ще намалее добитъкът. По-добре ги накарай да донесат останалото от запасите им, сетне отправи зов към Аллах да им дари благодат в това, дано им дари благодат!“ Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, се съгласи. Той помоли за кожена покривка и я разстла. После ги накара да донесат останалото от запасите им. И започнаха да идват: един донесе шепа зърно, друг донесе шепа фурми, трети – къшей хляб, докато върху покривката се събраха малко от тези неща. Тогава Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, отправи зов за благодат и после каза: „Вземете това в съдовете си!“ Те го взеха в съдовете си, докато напълниха всички съдове в лагера и ядоха, докато се заситиха, и дори остана излишък. Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, каза: „Свидетелствам, че няма друг Бог освен Аллах и че аз съм Пратеника на Аллах. Раб, който срещне Аллах с тези две [свидетелства], без да се съмнява, не ще бъде възпрян от Рая“(разказан от Муслим).
422 - وَعَنْ عِتْبَانَ بنِ مالكٍ ، رضي اللَّه عنه ، وهو مِمَّنْ شَهِدَ بَدْراً ، قال : كُنْتُ أُصَلِّي لِقَوْمي بَني سالمٍ ، وَكَانَ يَحُولُ بَيْني وَبينهُم وادٍ إِذَا جاءَتِ الأَمطارُ ، فَيَشُقُّ عَليَّ اجْتِيَازُهُ قِبَلَ مَسْجِدِهِمْ ، فَجئْتُ رَسُولَ اللَّهِ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم ، فقلتُ له : إِنِّي أَنْكَرْتُ بَصَرِي ، وَإِنَّ الوَادِيَ الَّذِي بيْني وَبَيْنَ قَوْمي يسِيلُ إِذَا جَاءَت الأَمْطارُ ، فَيَشُقُّ عَليَّ اجْتِيازُهُ ، فَوَدِدْتُ أَنَّكَ تَأْتي ، فَتُصَليِّ في بَيْتي مَكاناً أَتَّخِذُهُ مُصَلًّى، فقال رسُول اللَّهِ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم : « سأَفْعَلُ » فَغَدا عليَّ رَسُولُ اللَّهِ ، وَأَبُو بَكْرٍ، رضي اللَّهُ عنه ، بَعْدَ ما اشْتَدَّ النَّهَارُ ، وَاسْتَأْذَنَ رسُولُ اللَّهِ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم ، فَأَذِنْتُ لهُ ، فَلَمْ يَجْلِسْ حتى قالَ : « أَيْنَ تُحِبُّ أَنْ أُصَلِّيَ مِنْ بَيْتِكَ ؟ » فَأَشَرْتُ لهُ إِلى المَكَانِ الَّذِي أُحبُّ أَنْ يُصَلِّيَ فيه ، فَقَامَ رَسُولُ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم ، فَكَبَّرَ وَصَفَفْنَا وَراءَهُ ، فَصَلَّى رَكَعَتَيْن ، ثُمَّ سَلَّمَ وَسَلَّمْنَا حِينَ سَلَّمَ ، فَحَبَسْتُهُ علَى خَزيرة تُصْنَعُ لَهُ ، فَسَمَعَ أَهْلُ الدَّارِ أَنَّ رَسُولَ اللَّهِ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم في بَيْتي ، فَثَابَ رِجَالٌ منهمْ حتَّى كَثُرَ الرِّجَالُ في البَيْتِ ، فَقَالَ رَجُلٌ : مَا فَعَلَ مَالِكٌ لا أَرَاهُ ، فَقَالَ رَجُلٌ : ذلك مُنَافِقٌ لاَ يُحِبُّ اللَّه ورَسُولَهُ ، فقالَ رَسُولُ اللَّهِ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم « لاَ تَقُلْ ذَلِكَ أَلاَ تَراهُ قالَ : لاَ إِلَهَ إِلاَّ اللَّهُ يَبْتَغِي بِذَلِكَ وَجْهَ اللَّهِ تَعالى ؟،» . فَقَالَ : اللَّهُ وَرَسُولُهُ أَعْلَمُ ، أَمَّا نَحْنُ فَوَاللَّهِ ما نَرَى وُدَّهُ ، وَلاَ حَديثَهُ إِلاَّ إِلى المُنَافِقينَ ، فقالَ رسولُ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم : « فَإِنَّ اللَّه قَدْ حَرَّمَ على النَّارِ مَنْ قَالَ : لاَ إِلَهَ إِلاَّ اللَّهُ يَبْتَغِي بِذَلِكَ وَجْهِ اللَّهِ » متفقٌ عليه .
422. От Итбан ибн Малик, Аллах да е доволен от него, един от загиналите герои при Бадр, се предават думите: „Аз отслужвах молитвите заедно със своето племе Бану Салим. Но нас ни разделяше долина и когато заваляваха дъждовете, за мен бе трудно да я прекося, за да стигна до джамията. Отидох при Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, и му казах: „Зрението ми е отслабнало, а долината между мен и племето ми се изпълва с вода, когато завалят дъждовете, тъй че ми е трудно да я прекося. Бих искал да дойдеш, за да отслужиш в моя дом молитва на място, което да превърна в свой кът за богослужене. Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, каза: „Ще го сторя“. На сутринта той и Абу Бакр, Аллах да е доволен от него, дойдоха [в моя дом], когато слънцето се бе вдигнало нависоко. Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, помоли за разрешение да влезе и аз му разреших. Още не седнал, попита: „Къде в дома ти би желал да отслужа молитва?“ Посочих му мястото, където бих желал това да стане. Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, се възправи и изрече Аллаху акбар (Аллах е Най-великият!), а ние се подредихме зад него и той отслужи два ракаата[2], после изрече Асселяму алейкум уа рахматуллах (Поздрав и мшлост за вас!), и ние изрекохме същото. Задържах го за ястие[3], сготвено за него. Жителите на района чули, че в дома ми е Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, надойдоха хора и се насъбра множество. Някакъв мъж каза: „Какво прави Малик? Не го виждам“. Друг каза: „Той е лицемер, който не обича нито Аллах, нито Неговия Пратеник“. Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, каза: „Не говори така! Не виждаш ли, че изрича Няма друг бог освен Аллах! в стремеж към Лика на Аллах Всевишния?“ Мъжът каза: „Аллах и Неговият Пратеник най-добре знаят, ала, кълна се в Аллах, ние виждаме, че дружи и разговаря само с лицемерите“. Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, каза: „Аллах е възбранил за Ада онзи, който изрече Няма друг бог освен Аллах! в стремеж към Лика на Аллах“ (всепризнат хадис).
423 - وعن عمرَ بنِ الخطاب ، رضي اللَّهُ عنه ، قال : قَدِمَ رسُولُ اللَّهِ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم بِسَبْي فَإِذَا امْرَأَةٌ مِنَ السَّبْي تَسْعَى ، إِذْ وَجَدتْ صبيًّا في السبْي أَخَذَتْهُ فَأَلْزَقَتْهُ بِبَطْنِها ، فَأَرْضَعَتْهُ ، فقال رسُولُ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم : « أَتُرَوْنَ هَذِهِ المَرْأَةَ طارِحَةً وَلَدَهَا في النَّارِ ؟ قُلْنَا : لاَ وَاللَّهِ . فَقَالَ : «للَّهُ أَرْحمُ بِعِبادِهِ مِنْ هَذِهِ بِولَدِهَا » متفقٌ عليه.
423. От Омар ибн ал-Хаттаб, Аллах да е доволен от него, се предават думите: „Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, дойде при едни пленници. Сред тях се луташе тичешком някаква жена, която откри дете, грабна го, притисна го до гръдта си и започна да го кърми“. Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, каза: „Смятате ли, че тази жена ще хвърли детето си в Огъня?“ Отговорихме: „Не, кълнем се в Аллах!“ Той каза: „Наистина Аллах е по-милостив към Своите раби, отколкото тази жена към детето си“ (всепризнат хадис).
424 - وعن أبي هريرة ، رضي اللَّهُ عنه ، قال : قال رسُولُ اللَّهِ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم : « لما خَلَقَ اللَّهُ الخَلْقَ ، كَتَبَ في كِتَابٍ ، فَهُوَ عِنْدَهُ فَوْقَ العَرْشِ : إِنَّ رَحْمتي تَغْلِبُ غَضَبِي » .
424. От Абу Хурайра, Аллах да е доволен от него, се предава, че Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Когато Аллах създал творенията, Той написал на книга, която е при Него над Трона: „Моето милосърдие стои над Моя гняв“. В друг вариант се казва: „...предшества Моя гняв“ (всепризнат хадис).
425 - وعنه قال : سمِعْتُ رسُولَ اللَّهِ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم يقول : جَعَلَ اللَّهُ الرَّحْمَةَ مائَةَ جُزْءٍ، فَأَمْسَكَ عِنْدَهُ تِسْعَةً وتِسْعِينَ ، وَأَنْزَلَ في الأَرْضِ جُزْءَا واحِداً ، فَمِنْ ذَلِكَ الجُزْءِ يَتَراحمُ الخَلائِقُ حَتَّى تَرْفَعَ الدَّابَّةُ حَافِرَهَا عَنْ ولَدِهَا خَشْيَةَ أَنْ تُصِيبَهُ » .
وفي روايةٍ : « إِنَّ للَّهِ تَعَالى مائَةَ رَحْمَةٍ أَنْزَلَ مِنْهَا رَحْمَةً وَاحِدَةً بَيْنَ الجِنِّ والإِنْسِ وَالبَهَائمِ وَالهَوامِّ، فَبهَا يَتَعاطَفُونَ ، وبها يَتَراحَمُونَ ، وَبها تَعْطِفُ الوَحْشُ عَلى وَلَدهَا ، وَأَخَّرَ اللَّهُ تَعالى تِسْعاً وتِسْعِينَ رَحْمَةً يَرْحَمُ بها عِبَادهُ يَوْمَ القِيَامَةِ » متفقٌ عليه .
ورواهُ مسلم أَيضاً من روايةِ سَلْمَانَ الفَارِسيِّ ، رضي اللَّهُ عنه ، قال : قال رسُولُ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم : « إِنَّ للَّهِ تَعَالَى ماِئَةَ رَحْمَةٍ فَمِنْها رَحْمَةٌ يَتَراحَمُ بها الخَلْقُ بَيْنَهُمْ، وَتِسْع وَتِسْعُونَ لِيَوْم القِيامَةِ » .
وفي رواية « إِنَّ اللَّه تعالى خَلَقَ يَومَ خَلَقَ السَّمَواتِ والأَرْضَ مِائَةَ رَحْمَةٍ كُلُّ رَحْمَةٍ طِبَاقُ مَا بَيْنَ السَّمَاءِ إِلى الأَرْضِ ، فَجَعَلَ مِنها في الأَرْضِ رَحْمَةً فَبِها تَعْطِفُ الوَالِدَةُ عَلَى وَلَدِهَا وَالْوحْشُ وَالطَّيْرُ بَعْضُها عَلَى بَعْضٍ فَإِذا كانَ يَوْمُ القِيامَةِ ، أَكْمَلَها بهِذِهِ الرَّحْمَةِ » .
425. Пак от същия сподвижник, Аллах да е доволен от него, се предава, че чул Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, да казва: „Аллах е разделил милосърдието на сто части. Той задържал при Себе си деветдесет и девет, а една част низпослал на земята. От нея творенията взаимно си оказват милост и дори добичето вдига крак над своята рожбата от страх да не я нарани“.
В друг вариант на хадиса се казва: „Аллах Всевишния има сто милосърдия. Той низпослал едно милосърдие сред джиновете, хората, добитъка и буболечките. Затова те взаимно си съчувстват и си оказват милост, и дори зверовете треперят над своите рожби. Аллах е отсрочил деветдесет и девет милосърдия, с които да окаже милост на Своите раби в Деня на възкресението“ (всепризнат хадис).
Муслим също е разказал този хадис с думите на Салман Перса, Аллах да е доволен от него: „Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, каза: „Аллах Всевишния има сто милосърдия. С едно от тях тварите си оказват милост помежду си, а деветдесет и девет са за Деня на възкресението“.
Има и вариант, в който се казва: „Когато Аллах Всевишния сътворил небесата и земята, Той създал сто милосърдия. Всяко милосърдие е колкото от небето до земята. От тях Той дал едно милосърдие на земята, тъй че майката да трепери над рожбата си, и зверовете, и птиците да имат жал помежду си. Когато дойде Денят на възкресението, Той ще допълни с това милосърдие останалите милосърдия“.
426- وعنه عن النَّبِيِّ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم . فِيمَا يَحكِى عَن ربِّهِ ، تَبَارَكَ وَتَعَالى ، قال : « أَذنَب عبْدٌ ذَنباً ، فقالَ : اللَّهُمَّ اغفِرْ لي ذَنبي ، فقال اللَّهُ تَبَارَكَ وَتَعالى : أَذَنَبَ عبدِي ذنباً ، فَعلِم أَنَّ لَهُ ربًّا يَغْفِرُ الذَّنْبَ ، وَيأْخُذُ بِالذَّنبِ ، ثُمَّ عَادَ فَأَذَنَبَ، فقال : أَيْ ربِّ اغفِرْ لي ذنبي ، فقال تبارك وتعالى : أَذنبَ عبدِي ذَنباً ، فَعَلَمَ أَنَّ لَهُ رَبًّا يَغفِرُ الذَّنبَ ، وَيَأخُذُ بِالذنْبِ ، ثُمَّ عَادَ فَأَذنَبَ ، فقال : أَي رَبِّ اغفِرْ لي ذَنبي ، فقال تَبَارَكَ وَتَعَالى : أَذنَبَ عَبدِي ذَنباً ، فعَلِمَ أَنَّ لَهُ رَبًّا يَغْفِرُ الذَّنبَ ، وَيأْخُذُ بِالذَّنبِ ، قدَ غَفَرْتُ لِعبدي .. فَلْيَفعَلْ ما شَاءَ » متفقٌ عليه.
426. Пак от същия сподвижник, Аллах да е доволен от него, се цитират думите на Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, предадени от неговия Господ, Всеблагословения и Всевишния: „Някой раб сторва грях и казва: „ О, Аллах, опрости греха ми!“ Аллах, Всеблагословения и Всевишния, казва: „Моят раб е сторил грях и е узнал, че има Господ, Който опрощава греха и наказва греха“. После пак сторва грях и казва: „Опрости греха ми!“ Всеблагословения и Всевишния казва: „Моят раб е сторил грях и е узнал, че има Господ, Който опрощава греха и наказва греха“. После отново сторва грях и казва: „Господи, опрости греха ми!“ Всеблагословения и Всевишния казва: „Моят раб е сторил грях и е узнал, че има Господ, Който опрощава греха и наказва греха. Аз опростих Своя раб. Да върши каквото ще“.
„Да върши каквото ще“ означава, че и да продължи да върши грехове и да се покайва, ще бъде опрощаван, защото покаянието премахва сторените деяния. Повтарянето на греха не е пречка за приемане на искреното покаяние. Целта на хадиса е да подбуди към покаяние.
427 - وعنه قال : قال رسول اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم : « وَالَّذِي نَفْسي بِيَدِهِ لَوْ لَمْ تُذنِبُوا ، لَذَهَبَ اللَّهُ بِكُمْ ، وَجَاءَ بِقوم يُذْنِبُونَ ، فَيَسْتَغْفِرُونَ اللَّه تعالى ، فيَغْفرُ لَهُمْ رواه مسلم .
427. Пак от същия сподвижник, Аллах да е доволен от него, се предава, че Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Кълна се в Онзи, в Чиято длан е душата ми, ако вие не съгрешавахте, Аллах би ви заменил с други хора, които съгрешават и молят Аллах Всевишния за опрощение, и Той ги опрощава“ (разказан от Муслим).
428 - وعن أبي أَيُّوبَ خَالِدِ بنِ زيد، رضي اللَّه عنه قال: سمعتُ رسول اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم يقول: « لَوْلا أَنَّكُمْ تُذنبُونَ ، لخَلَقَ اللَّهُ خَلقاً يُذنِبونَ ، فَيَسْتَغْفِرُونَ ، فَيَغْفِرُ لَهُمْ » رواه مسلم .
428. От Абу Айюб Халид ибн Зайд, Аллах да е доволен от него, се предава, че чул Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, да казва: „Ако вие не съгрешавахте, Аллах би създал творения, които съгрешават и молят за опрощение, и Той ги опрощава“ (разказан от Муслим).
429 - وعن أبي هريرة ، رضي اللَّه عنه ، قال : كُنَّا قُعوداً مَع رسول اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم ، مَعَنا أَبُو بكْر وَعُمَرُ ، رضي اللَّه عنهما في نَفَرٍ ، فَقَامَ رسول اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم مِنْ بَيْن أَظْهُرنَا ، فَأَبْطَأَ عَلَيْنَا، فَخَشَينا أَنْ يُقْتَطَعَ دُونَنَا ، فَفَزَعْنا ، فَقُمْنَا ، فَكُنْتُ أَوَّلَ مَنْ فَزعَ ، فَخَرجتُ أَبْتَغِي رسول اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم ، حَتَّى أَتَيتُ حَائِطاً لِلأَنْصَارِ وَذَكَرَ الحديث بطُوله إِلى قوله : فقال رسول اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم : « اذْهَبْ فَمَنْ لَقِيتَ وَرَاءَ هَذَا الحَائِطِ يَشْهَدُ أَنْ لا إِلَه إلاَّ اللَّه ، مُسْتَيقِناً بهَا قَلَبُهُ فَبَشِّرْهُ بِالجَنَّةِ » رواه مسلم .
429. От Абу Хурайра, Аллах да е доволен от него, се предава следното: „Седяхме няколко човека заедно с Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари. С нас бяха Абу Бакр и Омар, Аллах да е доволен от тях. Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, стана и ни напусна. Понеже се забави, се побояхме да не му се случи нещо без нас. Изплашихме се и станахме. Аз пръв се изплаших и излязох да търся Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, докато стигнах до градина – собственост на човек от ансарите“. По-нататък се разказва целият хадис, докато се стигне до следните думи на Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари: „Върви и когото срещнеш в тази градина да засвидетелства с твърдо убедено сърце, че няма друг бог освен Аллах, благовествай го, че ще влезе в Рая!“ (разказан от Муслим)
430 - وعن عبد اللَّه بن عَمْرو بن العاص ، رضي اللَّه عنهما ، أَن النَّبِيَّ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم تَلا قَوَل اللَّهِ عَزَّ وَجَلَّ في إِبراهِيمَ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم : ﴿رَبِّ إِنَّهُنَّ أَضْللْنَ كَثيراً مِنَ النَّاسِ فَمَن تَبِعَني فَإِنَّهُ مِنِّي﴾ [ إبراهيم : 36 ] ، وَقَوْلَ عيسى صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم : ﴿إِنْ تُعَذِّبْهُم فَإِنَّهُم عِبَادُكَ وَإِنْ تَغْفِرْ لَهُم فَإِنَّكَ أَنتَ الْعَزِيزُ الحَكِيمُ﴾ [ المائدة : 118 ] ، فَرَفَعَ يَدَيْه وقال « اللَّهُمَّ أُمَّتِي أُمَّتِي» وَبَكَى ، فقال اللَّه عَزَّ وَجَلَّ : « يا جبريلُ اذْهَبْ إِلى مُحَمَّدٍ وَرَبُّكَ أَعْلَمُ ،فسلْهُ مَا يُبكِيهِ ؟ » فَأَتَاهُ جبرِيلُ فَأَخبَرَهُ رسولُ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم بِمَا قال:وَهُو أَعْلَمُ ، فقال اللَّهُ تعالى: «يا جِبريلُ اذهَبْ إِلى مُحَمَّدٍ فَقُلْ : إِنَّا سَنُرضِيكَ في أُمَّتِكَ وَلا نَسُوؤُكَ » رواه مسلم .
430. От Абдуллах, син на Амр ибн ал-Ас, Аллах да е доволен и от двамата, се предава, че Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, изрекъл Словата на Аллах, Всевеликия и Всемогъщия, за Ибрахим: „Господи мой, те заблудиха мнозина от хората. Който ме последва, той е с мен“ (14: 36) Изрекъл и думите на Иса, Аллах да го благослови и с мир да го дари: „Ако ги измъчваш – те са Твои раби, а ако ги опростиш – Ти си Всемогъщия, Всемъдрия“ (5: 118). Тогава вдигнал ръце и казал: „О, Аллах, моята общност, моята общност!“ И заплакал. Аллах, Всемогъщия и Всевеликия, казал: „Джибрил, иди при Мухаммeд – а твоят Господ най-добре знае – и го попитай защо се разплака!” Джибрил отишъл и Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, го известил за онова, което е казал. А Аллах най-добре го знае. Аллах Всевишния казал: „Джибрил, иди при Мухаммeд и му кажи: „Ние ще те удовлетворим относно твоята общност и не ще те огорчим“ (разказан от Муслим).
431 - وعن مُعَاذِ بنِ جَبَلٍ ، رضي اللَّه عنه ، قال كُنتُ رِدْفَ النبيِّ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم على حِمارٍ فقال : « يَا مُعَاذُ هَل تَدري مَا حَقُّ اللَّه عَلى عِبَادِهِ ، ومَا حَقُّ الْعِبادِ عَلى اللَّه ؟ قلت : اللَهُ وَرَسُولُهُ أَعْلَمُ. قال : « فَإِنَّ حَقَّ اللَّهِ عَلَى العِبَادِ أَن يَعْبُدُوه ، وَلا يُشْرِكُوا بِهِ شَيْئاً ، وَحقَّ العِبادِ عَلى اللَّهِ أَنْ لا ُيعَذِِّبَ مَنْ لا يُشِركُ بِهِ شَيْئاً ، فقلت : يا رسولُ اللَّهِ أَفَلا أُبَشِّرُ النَّاسَ ؟ قال : « لا تُبَشِّرْهُم فَيَتَّكِلُوا » متفقٌ عليه.
431. От Муаз ибн Джабал, Аллах да е доволен от него, се предават думите: „Яздех магаре отзад до Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, когато той каза: „Знаеш ли, Муаз, какво право има Аллах спрямо Своите раби и какво право имат рабите спрямо Аллах?“ Отговорих: „Аллах, а и Неговият Пратеник, най-добре знае“. Каза: „Право на Аллах спрямо Неговите раби е да Му се покланят и нищо да не съдружават с Него. А право на рабите спрямо Аллах е Той да не измъчва онези, които нищо не съдружават с Него“. Попитах: „Пратенико на Аллах, дали да не благовествам хората?“ Отговори: „Не ги благовествай, за да не се уповават [и да бездействат]!“ (всепризнат хадис)
432 - وعن البَرَاءِ بنِ عازبٍ ، رضي اللَّه عنهما ، عن النَّبِيِّ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم قال : « المُسْلِمُ إِذَا سُئِلَ في القَبرِ يَشهَدُ أَن لا إِلَهَ إِلاَّ اللَّه ، وأَنَّ مُحَمَّداً رسولُ اللَّه ، فذلك قولهُ تعالى : ﴿يُثَبِّتُ اللَّهُ الَّذِينَ آمَنُوا بِالقَوْل الثَّابِتِ في الحَياةِ الدُّنيَا وفي الآخِرَةِ ﴾ [ إبراهيم : 27 ] متفقٌ عليه .
432. От ал-Бара, син на Азиб, Аллах да е доволен и от двамата, се предават думите: „Когато мюсюлманин бъде запитан в гроба, той ще засвидетелства, че няма друг бог освен Аллах и че Мухаммeд е Пратеника на Аллах. Това са Словата на Всевишния: „Аллах укрепва вярващите с непоколебимо слово и в земния живот, и в отвъдния...“ (14: 27) (всепризнат хадис).
433 - وعن أَنسٍ ، رضي اللَّهُ عنه عن رسول اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم قال : « إِنَّ الكَافِرَ إِذَا عَمِلَ حَسَنَةً ، أُطعِمَ بِهَا طُعمَةً مِنَ الدُّنيَا ، وَأَمَّا المُؤمِن ، فَإِنَّ اللَّه تعـالى يَدَّخِرُ لَهُ حَسَنَاتِهِ في الآخِرَةِ ، وَيُعْقِبُهُ رِزْقاً في الدُّنْيَا عَلى طَاعَتِهِ » .
وفي روايةٍ : « إِنَّ اللَّه لا يَظْلِمُ مُؤْمِناً حَسَنَةً يُعْطَى بِهَا في الدُّنْيَا ، وَيُجْزَى بِهَا في الآخِرَة، وَأَمَّا الْكَافِرُ ، فَيُطْعَمُ بِحَسَنَاتِ مَا عَمِلَ للَّهِ تعالى ، في الدُّنْيَا حَتَّى إِذَا أَفْضَى إِلى الآخِرَة ، لَمْ يَكُنْ لَهُ حَسَنَةٌ يُجْزَى بِهَا » رواه مسلم .
433. От Анас, Аллах да е доволен от него, се предава, че Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Когато неверник извърши добро дело, за него той бива щедро нахранен в земния живот. А добрите дела на вярващия Аллах Всевишния съхранява за отвъдния свят и му дарява препитание на земята според неговото послушание“. В друг вариант се казва: „Аллах не угнетява вярващ за добро дело. За него той получава дар в земния живот и въздаяние в отвъдния. А неверник получава на земята препитание за добрите си дела, сторени заради Аллах Всевишния, докато премине в отвъдния живот. Там не му се въздава за добро дело“ (разказан от Муслим).
434 - وعن جابرٍ ، رضي اللَّه عنه قال : قال رسولُ اللَّهِ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم : « مَثَلُ الصَّلَوَاتِ الخَمْسِ كَمَثَلِ نَهَرٍ جَارٍ غَمْرٍ عَلَى بَابِ أَحَدِكُمْ يَغْتَسِلُ مِنْهُ كُلَّ يَوْمٍ خَمْسَ مَرَّاتٍ » رواه مسلم.
434. От Джабир, Аллах да е доволен от него, се предава, че Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Петте молитви са подобни на река, която обилно тече пред вратата на всекиго от вас и той се мие в нея всеки ден по пет пъти“ (разказан от Муслим).
435 - وعن ابنِ عباسٍ ، رضي اللَّه عنهما ، قال : سمعتُ رسولَ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم يقول : «مَا مِنْ رَجُلٍ مُسلِمٍ يَمُوتُ فَيَقُومُ عَلَى جَنازتِه أَرَبَعُونَ رَجُلاً لا يُشرِكُونَ بِاللَّهِ شَيئاً إِلاَّ شَفَّعَهُمُ اللَّهُ فيه»رواه مسلم .
435. От сина на Аббас, Аллах да е доволен и от двамата, се предава, че чул Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, да казва: „На всеки починал мюсюлманин, на чието погребение се съберат четирийсет човека, които нищо не съдружават с Аллах, Той отрежда да му бъдат застъпници“ (разказан от Муслим).
436 - وعن ابنِ مسعودٍ ، رضي اللَّهُ عنه ، قال : كُنَّا مَعَ رسولِ اللَّهِ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم في قُبَّةٍ نَحواً مِنْ أَرَبعِينَ ، فقال : « أَتَرضَونَ أَنْ تَكُونُوا رُبُعَ أَهْلِ الجَنَّةِ ؟ » قُلْنَا: نَعَم ، قال : «أَتَرضَونَ أَن تَكُونُوا ثُلُثَ أَهْلِ الجَنَّةِ ؟ » قُلْنَا : نَعَم ، قال: « وَالَّذِي نَفسُ مُحَمَّدٍ بِيَدِهِ إِنِّي لأَرجُو أَنْ تَكُونُوا نِصفَ أَهْلِ الجَنَّة ، وَذَلِك أَنَّ الجَنَّةَ لا يَدخُلُهَا إِلاَّ نَفسٌ مُسلِمَةٌ ، وَمَا أَنتُمْ في أَهْلِ الشِّركِ إِلاَّ كََالشَّعرَةِ البَيَضَاءِ في جلدِ الثَّورِ الأَسودِ ، أَوْ كَالشَّعَرَةِ السَّودَاءِ في جلدِ الثَّورِ الأَحْمَرِ » متفقٌ عليه.
436. От Ибн Масуд, Аллах да е доволен от него, се предава, че около четирийсет човека били в една шатра заедно с Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, и той казал: „Ще сте доволни ли, ако бъдете една четвъртина от обитателите на Рая?“ Отговорихме утвърдително. Той попита: „А ще сте доволни ли, ако бъдете една третина от обитателите на Рая?“ Отговорихме утвърдително. Той каза: „Кълна се в Онзи, в Чиято длан е душата на Мухаммeд, аз наистина се надявам да бъдете половината от обитателите на Рая, защото в него ще влязат само мюсюлмани, а сред съдружаващите с Аллах вие сте като бял косъм на кожата на черен бик или като черен косъм на кожата на червеникав бик“ (всепризнат хадис).
437 - وعن أبي موسى الأَشعري ، رضي اللَّه عنه ، قال : قال رسولُ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم : «إِذَا كَانَ يَوْمُ الْقِيامَةِ دَفَعَ اللَّهُ إِلى كُلِّ مُسْلِمٍ يَهُوديًّا أو نَصْرَانِيّآً فَيَقُولُ : هَذَا فِكَاكُكَ مِنَ النَّارِ» .
وفي رواية عنهُ عن النبيِّ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم قال : « يَجِيءُ يَوْمَ الْقِيامَةِ نَاسٌ مِنَ المُسْلِمِين بِذُنُوبٍ أَمْثَالِ الجبَالِ يَغفِرُهَا اللَّهُ لهمُ » رواه مسلم .
437. От Абу Муса ал-Ашари, Аллах да е доволен от него, се предава, че Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „В Деня на възкресението Аллах ще даде на всеки мюсюлманин по един юдей или християнин и ще каже: „Това е твоят откуп от Ада“.
Значението на хадиса се пояснява от друг хадис, предаден от Абу Хурайра, Аллах да е доволен от него: „Всеки един има жилище в Рая и жилище в Ада. Когато вярващият влезе в Рая, след него ще влезе в Ада един неверник, защото е заслужил това с неверието си“. „Това е твоят откуп от Ада“ означава, че си бил изложен на запращане в Ада и посредством съответния неверник ти е дарено избавление. Аллах Всевишния е отредил Адът да бъде напълнен и когато неверниците бъдат запратени там със своите грехове и неверие, това е като откуп за мюсюлманите. Аллах знае най-добре.
В друг вариант на хадиса от същия сподвижник се предава, че Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „В Деня на възкресението ще дойдат хора измежду мюсюлманите с грехове като планини и Аллах ще им ги опрости“ (разказан от Муслим).
438 - وعن ابن عمَر رضي اللَّه عنهما قال : سمِعتُ رسولَ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم يقول : « يُدْنَى المُؤْمِنُ يَومَ القِيَامَةِ مِنْ رَبِّهِ حتَّى يَضَعَ كَنَفَهُ عَلَيهِ ، فَيُقَرِّرَهُ بِذُنُوبِه ، فيقولُ: أَتَعرفُ ذنبَ كَذا؟ أَتَعرفُ ذَنبَ كَذَا ؟ فيقول : رَبِّ أَعْرِفُ ، قال : فَإِنِّي قَد سَتَرتُهَا عَلَيكَ في الدُّنيَا، وَأَنَا أَغْفِرُهَا لَكَ اليَومَ ، فَيُعطَى صَحِيفَةَ حسَنَاته » متفقٌ عليه .
كَنَفُهُ : سَتْرُهُ وَرَحْمَتُهُ .
438. От сина на Омар, Аллах да е доволен и от двамата, се предава, че чул Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, да казва: „В Деня на Възкресението вярващият ще бъде доближен до неговия Господ, така че Той ще го покрие със Своето милосърдие. Тогава Аллах ще го накара да потвърди греховете си и ще попита: „Знаеш ли за този грях? А знаеш ли за този грях?“ Ще отговори: „Знам, Господи!“ Ще каже: „Аз ти ги прикрих в земния живот, а Днес ти ги опрощавам“. И ще му бъде подаден свитъкът с неговите добри дела“ (всепризнат хадис).
439 - وعن ابنِ مسعودٍ رضي اللَّه عنه أَنَّ رَجُلاً أَصَابَ مِنَ امْرَأَةٍ قُبْلَة ، فَأَتَى النَّبِيَّ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم فأَخبره ، فأَنزل اللَّهُ تعالى : ﴿ وَأَقِمِ الصَّلاَةَ طَرََفي النَّهَارِ وَزُلَفاً مِنَ الَّليْلِ إِنَّ الحَسَنَاتِ يُذْهِبْنَ السَّيِّئَاتِ ﴾ [هود : 114 ] فقال الرجل : أَلي هذا يا رسولَ اللَّه ؟ قال : «لجَميعِ أُمَّتي كُلهِمْ » متفقٌ عليه .
439. От Ибн Масуд, Аллах да е доволен от него, се предава, че на някакъв мъж се случило да целуне [чужда] жена. Той отишъл при Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, и го известил. Тогава Аллах Всевишния низпослал знамението: „И отслужвай молитвата в двата края на деня, и в началото на нощта! Наистина добрините премахват злините“ (Коран 11: 114). Мъжът попитал: „За мен ли е това, Пратенико на Аллах?“ Отговорил: „За всички от моята общност“ (всепризнат хадис).
440 - وعن أَنسٍ ، رضي اللَّه عنه ، قال : جَاءَ رَجُلٌ إِلى النبيِّ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم فقال : يا رسولَ اللَّهِ أَصَبْتُ حدّاً ، فَأَقِمْهُ عَلَيَّ ، وَحَضَرتِ الصَّلاةُ فَصَلَّى مَعَ رسول اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم فَلَمَّا قَضَى الصَّلاة قال : يا رسول اللَّهِ إِنِّي أَصَبْتُ حدًّا ، فأَقِمْ فيَّ كتَابَ اللَّهِ ، قال : « هَلْ حَضَرْتَ مَعَنَا الصَّلاَةَ؟» قال : نَعم : قال«قد غُفِرَ لَكَ » متفقٌ عليه .
440. От Анас, Аллах да е доволен от него, се предава, че някакъв човек отишъл при Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, и казал: „Пратенико на Аллах, аз извърших провинение, накажи ме!“ Настанало време за молитва и той я отслужил заедно с Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари. След като приключили, казал: „Пратенико на Аллах, аз извърших провинение, приложи спрямо мен Книгата на Аллах!“ Попитал: „Ти присъства ли с нас на молитвата?“ Отговорил утвърдително. Казал: „Вече ти е опростено“ (всепризнат хадис).
Под „провинение“ се разбира дребно нарушение, което подлежи на порицание, а не същински грях – прелюбодеяние, консумация на вино и др. Грехът не може да отпадне с отслужването на молитвата и е недопустимо имамът да го остави без последствия.
441- وعنه قال : قال رسول اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم : « إِنَّ اللَّه لَيَرضي عن الْعَبْدِ أَنْ يَأْكُلَ الأَكلَةَ، فَيحْمَدُهُ عليها ، أَوْ يَشْربَ الشَّرْبَةَ ، فَيَحْمدُهُ عَليها » رواه مسلم.
441. Пак от същия сподвижник, Аллах да е доволен от него, се предава, че Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Аллах е доволен от раба, когато той се храни и Го възхвалява за храната, или когато пие и Го възхвалява за питието“ (разказан от Муслим).
442 - وعن أبي موسى ، رضي اللَّه عنه ، عن النبيِّ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم ، قال : « إِنَّ اللَّه تعالى، بَبْسُطُ يَدَهُ باللَّيلِ لَيَتُوبَ مُسيِءُ النَّهَارِ ، وَيَبْسُطُ يَدهُ بِالنَّهارِ ليَتُوبَ مُسيءُ اللَّيلِ حتى تَطْلُعَ الشمسُ مِنْ مَغْرِبَها » رواه مسلم .
442. От Абу Муса, Аллах да е доволен от него, се предават следните думи на Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари: „Аллах Всевишния протяга Длан нощем, за да се покае сторилият зло през деня, и протяга Длан денем, за да се покае сторилият зло през нощта, докато слънцето изгрее от запад“[4] (разказан от Муслим).
443 - وعن أبي نجيحٍ عَمرو بن عَبْسَةَ بفتح العين والباءِ السُّلَمِيِّ ، رضي اللَّه عنه قال : كنتُ وَأَنَا في الجَاهِلِيَّةِ أَظُنُّ أَنَّ النَّاسَ عَلى ضَلالَةٍ ، وَأَنَّهُمْ لَيْسُوا على شيءٍ ، وَهُمْ يَعْبُدُونَ الأَوْثَانَ ، فَسَمِعْتُ بِرَجُلٍ بِمكَّةَ يُخْبِرُ أَخْبَاراً ، فَقَعَدْتُ عَلى رَاحِلَتي ، فَقَدِمْتُ عَلَيْهِ، فَإِذَا رسولُ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم مُسْتَخْفِياً جُرَءَاءُ عليهِ قَوْمُهُ ، فَتَلَطَّفْتُ حَتَّى دَخلْتُ عَلَيهِ بِمَكَّة ، فَقُلْتُ له : ما أَنَتَ ؟ قال : « أَنا نَبي » قلتُ : وما نبي ؟ قال : « أَرْسَلِني اللَّه » قلت: وبِأَيِّ شَيْءٍ أَرْسلَكَ ؟ قال : « أَرْسَلني بِصِلَةِ الأَرْحامِ ، وكسرِ الأَوْثان ، وَأَنْ يُوَحَّدَ اللَّه لايُشْرَكُ بِهِ شَيْء » قلت : فَمنْ مَعَكَ عَلى هَذا ؟ قال : « حُر وَعَبْدٌ » ومعهُ يوْمَئِذٍ أَبو بكر وبلالٌ رضي اللَّه عنهما . قلت : إِنِّي مُتَّبعُكَ ، قال إِنَّكَ لَنْ تَستطِيعَ ذلكَ يَوْمَكَ هَذا . أَلا تَرى حَالى وحالَ النَّاسِ ؟ وَلَكِنِ ارْجعْ إِلى أَهْلِكَ فَإِذا سمعْتَ بِي قد ظَهَرْتُ فَأْتِني » قال فَذهبْتُ إِلى أَهْلي ، وَقَدِمَ رسول اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم المَدينَةَ . وكنتُ في أَهْلي . فَجَعَلْتُ أَتَخَبَّرُ الأَخْبَارَ ، وَأَسْأَلُ النَّاسَ حينَ قَدِمَ المدينة حَتَّى قَدِمَ نَفرٌ مِنْ أَهْلي المدينةَ ، فقلتُ : ما فَعَلَ هذا الرَّجُلُ الذي قدِم المدينةَ ؟ فقالوا : النَّاسُ إِليهِ سِراعٌ وَقَدْ أَرَادَ قَوْمُه قَتْلَهُ ، فَلَمْ يَستْطَيِعُوا ذلِكَ ، فَقَدِمتُ المدينَةَ فَدَخَلتُ عليهِ ، فقلتُ : يا رسولَ اللَّه أَتَعرِفُني ؟ قال : «نَعم أَنتَ الَّذي لَقيتنَي بمكةَ » قال : فقلتُ : يا رسول اللَّه أَخْبرني عمَّا عَلَّمكَ اللَّه وَأَجْهَلُهُ، أَخبِرنْي عَنِ الصَّلاَةِ؟ قال : « صَلِّ صَلاَةَ الصُّبحِ ، ثُمَّ اقْصُرْ عَنِ الصَّلاةِ حَتَّى تَرتفَعِ الشَّمْسُ قِيدَ رُمْحٍ ، فَإِنَّهَا تَطْلُعُ حين تطلع بَيْنَ قَرْنَي شَيْطَانٍ ، وَحِينئِذٍ يَسْجُدُ لَهَا الكفَّارُ ، ثُمَّ صَل ، فَإِنَّ الصَّلاَةَ مشهودة محضورة . حتى يستقِلَّ الظِّلُّ بالرُّمحِ ، ثُمَّ اقْصُر عن الصَّلاةِ، فإِنه حينئذٍ تُسجَرُ جَهَنَّمُ ، فإِذا أَقبلَ الفَيء فصَلِّ ، فإِنَّ الصَّلاةَ مَشهودةٌ محضورة حتى تُصَلِّيَ العصرَ ثم اقْصُر عن الصلاةِ حتى تَغْرُبَ الشمسُ ، فإِنها تُغرُبُ بين قَرنيْ شيطانٍ ، وحينئذٍ يَسْجُدُ لها الكُفَّارُ » .
قال : فقلت : يا نَبِيَّ اللَّه ، فالوضوءُ حدّثني عنه ؟ فقال : « ما منْكُمْ
Портал