C. РАЗДЕЛ ЗА ТОВА, ХРАНЕНЕТО ДА ЗАПОЧВА С ИЗРАЗА БИСМИЛЛАХ (В ИМЕТО НА АЛЛАХ!) И ДА ЗАВЪРШВА С АЛХАМДУЛИЛЛАХ (СЛАВА НА АЛЛАХ!)
732- عن عُمَرَ بنِ أبي سلَمَة رضي اللَّه عنهما قال: قال لي رسولُ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم: «سَمِّ اللَّه وكُلْ بِيمِينكَ ، وكُلْ مِمَّا يَلِيكَ». متفقٌ عليه.
732. От Омар, син на Абу Салама, Аллах да е доволен и от двамата, се предава: „Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, ми каза: „Кажи Бисмиллах (В името на Аллах!), храни се с дясната си ръка и откъм своята страна!“ (всепризнат хадис).
733- وعن عَائشة رضي اللَّه عنها قالَتْ: قالَ رسولُ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم: «إذا أكل أَحَدُكُمْ فَليَذْكُر اسْمَ اللَّه تعالى، فإنْ نسي أَنْ يَذْكُرَ اسْمَ اللَّه تَعَالَى في أَوَّلِهِ، فَليَقُلْ: بِسْمِ اللَّه أَوَّلَهُ وَآخِرَهُ». رواه أبو داود، والترمذي، وقال: حديث حسن صحيح.
733. От Аиша, Аллах да е доволен от нея, се предава, че Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Когато някой от вас се храни, нека спомене името на Аллах Всевишния, а ако забрави да стори това в началото, нека изрече: „В името на Аллах и в началото, и в края!”[1] (разказан от Абу Дауд и ат-Тирмизи, който го е определил като достоверен и добър хадис).
734- وعن جابِرٍ، رضي اللَّه عنه قال: سَمِعتُ رسولَ اللَّه يقولُ: «إِذا دخل الرَّجُل بيْتَهُ، فَذَكَرَ اللَّه تعَالى عِنْد دُخُولهِ وعِنْدَ طَعامِهِ، قال الشَّيْطانُ لأَصحَابِهِ: لا مبيتَ لَكُمْ ولا عشَاءَ، وإذا دخَل، فَلَم يَذكُر اللَّه تَعَالى عِنْد دخُولِهِ، قال الشَّيْطَانُ: أَدْركتمُ المبيت، وإِذا لَم يَذْكُرِ اللَّه تعَالى عِنْد طَعامِهِ قال: أَدْركْتُمُ المبيتَ وَالعَشاءَ » رواه مسلم .
734. От Джабир, Аллах да е доволен от него, се предава: „Чух Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, да казва: „Ако човек влезе в дома си и спомене Аллах Всевишния при влизане и при хранене, Сатаната казва на другарите си: „Тук няма за вас нито нощувка, нито вечеря“. А ако влезе и не спомене Аллах Всевишния, Сатаната казва: „Получихте нощувката“. А ако не спомене Аллах Всевишния при храненето си, казва: „Получихте и нощувката, и вечерята“ (разказан от Муслим).
735- وعن حُذَيْفَةَ رضي اللَّه عنه قال: كنَّا إِذا حضَرْنَا مع رسولِ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم طَعَاماً، لَم نَضَعْ أَيدِينَا حتَّى يَبْدأَ رسولُ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم فَيَضَع يدَه. وَإِنَّا حَضَرْنَا معهُ مَرَّةً طَعاماً، فجاءَت جارِيَةٌ كأَنَّهَا تُدْفَعُ، فَذَهَبتْ لتَضعَ يَدهَا في الطَّعامِ، فَأَخَذَ رسولُ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم بِيدِهَا، ثُمَّ جَاءَ أَعْرابِيٌّ كأَنَّمَا يُدْفَعُ ، فَأَخَذَ بِيدِهِ، قال رسولُ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم: «إِنَّ الشَّيْطانَ يَسْتَحِلُّ الطَّعامَ أَنْ لا يُذْكَرَ اسمُ اللَّه ِ تَعَالى عليه. وإِنَّهُ جاءَ بهذهِ الجارِيةِ لِيسْتَحِلَّ بِها، فَأَخَذتُ بِيدِهَا، فَجَاءَ بهذا الأَعْرَابِيِّ لِيسَتحِلَّ بِهِ، فَأَخَذْتُ بِيدِهِ، والذي نَفسي بِيَدِهِ إِنَّ يدَهُ في يَدي مَعَ يَديْهِما» ثُمَّ ذَكَرَ اسم اللَّهِ تعالى وأَكَل. رواه مسلم.
735. От Хузайфа, Аллах да е доволен от него, се предава: „Ако присъствахме на хранене заедно с Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, не посягахме, докато той не започнеше и не посегнеше. Веднъж, когато бяхме заедно с него на трапезата, нахълта някаква слугиня, сякаш е тласната вътре, и тръгна да посяга към храната. Но Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, хвана ръката й. После дойде бедуин, сякаш е тласнат вътре. Той хвана и неговата ръка. Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, каза: „Сатаната смята за позволена храната, над която не е споменато името на Аллах Всевишния. Той дойде със слугинята, за да си вземе чрез нея позволеното. Затова хванах ръката й. Дойде и с бедуина, за да си вземе позволеното. Затова хванах и неговата ръка. Кълна се в Онзи, в Чиято Длан е душата ми, ръката [на сатаната] бе в моята заедно с техните“. После той спомена името на Аллах Всевишния и започна да се храни“ (разказан от Муслим).
736- وعن أُميَّةَ بنِ مخْشِيٍّ الصَّحابيِّ رضيَ اللَّه عنه قال: كان رسُولُ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم جالساً، ورَجُلٌ يأْكُلُ ، فَلَمْ يُسمِّ اللَّه حَتَّى لَمْ يبْقَ مِنْ طَعَامِهِ لُقْمةٌ ، فَلَمَّا رَفَعها إِلى فِيهِ، قال: بسم اللَّهِ أَوَّلَهُ وَآخِرَهُ، فَضَحِكَ النَّبِيُّ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم، ثم قال: «مَا زَالَ الشَّيْطَانُ يَأْكُلُ مَعَهُ، فَلمَّا ذَكَر اسمَ اللَّهِ استْقَاءَ مَا في بَطنِهِ». رواه أبو داود، والنسائي.
736. От Умайя ибн Махши ас-Сахаби, Аллах да е доволен от него, се предава: „Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, бе седнал, а някакъв мъж се хранеше, но не бе споменал името на Аллах, докато не остана една хапка от храната му. Когато я вдигна към устата си, изрече: „В името на Аллах и в началото, и в края!“ Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, се засмя, после каза: „Сатаната не престана да се храни с него, докато той спомена името на Аллах и тогава повърна изяденото“ (разказан от Абу Дауд и ан-Насаи[2]).
737- وعن عائشةَ رضيَ اللَّه عنها قالَتْ: كانَ رسولُ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم يَأْكُلُ طَعَاماً في سِتَّةٍ مِنْ أَصحَابِهِ، فَجَاءَ أَعْرابيٌ، فَأَكَلَهُ بِلُقْمَتَيْنِ فقال رسولُ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم: «أَما إِنَّهُ لوْ سَمَّى لَكَفَاكُمْ». رواه الترمذي، وقال: حديثٌ حسنٌ صحيحٌ.
737. От Аиша, Аллах да е доволен от нея, се предава: „Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, се хранел с шестима от сподвижниците си. Тогава дошъл бедуин и изял храната на две хапки. Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, казал: „Ако той бе споменал името на Аллах, храната щеше да ви стигне“ (разказан от ат-Тирмизи, който го е определил като достоверен и добър хадис).
738- وعن أبي أُمامة رضيَ اللَّه عنهُ أنَّ النَبيَّ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم كانَ إِذا رَفَعَ مَائِدَتَهُ قال: «الحَمْدُ للَّه حمداً كَثيراً طَيِّباً مُبَارَكاً فِيه، غَيرَ مَكْفِيٍّ وَلا مُسْتَغْنًي عَنْهُ رَبَّنَا» رواه البخاري .
738. От Абу Умама, Аллах да е доволен от него, се предава, че когато вдигали трапезата, Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, казвал: „Слава на Аллах с прослава обилна, чиста, благословена, несекваща, непреодолима, Господи наш!“[3]
739- وعن مُعَاذِ بن أَنسٍ رضيَ اللَّهُ عنه قَالَ: قال رسُولُ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم: منْ أَكَلَ طَعَاماً فقال: الحَمْدُ للَّهِ الذي أَطْعَمَني هذا، وَرَزَقْنِيهِ مِنْ غيْرِ حَوْلٍ مِنِّي وَلا قُوّةٍ، غُفِرَ لَهُ مَا تَقَدَّمَ مِنْ ذَنْبِهِ» رواه أبو داود، والترمذي وقال: حدِيثٌ حسنٌ.
739. От Муаз ибн Анас, Аллах да е доволен от него, се предава, че Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Щом някой се храни и произнесе: „Слава на Аллах, Който ме храни с това и ми дава препитание, на мен, безпомощния, безсилния![4]“, на него се опрощават предходните грехове“ (разказан от Абу Дауд, който го е определил като добър хадис).
[1] Бисмиллахи аууалуху уа ахируху.
[2] Съставителят смята, че хадисът е слаб, защото веригата от разказвачи включва неизвестния ал-Мусанна ибн Абдуррахман ал-Хузаи.
[3] Алхамдулиллахи хамдан касийран тайибан мубаракан фийхи гайра макфий уа ля муадда уа ля мустагна анху раббана.
[4] Алхамдулиллахи-ллази атамани хаза уа разаканихи мин гайри хаулин минни уа ля кууатин.
<--- Върни се на съдържанието на -
РИЯДУ-С-САРИХИН
Портал