10 Когато е в името на Аллах

И двамата сподвижници са от енсарите (помощниците) и от бедирските герои. И двамата са заедно с групата на Асим ибн Сабит, които тръгват на път. Те са от хората, които били обградени от Бени Лихян– клон на племето Хузейл, и на които била давана клетва, че няма да бъдат убити.
Асим не се доверил на тази клетва, не приел да се предаде и станал шехид. Хубейб ибн Адий, Зейд ибн Десине и Абдуллах ибн Тарик се доверили на обещанията на езичниците и се предали. Само че след шехадета на Асим и приятелите му езичниците променили решението си и ги завързали с тетивата на лъковете.
Когато Абдуллах бил завързан вече, усетил вкуса на измяната. Казал: "Това е първата измяна" и започнал да крои планове за спасение. Езичниците отвели заложниците с тях и се насочили към Мекка. Искали да ги предадат на курайшите, които изгаряли от чувство за отмъщение от загубата им в битката при Бедир.
Когато стигнали областта Захран, Абдуллах успял да се развърже и отмъкнал една сабя. Но езичниците не преминали в близък двубой и предпочели да го убият от разстояние. Последната спирка в земния живот на този уважаван сподвижник била Захран. И гробът му сега е там.
А Хубейб и Зейд били отведени в Мекка. Срещу двама души от Хузейл, намиращи се в ръцете на мекканците, били предадени на курайшите.
Хубейб бил откупен от Бени Невфел, защото Хубейб в битката при Бедир убил Харис ибн Амир от техния род. Сега имали пълната възможност да си отмъстят. А Зейд бил откупен от Сафван ибн Умеййе. И той таил желание за отмъщение за баща си, който Зейд убил.
Сафван заповядал на своя роб Нистас да отведе Зейд извън Мекка, на мястото Тен'им, и там да го убие. По силата на тази заповед Зейд бил отведен на Тен'им и завързан за един стълб. Езичниците, изгарящи от желание да задоволят чувствата си на мъст и омраза, също дошли там и го наобиколили. Първо започнали да го изтезават, като го замервали от разстояние със стрели по различни части на тялото. Докато Зейд понасял мъките, сред тълпата се промъкнал Ебу Суфян, дошъл при него и му казал: "Зейд, заради Аллах кажи, би ли искал сега на твое място да бъде Мухаммед? Вместо твоята глава да удряме неговата, а ти да си седиш вкъщи заедно със семейството си?"
Този миг бил ужасен. Момент на безизходица. Но Зейд с цялата си искреност изрекъл тези незабравими слова: "Кълна се в Аллах, за да мога да стоя спокойно вкъщи, не трябва дори трън да се забоде в крака на Мухаммед, където и да се намира той сега, не искам дори един трън да му причини болка." (СиратуИбниХишам, 2-172; Ел-Бидайеве'н-Нихайе, 4-67).
Като чул тези думи, Ебу Суфян се отдръпнал назад и неспособен да прикрие възхищението си, казал: "Не съм виждал човек да обича толкова много, колкото сахабетата обичат Мухаммед."
Непосредствено след мъчението този уважаван сподвижник бил убит от Нистас пред погледа на насъбралата се тълпа.
С обичта си към Аллах и Пратеника (салляллаху алейхи уе селлем) и изпълнен с вяра, Зейд напуснал този свят в ръцете на насилниците и се преселил в отвъдния, където ще се прояви истинската справедливост.
А Хубейб бил продаден на Укбе, син на Харис, когото убил в Бедир. Укбе поел Хубейб и го държал затворен вкъщи завързан със синджир до деня, в който щял да бъде убит. Докато бил затворен, с него се занимавала сестрата на Укбе, дъщерята на убития Харис, Зейнеб. Тя отваряла вратата и му носела храна. А Мавийе– освободената робиня на Худжейр, който бил мушрик, следяла отблизо с възхищение и интерес различното поведение на този човек.
По-късно Мавийе бива удостоена с честта да стане мюсюлманка. Обяснявала по следния начин един случай с Хубейб, на който била свидетел: "Веднъж погледнах вътре в стаята. В ръката си държеше един грозд с много едри зърна. Не бях виждала такова грозде. Сезонът на гроздето също не беше дошъл. И не мисля, че по това време в целия свят някъде би могло да има такова грозде. Освен това Хубейб беше със синджири и никой не беше влизал при него." (Сахих-и Бухари, Умде - 14/166)
Същата случка я знаем и от Зейнеб.
Друг случай, който Зейнеб обяснява във връзка с Хубейб, е пример за благородност: "Когато наближил денят, в който Хубейб щял да бъде убит, той поискал бръснач, за да се почисти. В разсеяността си Зейнеб дала бръснача на малкото си дете и поискала от него да го занесе на Хубейб. Малкото дете било свикнало да ходи да си говори при него, не му бил чужд. Както всеки път отново отишло при него и му подало бръснача.
Изведнъж, уплашена, Зейнеб подскочила от мястото си. Побегнала, мислейки си "Какво съм направила. Как съм пратила детето с бръснача при него? Кълна се в Аллах, ще си отмъсти!"
Хубейб взел бръснача от детето с усмивка на лице и попитал: "Майка ти не се ли страхуваше, като те изпрати с това, че мога да го използвам за лошо?"
Имам Бухари и Ибн Абдил Бер разказват този случай малко по-различно с езика на Зейнеб: "Детето занесе бръснача и го сложи пред коленете на Хубейб. Като го видях, изпаднах в ужас. Хубейб, който беше взел бръснача, бе разбрал страха ми:
"Страхуваш се, че ще го убия ли? Иншаллах това нещо няма да се случи", каза той. (Ел-Истиаб, 1-430; Сахих-и Бухари, Умде, 14/166). Зейнеб, която преживяла това, казва, че не е виждала по-добър заложник от Хубейб и по-късно, че е станала свидетел на случката с гроздето.
Както Зейд, Хубейб също бил отведен в Тен'им. Били приготвили стълб, за да го бесят. Хубейб поискал от тях да отслужи два рекята намаз и мушриците му разрешили. Пред всички погледи, забравяйки света и всичко преживяно, Хубейб кланял два рекята намаз, което учудило гледащите. Правел последния ибадет в живота си за Аллах, при Когото щял да отиде. Като свършил намаза, се обърнал към тълпата: "Кълна се в Аллах, ако нямаше да си помислите, че ме е страх от смъртта, щях да удължа намаза си."
От него е наследено извършването на два рекята намаз преди прилагане на наказание чрез убийство. (Сахих-и Бухари, Умде, 14/166; СиратуИбниХишам, 2:173; Ел-Истиаб, 2:173; Ел-Бидайеве'н-Нихайе, 4:68).
След това го вдигнали и го завързали на подготвения стълб. Докато го вдигали, той виждал , само лица на мушрици, които го гледат. Чувството и желанието си в този момент изразил така:"О, Аллах, не виждам други лица освен тези на враговете. О, Аллах, не мога да открия никой, по който да пратя селям на Пророка (салляллаху алейхи уе селлем). Предай му Ти моя селям!" След това направил следната дуа: "О, Аллах, унищожи ги един по един. Убий всеки от тях, като ги отделиш един от друг. Не оставяй нито един!"
Тези, които чули дуата, за да се спасят от въздействието й, се хвърлили на земята. Вярвали, че като се прави така, можело да се спасят от влиянието на лошата дуа.
Курайшите се приготвили да убият Хубейб. Започнали да го удрят. Той изживявал последните си мигове, като рецитирал стихове:
(Когато умирам като мюсюлманин, когато съм се отдал изцяло по пътя на Аллах,
Не отдавам значение на това в кой ден и къде,
и как ще да падне тялото ми в пръстта.)
(Този стих е предаден от Бухари. За целия стих вж. СиратуИбниХишам, 2:176; Деляилю'н-Нубувве, 3:328-329; Ел-Бидайеве'н-Нихайе, 4:69) Така станал шехид. В този ден Пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) седял сред сподвижниците си. Изведнъж приел поздрав, като казал: "И на теб нека бъде поздрава на Аллах ". Попитали за причината да каже това. А той с огорчение казал: "Хубейб! Курайшите го убили."
Той чрез смъртта си написал история. Много от намиращите се на мястото на неговото убийство и тези, които Хубейб видял, получили своя дял от лошата дуа (беддуа), през тази година измрели един по един като листа.
В по-следващите години тези, които са преживели този ден, когато се сещали за преживяното, припадали. (Сирату Ибни Хишам, 2:173; Ел-Бидайеве'н- Нихайе, 4:68)
Тялото на Хубейб било оставено обесено на стълба. От една страна, не можели да се спасят от неговото влияние, от друга страна го държали за задоволяване на чувството на отмъщение. Това трябвало да остане за пример на тези, които тръгват след Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) и които убиват някой от курайшите. Затова постоянно имало дежурен при него да го пази.
Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) изпратил Амр ибн Умейе сред враговете да свали Хубейб от стълба и да се погребе. Амр (радиаллаху анх) по-късно обяснява преживяното: "В тъмнината на нощта, криейки се от пазачите, отидох при мъртвото тяло на Хубейб. Качих се на стълба, отрязох въжетата и той падна. Тогава чух един глас зад мен. Обърнах се назад, не видях нищо. Изчаках известно време. Когато отново се обърнах към Хубейб и него не го видях. Сякаш земята се бе разтворила и го беше погълнала."
Тялото на този уважаван сподвижник повече не се намерило. От тогава започнал да се нарича "Белиу'л-Арз" - "Човекът погълнат от земята". (За информация относно Хубейб ибн Адий вж. Сирату Ибни Хишам, 2:171- 174)
Земята го погълнала, повече не бил открит, но останали спомените от преживяното. И ще останат още да живеят за поука...
Интригуващи моменти за поука и просвещение:
- Тази история ни разкрива безкрайната обич на Зейд към Пратеника на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) и изразяването й по най-добрия начин дори в най-трудния момент.
- Въздействието на Хубейб върху сърцата, дори когато е в затвора, със завидния си морал и истинската си самоличност.
- Отношението му към детето.
- Отправянето му към Аллах в последния си миг от живота, смирението и спокойствието, което чувства, въпреки трудното положение, в което се намира.
- Разбирането на славата да склопи очи пред света със светлината на исляма.
- При умирането си остава истински мюсюлманин и става причина за пробуждането на много сърца.
- Чудесата, които се появили след смъртта му.
- Посланията, които остават в тленния свят, преминавайки към вечния живот.
Имаме нужда отново да преосмислим преживяното от Зейд и Хубейб (радиаллаху анх). Преминаването им към вечния живот, носейки със себе си добродетелите като търпение, устойчивост, силна вяра, привързаност, сериозност и добър морал.
Поведението на тези уважавани сподвижници в последните им мигове от живота, великодушието, което притежавали, влияе както върху следващите поколения, така и върху опозналите ги отблизо. Откакто са били заловени, се разказвало от уста на уста. Ебу Суфян, докато бил жив, не можал да забрави думите, които чул от Зейд, че "Пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) дори трън не трябва да го убоде". От една страна, има мъчение и смърт, а от друга, болка, причинена от трън... Само че това, което Ебу Суфян виждал и чувал, не било фантазия. Тези думи ги казвал човек, който е на смъртното легло, който трябвало да се моли, да предизвиква съжаление, да вика от страх, да жертва всичко заради душата си, да иска милост. Това, което било преживяно, не е от нещата, които дотогава се проявявали по един и същи начин. Ясно било, че тези хора са различни. Пътят, по който вървели, също бил различен... По този път те придобили много неща, преминали много степени.
Дори в сърцата на тези, които са ги гледали със садистични чувства, тези хора са заели специално място. В следващите години имало такива, които съжалявали, скърбели, изпълнени с чувство на разкаяние: "Как не можах в този ден да им помогна?"
Тези велики личности се върнали при Създателя ни като достойни хора. Земята ги обвила в гърдите си, грижела се за тях до момента, в който трябва да се осъществи срещата.
"Аллах укрепва вярващите с непоколебимо слово и в земния живот, и в отвъдния. И оставя Аллах угнетителите в заблуда. Аллах прави, каквото пожелае." (Ибрахим, 14:27)
И днес виждаме странни неща, биваме подлагани на изпитания. Търпим морални и материални трудности. Виждаме поведения, решения, злословене, сблъсъци, дрязги, пречки, причинявани от избралите служенето на Иблис пред Аллах, които здравият разум и логиката не могат да приемат и не се побират в рамките на правните взаимоотношения.
Пред всичко това сме длъжни да не губим устойчивостта си, да не отстъпваме от истината, да не повреждаме личността си, сериозността си, да не губим великите морални ценности, които ислямът изисква от нас, да не съсипваме целостта си, да постигнем успех при изпитанията ни в трудните дни. Изпитанието, което преживяваме, колкото и да е голямо, сигурно няма да е като на Зейд и Хубейб.
От техния шехадет до днес са минали над 1400 години, всяка минута от това изминало време е изпълнена с тяхната победа, със загубата на тези, които са ги убили. Истина е, че тази равносметка трябва да се направи много добре. А друга истина е, че биещите заедно сърца не могат да понесат това.
Всички заедно нека чуем словата на Зикр'и-Хаким:
"Ако ви постигне добрина, тя ги огорчава, а ако ви сполети злина, ликуват за нея. Но ако сте търпеливи и богобоязливи, не ще ви навреди лукавството им с нищо. Аллах обгръща техните дела." (Али Имран, 3/120)
В един друг айет се казва следното относно неблагодарниците пред благодеянията, които Аллах е дарил, и че във всяка минута, във всяка секунда се намират сред благодеянията на Аллах и престъпват законите Му, и за края на прекрачващите Неговия път:
"Не видя ли ти онези, които подменят благодатта на Аллах с неверие и заселват своя народ в Дома на гибелта – Ада, в който ще горят. Колко лош за пребиваване е той!“ (Ибрахим, 14:28-29)
Селям на търпеливите. Селям на хората, изпълнени с обич, на сърцата, изпълнени със страхопочитание. Селям на тези, които изкарват наяве измамите и капаните, които се стараят по верния път. Селям на сърцата, биещи заедно...
Горко за пъновете на Джехеннема, неблагодарниците...