Да се дарява в името на Аллах

Да се дарява в името на Аллах

Като понятие думата «вакъф» означава да се дарява даден движим или недвижим имот или собственост с цел извършване на добрини с изричното условие да не се продава и да се спазват някои специални правила.
Вакъф представлява част от целия движим или недвижим имот на дадено лице, който той дарява за вечно обществено ползване с цел да прави добро без какъвто и да е външен натиск, обикновено по собствена воля и желание при условията, които той сам определя.
Дарителят се нарича «вакъф», а писмените документи, които се съставят в съда и в които са записани условията, при които ще се ползва даденото имущество се наричат «вакфие». Тъй като вакфиетата са официални документи, които се съставят в присъствието на съдии, са най-ценни от историческа и всяка друга гледна точка. Те отразяват не само при какви условия са учредени вакъфите, но същевременно ни дават най-точна и ценна юридическа, историческа, географска, обществена, икономическа, религиозна информация, която отразява културата на народа.
Самото вакфие – учредителния документ започва с благодарност и молитва в името на Аллах, отправя се поздрав до нашия Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) и продължава със свещен хадиси, които подчертават ползата от дарението. След това се посочва името на дарителя или упълномощеното от него лице, званието и местопребиваването му. Посочва се по-специално същността на вакъфа, количеството пари, което е заделено, ако сред тях има доходоносен имот посочва се мястото и границите му; подчертава се как ще се ръководи вакъфа, къде и при какви условия ще се изразходват получените средства, кои са настоятелите и онова, което ще получават за дейността си те. Ако всичко е съставено по законите, съдията потвърждава истинността и необходимостта от вакъфа. Накрая се поместват айети, които осъждат онези, които биха нарушили или не изпълняват условията на вакъфа и това са постъпки които са осъдителни и неприемливи от Аллах. На последно място се поставя датата и се посочват имената на свидетелите. Така учредения вакъф се регистрира в регистъра и един екземпляр от документа се връчва на заинтересованото лице като се подчертава от съдията.
Мястото на вакъфите в обществения живот
Вакъфите са религиозни, юридически и обществени учреждения, които са изиграли важна роля в обществения живот на ислямските страни от средата на VII до XIX век особено при селджуките и османците.
Вакъфите, които по същество представляват религиозно-юридически учреждения, които в стремежа си да обслужват човечеството са допринесли много за развитието на културата и изкуствата.
Известно е, че вакъфите са съществували и преди исляма, но в истинския смисъл на своето развитие те са получили след разпространението на исляма.
Така се образували вакъфските учреждения от Арабския полуостров до Средна Азия, от Африка до Индонезия, от Андалузия до Балканския полуостров като са пуснали дълбоки корени в обществения и икономическия живот на турските и ислямските общества.
Вакъфите, които се появили навсякъде в турско-ислямския свят са получили широко разпространение при селджуките, данишмендиде, анадолските емирства и особено при османците.
Изградените край големите търговски пътища, които свързвали от край до край страната ханове, кервансараи, учредените в големите градове джамии, медресета, училища, бани, лечебни заведения “дарюшшифа” - болници и др. са изградени все благодарение на вакъфите.
Османците, които са възприели правилото “Най-добрият сред хората е най-полезният сред тях” са сътворили величествени и трайни произведения в полза на човечеството и страната. Според едни приблизителни изчисления през 1530¬1540 г. само в Анадола са изградени 45 имарета (благотворителни приюти), 342 джамии, 1055 месджида, 626 теккета, 75 големи ханове и кервансараи.

Източник