XLIX. РАЗДЕЛ ЗА ТОВА, ЧЕ ЗА ХОРАТА ТРЯБВА ДА СЕ СЪДИ ПО ВЪНШНОТО ИМ ПОВЕДЕНИЕ, А ТАЙНИТЕ ИМ ДА СЕ ОСТАВЯТ НА АЛЛАХ ВСЕВИШНИЯ

XLIX. РАЗДЕЛ ЗА ТОВА, ЧЕ ЗА ХОРАТА ТРЯБВА ДА СЕ СЪДИ ПО ВЪНШНОТО ИМ ПОВЕДЕНИЕ, А ТАЙНИТЕ ИМ ДА СЕ ОСТАВЯТ НА АЛЛАХ ВСЕВИШНИЯ



قال اللَّه تعالى: ﴿ فإن تابوا وأقاموا الصلاة وآتوا الزكاة فخلوا سبيلهم﴾

Аллах Всевишния е казал: „И щом се покаят и отслужват молитвата, и дават милостинята закат, сторете им път!“ (9: 5).



395- وعن ابن عمر رضي اللَّه عنهما ، أَن رسولَ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم قال : « أُمِرْتُ أَنْ أُقَاتِلَ النَّاسَ حَتَّى يَشْهَدُوا أَنْ لا إِلهَ إِلاَّ اللَّه ، وَأَنَّ مُحَمَّداً رسولُ اللَّهِ ، ويُقِيمُوا الصَّلاةَ ، وَيُؤتوا الزَّكاةَ ، فَإِذَا فَعَلُوا ذلكَ ، عَصمُوا مِنِّي دِماءَهُمْ وَأَمْوالَهُمْ إِلاَّ بِحَقِّ الإِسْلامِ ، وحِسابُهُمْ عَلى اللَّه تعالى » متفقٌ عليه .

395. От сина на Омар, Аллах да е доволен и от двамата, се предава, че Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Бе ми повелено да се сражавам с хората, докато засвидетелстват, че няма друг Бог освен Аллах и че Мухаммeд е Пратеника на Аллах, и докато не започнат да отслужват молитвата и да дават милостинята закат. Щом сторят това, те предпазват от мен живота и имота си освен според правото на Исляма, а равносметката им е работа на Аллах Всевишния“ (всепризнат хадис).



396- وعن أبي عبدِ اللَّه طَارِقِ بن أُشَيْمٍ ، رضي اللَّه عنه ، قال : سمعتُ رسولَ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم يَقُولُ : « مَنْ قال لا إِلهَ إِلاَّ اللَّهُ محمدا رسولُ اللَّه ، وَكَفَرَ بِما يُعْبَدُ مِنْ دُونِ اللَّهِ ، حَرُمَ مالُهُ وَدَمُهُ، وَحِسابُهُ على اللَّه تعالى » رواه مسلم .

396. От Абу Абдуллах Тарик ибн Ушайм, Аллах да е доволен от него, се предават думите: „Чух Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, да казва: „Който изрече Няма друг бог освен Аллах и Мухаммeд е Пратеник на Аллах! и отхвърля всяко служене освен на Аллах, неговият имот и живот е под възбрана, а равносметката му е работа на Аллах Всевишния“ (разказан от Муслим).



397- وعن أبي مَعْبدٍ المقْدَادِ بنِ الأَسْوَدِ ، رضي اللَّه عنه ، قال : قلت لرِسُولِ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم : أَرَأَيْتَ إِنْ لَقيتُ رَجُلاً مِنَ الكُفَّارِ ، فَاقْتَتَلْنَا ، فَضَرَبَ إِحْدَى يَدَيَّ بِالسَّيْفِ ، فَقَطَعهَا ثُمَّ لاذَ مِنِّي بِشَجَرَةٍ ، فقال : أَسْلَمْتُ للَّهِ ، أَأَقْتُلُهُ يا رسولَ اللَّه بَعْدَ أَنْ قَالَها ؟ فَقَالَ : « لا تَقْتُلْهُ » ، فَقُلْتُ يا رسُولَ اللَّهِ قطعَ إِحدَى يَدَيَّ ، ثُمَّ قال ذلكَ بَعْدَما قَطعَها ؟ فقال : « لا تَقْتُلْهُ ، فِإِنْ قَتَلْتَهُ ، فَإِنَّهُ بِمنَزِلَتِكَ قَبْلَ أنْ تَقْتُلَهُ . وَإِنَّكَ بِمَنْزِلَتِهِ قَبْلَ أَنْ يَقُولَ كَلِمَتَهُ التي قال» متفقٌ عليه.

397. От Абу Маабад ал-Микдад ибн ал-Асуад, Аллах да е доволен от него, се предават думите: „Попитах Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари: „Как мислиш, ако встъпя в стълкновение с някой мъж от неверниците и се сражаваме, и той удари с меч едната ми ръка, и я отсече, а после се скрие от мен зад дърво и каже: „Отдавам се на Аллах!“, да го убия ли, Пратенико на Аллах, след като е изрекъл това?“ Той отговори: „Не го убивай!“ Казах: „Но, Пратенико на Аллах, той е отсякъл едната ми ръка и е изрекъл това едва след като я е отсякъл!“ Отговори: „Не го убивай! Ако го убиеш, той ще бъде в положението, в което си бил ти, преди да го убиеш, а ти ще бъдеш в неговото положение, преди да изрече словата си“[1] (всепризнат хадис).



398- وعن أُسامةَ بنِ زَيْدٍ ، رضي اللَّه عنهما ، قال : بعثَنَا رسولُ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم إلى الحُرَقَةِ مِنْ جُهَيْنَةَ ، فَصَبَّحْنا الْقَوْمَ عَلى مِياهِهمْ ، وَلحِقْتُ أَنَا وَرَجُلٌ مِنَ الأَنْصَارِ رَجُلاً مِنهُمْ فَلَمَّا غَشِيناهُ قال : لا إِلهِ إلاَّ اللَّه ، فَكَفَّ عَنْهُ الأَنْصارِيُّ ، وَطَعَنْتُهُ بِرْمِحِي حَتَّى قَتَلْتُهُ ، فَلَمَّا قَدِمْنَا المَدينَةَ ، بلَغَ ذلِكَ النَّبِيَّ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم ، فقال لي : « يا أُسامةُ أَقَتَلْتَهُ بَعْدَ ما قَالَ : لا إِلهَ إِلاَّ اللَّهُ ؟ قلتُ : يا رسولَ اللَّه إِنَّمَا كَانَ مُتَعَوِّذاً ، فَقَالَ : « أَقًتَلْتَهُ بَعْدَ مَا قَالَ لا إِلهَ إِلاَّ اللَّهُ؟،» فَما زَالَ يُكَرِّرُهَا عَلَيَّ حَتَّى تَمنَّيْتُ أَنِّي لَمْ أَكُنْ أَسْلَمْتُ قَبْلَ ذلِكَ الْيَوْمِ . متـفقٌ عليه .

وفي روايةٍ : فَقالَ رسولُ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم : « أَقَالَ : لا إِلهَ إِلاَّ اللَّهُ وَقَتَلْتَهُ ؟، قلتُ : يا رسولَ اللَّهِ ، إِنَّمَا قَالَهَا خَوْفاً مِنَ السِّلاحِ ، قال : « أَفَلا شَقَقْتَ عَنْ قَلْبِهِ حَتَّى تَعْلَمَ أَقَالَهَا أَمْ لا؟،» فَمَا زَالَ يُكَرِّرُهَا حَتَّى تَمَنَّيْتُ أَنِّي أَسْلَمْتُ يَؤْمئذٍ .

398. От Усама, сина на Зайд, Аллах да е доволен и двамата, се предават думите: „Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, ни изпрати срещу [рода] ал-Хурака от [племето] Джунайна. На сутринта стигнахме до племето при неговите водоизточници. Аз и мъж от ансарите последвахме техен мъж, и като го надвихме, той изрече Няма друг бог освен Аллах! Ансарът го пусна, а аз го пронизах с копието си, докато го убих. Като си дойдохме в ал-Медина, това стигнало до Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, и той ми каза: „Усама, нима си го убил, след като е изрекъл Няма друг бог освен Аллах! Отговорих: „Пратенико на Аллах, той искаше само да се предпази“. Но той повтори: „Убил си го, след като е изрекъл Няма друг бог освен Аллах! И продължи да ми повтаря това, докато възжелах да не бях приемал исляма преди този ден[2]“ (всепризнат хадис).

В друг вариант се казва: „Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, каза: „Нима той изрече Няма друг бог освен Аллах! и ти го уби?“ Отговорих: „Пратенико на Аллах, той изрече това само от страх пред оръжието!“ Каза: „Нима си разрязал сърцето му, за да узнаеш дали [искрено] го е изрекъл, или не?“ И продължи да повтаря това, докато възжелах да съм приел исляма едва през този ден“.



399- وعن جُنْدبِ بنِ عبد اللَّه ، رضي اللَّه عنه ، أَنَّ رسولَ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم بعثَ بعْثاً مِنَ المُسْلِمِينَ إِلى قَوْمٍ مِنَ المُشْرِكِينَ ، وَأَنَّهُمْ الْتَقَوْا ، فَكَانَ رَجُلٌ مِنَ المُشْرِكِينَ إِذا شَاءَ أَنْ يَقْصِدَ إِلى رَجُلٍ مِنَ المُسْلِمِينَ قَصَدَ لَهُ فَقَتَلَهُ ، وَأَنَّ رَجُلاً مِنَ المُسْلِمِينَ قَصَدَ غَفْلَتَهُ ، وَكُنَّا نَتَحَدَّثُ أَنَّهُ أُسَامَةُ بْنُ زَيْدٍ فَلمَّا رَفَعَ عليه السَّيْفَ ، قال : لا إِله إِلاَّ اللَّهُ ، فقَتَلَهُ ، فَجَاءَ الْبَشِيرُ إِلى رسول اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم ، فَسَأَلَهُ ، وأَخْبَرَهُ ، حَتَّى أَخْبَرَهُ خَبَر الرَّجُلِ كَيْفَ صنَعَ ، فَدَعَاهُ فَسَأَلَهُ ، فقال : « لِمَ قَتَلْتَهُ ؟ » فَقَالَ: يا رسولَ اللَّهِ أَوْجَعَ في المُسْلِمِينَ ، وقَتلَ فُلاناً وفُلاناً وسَمَّى له نَفراً وإِنِّي حَمَلتْ عَلَيْهِ ، فَلَمَّا رَأَى السَّيْفَ قال : لا إِله إِلاَّ اللَّهُ . قال رسولُ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم : « أَقَتَلْتَهُ ؟ » قال : نَعمْ ، قال : « فَكيْفَ تَصْنَعُ بلا إِله إِلاَّ اللَّهُ ، إِذا جاءَت يوْمَ القيامَةِ ؟ » قَال يا رسولَ اللَّه اسْتَغْفِرْ لي . قال : « وكيفْ تَصْنَعُ بِلا إِله إِلاَّ اللَّهُ، إِذا جاءَت يَوْمَ القِيامَةِ ؟ » فَجَعَلَ لا يَزيدُ عَلى أَنْ يَقُولَ : « كيفَ تَصْنَعُ بِلا إِلهَ إِلاَّ اللَّهُ إذا جاءَتْ يَوْمَ القِيامَةِ » رواه مسلم .

399. От Джундуб ибн Абдуллах, Аллах да е доволен от него, се предава: „Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, изпрати войска от мюсюлмани при хора от неверниците. Те встъпиха в сражение. Някакъв неверник се стрелваше и убиваше всеки мюсюлманин, когото нарочваше. Мъж от мюсюлманите – говорехме, че това е Усама ибн Зайд – издебна миг на невнимание от него, но щом той вдигна меча си, [неверникът] изрече Няма друг бог освен Аллах! Обаче [Усама] го уби. Тогава при Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, отиде вестител, той го заразпитвал и вестителят го осведомявал, докато стигнал до постъпката на мъжа. Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, извикал Усама и го попитал: „Защо го уби?“ Отговорил: „Пратенико на Аллах, той причини болка на мюсюлманите и уби еди–кого си и еди–кого си.” И споменал група от хора. „Нападнах го и щом видя меча, каза Няма друг бог освен Аллах!” Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, попитал: „Уби ли го?“ Отговорил утвърдително. Казал: „Какво ще правиш със [свидетелството] Няма друг бог освен Аллах!, когато дойде Денят на възкресението?“ Казал: „Пратенико на Аллах, моли се за моето опрощение!“ Той повторил: „Какво ще правиш с Няма друг бог освен Аллах!, когато дойде Денят на възкресението?“ И не изричал друго освен само това: „Какво ще правиш с Няма друг бог освен Аллах!, когато дойде Денят на възкресението?“(разказан от Муслим)



400- وعن عبدِ اللَّه بنِ عتبة بن مسعودٍ قال : سمِعْتُ عُمَر بْنَ الخَطَّابِ ، رضي اللَّه عنه يقولُ: « إِنَّ نَاساً كَانُوا يُؤْخَذُونَ بالوَحْي في عَهْدِ رسول اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم ، وإِنَّ الوَحْيَ قَدِ انْقَطَعَ، وإِنَّمَا نَأْخُذُكُمُ الآنَ بِما ظَهَرَ لَنَا مِنْ أَعْمَالِكُمْ ، فَمَنْ أَظْهَرَ لَنا خَيْراً ، أَمَّنَّاهُ ، وقرَّبناه وَلَيْس لنَا مِنْ سَريرَتِهِ شيءٌ ، اللَّهُ يُحاسِبُهُ في سرِيرَتِهِ ، ومَنْ أَظْهَرَ لَنَا سُوءاً ، لَمْ نأْمنْهُ ، وَلَمْ نُصَدِّقْهُ وإِنْ قال إِنَّ سَرِيرَتَه حَسنَةٌ » رواه البخاري .

400. От Абдуллах ибн Утба ибн Масуд, Аллах да е доволен от него, се предават думите: „Чух Омар ибн ал-Хаттаб, Аллах да е доволен от него, да казва: „В епохата на Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, хората бяха съдени според Откровението. Но то приключи. Сега ще ви съдим единствено според видимите дела. Който покаже пред нас добро, ще му се доверим и ще стане наш приближен. Ние нямаме отношение към онова, което спотайва. Аллах ще му дири сметка за него. А който покаже пред нас зло, не ще му се доверим и не ще му повярваме, дори да твърди, че съвестта му е чиста“ (разказан от ал-Бухари).



[1] „В твоето положение“ – със защитен живот и засвидетелствана вяра. „В неговото положение“ не означава, че се е върнал към неверието, а че наследниците на убития имат право на равностойно възмездие (касас).

[2] С встъпването в Исляма се опрощават всички предходни грехове.


<--- Върни се на съдържанието на - РИЯДУ-С-САРИХИН