LX. РАЗДЕЛ ЗА ЩЕДРОСТТА И ЗА БЛАГОТВОРИТЕЛНОСТТА С УПОВАНИЕ В АЛЛАХ ВСЕВИШНИЯ قال اللَّه تعالى: ﴿ وما أنفقتم من شيء فهو يخلفه ﴾
Аллах Всевишния е казал:
„И каквото нещо раздадете [за милостиня], Той го връща“ (34: 39).
وقال تعالى: ﴿ وما تنفقوا من خير فلأنفسكم، وما تنفقون إلا ابتغاء وجه اللَّه، وما تنفقوا من خير يوف إليكم وأنتم لا تظلمون ﴾
И е казал Той:
„И каквото и добро да раздадете, то е за самите вас. И давайте, стремейки се единствено към Лика на Аллах! И каквото и добро да раздадете, то докрай ще ви се изплати и не ще бъдете угнетени“ (2: 272).
وقال تعالى: ﴿ وما تنفقوا من خير فإن اللَّه به عليم ﴾
И е казал още:
„И каквото и добро да раздадете, Аллах го знае“ (2: 273).
549 - وعَنِ ابنِ مسعودٍ رضي اللَّه عنه ، عن النبي صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم قال : « لا حَسَدَ إِلاَّ في اثنتينِ: رَجُلٌ آتَاهُ اللَّه مَالاً ، فَسَلَّطَه عَلَى هَلَكَتِهِ في الحَقِّ ، وَرَجُلٌ آتَاه اللَّه حِكْمَةً ، فَهُوَ يَقْضِي بِهَا وَيُعَلِّمُها » متفقٌ عليه .
معناه : يَنَبِغِي أَن لا يُغبَطَ أَحَدٌ إِلاَّ على إحدَى هَاتَينِ الخَصْلَتَيْنِ .
549. От Ибн Масуд, Аллах да е доволен от него, се предава, че Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Може да се завижда само на двама: на човек, комуто Аллах е дарил имот и го е овластил да го изразходва за правдата, и човек, комуто Аллах е дарил мъдрост, а той отсъжда чрез нея и я преподава“ (всепризнат хадис).
550 - وعنه قالَ : قال رسولُ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم : « أَيُّكُمْ مَالُ وَارِثِهِ أَحَبُّ إِليه مِن مَالهِ ؟ » قالُوا : يا رَسولَ اللَّه . ما مِنَّا أَحَدٌ إِلاَّ مَالُهُ أَحَبُّ إِليه . قال : « فَإِنَ مَالَه ما قَدَّمَ وَمَالَ وَارِثهِ ما أَخَّرَ » رواه البخاري.
550. Пак от него се предава, че Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, попитал: „За кого от вас имотът на наследника му е по-скъп от собствения му имот?“ Отговорили: „Пратенико на Аллах, сред нас няма такъв, чийто собствен имот да не му е по-скъп“. Казал: „Негов имот е онова, което той е изразходил [за благотворителност][1], а имотът на наследника му е онова, което е оставил“ (разказан от ал-Бухари).
551 - وعَن عَدِيِّ بنِ حاتم رضي اللَّه عنه أَن رسول اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم قال : « اتَّقُوا النَّارَ وَلَوْ بِشِقِّ تَمَرةٍ » متفقٌ عليه .
551. От Ади ибн Хатим, Аллах да е доволен от него, се предава, че Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Предпазвайте се от Огъня, дори да е само с половин фурма!“ (всепризнат хадис).
552 - وعن جابرٍ رضي اللَّه عنه قال : ما سُئِل رسول اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم شَيئاً قَطُّ فقالَ : لا . متفقٌ عليه .
552. От Джабир, Аллах да е доволен от него се предават думите: „Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, никога не е отговори отрицателно на ничия молба“ (всепризнат хадис).
553 - وعن أبي هُريرة رضي اللَّه عنه قال : قال رسول اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم : « مَا مِنْ يَوْمٍ يُصبِحُ العِبادُ فِيهِ إِلاَّ مَلَكَانِ يَنْزِلانِ ، فَيَقُولُ أَحَدَهُمَا : اللَّهُمَّ أَعطِ مُنْفِقاً خَلَفاً، وَيَقُولُ الآخَرُ : اللَّهُمَّ أَعطِ مُمسكاً تَلَفاً » متفقٌ عليه .
553. От Абу Хурайра, Аллах да е доволен от него, се предава, че Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Всеки ден, щом Божиите раби станат сутрин, два ангела слизат на земята и единият казва: „О, Аллах, прати въздаяние за раздаващия!“ А другият казва: „О, Аллах, прати гибел за стиснатия!“ (всепризнат хадис)
554 - وعنه أَن رسولَ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم قـال : « قال اللَّه تعالى : أنفِق يا ابْنَ آدمَ يُنْفَقْ عَلَيْكَ » متفقٌ عليه .
554. Пак от него се предава, че Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Аллах Всевишния каза: „Сине на Адам, изразходвай [по пътя на Аллах], и за теб ще бъде изразходвано!“ (всепризнат хадис)
555 - وعن ْ عبد اللَّهِ بن عَمْرو بن العَاصِ رضي اللَّه عنهُما أَنَّ رَجُلاً سَأَلَ رسول اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم : أَيُّ الإِسلامِ خَيْرٌ ؟ قال : « تُطْعِمْ الطَّعَامَ ، وَتَقْرَأُ السَّلامَ عَلى مَنْ عَرَفْتَ وَمَنْ لم تَعْرِفْ » متفقٌ عليه .
555. От Абдуллах, син на Амр ибн ал-Ас, Аллах да е доволен и от двамата, се предава, че някакъв мъж попитал Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари: „Кое в Исляма е най-доброто?” Той отговорил: „Да нахраниш някого и да поздравяваш и познат, и непознат[2]“ (всепризнат хадис).
556 - وعنه قال : قالَ رسُولُ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم : « أَرْبَعونَ خَصلَةً أَعلاهَا مَنِيحَةُ العَنْز ما مِن عَاملٍ يعْملُ بخَصلَةٍ منها رَجَاءَ ثَوَابِهَا وَتَصْدِيقَ مَوْعُودِهَا إِلاَّ أَدْخَلَهُ اللَّه تعالى بِهَا الجَنَّةَ » رواه البخاري . وقد سبقَ بيان هذا الحديث في باب بَيَان كَثرَةِ طُرق الخَيْرِ .
556. Пак от него се предават думите: „Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, каза: „Има четирийсет постъпки, най-висшата от които е да се предоставят за ползване кози. Всеки, който извърши една от тях с надежда за въздаяние и с вяра в обещаното за нея, Аллах ще го въведе за това в Рая“ (разказан от ал-Бухари[3]).
557 - عن أبي أُمَامَةَ صُدَيِّ بنِ عَجْلانَ رضي اللَّهُ عنه قال : قال رسُولُ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم : «يا ابْنَ آدَمَ إِنَّكَ إِن تَبْذُلَ الفَضْلَ خَيرٌ لَكََ ، وإِن تُمْسِكَهُ شَرٌّ لَكَ ، وَلا تُلامُ عَلى كَفَافٍ، وَابْدأْ بِمَنْ تَعُولُ ، واليَدُ العُليَا خَيْرٌ مِنَ اليَدِ السُّفْلَى » رواه مسلم .
557. От Абу Умама Суда ибн Аджлан, Аллах да е доволен от него, се предава, че Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Сине на Адам, щедро да раздаваш излишното е най-доброто за теб, а да го къташ е най-лошото. Ти не ще бъдеш упрекван за насъщното си препитание. Започни със своето семейство! Ръката, която дава, е по-добра от онази, която взима“ (разказан от Муслим).
558 - وعن أَنسٍ رضي اللَّه عنه قال : ما سُئِلَ رسُولُ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم عَلَى الإِسْلامِ شَيئاً إِلا أَعْطاه ، وَلَقَدَ جَاءَه رَجُلٌ فَأَعطَاه غَنَماً بَينَ جَبَلَينِ ، فَرَجَعَ إِلى قَومِهِ فَقَالَ : يَا قَوْمِ أَسْلِمُوا فَإِنَّ مُحَمداً يُعْطِي عَطَاءَ مَنْ لا يَخْشَى الفَقْرَ ، وَإِنْ كَانَ الرَّجُلُ لَيُسْلِمُ مَا يُرِيدُ إِلاَّ الدُّنْيَا ، فَمَا يَلْبَثُ إِلاَّ يَسِيراً حَتَّى يَكُونَ الإِسْلامُ أَحَبَّ إِلَيه منَ الدُّنْيَا وَمَا عَلَيْهَا . رواه مسلم .
558. От Анас, Аллах да е доволен от него, се предават думите: „Когато и да биваше помолен за нещо в името на Исляма, Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, винаги го даваше. Дойде при него мъж и той му даде стадо овце, което запълни цяла долина. Щом се върнал при племето си, [мъжът] казал: „Роде мой, встъпете в Исляма! Мухаммeд така дарява, че никой да не се бои от бедност. Дори ако човек приеме Исляма само с желание за земни блага, много скоро Ислямът става по-любим за него от земния свят и от всичко в него“ (разказан от Муслим).
559 - وعن عُمَرَ رضيَ اللَّه عنه قال : قَسَمَ رسولُ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم قَسْماً ، فَقُلتُ : يا رسولَ اللَّه لَغَيْرُ هَؤُلاَءِ كَانُوا أَحَقَّ بهِ مِنْهُم ؟ قال : « إِنَّهُمْ خَيَّرُوني أَن يَسأَلُوني بالْفُحشِ فَأُعْطيَهم أَوْ يُبَخِّلُوني ، وَلَستُ بِبَاخِلٍ » رواه مسلم .
559. От Омар, Аллах да е доволен от него, се предават думите: „Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, задели дял. Казах: „Пратенико на Аллах, други повече заслужаваха това“. Каза: „Поставиха ме в такова положение, или настойчиво да искат от мен и аз да им дам, или да ме обявят за скъперник, без да съм такъв“ (разказан от Муслим).
560 - وعن جُبَيْرِ بنِ مُطعِم رضيَ اللَّه عنه أَنه قال : بَيْنَمَا هُوَ يسِيرُ مَعَ النَّبِيِّ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم مَقْفَلَهُ مِن حُنَيْنٍ ، فَعَلِقَهُ الأَعْرَابُ يسَأَلُونَهُ ، حَتَّى اضْطَرُّوهُ إِلى سَمُرَةٍ فَخَطَفَتْ رِدَاءَهُ ، فَوَقَفَ النَّبِيُّ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم فقال : أَعْطُوني رِدَائِي ، فَلَوْ كَانَ لي عَـدَدُ هذِهِ العِضَاهِ نَعَماً ، لَقَسَمْتُهُ بَيْنَكُمْ ، ثم لا تَجِدُوني بَخِيلاً وَلا كَذَّاباً وَلا جَبَاناً » رواه البخاري .
560. От Джубайр ибн Мутим, Аллах да е доволен от него, се предава, че докато вървял с Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, на връщане от [битката при] Хунайн, бедуини се залепили за него да просят и дори го притиснали до един храст и отнели плаща му. Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, спрял и казал: „Дайте ми плаща! Ако притежавах блага, колкото листата на този трънак, бих ги разпределил между вас. После не ще ме смятате нито за скъперник, нито за лъжец, нито за страхливец“ (разказан от ал-Бухари).
561 - وعن أبي هُريرة رضيَ اللَّهُ عنه أَنَّ رسولَ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم قال : « مَا نَقَصَتْ صَدَقَةٌ مِنْ مَالٍ ، وَمَا زَادَ اللَّهُ عَبْداً بِعَفْوٍ إِلاَّ عِزّاً ، وَمَا تَوَاضَعَ أَحَدٌ للَّهِ إِلاَّ رَفَعَهُ اللَّهُ عَزَّ وجلَّ » رواه مسلم .
561. От Абу Хурайра, Аллах да е доволен от него, се предава, че Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Милостинята не отнема от имота. Аллах не надбавя друго освен сила на раба, който прощава. Винаги щом някой прояви скромност заради Аллах, Той, Всеславния и Всемогъщия, го издига“ (разказан от Муслим).
562 - وعن أبي كَبشَةَ عُمر بنِ سَعدٍ الأَنمَاريِّ رضي اللَّه عنه أَنه سمَع رسولَ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم يَقُولُ : « ثَلاثَةٌ أُقْسِمُ عَلَيهِنَّ وَأُحَدِّثُكُم حَدِيثاً فَاحْفَظُوهُ : مَا نَقَصَ مَالُ عَبدٍ مِن صَدَقَةٍ ، وَلا ظُلِمَ عَبْدٌ مَظْلَمَةً صَبَرَ عَلَيهَا إِلاَّ زَادَهُ اللَّهُ عِزّاً ، وَلا فَتَحَ عَبْدٌ باب مَسأَلَةٍ إِلاَّ فَتَحَ اللَّه عَلَيْهِ باب فَقْرٍ ، أَوْ كَلِمَةً نَحْوَهَا . وَأُحَدِّثُكُم حَدِيثاً فَاحْفَظُوهُ . قال إِنَّمَا الدُّنْيَا لأَرْبَعَةِ نَفَر:
عَبدٍ رَزَقَه اللَّه مَالاً وَعِلْماً ، فَهُو يَتَّقي فِيهِ رَبَّهُ ، وَيَصِلُ فِيهِ رَحِمَهُ ، وَيَعْلَمُ للَّهِ فِيهِ حَقا فَهذَا بأَفضَل المَنازل .
وَعَبْدٍ رَزَقَهُ اللَّه عِلْماً ، وَلَمْ يَرْزُقهُ مَالاً فَهُوَ صَادِقُ النِّيَّةِ يَقُولُ : لَو أَنَّ لي مَالاً لَعمِلْتُ بِعَمَل فُلانٍ ، فَهُوَ نِيَّتُهُ ، فَأَجْرُهُمَا سَوَاءٌ .
وَعَبْدٍ رَزَقَهُ اللَّهُ مَالاً ، وَلَمْ يرْزُقْهُ عِلْماً ، فهُوَ يَخْبِطُ في مالِهِ بِغَير عِلمٍ ، لا يَتَّقي فِيهِ رَبَّهُ وَلا يَصِلُ رَحِمَهُ ، وَلا يَعلَمُ للَّهِ فِيهِ حَقا ، فَهَذَا بأَخْبَثِ المَنَازِلِ .
وَعَبْدٍ لَمْ يرْزُقْهُ اللَّه مَالاً وَلا عِلْماً ، فَهُوَ يَقُولُ : لَوْ أَنَّ لي مَالاً لَعَمِلْتُ فِيهِ بِعَمَل فُلانٍ، فَهُوَ نِيَّتُهُ ، فَوِزْرُهُمَا سَوَاءٌ » رواه الترمذي وقال : حديث حسن صحيح .
562. От Абу Кабша Омар ибн Саад ал-Анмари, Аллах да е доволен от него, се предава, че чул Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, да казва: „За три неща се кълна и ще ви поговоря за нещо, запомнете го! Собствеността на раба не се ощетява, ако той даде милостиня. Винаги щом раб бъде угнетен с гнет и изтърпи, Аллах му надбавя сила. Винаги щом раб отвори врата на просия, Аллах разтваря пред него врата на бедност[4]. Ще ви поговоря за нещо, запомнете го!“ Каза: „Земният живот принадлежи на четири групи хора. [Първата е] раб, на когото Аллах е дарил имот и знание, и той се бои от своя Господ, поддържа роднинските си връзки и знае, че собствеността му включва дял за раздаване в името Аллах. Това е най-добрата степен. [Втората е] раб, на когото Аллах е дарил знание, ала не му е дарил имот. Той има искрени намерения и казва: „Ако притежавах имот, бих постъпвал като еди-кого си“. Ще бъде според намерението му и на двамата еднакво ще се въздаде. [Третата е] раб, на когото Аллах е дарил имот, ала не му е дарил знание. Той прахосва имота си в неведение: не се бои от своя Господ, не поддържа роднинските си връзки и не знае, че собствеността му включва дял за раздаване в името на Аллах. Това е най-скверната степен. [Четвъртата е] раб, на когото Аллах не е дарил нито имот, нито знание, и си казва: „Ако притежавах имот, бих постъпвал като еди-кого си“. И за него ще бъде според намерението му и двамата еднакво ще са обременени [от грях]“ (разказан от ат-Тирмизи, който го е определил като достоверен и добър хадис).
563 - وعن عائشة رضي اللَّه عنها أَنَّهُمْ ذَبحُوا شَاةً ، فقالَ النَّبِيُّ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم : « مَا بَقِيَ مِنها؟» قالت : ما بقي مِنها إِلاَّ كَتِفُهَا ، قال : « بَقِي كُلُّهَا غَيرَ كَتِفِهَا» رواه الترمذي وقال حديث صحيح.
ومعناه : تَصَدَّقُوا بها إلاَّ كَتِفَهَا فقال : بَقِيَتْ لَنا في الآخِرةِ إِلاَّ كَتفَهَا .
563. От Аиша, Аллах да е доволен от нея, се предава, че те заклали овца и Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, попитал какво е останало от нея. Отговорила: „Нищо не остана, само една плешка“. Казал: „Останала е цялата без една плешка“ (разказан от ат-Тирмизи, който го е определил като достоверен хадис).
Смисълът на хадиса е, че са дали овцата за милостиня, а той е казал: „Останала е за нас в отвъдния свят цялата без плешката“.
564 - وعن أَسماءَ بنتِ أبي بكرٍ الصديق رضي اللَّه عنهما قالت : قال لي رسولُ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم : « لا تُوكِي فَيوكِيَ اللَّهُ عَلَيْكِ » .
وفي روايةٍ « أَنفِقِي أَو أَنْفَحِي أَو أَنْضِحِي ، وَلا تُحْصي فَيُحْصِيَ اللَّه عَلَيكِ، وَلا تُوعِي فيوعِيَ اللَّهُ عَلَيْكِ » متفقٌ عليه .
564. От Асма, дъщеря на Абу Бакр Превярващия, Аллах да е доволен и от двамата, се предава следното: „Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, ми каза: „Не трупай, та Аллах да не те лиши![5]“
В друг вариант се казва: „Изразходвай и не бъди скъперница, та и Аллах да не бъде скъперник към теб! И не задържай излишното[6], та и Аллах да не ти го задържи!“ (всепризнат хадис).
565 - وعن أبي هريرة رضي اللَّه عنه أَنه سَمِع رسولَ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم يَقُولُ : « مَثَلُ البَخِيلِ والمُنْفِقِ ، كَمَثَلِ رَجُلَيْنِ عَلَيْهِمَا جُبَّتَانِ مِن حَديد مِنْ ثْدِيِّهِما إِلى تَرَاقِيهمَا، فَأَمَّا المُنْفِقُ ، فَلا يُنْفِقُ إِلاَّ سَبَغَتْ ، أَوْ وَفَرَتْ على جِلدِهِ حتى تُخْفِيَ بَنَانَهُ ، وَتَعْفُوَ أَثَرَهُ ، وَأَمَّا البَخِيلُ ، فَلا يُرِيدُ أَنْ يُنْفِقَ شَيئاً إِلاَّ لَزِقَتْ كُلُّ حَلْقَةٍ مَكَانَهَا ، فَهُو يُوَسِّعُهَا فَلا تَتَّسِعُ » متفقٌ عليه .
565. От Абу Хурайра, Аллах да е доволен от него, се предава, че чул Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, да казва: „Скъперникът и щедрият[7] приличат на двама мъже, които носят метални брони от гръдта до ключиците. Винаги щом щедрият изразходва, тя се удължава по тялото му[8], докато скрие пръстите му и изличи следите му. А винаги щом скъперникът не иска да изразходва нещо, по една брънка [от доспехите му] залепва на мястото си и той се опитва да я разшири, ала не успява“ (всепризнат хадис).
566 - وعنه قال : قال رسولُ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم : « مَنْ تَصَدَّقَ بِعِدْلِ تَمْرَةٍ مِنْ كَسْبٍ طَيِّبٍ ، ولا يَقْبَلُ اللَّهُ إِلاَّ الطَّيِّبَ فَإِنَّ اللَّه يقْبَلُهَا بِيَمِينِهِ ، ثُمَّ يُرَبِّيها لِصَاحِبَها ، كَمَا يُرَبِّي أَحَدُكُمْ فَلُوَّهُ حتى تَكُونَ مِثْلَ الجَبلِ » . متفقٌ عليه .
566. Пак от него се предава, че Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Щом някой даде милостиня, равностойна дори на една фурма – от законна придобивка, защото Аллах приема само доброто, – Той я приема с Десницата Си и я отглежда за дарителя, както някой от вас отглежда жребче, докато заприлича на планина“ (всепризнат хадис).
567 - وعنه عن النبي صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم قال : بيْنَما رَجُلٌ يَمشِي بِفَلاةٍ مِن الأَرض ، فَسَمِعَ صَوتاً في سَحَابَةٍ : اسقِ حَدِيقَةَ فُلانٍ ، فَتَنَحَّى ذلكَ السَّحَابُ فَأَفْرَغَ مَاءَهُ في حَرَّةٍ ، فإِذا شرجة من تِلْكَ الشِّراجِ قَدِ اسْتَوعَبَتْ ذلِكَ الماءَ كُلَّهُ فَتَتَبَّعَ الماءَ ، فإِذا رَجُلٌ قَائِمٌ في حَدِيقَتِهِ يُحَوِّلُ المَاءَ بمِسحَاتِهِ ، فقال له : يا عَبْدَ اللَّهِ ما اسْمُكَ قال : فُلانٌ، للاسْمِ الَّذِي سَمِعَ في السَّحَابَةِ ، فقال له : يَا عَبْدَ اللَّهِ لِمَ تَسْأَلُنِي عَنِ اسْمِي ؟ فَقَال : إني سَمِعْتُ صَوتاً في السَّحَابِ الذي هذَا مَاؤُهُ يقُولُ : اسقِ حَدِيقَةَ فُلانٍ لإسمِكَ ، فما تَصْنَعُ فِيها ؟ فقال : أَما إِذْ قُلْتَ هَذَا ، فَإني أَنْظُرُ إِلى ما يَخْرُجُ مِنها ، فَأَتَّصَدَّقُ بثُلُثِه ، وآكُلُ أَنا وعِيالي ثُلُثاً ، وأَردُّ فِيها ثُلثَهُ . رواه مسلم .
567. Пак от него се предава, че Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Когато някакъв мъж вървял през пустинна земя, чул глас от облак: „Напой градината на еди-кого си!“ Облакът се отдалечил и излял водата си над камениста местност. Един от потоците погълнал цялата вода. Проследил го [мъжът] и ето видял човек да прави вада с лопатата си за водата. Казал му: „Божи рабе, как се казваш?“ Името му съвпадало с чутото от облака. Попитал: „Божи рабе, защо ме питаш за името ми?“ Отговорил: „Чух глас от облака, който изля дъжда си, да казва: „Напой градината на еди-кого си!“ И изрече твоето име. Какво ще правиш с нея?“ Отговорил: „Понеже ме попита, ще ти кажа, че ще видя каква ще бъде реколтата. Една третина ще дам за милостиня, друга третина ще изразходвам със семейството си, а останалата третина ще я върна [на градината[9]]“ (разказан от Муслим).
[1] Т.е. харчи го за милостиня, за храна и дрехи. Хадисът поощрява към щедрост и извършване на добри дела, с което човек се запасява за отвъдния живот.
[2] Тоест да поздравяваш с „Мир вам!“ (Ас-селяму алейкум).
[3] Хадисът е цитиран под номер 49 в раздел XIII За многото начини да се върши добро. Вж. бел. 98, 99.
[4] За последната дума сподвижникът не е напълно сигурен: „...или каза подобна дума“.
[5] Не бъди скъперница с предоставените ти от Аллах блага, за да не ти ги отнеме.
[6] Излишното трябва да се раздава като милостиня на нуждаещите се.
[7] Буквално: изразходващият, най-вероятно като милостиня.
[8] Буквално: по кожата му.
[9] За семена и поддържане.
<--- Върни се на съдържанието на -
РИЯДУ-С-САРИХИН 
Портал