XІ. РАЗДЕЛ ЗА ПОСВЕЩАВАНЕТО НА АЛЛАХ قال اللَّه تعالى : ﴿ والذين جاهدوا فينا لنهدينهم سبلنا، وإن اللَّه لمع المحسنين ﴾
Аллах Всевишния е казал:
„А които се борят в Наше име, непременно ще ги водим по Своите пътища. Аллах е с благодетелните“ (29: 69).
وقال تعالى : ﴿ واعبد ربك حتى يأتيك اليقين ﴾
И е казал Всевишния:
„И служи на своя Господ, докато дойде при теб неизбежното“ (15: 99).
وقال تعالى : ﴿ واذكر اسم ربك، وتبتل إليه تبتيلا ﴾ أي انقطع إليه
И е казал още:
„И споменавай името на своя Господ, и с всеотдайност се посвети на Него...“ (73: 8).
وقال تعالى : ﴿فمن يعمل مثقال ذرة خيرا يره ﴾
И е казал Аллах Всеславния, Всевишния:
„Който извърши добро, дори с тежест на прашинка, ще го види“ (99: 7).
وقال تعالى: ﴿ وما تقدموا لأنفسكم من خير تجدوه عند اللَّه هو خيرا وأعظم أجرا ﴾
И е казал Всевишния:
„…И каквото добро сторите отнапред за себе си, ще го намерите при Аллах още по-хубаво и с по-голяма отплата…“ (73: 20).
وقال تعالى : ﴿ وما تنفقوا من خير فإن اللَّه به عليم ﴾
И е казал също:
„…И каквото и добро да раздадете, Аллах го знае“ (2: 273).
На тази тема са известни много коранични знамения.
А хадисите са:
96- فالأَول: عن أبي هريرة رضي اللَّه عنه. قال قال رسول اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم: «إِنَّ اللَّه تعالى قال: منْ عادى لي وليًّاً. فقدْ آذنتهُ بالْحرْب. وما تقرَّبَ إِلَيَ عبْدِي بِشْيءٍ أَحبَّ إِلَيَ مِمَّا افْتَرَضْت عليْهِ: وما يَزالُ عبدي يتقرَّبُ إِلى بالنَّوافِل حَتَّى أُحِبَّه، فَإِذا أَحبَبْتُه كُنْتُ سمعهُ الَّذي يسْمعُ به، وبَصره الذي يُبصِرُ بِهِ، ويدَهُ التي يَبْطِش بِهَا، ورِجلَهُ التي يمْشِي بها، وَإِنْ سأَلنِي أَعْطيْتَه، ولَئِنِ اسْتَعَاذَنِي لأُعِيذَّنه» رواه البخاري.
96. Първият: „От Абу Хурайра, Аллах да е доволен от него, се предават думите, че Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Аллах Всевишния каза: „На всеки, който враждува с Мой ближен, Аз съм обявил война. Мой раб не може да се доближи до Мен с нищо по-любимо за Мен от онова, с което съм го задължил. Моят раб не престава да се доближава до Мен чрез допълнителни богослужения, докато го обикна. Щом го обикна, Аз ще бъда слухът му, с който чува, и зрението, с което вижда, и ръката, с която хваща, и кракът, с който ходи. Ако ме помоли, ще му дам, и ако поиска приют, ще го приютя“ (разказан от ал-Бухари).
٩٧ - الثاني: عن أَنس رضي اللَّه عنه عن النبي صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم فيمَا يرْوِيهِ عنْ ربهِ عزَّ وجَلَّ قال: «إِذَا تقرب الْعبْدُ إِليَّ شِبْراً تَقرَّبْتُ إِلَيْهِ ذِراعاً، وإِذَا تقرَّب إِلَيَّ ذراعاً تقرَّبْتُ منه باعاً، وإِذا أَتانِي يَمْشِي أَتيْتُهُ هرْوَلَة» رواه البخاري.
97. Вторият: „От Анас, Аллах да е доволен от него, се предават думите, които Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е предал от Своя Господ, Всемогъщия и Всевеликия: „Ако рабът се доближи до мен с една педя, Аз се доближавам до него с един лакът. Ако той се доближи до Мен с един лакът, Аз се доближавам до него колкото с две разперени ръце. Ако той тръгне към Мен, вървейки, Аз тръгвам към него стремително“ (разказан от ал-Бухари).
9٨- الثالث: عن ابن عباس رضي اللَّه عنه قال: قال رسول اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم: «نِعْمتانِ مغبونٌ فيهما كثير من الناس: الصحة والفراغ» رواه مسلم.
98. Третият: „От сина на Аббас, Аллах да е доволен и от него, и от баща му, се предава, че Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Две са блаженствата, които мнозина хора подценяват: здравето и свободното време“ (разказан от ал-Бухари).
99- الرابع: عن عائشة رضي اللَّه عنها أَنَّ النَّبِيَّ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم كَان يقُومُ مِنَ اللَّيْلِ حتَّى تتَفطَرَ قَدمَاهُ، فَقُلْتُ لَهُ، لِمْ تصنعُ هذا يا رسولَ اللَّهِ، وقدْ غفَرَ اللَّه لَكَ مَا تقدَّمَ مِنْ ذَنبِكَ وما تأخَّرَ؟ قال: «أَفَلاَ أُحِبُّ أَنْ أكُونَ عبْداً شكُوراً؟» متفقٌ عليه. هذا لفظ البخاري، ونحوه في الصحيحين من رواية المُغيرة بن شُعْبَةَ.
99. Четвъртият: „От Аиша, Аллах да е доволен от нея, се предава, че Пророка на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е стоял [на бдение в молитви] през нощта, докато петите му се напукат. Попитах го: „Защо правиш това, Пратенико на Аллах, след като Аллах ти е опростил и предходните, и сетнешните грехове[1]?“ Той каза: „И тогава да не ми ли харесва да бъда преблагодарен раб?“ (всепризнат хадис, предаден тук с текста на ал-Бухари).
100. Подобен на горния хадис се разказва и в двата сборника Сахих (Достоверен) на ал-Мугира ибн Шууба.
101- الخامس: عن عائشة رضي اللَّه عنها أنها قالت: «كان رسولُ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم إذَا دَخَلَ الْعشْرُ أحيا اللَّيْلَ، وأيقظ أهْلهْ، وجدَّ وشَدَّ المِئْزَرَ» متفقٌ عليه.
101. Петият: „От Аиша, Аллах да е доволен от нея, се предават думите: „С настъпването на десетте [дена] Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, прекарваше нощта, като събуждаше семейството си, проявяваше усърдие и затягаше пояса[2]“ (всепризнат хадис).
102- السادس: عن أبي هريرة رضي اللَّه عنه قال: قال رسولُ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم: «المُؤمِن الْقَوِيُّ خيرٌ وَأَحبُّ إِلى اللَّهِ مِنَ المُؤْمِنِ الضَّعِيفِ وفي كُلٍّ خيْرٌ. احْرِصْ عَلَى مَا ينْفَعُكَ، واسْتَعِنْ بِاللَّهِ وَلاَ تَعْجَزْ. وإنْ أصابَك شيءٌ فلاَ تقلْ: لَوْ أَنِّي فَعلْتُ كانَ كَذَا وَكذَا، وَلَكِنْ قُلْ: قدَّرَ اللَّهُ، ومَا شَاءَ فَعَلَ، فَإِنَّ لَوْ تَفْتَحُ عَمَلَ الشَّيْطَان». رواه مسلم.
102. Шестият: „От Абу Хурайра, Аллах да е доволен от него, се предават думите: „Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, каза: „Силният вярващ е по-добър и по-любим за Аллах от слабия вярващ, но във всеки един от тях има благо. Стреми се към онова, което ти е от полза! Моли за подкрепа Аллах и не бъди безпомощен! И ако те сполети нещо, не казвай: „Ако бях постъпил иначе, би станало така и така...“, ала казвай: „Аллах е преценил и каквото е пожелал, е сторил!“ [Думата] ако отваря работа на сатаната“ (разказан от Муслим).
103- السابع: عنه أَنَّ رسول اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم قال: «حُجِبتِ النَّارُ بِالشَّهَواتِ، وحُجِبتْ الْجَنَّةُ بَالمكَارِهِ» متفقٌ عليه.
103. Седмият: „В него се предава, че Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Адът е скрит зад страстите, а Раят е скрит зад неприятните неща“[3] (всепризнат хадис).
104- الثامن: عن أبي عبد اللَّه حُذَيْفةَ بن اليمانِ، رضي اللَّهُ عنهما، قال: صَلَّيْتُ مع النَّبِيِّ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم ذَاتَ ليَْلَةٍ، فَافَتَتَحَ الْبقرة، فقُلْت يرْكَعُ عِندَ المائة، ثُمَّ مضى، فَقُلْت يُصلِّي بِهَا في رَكْعةٍ، فَمَضَى.
فَقُلْت يَرْكَع بهَا، ثمَّ افْتتَح النِّسَاءَ، فَقَرأَهَا، ثمَّ افْتتح آلَ عِمْرانَ فَقَرَأَهَا، يَقْرُأُ مُتَرَسِّلاً إذَا مرَّ بِآيَةٍ فِيها تَسْبِيحٌ سَبَّحَ، وإِذَا مَرَّ بِسْؤالٍ سَأل، وإذَا مَرَّ بِتَعَوذٍ تَعَوَّذَ، ثم ركع فَجعل يقُول: «سُبحانَ رَبِّيَ الْعظِيمِ» فَكَانَ ركُوعُه نحْوا مِنْ قِيامِهِ ثُمَّ قَالَ: «سمِع اللَّهُ لِمن حمِدَه، ربَّنا لك الْحمدُ» ثُم قَام قِياماً طوِيلاً قَريباً مِمَّا ركَع، ثُمَّ سَجَدَ فَقالَ: «سبحان رَبِّيَ الأعلَى» فَكَانَ سُجُوده قَرِيباً مِنْ قِيامِهِ». رواه مسلم.
104. Осмият: „От Абу Абдуллах Хузайфа, син на ал-Яман, Аллах да е доволен и от двамата, се предават думите: „Една нощ отслужвах молитва с Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари. Той започна с [сура] Ал-Бакара (Кравата). Казах си, че ще направи поклон на стотното [знамение], но той продължи. Казах си, че ще се сведе с нея в поклон, но той продължи. Казах си, че след нея ще се поклони, но той започна [сура] Ан-Ниса (Жените) и я изчете. После започна Ал Имран (Родът на Имран) и я изчете с напевен глас. Щом стигаше до знамение с прослава, прославяше. Щом стигаше до молба, молеше. Щом стигаше до зов Аллах да опази, зовеше. После се сведе в поклон и започна да изрича: „Преславен е моят велик Господ!”[4] Той стоя сведен почти колкото стоя прав. После каза: „Аллах чува кой Го възхвалява. Господи наш, за теб е възхвалата!”[5] После стоя дълго прав почти колкото стоя сведен. После се поклони до земята в суджуд и каза: „Преславен е моят върховен Господ!“[6] И поклонът му доземи продължи приблизително колкото и стоя прав“ (разказан от Муслим).
105- التاسع: عن ابن مسعودٍ رَضِيَ اللَّهُ عنه قال: صلَّيْت مع النَبِيِّ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم لَيلَةً، فَأَطَالَ الْقِيامَ حتَّى هممْتُ أَنْ أجْلِسَ وَأدعَهُ. متفقٌ عليه.
105. Деветият: „От Ибн Масуд, Аллах да е доволен от него, се предават думите: „Една нощ отслужвах молитва заедно с Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари. Той стоя прав толкова продължително, че възнамерих да сторя нещо лошо“. Попитаха: „И какво възнамери да сториш?“ Каза: „Възнамерих да седна и да го оставя“ (всепризнат хадис).
106- العاشر: عن أنس رضي اللَّه عنه عن رسولِ اللَّهِ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم قال: «يتْبعُ الميْتَ ثلاثَةٌ: أهلُهُ ومالُه وعمَلُه، فيرْجِع اثنانِ ويبْقَى واحِدٌ: يرجعُ أهلُهُ ومالُهُ، ويبقَى عملُهُ» متفقٌ عليه.
106. Десетият: „От Анас, Аллах да е доволен от него, се предава, че Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Покойника го следват три неща: семейството му, имотът му и делата му. Две се връщат, едно остава с него. Връщат се семейството и имотът му, а остават делата му“ (всепризнат хадис).
107- الحادي عشر: عن ابن مسعودٍ رضيَ اللَّهُ عنه قال: قال النبيُّ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم: «الجنة أقَربُ إلى أَحدِكُم مِنْ شِراكِ نَعْلِهِ والنَّارُ مِثْلُ ذلِكَ» رواه البخاري.
107. Единайсетият: „От Ибн Масуд, Аллах да е доволен от него, се предава, че Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Раят е по-близо до всеки от вас, отколкото са връзките на обущата му. И Адът е така“[7] (разказан от ал-Бухари).
108- الثاني عشر: عن أبي فِراس رَبِيعةَ بنِ كَعْبٍ الأسْلَمِيِّ خادِم رسولِ اللَّهِ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم، ومِنْ أَهْلِ الصُّفَّةِ رضي اللَّهُ عنه قال: كُنْتُ أبيتُ مع رسول اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم، فآتِيهِ بِوَضوئِهِ، وحاجتِهِ فقال: «سلْني» فقُلْت: أسْألُكَ مُرافَقَتَكَ في الجنَّةِ. فقالَ: «أوَ غَيْرَ ذلِك؟» قُلْت: أسْألُكَ مُرافَقَتَكَ في الجنَّةِ. فقالَ: «أوَ غَيْرَ ذلِك ؟» قُلْت: هو ذَاك. قال: «فأَعِنِّي على نَفْسِكَ بِكَثْرةِ السجُودِ» رواه مسلم.
108. Дванайсетият: „От Абу Фирас Рабиа ибн Кааб ал-Аслами, слуга на Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, и един от хората под навеса[8], Аллах да е доволен от него, се предават думите: „Прекарах нощта с Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари. Донесох му водата за обредното измиване уду и потребните му неща. Той каза: „Помоли ме за нещо!“ Казах: „Моля те да те съпровождам в Рая!“ Каза: „Или нещо друго?“ Казах: „Това е всичко“. Каза: „Помогни ми тогава заради себе си чрез много поклони доземи в суджуд!“[9] (разказан от Муслим).
١٠9- الثالث عشر: عن أبي عبد اللَّه ويُقَالُ: أبُو عبْدِ الرَّحمنِ ثَوْبانَ موْلى رسولِ اللَّهِ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم قال: سمِعْتُ رسولَ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم يقول: عليكَ بِكَثْرةِ السُّجُودِ، فإِنَّك لَنْ تَسْجُد للَّهِ سجْدةً إلاَّ رفَعكَ اللَّهُ بِهَا درجةً، وحطَّ عنْكَ بِهَا خَطِيئَةً» رواه مسلم.
109. Тринайсетият: „От Абу Абдуллах (или Абу Абдуррахман Саубан, освободен роб на Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари), Аллах да е доволен от него, се предават думите: „Чух Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, да казва: „Ти трябва много да се кланяш доземи в суджуд. Всякога, щом се поклониш пред Аллах в суджуд, Той те издига за това с по една степен и премахва от теб по един грях“ (разказан от Муслим).
١1٠- الرابع عشر: عن أبي صَفْوانَ عبدِ اللَّه بن بُسْرٍ الأسلَمِيِّ، رضي اللَّه عنه، قال: قال رسولُ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم: «خَيْرُ النَّاسِ مَن طالَ عمُرُه وَحَسُنَ عملُه» رواه الترمذي، وقال حديثٌ حسنٌ.
110. Четиринайсетият: „От Абу Сафуан Абдуллах ибн Юср ал-Аслами, Аллах да е доволен от него, се предават думите: „Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, каза: „Най-добрият от хората е онзи, който е живял дълго и са хубави делата му“ (разказан от ат-Тирмизи, който го е определил като добър хадис).
١١1- الخامس عشر: عن أنسٍ رضي اللَّه عنه، قال: غَاب عمِّي أَنَسُ بنُ النَّضْرِ رضي اللَّهُ عنه، عن قِتالِ بدرٍ، فقال: يا رسولَ اللَّه غِبْت عن أوَّلِ قِتالٍ قَاتلْتَ المُشرِكِينَ، لَئِنِ اللَّهُ أشْهَدَنِي قتالَ المشركين لَيُرِيَنَّ اللَّهُ ما أصنعُ، فلما كانَ يومُ أُحدٍ انْكشَفَ المُسْلِمُون فقال: اللَّهُمَّ أعْتَذِرُ إليْكَ مِمَّا صنَع هَؤُلاءِ يَعْني أصْحَابَه وأبرأُ إلَيْكَ مِمَّا صنعَ هَؤُلاَءِ يعني المُشْرِكِينَ ثُمَّ تَقَدَّمَ فَاسْتَقْبَلَهُ سعْدُ بْنُ مُعاذٍ، فَقالَ: يا سعْدُ بْنَ معُاذٍ الْجنَّةُ ورَبِّ الكعْبةِ، إِنِى أجِدُ رِيحَهَا مِنْ دُونِ أُحُدٍ. قال سعْدٌ: فَمَا اسْتَطعْتُ يا رسول اللَّه ماصنَعَ، قَالَ أنسٌ: فَوجدْنَا بِهِ بِضْعاً وثمانِينَ ضَرْبةً بِالسَّيفِ، أوْ طَعْنَةً بِرُمْحٍ، أو رمْيةً بِسهْمٍ، ووجدْناهُ قَد قُتِلَ وَمثَّلَ بِهِ المُشرِكُونَ فَما عرفَهُ أَحدٌ إِلاَّ أُخْتُهُ بِبنَانِهِ. قال أنسٌ: كُنَّا نَرى أوْ نَظُنُّ أنَّ هَذِهِ الآيَة نزلَتْ فيهِ وَفِي أشْباهِهِ: ﴿مِنَ المُؤْمِنِينَ رِجالٌ صدقُوا ما عَاهَدُوا اللَّه علَيهِ﴾ [الأحزاب: 23] إلى آخرها. متفقٌ عليه.
111. Петнайсетият: „От Анас, Аллах да е доволен от него, се предават думите: „Чичо ми Анас ибн ан-Надр, Аллах да е доволен от него, отсъстваше от сражението при Бадр и каза: „Пратенико на Аллах, аз отсъствах от първото сражение, в което ти воюва със съдружаващите. Ако Аллах стори да присъствам на сражението със съдружаващите, Той ще покаже какво правя“. Когато в сражението при Ухуд мюсюлманите разкриха позициите си, той каза: „О, Аллах, моля прошка за действията на тези [мои другари] и моля да ме оневиниш за действията на тези [съдружаващи]!“ После пристъпи напред, но го пресрещна Саад ибн Муаз и [Анас] каза: „Саад ибн Муаз, кълна се в Господаря на [храма] ал-Кааба, чувствам дъха на Рая пред Ухуд“. Саад каза: „Не бях способен, Пратенико на Аллах, на онова, което той стори“. Анас каза: „По него открихме повече от осемдесет удара с меч[10]. Намерихме го убит. Съдружаващите го бяха обезобразили. Не го разпозна никой освен сестра му - по крайчетата на пръстите му“. Анас каза: „Смятахме или предполагахме, че следното знамение е низпослано за него и за подобните на него: „Сред вярващите има мъже, предани в своя обет към Аллах...“ (33: 23) (всепризнат хадис).
١١٢- السادس عشر: عن أبي مسعود عُقْبَةَ بن عمروٍ الأنصاريِّ البدريِّ رضي اللَّهُ عنه قال: لمَّا نَزَلَتْ آيةُ الصَّدقَةِ كُنَّا نُحَامِلُ عَلَى ظُهُورِنا. فَجَاءَ رَجُلٌ فَتَصَدَّقَ بِشَيْءٍ كَثِيرٍ فَقَالُوا: مُراءٍ، وجاءَ رَجُلٌ آخَرُ فَتَصَدَّقَ بِصَاعٍ فقالُوا: إنَّ اللَّه لَغَنِيٌّ عَنْ صاعِ هَذَا، فَنَزَلَتْ {الَّذِينَ يَلْمِزُونَ المُطَّوِّعِينَ مِنَ المُؤْمِنِينَ فِي الصَّدَقَاتِ وَالَّذِينَ لاَ يَجِدُونَ إلاَّ جُهْدَهُمْ} [التوبة 79] الآية. متفقٌ عليه.
112. Шестнайсетият: „От Абу Масуд Укба ибн Амр ал-Ансари, Аллах да е доволен от него, се предават думите: „Когато бе низпослано знамението за милостинята, ние понесохме товари на гърбовете си. Дойде някакъв мъж и даде много милостиня, а те казаха: „Лицемерие!“ Дойде друг мъж и даде за милостиня една крина [зърно], а те казаха: „Аллах не се нуждае от тази крина“. Тогава бе низпослано знамението: „Които клеветят и се присмиват на даващите по своя воля милостиня измежду вярващите и на онези, които не намират друго да дадат освен своето старание...“ (9: 79) (всепризнат хадис) .
١١3- السابَع عشر: عن سعيدِ بنِ عبدِ العزيزِ، عن رَبيعةَ بنِ يزيدَ، عن أَبِي إدريس الخَوْلاَنيِّ، عن أَبِي ذَرٍّ جُنْدُبِ بنِ جُنَادَةَ، رضي اللَّهُ عنه، عن النَّبِيِّ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم فيما يَرْوِى عَنِ اللَّهِ تباركَ وتعالى أنه قال: «يا عِبَادِي إِنِّي حَرَّمْتُ الظُّلْمَ عَلَى نَفْسِي وَجَعَلْتُهُ بَيْنَكُمْ مُحَرَّماً فَلاَ تَظالمُوا، يَا عِبَادِي كُلُّكُم ضَالٌّ إِلاَّ مَنْ هَدَيْتُهُ، فَاسْتَهْدُوني أهْدكُمْ، يَا عِبَادي كُلُّكُمْ جائعٌ إِلاَّ منْ أطعمتُه، فاسْتطْعموني أطعمْكم، يا عبادي كلكم عَارٍ إلاَّ مِنْ كَسَوْتُهُ فَاسْتَكْسُوني أكْسُكُمْ، يَا عِبَادِي إنَّكُمْ تُخْطِئُونَ بِاللَّيْلِ وَالنَّهَارِ وَأَنَا أغْفِرُ الذُّنُوبَ جَمِيعاً، فَاسْتَغْفِرُوني أغْفِرْ لَكُمْ، يَا عِبَادِي إِنَّكُمْ لَنْ تَبْلُغُوا ضُرِّي فَتَضُرُّوني، وَلَنْ تَبْلُغُوا نَفْعِي فَتَنْفَعُوني، يَا عِبَادِي لَوْ أَنَّ أوَّلَكُمْ وآخِركُمْ، وَإنْسَكُمْ وَجِنَّكُمْ كَانُوا عَلَى أتقَى قلبِ رجلٍ واحدٍ منكم ما زادَ ذلكَ فِي مُلكي شيئاً، يا عِبَادِي لو أَنَّ أوَّلكم وآخرَكُم وإنسَكُم وجنكُمْ كَانوا عَلَى أفْجَرِ قَلْبِ رَجُلٍ وَاحِدٍ مِنْكُمْ مَا نَقَصَ ذَلِكَ مِنْ مُلْكِي شَيْئاً، يَا عِبَادِي لَوْ أَنَّ أَوَّلَكُمْ وَآخِركُمْ وَإنْسَكُمْ وَجِنَّكُمْ، قَامُوا فِي صَعيدٍ وَاحدٍ، فَسألُوني فَأعْطَيْتُ كُلَّ إنْسانٍ مَسْألَتَهُ، مَا نَقَصَ ذَلِكَ مِمَّا عِنْدِي إِلاَّ كَمَا َيَنْقُصُ المِخْيَطُ إِذَا أُدْخِلَ البَحْرَ، يَا عِبَادِي إنَّما هِيَ أعْمَالُكُمْ أُحْصِيهَا لَكُمْ، ثُمَّ أوَفِّيكُمْ إيَّاهَا، فَمَنْ وَجَدَ خَيْراً فَلْيَحْمِدِ اللَّه، وَمَنْ وَجَدَ غَيْرَ ذَلِكَ فَلاَ يَلُومَنَّ إلاَّ نَفْسَهُ». قَالَ سعيدٌ: كان أبو إدريس إذا حدَّثَ بهذا الحديث جَثَا عَلَى رُكبتيه. رواه مسلم. وروينا عن الإمام أحمد بن حنبل رحمه اللَّه قال: ليس لأهل الشام حديث أشرف من هذا الحديث.
113. Седемнайсетият: „От Саид ибн Абдулазиз, от Рабиа ибн Язид, от Абу Идрис ал-Хаулани, от Абу Зар Джундуб ибн Джунада, Аллах да е доволен от него, се предават следните думи на Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, които той предал от своя Господ, Всеблагословения и Всевишния:
„О, раби Мои, Аз възбраних за Себе си гнета и го сторих да е възбранен помежду ви. Затова не се угнетявайте взаимно!
О, раби Мои, всички вие сте заблудени освен онзи, когото Аз съм напътил. Затова молете Ме да ви напътя и Аз ще ви напътя!
О, раби Мои, всички вие сте гладни освен онзи, когото Аз съм нахранил. Затова молете Ме да ви нахраня и Аз ще ви нахраня!
О, раби Мои, всички вие сте голи освен онзи, когото Аз съм облякъл. Затова молете Ме да ви облека и Аз ще ви облека!
О, раби Мои, всички вие съгрешавате и денем, и нощем, а Аз опрощавам всички грехове. Затова молете Ме да ви простя и Аз ще ви простя!
О, раби Мои, вие никога не ще достигнете Моята вреда, за да Ми навредите, и не ще достигнете Моята полза, за да сте Ми полезни.
О, раби Мои, дори ако и първият, и последният от вас, и хората, и джиновете, са толкова богобоязливи, колкото е най-богобоязливото сърце на човек измежду вас, това не ще добави нищо към Моята власт.
О, раби Мои, дори ако последният и първият от вас, и хората, и джиновете, са толкова порочни, колкото е най-порочното сърце на човек измежду вас, това не ще накърни с нищо Моята власт.
О, раби Мои, дори ако последният и първият от вас, и хората, и джиновете, се възправят на едно място и Ме помолят, Аз ще дам на всеки човек каквото Ме моли. Това ще накърни Моето притежание само колкото игла накърнява морето, ако се потопи в него.
О, раби Мои, именно делата ви пресмятам, после ви въздавам според тях. Който намери добро, нека възхвалява Аллах! А който намери нещо друго, нека упреква само себе си!“ (разказан от Муслим).
Саид е казал: „Когато Абу Идрис разказваше този хадис, той падна на колене“.
Предаваме от имам Ахмад ибн Ханбал, Аллах да се смили над него, думите: „Жителите на аш-Шам нямат по-достоен от този хадис“.
[1] Имам Ибн Аби Джамра, Аллах да се смили над него, е казал: „На никого не му идва на ум, че греховете, за които Аллах Всевишния е известил, че ги е опростил на Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, са подобни на греховете, в които ние изпадаме. Аллах да опази! Това е само онзи недостиг на съвършенство, който характеризира божествеността в сравнение с възвеличаването и признателността“.
[2] Последните десет дена от месец Рамадан. Затягането на пояса може да означава въздържание по отношение на жените, а също – всецяло отдаване на служенето на Аллах Всевишния.
[3] Ако се върши това, то води съответно в Ада или в Рая.
[4] Субхана раббия-л-аазам.
[5] Самиа-ллаху лиман хамидаху раббана лака-л-хамд.
[6] Субхана рабия-л-ааля.
[7] Хадисът означава, че Раят е лесен за постигане чрез извършване на праведни дела и служене на Аллах, както и Адът – чрез следване на страстите и извършване на грехове.
[8] В края на джамията на Пророка бил издигнат навес, където се приютявали бедняците. След огромните й разширения това място сега се намира в средата.
[9] Хадисът известява, че Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, полагал усилия и се борел, за да се усъвършенства, подобно на всеки друг човек. Той бил като лекаря, който се нуждае от съдействието и добросъвестността на пациента, за да го излекува.
[10] Или – пробождания с копие, или пронизвания със стрела.
<--- Върни се на съдържанието на -
РИЯДУ-С-САРИХИН 
Портал