XСV. РАЗДЕЛ ЗА ЖЕЛАТЕЛНОТО БЛАГОВЕСТВАНЕ И ЧЕСТИТЕНЕ ПРИ ДОБРИ НОВИНИ

XСV. РАЗДЕЛ ЗА ЖЕЛАТЕЛНОТО БЛАГОВЕСТВАНЕ И ЧЕСТИТЕНЕ ПРИ ДОБРИ НОВИНИ



قال اللَّه تعالى: ﴿ فبشر عباد الذين يستمعون القول فيتبعون أحسنه﴾

Аллах Всевишния е казал: „...и благовести Моите раби, които слушат Словото и следват най-хубавото от него!...“ (39: 17–18).



وقال تعالى: ﴿ يبشرهم ربهم برحمة منه ورضوان، وجنات لهم فيها نعيم مقيم ﴾

И е казал Той: „Възрадва ги техният Господ с вест за милосърдие от Него и за благоволение, и за Градини, в които ще имат постоянно блаженство...“ (9: 21).



وقال تعالى: ﴿وأبشروا بالجنة التي كنتم توعدون﴾

И е казал още: „...и се радвайте на Рая, който ви е обещан!“ (41: 30).



وقال تعالى: ﴿فبشرناه بغلام حليم ﴾

И е казал Всевишния: „И го благовестихме за смирен син“ (37: 101).



وقال تعالى: ﴿ ولقد جاءت رسلنا إبراهيم بالبشرى﴾

И е казал Той: „И дойдоха Нашите пратеници с радостната вест при Ибрахим...“ (11:69).



وقال تعالى: ﴿ وامرأته قائمة فضحكت فبشرناها بإسحاق، ومن وراء إسحاق يعقوب﴾

И е казал още: „А жена му стоеше и се смееше. И я благовестихме за Исхак, а отподир Исхак – Якуб“ (11: 71).



وقال تعالى: ﴿فنادته الملائكة وهو قائم يصلي في المحراب أن اللَّه يبشرك بيحيى﴾

И е казал: „И както стоеше, молейки се в светилището, ангелите го призоваха: „Аллах те благовестява за Яхя... “ (3: 39).



وقال تعالى: ﴿ إذ قالت الملائكة يا مريم إن اللَّه يبشرك بكلمة منه اسمه المسيح ﴾الآية. والآيات في الباب كثيرة معلومة.

И е казал още: „Когато ангелите рекоха: „О, Мариам, Аллах те благовестява за Слово от Себе си. Името му е Месията... “ (3: 45 до края на знамението).

Кораничните знамения по темата са много и са познати.

И хадисите са твърде много и са известни в съответните сборници. Ето някои от тях.

713 - عن أبي إِبراهيمَ وَيُقَالُ أبو محمد ويقال أَبو مُعَاوِيةَ عبدِ اللَّه بن أبي أَوْفي رضي اللَّه عنه أَنَّ رسول اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم بَشَّرَ خَدِيجَةَ ، رضي اللَّه عنها ، بِبيْتٍ في الجنَّةِ مِنْ قَصَبٍ ، لاصَخبَ فِيه ولا نَصب . متفقٌ عليه .

713. От Абу Ибрахим (Абу Мухаммад или Абу Муауия), Абдуллах, син на Абу Ауфа, Аллах да е доволен и от двамата, се предава, че Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, благовестил Хадиджа, Аллах да е доволен от нея, за бисерен дом в Рая, където не ще има нито шум, нито умора“ (всепризнат хадис).



714 - وعن أبي موسى الأشعريِّ رضي اللَّه عنه ، أَنَّهُ تَوضَّأَ في بيتهِ ، ثُمَّ خَرَجَ فقال: لألْزَمَنَّ رسول اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم ، ولأكُونَنَّ معَهُ يوْمِي هذا ، فجاءَ المَسْجِدَ ، فَسَأَلَ عَن النَّبِيِّ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم فقَالُوا : وَجَّهَ ههُنَا ، قال : فَخَرَجْتُ عَلى أَثَرِهِ أَسأَلُ عنْهُ ، حتَّى دَخَلَ بئْرَ أريسٍ فجلَسْتُ عِنْدَ الْباب حتَّى قَضَى رسولُ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم حاجتَهُ وتَوضَّأَ، فقُمْتُ إِلَيْهِ ، فإذا هُو قَدْ جلَس على بئر أَريس ، وتَوسطَ قفَّهَا ، وكَشَفَ عنْ ساقَيْهِ ودلاهمَا في البِئِر ، فَسلَّمْتُ عَلَيْهِ ثُمَّ انْصَرفتْ .

فجَلسْتُ عِند الباب فَقُلت : لأكُونَنَّ بَوَّاب رسُولِ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم اليوْم .

فَجاءَ أَبُو بَكْرٍ رضي اللَّهُ عنه فدفَع الباب فقُلْتُ : منْ هَذَا ؟ فَقَالَ : أَبُو بكرٍ ، فَقلْت : على رِسْلِك ، ثُمَّ ذَهَبْتُ فَقُلتُ : يا رسُول اللَّه هذَا أَبُو بَكْرٍ يسْتَأْذِن ، فَقال: « ائْذَنْ لَه وبشِّرْه بالجنَّةِ » فَأَقْبَلْتُ حتَّى قُلت لأبي بكرٍ : ادْخُلْ ورسُولُ اللَّه يُبشِّرُكَ بِالجنةِ ، فدخل أَبُو بَكْرٍ حتَّى جلَس عنْ يمِينِ النبيِّ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم معَهُ في القُفِّ ، ودَلَّى رِجْلَيْهِ في البئِرِ كما صنَعَ رَسُولُ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم ، وكَشَف عنْ ساقيْهِ، ثُمَّ رَجَعْتُ وجلسْتُ ، وقد ترَكتُ أَخي يتوضأُ ويلْحقُني ، فقُلْتُ : إنْ يُرِدِ اللَّه بِفُلانٍ يُريدُ أَخَاهُ خَيْراً يأْتِ بِهِ .

فَإِذا إِنْسانٌ يحرِّكُ الباب ، فقُلت : منْ هَذَا ؟ فَقال : عُمَرُ بنُ الخطَّابِ : فقُلْتُ: على رِسْلِك ، ثمَّ جئْتُ إلى رَسُولِ اللَّهِ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم ، فَسلَّمْتُ عليْهِ وقُلْتُ : هذَا عُمرُ يَسْتَأْذِنُ ؟ فَقَالَ: « ائْذنْ لَهُ وبشِّرْهُ بِالجَنَّةِ » فَجِئْتُ عمر ، فَقُلْتُ : أَذِنَ أُدخلْ وَيبُشِّرُكَ رَسُولُ اللَّهِ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم بِالجَنَّةِ، فَدَخَل فجَلَسَ مَعَ رسُول اللَّهِ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم في القُفِّ عَنْ يسارِهِ ودَلَّى رِجْلَيْهِ في البِئْر ، ثُمَّ رجعْتُ فَجلَسْتُ فَقُلْت : إن يُرِدِ اللَّه بِفلانٍ خَيْراً يعْني أَخَاهُ يأْت بِهِ .

فجاء إنْسانٌ فحركَ الباب فقُلْتُ : مَنْ هذَا ؟ فقَال : عُثْمانُ بنُ عفانَ . فَقلْتُ : عَلى رسْلِكَ ، وجئْتُ النَّبِيَّ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم ، فَأْخْبرْتُه فَقَالَ : « ائْذَن لَهُ وبَشِّرْهُ بِالجَنَّةِ مَعَ بَلْوى تُصيبُهُ » فَجئْتُ فَقُلتُ : ادْخلْ وَيُبشِّرُكَ رسُولُ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم بِالجَنَّةِ مَعَ بَلْوَى تُصيبُكَ ، فَدَخَل فَوَجَد القُفَّ قَدْ مُلِئَ ، فَجَلَس وُجاهَهُمْ مِنَ الشَّقِّ الآخِرِ . قَالَ سَعِيدُ بنُ المُسَيَّبِ : فَأَوَّلْتُها قُبُورهمْ. متفقٌ عليه .

وزاد في روايةٍ : « وأمَرني رسولُ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم بحِفْظِ الباب وَفِيها : أَنَّ عُثْمانَ حِينَ بشَّرهُ حمِدَ اللَّه تعالى ، ثُمَّ قَال : اللَّه المُسْتعَانُ .

714. От Абу Муса ал-Ашари, Аллах да е доволен от него, се предава, че извършил обредното измиване в дома си, после излязъл, като си казал: „Ще бъда неотлъчно с Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, и ще прекарам с него целия ден“. Отишъл в джамията и попитал за Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари. Казали му: „Насочи се нататък“. „И тръгнах по петите му, като питах за него къде е, докато накрая го видях да влиза при кладенеца Арис. Седнах до вратата, докато Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, удовлетвори нуждите си и извърши обредното измиване. Отидох при него, а той седеше по средата на камъка край кладенеца, като бе пооткрил нозете си и ги бе провесил вътре. Поздравих го и се отдръпнах. Седнах при вратата и си рекох: „Днес ще пазя вратата на Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари“. Дойде Абу Бакр, Аллах да е доволен от него, побутна портата, а аз попитах кой е. Отговори ми: „Абу Бакр“. Казах: „Почакай!“ Отидох и казах: „Пратенико на Аллах, Абу Бакр моли за позволение да влезе“. Отговори: „Покани го и го благовести за Рая!“ Пристъпих и казах на Абу Бакр: „Влез, Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, те благовестява за Рая“. Той влезе, седна край кладенеца отдясно до Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, провеси нозе вътре, както бе направил и Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, и пооткри нозете си. Върнах се и седнах и аз. Бях оставил брат си да извърши обредното измиване и да ме последва. Рекох си: „Ако Аллах му желае добро, нека го доведе!“ Изведнъж някой поклати вратата. Попитах кой е. Каза: „Омар ибн ал-Хаттаб“. Казах: „Почакай!“ Отидох при Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, поздравих го и казах: „Омар иска позволение да влезе“. Каза: „Покани го и го благовести за Рая!“ Отидох при Омар и казах: „Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, те кани и те благовестява за Рая“. Той влезе, седна отляво на Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, и също провеси нозе в кладенеца. Върнах се, седнах и си рекох: „Ако Аллах му желае добро, нека го доведе!“ Тогава дойде някой и поклати вратата. Попитах кой е. Каза: „Усман ибн Аффан“. Казах: „Почакай!“ Отидох при Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, и му съобщих. Каза: „Покани го и го благовести за Рая, както и за беда, която ще го сполети[1]!“ Отидох и му казах: „Влез! Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, те благовестява за Рая, както и за беда, която ще те сполети“. Той влезе и като видя, че мястото край кладенеца е запълнено, седна отсреща, в другата половина“. Саид ибн ал-Мусайиб каза: „Обяснявам си това с [разположението на] гробовете им“[2] (всепризнат хадис).

В друг вариант се добавя: „Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, ми повели да пазя вратата“. Споменава се и че когато Усман бил благовестен, той отдал възхвала на Аллах Всевишния, после казал: „Аллах е Моления за подкрепа!“

715 - وعنْ أبي هريرة رضي اللَّه عنهُ قال : كُنَّا قُعُوداً حَوْلَ رسول اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم، وَمعَنَا أَبُو بكْرٍ وعُمَرُ رضي اللَّه عنهما في نَفَر ، فَقامَ رَسُولُ اللَّهِ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم مِنْ بينِ أَظْهُرِنا فَأَبْطَأَ علَيْنَا وخَشِينا أَنْ يُقْتَطَعَ دُونَنا وَفَزِعْنَا فقُمنا ، فَكُنْتُ أَوّل من فَزِع .

فَخَرَجْتُ أَبْتغي رسُول اللَّهِ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم ، حتى أَتَيْتُ حَائِطاً للأَنْصَارِ لِبني النَّجَّارِ ، فَدُرْتُ بِهِ هَلْ أَجِدُ لَهُ باباً ؟ فلَمْ أَجِدْ ، فإذَا ربيعٌ يدْخُلُ في جوْف حَائِط مِنْ بِئرٍ خَارِجَه والرَّبيعُ: الجَدْوَلُ الصَّغيرُ فاحتَفزْتُ ، فدَخلْتُ عَلى رسُولِ اللَّهِ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم .

فقال : « أَبو هُريرة ؟ » فَقُلْتُ : نَعَمْ يَا رسُولَ اللَّهِ ، قال : « ما شَأنُك » قلتُ : كُنْتَ بَيْنَ ظَهْرَيْنَا فقُمْتَ فَأَبَطأْتَ علَيْنَا ، فَخَشِينَا أَنْ تُقَتطعَ دُونَنا ، ففَزعنَا، فَكُنْتُ أَوَّلَ منْ فَزعَ فأَتَيْتُ هذَا الحائِطَ ، فَاحْتَفَزْتُ كَمَا يَحْتَفِزُ الثَّعلبُ ، وَهؤلاءِ النَّاسُ وَرَائي .

فَقَالَ : « يَا أَبا هريرة » وأَعطَاني نَعْلَيْهِ فَقَال : « اذْهَبْ بِنَعْلَي هاتَيْنِ ، فَمنْ لقيتَ مِنْ وَرَاءِ هَذا الحائِط يَشْهَدُ أَنْ لا إلهِ إلاَّ اللَّهُ مُسْتَيْقناً بها قَلبُهُ ، فَبَشِّرْهُ بالجنَّةِ » وذَكَرَ الحدِيثَ بطُولِهِ ، رواه مسلم .

715. От Абу Хурайра, Аллах да е доволен от него, се предава: „Бяхме насядали около Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари. В групата с нас бяха Абу Бакр и Омар, Аллах да е доволен от тях. Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, стана [и тръгна нанякъде]. Понеже се забави, се изплашихме да не му се случи нещо лошо без нас и станахме. Бях първият, който се изплаши, и излязох да търся Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари. Стигнах до някаква ограда на ансарите от Бану ан-Наджжар. Повъртях се да открия врата, но не намерих. Тогава забелязах, че от външен кладенец през дупка в стената се стича ручейче. Пропълзях и влязох при Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари. Каза: „Абу Хурайра?“ Казах: „Да, Пратенико на Аллах!“ Попита: „Какво има?“ Отговорих: „Ти седеше с нас, но тръгна и се забави. Изплашихме се да не ти се случи нещо без нас и се побояхме. Бях първият, който се изплаши, дойдох при тази стена и пропълзях досущ като лисица. Другите хора са след мен“. Той ми подаде обущата си и каза: „Абу Хурайра, върви с обущата ми и когото срещнеш зад тази стена да засвидетелства с убеденост в сърцето, че няма друг бог освен Аллах, благовести го за Рая!“ По-нататък се цитира целият хадис (разказан от Муслим).



716 - وعن ابنِ شِماسَةَ قالَ : حَضَرْنَا عَمْرَو بنَ العاصِ رضي اللَّهُ عنه ، وَهُوَ في سِيَاقَةِ المَوْتِ فَبَكى طَويلاً ، وَحَوَّلَ وَجْهَهُ إِلى الجدَارِ ، فَجَعَلَ ابْنُهُ يَقُولُ : يا أَبَتَاهُ ، أَمَا بَشَّرَكَ رَسُولُ اللَّهِ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم بكَذَا ؟ أَما بشَّرَكَ رَسُولُ اللَّهِ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم بكَذَا ؟

فَأَقْبلَ بوَجْههِ فَقَالَ : إِنَّ أَفْضَلَ مَا نُعِدُّ شَهَادَةُ أَنْ لاَ إِلهَ إِلاَّ اللَّه ، وأَنَّ مُحمَّداً رسُول اللَّه إِنِّي قَدْ كُنْتُ عَلى أَطبْاقٍ ثَلاثٍ : لَقَدْ رَأَيْتُني وَمَا أَحَدٌ أَشَدَّ بُغْضاً لرَسُولِ اللَّهِ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم مِنِّي ، وَلا أَحبَّ إِليَّ مِنْ أَنْ أَكُونَ قَدِ استمْكنْت مِنْهُ فقَتلْتهُ ، فَلَوْ مُتُّ عَلى تِلْكَ الحالِ لَكُنْتُ مِنْ أَهْلِ النَّار .

فَلَمَّا جَعَلَ اللَّهُ الإِسْلامَ في قَلْبي أَتيْتُ النَّبِيَّ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم فَقُلْتُ : ابْسُطْ يمينَكَ فَلأُبَايعْكَ ، فَبَسَطَ يمِينَهُ فَقَبَضْتُ يَدِي ، فقال : « مالك يا عمرو ؟ » قلت : أَرَدْتُ أَنْ أَشْتَرطَ قالَ : « تَشْتَرطُ ماذَا ؟ » قُلْتُ أَنْ يُغْفَرَ لي ، قَالَ : أَمَا عَلمْتَ أَنَّ الإِسْلام يَهْدِمُ ما كَانَ قَبلَهُ، وَأَن الهجرَةَ تَهدمُ ما كان قبلَها ، وأَنَّ الحَجَّ يَهدِمُ ما كانَ قبلَهُ ؟ »

وما كان أَحَدٌ أَحَبَّ إِليَّ مِنْ رسول اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم ، وَلا أَجَلّ في عَيني مِنْه ، ومَا كُنتُ أُطِيقُ أَن أَملأَ عَيني مِنه إِجلالاً له ، ولو سُئِلتُ أَن أَصِفَهُ ما أَطَقتُ ، لأَنِّي لم أَكن أَملأ عَيني مِنه ولو مُتُّ على تِلكَ الحَال لَرَجَوتُ أَن أَكُونَ مِنْ أَهْلِ الجَنَّةِ .

ثم وُلِّينَا أَشيَاءَ ما أَدري ما حَالي فِيهَا ؟ فَإِذا أَنا مُتُّ فلا تصحَبنِّي نَائِحَةٌ ولا نَارٌ ، فإذا دَفَنتموني ، فشُنُّوا عليَّ التُّرَابَ شَنًّا ، ثم أَقِيمُوا حولَ قَبري قَدْرَ ما تُنَحَرُ جَزورٌ ، وَيقْسَمُ لحْمُهَا ، حَتَّى أَسْتَأْنِس بكُمْ ، وأنظُرَ ما أُراجِعُ بِهِ رسُلَ ربي . رواه مسلم .

716. От Ибн Шимаса се предава: „Присъствахме, когато Амр ибн ал-Ас, Аллах да е доволен от него, бе на прага на смъртта. Той плака дълго и се обърна към стената. Синът му започна да му говори: „Бащице, не те ли благовества Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, за това и това? Не те ли благовества Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, за това и това?“ Той обърна лицето си и каза: „Най-добрият ни запас е свидетелството, че няма друг бог освен Аллах и че Мухаммад е Пратеника на Аллах. Аз минах през три етапа. Ти видя, че никой не мразеше повече от мен Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, и никой не желаеше повече от мен, ако имаше възможност, да го убие. Ако бях починал в това положение, щях да съм сред обречените на Огъня. Но когато Аллах вложи Исляма в сърцето ми, отидох при Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, и казах: „Протегни десница, за да ти дам обет за вярност!“ Той протегна десница, но аз стиснах ръката си. Попита: „Какво има, Амр?“ Отговорих: „Искам да поставя условие“. Попита: „Какво условие?“ Отговорих: „Да бъда опростен“. Каза: „Нима не си знаел, че приемането на Исляма наред с преселението хиджра и поклонението хадж слагат край на онова, което е било преди?“ И никой не бе по-любим за мен от Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, и по-славен в моите очи, почит нему. Ако ме помолят да го опиша, не ще мога, защото не съм му се нагледал и не съм могъл да му се нагледам. Ако бях умрял в онова положение, бих се надявал да стана обитател на Рая. Но после сторихме неща, за които не зная в какво положение съм. Когато умра, нека не ме придружава нито оплаквачка, нито огън! Когато ме погребете, полейте леко пръстта над мен, сетне постойте край гроба ми, колкото да се заколи жертвено животно и да се подели месото му, за да ви се порадвам и да видя с какво ще се обърна към пратениците на своя Господ“ (разказан от Муслим).



[1] Третият праведен халиф Усман ибн Аффан е убит в дома си от метежници през 656 г.

[2] Според разказвача споменатият факт е предсказание за съдбата на присъстващите: гробовете на седналите заедно с Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, ще се намират близо един до друг, а този на Усман ще е по-отдалечен.

<--- Върни се на съдържанието на - РИЯДУ-С-САРИХИН