LIII. РАЗДЕЛ ЗА СЪЧЕТАВАНЕТО НА СТРАХ И НАДЕЖДА Знай, че когато е здрав, рабът има избор в това, да бъде богобоязлив и да се надява на Аллах. И едното, и другото е еднакво желателно. При болест надеждата е още по-искрена. В това отношение законодателните предписания, съдържащи се в Корана, сунната и други източници, са напълно ясни.
قال اللَّه تعالى: ﴿ فلا يأمن مكر اللَّه إلا القوم الخاسرون ﴾
Аллах Всевишния е казал:
„Нима те бяха в безопасност пред замисъла на Аллах?“ (7: 99)
وقال تعالى: ﴿ إنه لا ييأس من روح اللَّه إلا القوم الكافرون ﴾
И е казал Той:
„Само невярващите хора губят надежда за милостта на Аллах“ (12: 87).
وقال تعالى: ﴿ يوم تبيض وجوه وتسود وجوه﴾
И е казал още:
„...В Деня, когато лица ще побелеят и лица ще почернеят“ (3: 106).
وقال تعالى: ﴿ إن ربك لسريع العقاب وإنه لغفور رحيم ﴾
И е казал:
„Твоят Господ е бърз в наказанието. Той е опрощаващ, милосърден…“ (7: 167).
وقال تعالى: ﴿ إن الأبرار لفي نعيم وإن الفجار لفي جحيم ﴾
И е казал Всевишния:
„Праведниците ще са в блаженство, а разпътниците ще са в Огън“ (82: 13–14).
وقال تعالى: ﴿ فأما من ثقلت موازينه فهو في عيشة راضية، وأما من خفت موازينه فأمه هاوية﴾
И е казал също: „Онзи, чиито везни натежат, ще има живот в доволство, а онзи, чиито везни олекнат, завръщането му е бездна“ (101: 6–9).
Кораничните знамения по този въпрос са многобройни. Богобоязънта и надеждата са свързани в обща тема в едно, две или повече знамения.
448 - وعن أبي هريرة . رضي اللَّه عنه ، أَنَّ رَسُولَ اللَّهِ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم قال : « لَوْ يَعْلَمُ المُؤْمِنُ مَا عِنْدَ اللَّهِ مِنَ العُقُـوبَةِ . ما طَمِعَ بجَنَّتِهِ أَحَدٌ ، وَلَوْ يَعْلَمُ الكافِرُ مَا عِنَد اللَّهِ مِنَ الرَّحْمَةِ ، مَا قَنطَ مِنْ جنَّتِهِ أَحَدٌ » رواه مسلم .
448. От Абу Хурайра, Аллах да е доволен от него, се предава, че Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Ако вярващият знае какво е наказанието при Аллах, никой не би копнял за Неговия Рай. А ако неверникът знае какво е милосърдието при Аллах, никой не би губил надежда за Неговия Рай“ (разказан от Муслим).
449 - وعن أبي سَعيد الخدرِيِّ ، رضي اللَّه عَنه ، أَنَّ رسولَ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم قال : « إذا وُضِعتِ الجَنَازَةُ واحْتمَلَهَا النَّاسُ أَو الرِّجالُ عَلى أَعْنَاقِهمِ ، فَإِنْ كانَتْ صالِحَةً قالَتْ : قَدِّمُوني قَدِّمُوني ، وَإنْ كانَتْ غَير صالحةٍ ، قالَتْ : يا ويْلَهَا ، أَيْنَ تَذْهَبُونَ بَها ؟ يَسْمَعُ صَوتَها كُلُّ شيءٍ إلاَّ الإِنْسَانُ ، وَلَوْ سَمِعَهُ لَصَعِقَ » رواه البخاري .
449. От Абу Саид ал-Худри, Аллах да е доволен от него, се предава, че Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Когато покойникът бъде положен на носилката и хората го понесат на раменете си, ако е праведник, казва: „По-бързо ме носете! По-бързо ме носете!“ А ако не е праведник, казва: „Горко ми! Къде ме отнасяте?“ Неговия глас чуват всички освен хората. А ако човек го чуе, той би паднал в несвяст“ (разказан от ал-Бухари).
450 - وعن ابن مسعودٍ ، رضي اللَّه عنه ، قالَ : قال رسولُ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم : « الجَنَّةُ أَقْرَبُ إلى أَحَدِكُمْ مِنْ شِرَاكِ نَعْلِه وَالنَّارُ مِثْلُ ذلك » رواه البخاري .
450. От Ибн Масуд, Аллах да е доволен от него, се предава, че Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Раят е по-близо до всеки от вас, отколкото са връзките на обущата му. Така е и за Ада“[1] (разказан от ал-Бухари).
[1] Вж. хадис 107.
<--- Върни се на съдържанието на -
РИЯДУ-С-САРИХИН
Портал