Аллах подлага на изпитания онези, които обичаРазказ на Айше (Надежда)
Айше - Надежда Аникеева се родила на север - в с. Хачела, Онежки район на Арханлелска област. Общо взето хората там живеят бедно, занимават се със земеделие, секат дърва и все пак работа за всички няма.
Още от детските си години Надежда проявявала интерес към религията. Тя осъзнавала, че Бог съществува и я вижда. Ходела на училище, отдалечено с 3,5 километра от дома й. Всеки ден й се налагало да минава през гъста гора и покрай гробища. На връщане Надя често се обръщала към Всевишния с молба: "Господи, помогни ми! Толкова ме е страх!.."
Надежда имала трудно детство. Разпадането на Съветския съюз, трудната икономическа ситуация в страната, бедността всичко се стоварили върху хората. Към всичко това се прибавила и смъртта на баща й.
В селското училище Надя не намерила добри приятелки. Тя била единствената девойка от нейното село, при това бедна. След като завършила десети клас, тя повече не можела да търпи издевателствата и гаврите на връстниците си. Отишла при директора на интерната в Онега с молба да завърши единайсти клас в четвърта Онежка гимназия.
На 17 години Надежда напуснала родния си дом и решила да постъпи в Архангелския държавен технически университет. Имала огромно желание да се изучи и цяло лято се готвила за приемните изпити. Успехът й бил малко по-нисък от нужния бал и не могла да се класира.
Но Надежда не се отчаяла. Върнала се в Онега и се записала в курсовете за счетоводители и оператори на електронно изчислителни машини, денем работела като продавачка на пазара, а вечер залягала над учебниците, наела квартира при възрастна жена, за която се грижела. След известно време брат й, който преди време се преместил в Тулска област, я поканил при себе си, за да й помогне да постъпи в икономически институт.
Веднъж, като минавала покрай строителния институт, Надя видяла, че все още приемали документи на кандидат-студенти. Без много да се замисли тя отново подала документите си, но историята се повторила - балът й не бил достатъчен.
Тогава узнала, че може да наеме стая в студентското общежитие, където живеели студенти мюсюлмани от Бангладеш и Пакистан. Животът на тези мюсюлмани, наблюдаван отблизо, заинтересувал Надя. Особено възхищение у нея будело тяхното отношение към родителите им. Тогава тя си помислила: "Колко чиста религия е ислямът! Тези младежи не пият, пазят чисти стаите си и проявяват съчувствие към старата продавачка на семки.
Независимо от голямата безработица в Тула, Надя бързо си намерила добре платена работа, нещата потръгнали, пари вече имала предостатъчно. Затова много много не се замисляла над нещата от живота. Била далече от всякаква религия. Тя работила година и половина в Тула, още толкова в Съктъвкар като мечтаела да открие филиал на дистрибуторска фирма в Архангелск. Но станало нещо, което никой не можел да предвиди: уволнили директора на филиала и тя увиснала във въздуха. Тогава отново се върнала в Тула.
Когато останала без средства за съществуване, Наля отново си задала въпроса: "Нямам нито работа, нито пък средства. Какво да правя сега?" Бродела по улиците на непознатия град и не намирала покой и душевно равновесие и често взела да си задава въпроса: "Коя съм аз? Защо живея?.." За да намери отговор, тя се обърнала към последователите на различни религии. А от ума й не излизал най-главният въпрос: "Защо след като Господ е един за всички, Той не издаде закон, валиден за цялото човечество?“
Една нощ Надя не могла повече да се издържа. Тя плакала цяла нощ, размишлявайки за смисъла на живота, за своето място в него. Искрено и от все сърце се обръщала към Създателя: "Господи, убедена съм, че Те има. Само Ти знаеш истината, покажи ми праведния път!"
Сутринта на вратата й почукала Асие, нейна позната мюсюлманка. Тя пристигнала в Тула от Казахстан да се изучи. Асие й разказала, че цяла нощ е сънувала как трябва да й помогне да се справя с трудностите в живота като я запознае с исляма. Тя й разказала, че ислямът е последната религия, че Аллах е един и Мухаммед е негов пророк. След всичко тава тя добавела: "При всякакви обстоятелства ти трябва да се обръщаш с молба към Аллах и да Го молиш да ти помогне!"
Чувайки тези думи, Надя почувствала, че й става по-леко. Тогава тя си спомнила, че някога в общежитието бе живяла със студенти мюсюлмани. Затова решила да отиде да ги види. Там намерила младежа, когото наричали Хафъз. Тя мислела, че това е името му, а се оказало, че "хафъз" наричат този, който знае наизуст Корана. Надя го помолила да й напише келиме-и шехадет, за да може да ги произнесе, когато трябва.
За броени часове животът на Надежда се променил завинаги. Тя вече знаела какво иска. Отново се върнала при своя Аллах и Му благодарила за обрата в съдбата й. "Аз вече знаех, че не съм сама. И че сега мога да се обърна за помощ към Аллах!" - разказва девойката.
Животът на новата мюсюлманка започнал да се подобрява. Само след седмица тя си намерила нова работа.
Когато пристигнала в Москва, разбрала, че има възможност да замине на работа в Швеция, но трябвало да преодолее трудността да си набави всички необходими документи. Тя отново се обърнала към Аллах: "О, Аллах, мой! Ако Ти ми дадеш шанс да заживея в Швеция, аз ще посветя целия си живот на Теб!" Всевишният приел молбата на вярващата мюсюлманка и Айше успяла да се справи със задачата.
Когато пристигнала в Стокхолм, Айше не могла да се въздържи от съблазните на европейския живот. Тя забравила молбата и обещанията си. И не се знаело колко би могло да продължи това ако не й се присънил онзи сън. Всичко било толкова реално, че тя не може да забрави как някой я душал и й говорел: "Ти не бива да изневеряваш на исляма!"
Когато се събудила, Айше си спомнила обещанието, което дала преди да замине в Швеция. Сутринта отишла в едно интернет-кафе и описала в цяла страница какво се било случило с нея. Тогава откликнали сестри от различни краища на света и първото нещо, което я посъветвали, било да отиде в най-близката джамия, за да се покае.
На следващия ден Айше отишла в малка джамия, където се запознала с мюсюлманки шведки, които я обкръжили с внимание и се отнесли с нея като с родна сестра. "Те бяха толкова хубави в своите дълги одежди и забрадки, че когато вървяха като че ли излъчваха светлина" - си спомня Айше. - И в този ден тя отново почувствала онази радост, която изпитала, когато в Тула приела исляма. Просто искала да литне от радост!
От този ден нататък Айше решила да изучи из основи исляма. Тя започнала да чете много книги на тази тема, при възможност посещавала лекциите в джамията.
След работа, усамотена в своята стая, Айше със сълзи на очи се обръщала с молба към Аллах да й помогне да се срещне с мъж мюсюлманин, който да спазва правилата на исляма. Тя разбрала, че сега на плещите й тежи задължението да предаде религията на Единобожието на други хора. И отново Аллах приел молбата й.
"Ислямът е единственият път към спасението на човешката душа. Аз много обичам майка си и от все сърце желая тя да попадне в рая. Цяла година ставах през нощите, за да изпълнявам доброволната молитва техеджуд и се молех на Аллах да насочи мама към единобожието“ - разказва тя.
От Швеция често звъняла на майка си и с часове разговаряли за Единния Аллах. През 2006 година майка й пристигнала на гости в Швеция. Наталия Андреевна била поразена от живота на мюсюлманите в тази страна. Тя с очите си видяла и се убедила какво трепетно отношение имали те към родителите и жените си. Религията на единобожието допаднала много на Наталия Андреевна със своята доброта, искреност, спокойствие и умиротвореност. Така на 58-годишна възраст тя решила да приеме исляма.
Аллах подлага на изпитания онези, които обича. По този начин Всевишният ги пречиства от греховете. В един свещен хадис е казано:
"Високата награда си заслужава след големи изпитания. Когато Аллах обича някого, го подлага на изпитания. Който ги приеме, става скъп на Аллах, а който е недоволен - ще го постигне гневът Му". (Тирмизи, Ибн Мадже).
"Сега разбирам - казва Айше - че всичко, което се случи в моя живот се превърна в благодат за мене. В минути на радост и тъга, аз винаги благодарях на Аллах, тъй като знаех, че в това има голямо благо. Нямаше такъв момент в моя живот, в който да съм се съмнявала в милостта на Аллах. Преминало през толкова трудни изпитания, моето сърце се смекчи. Но това е по силите само на истинските вярващи, които имат търпение, твърда вяра и решителен характер".
Мерйем Смирнова
АрхангелскИзточник 
Портал 
