Към гробовете не трябва да се храни надежда и помощ
Трябва да кажем, че обожаването на гроб (или тюрбе), за който се предполага, че той принадлежи на Пейгамбер или на запомнен с добротата си мюсюлманин (аулия), е по-въздействащ път от обожаването на идол, направен от камък или дърво. Ето защо се наблюдава как множество хора с по-голяма отдаденост дори по-голяма отколкото в джамиите по време на намаз, отправят дуа там с плач и умоление. Една част от тези хора открито извършват ибадет във въпросните места, а други освен намаза, който отслужват там, и дуите, които отправят, организират специални пътувания и посещения (както посещенията в месджиди Акса и месджиди Небеуи) и се надяват на по-голяма награда отколкото за намаза и дуата, извършени в джамиите. По-ясно казано, те си мислят, че тези места са много ценни и ги превръщат в свещени. И след като те са повярвали по този начин в тях, започват да се надяват на помощ оттам и да хранят надежди, че дуата, отправена там, непременно ще бъде приета и започват да се стичат натам в надпревара, за да отправят дуа по тези места.
Тези неща, разбира се, са в противоречие с Исляма – религията на единобожието (динул Таухид). Пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) се е борил, за да премахне тези неща.
Предизвикателната и опасна страна на въпроса се състои в това, че тези жалки хорица, които с устите си винаги повтарят, че ползата и вредата са от Аллах, с действията си опровергават това, в което вярват, т.е. това, в което вярват, и това, което вършат, е в противоречие.
Аллах Теаля, отхвърляйки тези неща, в които вярват, и това, което вършат, повелява:
Онези, които ги зоват вместо Аллах, нищо не могат да сътворят, а самите те са сътворени – безжизнени мъртъвци. И не ще усетят кога ще бъдат възкресени. (Нахл: 20-21)
И не зови вместо Аллах онова, което нито ти помага, нито ти вреди! А сториш ли го, тогава наистина си от угнетителите. (10:106)
Онези, които зовете вместо Аллах, са раби, подобни на вас. Призовете ги, нека ви откликнат, ако говорите истината! (7:194)
В хадис Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) казва:
„Кой може да бъде по-заблуден от онзи, който се моли за помощ, неща, които до Съдния ден не ще му отговорят? Всъщност те (лежащите в гробовете) нямат никаква представа за това, което ги умоляват." (Малик Муватта)
Доводите по темата бихме могли да умножим. Но иншааллах изброените са достатъчни за разбирането на темата.
Източникът на това поведение сред хората са мислите на някои, че дуата, отправена до гробовете на праведници, ще бъде приета. В тази насока не съществува никаква вест нито в Свещения Коран, нито в хадисите на Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем), освен това никой от сподвижниците на Пратеника (салляллаху алейхи уе селлем) и техните последователи не е отразил или подкрепил и в допълнение не съществува нищо състоятелно, дошло от известните имами по въпроса.
Не съществува никакво гледище от имам Малик, Шафии, Абу Ханифе, Ахмед ибни Ханбел, Сеури, Аузаи, Лейс б. Сад, Исхак бин Рахуие, Абу Убайда, нито пък от техните учители Фадл б. Ияд, Ибрахим б. Едхем, Абу Сулейман б. Ад-Дар и други учени като тях, което да казва, че съществуват свещени гробове и че дуата там непременно ще бъде приета.
Нито сред сподвижниците, нито сред техните последователи не ще срещнем човек, който да казва, че дуата, отправена при гробовете на пейгамбери и праведници, непременно ще бъде приета. Нито пък ще станем свидетели на становище от тях, че дуата, отправена при гробовете на пейгамберите и праведниците е по-благодатна и превъзходна от намаза, който се изпълнява независимо къде.
Щом като е така, кои са тези, които разпространяват и защитават подобни претенции?
Собственици на подобни претенции са последователите на нововъведения в религията като защитници на вярването „Хулюл" и последователите на схващането за „Уахдет ул-уджуд" - суфити, сеещи нечистоти и обърканост сред мюсюлманите. Ние пък при посещенията на гробищата отправяме дуа към Аллах, за да им опрости. Защото нашият пример и водач е Пратеникът на Аллах (С.А.С.) и онези, които са го последвали по най-прекрасния начин.
Когато Пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) минавал покрай място с гробове (мюсюлмански) се обръщал към тях така:
„Селям върху ви, о, вие покойници в тази обител. Несъмнено и ние ще се присъединим към вас. Молим опрощение от Аллах и за нас, и за вас." (Муслим)
Осман б. Ауфан (радиаллаху анху) е казал:
Когато мъртвец се поставеше в гроба, Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) казваше:
„Молете опрощение от Аллах за вашия брат. Молете да му бъде дадена устойчивост и издръжливост. В момента сега той очаква нещо от вас." (Абу Дауд, Хаким, Зехеби).
Вестник "Мюсюлмани", брой 5 (83), Април, 1999 година
Портал 
