Вероучението в училищата – моя мечта и надежда
Интервю с г-н Ахмед Хюсеин, народен представител и зам. председател на Комисията по правата на човека и вероизповеданията.
- Вие като заместник-председател на Комисията по правата на човека и вероизповеданията вече продължително време наблюдавате тези проблеми. Намаляват ли според вас случаите на нарушаване на правата на човека, в това число на религиозните права и свободи?
- Да, вече в няколко парламента съм заместник-председател на Комисията по правата на човека и вероизповеданията. Категорично мога да кажа, че по отношение на религиозните права и свободи на българските граждани има решителен напредък. Беше приет нов закон за вероизповеданията, който кореспондира с европейските изисквания за правата на човека. В тази връзка нашата религия също получи права и въз основа на тях се извършва религиозната дейност в цялата страна.
- Законът за религиите обаче обяви православието като единствена традиционна религия у нас. Не смятате ли, че този закон ощети мюсюлманите, кои го от векове съжителстват заедно е християните по тези земи?
- 39-то Народно събрание прие закона в този му вид. Въпреки нашето настояване законът да бъде предоставен за експертиза в Европейската комисия по правата на човека, това не бе направено и затова се получи това неравностойно третиране особено в чл. 10.
Аз като мюсюлманин признавам, че Българската православна църква е изиграла историческа роля за запазването на българската народност, но смятам, че напълно е достатъчно тя да бъде спомената в Конституцията на страната ни. Не беше уместно тя да бъде упомената в самия закон, защото чл. 10 противоречи на други членове от закона, който споменавате. Всички религии са равнопоставени, затова Европейската комисия има сериозни възражения спрямо чл. 10, с който се дава преимущество на едно вероизповедание.
- Християнството е традиционна религия за преобладаващата част от населението на обединена Европа. Като имам предвид проблемите, с които се сблъскват нашите съседи мюсюлманите в Западна Тракия, Гърция, как виждате бъдещето на исляма и на нашите събратя мюсюлмани в утрешна Европа?
- Вярно е, че по-голямата част от населението на Европа изповядва християнството. В миналото е имало противоречия между християнството и исляма. Аз съм привърженик на тезата, че преимуществото на една религия и нейните канони трябва да се доказват чрез дебат, с мирни средства, без натиск, без потискане на едната от другата религия. Като член на тази комисия и неин заместник председател, а и като мюсюлманин съм задължен да следя как се спазват правата на мюсюлманите в съседните нам страни.
Преди години с тревога следях избора на главен мюфтия в Гърция. Борбите, които станаха и в България за избор на главен мюфтия, също не бяха от най-приятните. Но мисля, че има значителен напредък поне в България в това отношение като главния мюфтия се признава и регистрира от Софийския районен съд както е по закон и от държавните институции в страната.
Разбира се, разтревожени сме от решението относно легитимността на Генджев и последствията от незаконното прехвърляне на парите в банките на страната.
- Струва ми се, че част от народните представители не са достатъчно загрижени за въвеждането на дисциплината Вероучение в училищата и се задоволяват само с предмета религиознание.
- Въвеждането на вероучението в българските училища винаги е било моя мечта и надежда, защото свещените книги на всяко вероизповедание третират въпросите на честността, трудолюбието, верността, човеколюбието, дисциплината, които са все общочовешки ценности. Затова би било прекрасно поне един час седмично да се водят разговори между децата по тези теми.
Освен това децата могат помежду си да разговарят за каноните на собствената си религия и по такъв начин да се опознаят взаимно по-добре. Мисля, че тук голяма роля би трябвало да изиграят телевизиите, които да подготвят предавания за различните религии, проповядвани у нас. Също така важна роля имат вестниците и списанията, които биха могли да пропагандират същността на отделните религии, за да могат хората да се опознаят. Това ще е добре и за страната ни, защото се намираме на кръстопътя между християнството и мюсюлманството. В тази връзка ние като комисия и аз като народен представител следя преподаването по вероучение в училищата, но да ви кажа откровено, не съм доволен. И не от работата на учителите, а от отношението към тази така важна дисциплина от страна на обществото и на регионалните структури на МОН.
- He Ви ли се струва, че несериозният статут, който има т.н. майчин език подвежда родителите да не записват децата си да учат турски, а френски, английски, италиански, немски, руски...? А известно е, че родният език представлява основата, върху която могат да се изградят по-лесно знанията по чуждите езици.
- Във връзка с този проблем, ние споделяме същата загриженост. Но самият проблем има три страни. Едната е, че съществува натиск от страна на ръководствата на някои училища да не се изучава майчиния език, което вреди на нашата идентичност като малцинство, живеещо в нашата страна. Вторият аспект е, че нашите деца трябва да бъдат също като останалите конкурентно способни след завършване на образованието си, да владеят чужди езици, защото винаги в условията на конкурентост ще има такива изисквания. Ето защо нашите деца се налага наред с майчиния език да изучават и чужди езици, както и български език, естествено.
От трета страна сегашното младо поколение е в състояние да се възползва от техническите постижения на времето и възможността да следи развитието на майчиния език и да говори добър език като следи сателитните канали на съседни нам страни. Но аз като един от представителите на турското малцинство силно желая и съм пледирал за това, че децата и внуците ни трябва да изучават майчиния език.
- Вие често пътувате в провинцията и се срещате с хората. Какви са впечатленията Ви от поражението на атеизма у нас и как трябва да ги преодоляваме?
- Аз наистина често пътувам из страната, често съм сред хората и мога да кажа, че всички религии във всички региони на страната са претърпели сериозни поражения. Затова трябва да се води по-голяма разяснителна работа относно религиозните ни права.
- Не Ви ли се струва, че в днешно време хората се нуждаят преди всичко от вяра и от работа?
- В срещите си с представители на други страни аз винаги съм подчертавал, че в България живеят изключително трудолюбива хора и това важи особено за мюсюлманите, за кои го това е много характерно и мисля, че с по-големи усилия от страна на лидерите на религиозната ни общност, хората ще успеят да се върнат към вярата си. А държавните институции са задължени да осигуряват условия за работа на тези отрудени и скромни хора.
- Предметът религия Ислям в учебните програми се противопоставя на изучаването на турски език, който срамежливо е наречен майчин език. Как може да се избегне това като имам предвид, че в училищата се изучават сродни предмети като Природа и общество и Общество и човек, а място за турски език няма?
- Относно този проблем ние като парламентарна група имаме сериозни опасения. Затова аз отправих парламентарно питане към министъра на образованието и науката.
След сериозен дебат в групата по отношение изучаването на майчиния език, ние отправихме писмо с подписите на парламентарната група с предложения за решаването на въпроса.
Непростимо е поведението, на директорите, които не спазват законите и постановленията и се отнасят негативно към изучаването на майчиния език и на вероучение като предмети в седмичната училищна програма.
- Преди известно време пред софийската Банябашъ джамия хора на Атака бяха издигнали палатка и събираха подписи против призива на мюеззина от минарето на джамията. Мене обаче изобщо не ме смущава камбанния звън от новопостроената католическа църква в центъра на София. Смятам, че и по места нашите хора не се смущават от подобни неща. Векове наред по тези земи са съжителствали църкви, джамии, синагоги... Как ще коментирате този факт?
- Специално по проблема моята реакция е и ще бъде крайно отрицателна. Позовавайки се на Конституцията, заявявам, че никой не може да забрани на нашите мюеззини да призовават на молитва вярващите от минаретата на джамиите. Ако днес се съгласим с това националистическо дискриминационно искане, то след време може да се предяви искане за затваряне на джамиите. Много добре подчертахте, че векове наред са съществували една до друга джамии, църкви, синагоги и на никого не са пречели.
- Редица култови сгради и вакъфски имоти не можем да възстановим години наред под предлог, че са исторически и културни паметници като медресето в Кърджали, джамиите в Самоков, Кюстендил и другаде. А разградската джамия, откак се помня все е в разкопки и още малко предната й стена ще се срути... Ще има ли напредък в това отношение?
- На 17 август т.г. имах среща с министъра на културата относно нашите имоти, които са обявени за паметници на културата. Като народен представител съм поставил въпроса и за джамиите в Карлово, Стара Загора, Айтос, Казанлък и заявявам, че ще продължавам да го правя. Но не мога да се съглася с решенията на институциите наш храм някъде в някой град или село да е "нарочен" за закриване, след като е обявен за паметник на културата, а ние, мюсюлманите, заделяйки от залъка си, събираме средства за построяване на нови. Тази наша тревога споделихме пред министъра Стефан Данаилов. И в бъдеще като народен представител в моята програма имам запланувани среща с министър-председателя по тези проблеми на нашето изповедание.
Тук обаче искам да подчертая, че ние трябва да бъдем много внимателни, за да няма никакви съмнения относно дейността на нашите религиозни водачи и на всички мюсюлмани, живеещи на територията на страната, като имаме предвид терористичните актове, които се осъществяват в света уж за "свещена вяра". В нашата Свещена книга няма такива призиви и в страната ни както е досега и в бъдеще няма да има противопоставяния на религиозна основа.
Интервюто взе: Исмаил Чаушев
Проблемите, които ние поставихме пред министъра, можем да обобщим по следния начин:
1. Няма учебници по майчин език. Издадените преди 13 години са не само остарели, но и изчерпани до степен цял клас да ползва един единствен екземпляр;
2. Липсват одобрени от МОН учебници и учебни комплекти по турски език за всички етапи и степени на средното образование;
3. Книгоразпространителите не проявяват интерес към учебно-помощната литература по майчин език поради сравнително малкия тираж;
4. Учителите по майчин език продължават да не се назначават на постоянно щатно място, дори когато необходимият норматив е налице, което създава несигурност и демотивация;
5. РИО не са достатъчно осигурени с експерти по майчин език;
6. Въпреки разпоредбите на законите, обучението по майчин език на много места се осъществява като СИП. Тук мота да спомена за писмото, което изпратихме до министъра, в което изразяваме нашата тревога относно състоянието на изучаването на майчиния език и че държавата се отнася като мащеха към нашите деца. Защо като данъкоплатци ние да не можем да получим отговор, защо няма учебници по майчин език?
Портал 
