Изучаването на вероучение в училищата – неотложен проблем
Напоследък в общественото пространство все по-широко място заемат споровете за изучаването на вероучение в училищата. Коя е основната причина за това?
- Основната причина за повторното разгаряне на споровете за въвеждането на вероучение в училищата лежи в самата значимост на проблема. Изучаването на такъв предмет в настоящия период от развитието на страната е неотложно както за християните и мюсюлманите, така и за цялото ни общество. Отлагането на решението на този проблем ще задълбочи още повече духовната и моралната криза, в която сме изпаднали.
Кои са главните доводи за това?
- Главният недостатък, който ние унаследихме от тоталитарния режим, според мене, е духовната и моралната пустош. Както е известно, през онези години се полагаха системни усилия за изтласкването на религията от живота на хората, която бе неосъществима, утопична цел. По-точно на обучението по ислям бе сложен край през 1951 г. До 1990 г. в държавните училища вероучение не се преподаваше. От друга страна забранено бе да се откриват частни училища. Християнството се изучаваше, но много ограничено. Като последица от всичко това цялото общество изпадна в духовна и нравствена криза. По време на прехода към демокрация кризата не само че не се преодоля, но се задълбочи още повече. Главните признаци на това са упадъкът на нравствеността, увеличената търговия и употреба на наркотични вещества, организираната престъпност, социалната разслоеност и други подобни отрицателни явления.
И още по-важно: обществото изпадна в безизходица и не намери сили в себе си да я преодолее.
Как мислите, може ли религията и по-специално ислямът, да изиграе решителна роля за издигане на нравствеността?
- Дълго време изучаването на исляма и на православието, са вървели ръка за ръка с изучаването на другите предмети в училищата. Наистина в определени периоди имаше опити те да се отделят едно от друго, дори да се противопоставят. Но винаги с отрицателен ефект. Премахването на религиозното обучение отвори огромна духовна бездна. Същевременно едностранчивото религиозно обучение подготвяше главно фанатизирани и ограничени религиозни служители. А образователната система, която бе успяла да създаде хармония между тях, даде добри плодове и осигури цялостното духовно изграждане и израстване на младото поколение.
Ето защо, за да може нашето общество да възвърне моралните си ценности, да се обновят и заздравят нравствените му устои, е абсолютно наложително подрастващите поколения да се въоръжат с религиозни и нравствени правила и норми, тъй като те са универсални, именно те регулират и направляват отношенията между членовете на обществото.
Главната цел на религиозното обучение според мен, е да предаде в достатъчна степен основните познания за ислямската религия и нравственост на младите поколения, да внуши любов към човека да възпита добри навици, да развие у тях чувство на отговорност пред обществото.
Единствено на нравствените подбуди ли се дължи повишеният интерес към религиозното обучение?
- Несъмнено има и други причини. Така например, без гарантиране на добро нравствено и духовно развитие не е възможно и социално-икономическото и политическото издигане и замогване. Някои западни философи дори са убедени, че религията придава нравствен смисъл на демокрацията.
Според мен въпросът за личностно самоутвърждаване също е много важна причина за извикване на дневен ред обучението по религия. Наистина никой открито не го заявява, но не само наш, малцинствен проблем е запазването и утвърждаването на националната, културната и религиозната самобитност на българската нация.
В резултат на глобализацията се заличават държавните, културните, икономическите и др. граници. Националните култури придобиват някои общи елементи, изчезват или намаляват разликите между тях. Ето защо някои политици и учени твърдят, че светът върви към изграждане на една култура, на един език или на няколко нации. Те препоръчват да не се страхуваме от изчезването на националните особености на свойствените на тях култури, а да се утвърждава тази тенденция.
Обаче трезвомислещите хора са убедени, че еднокултурността е илюзия. Интеграцията като следствие от глобализацията не изключва самобитността. Дори напротив, прави наложително още по-широкото развитие на националните култури. За да се осъществи тази задача, е наложително да се разшири и утвърди религиозното обучение. Защото именно религиозните ценности съставляват ядрото на националните култури. Защото религията и националната култура органически се допълват.
Затова родители, които осъзнават това, а оттам и учениците, възприемат положително религиозното обучение.
Да, но има различни мнения относно съдържанието и начините на преподаване на вероучение в училищата.
- Всъщност в това отношение се налагат две основни мнения. Най-широко разпространен е светският подход на вероучението. Според защитниците на това становище, училищата нямат предназначението да подготвят граждани, притежаващи религиозна самоличност. Тяхната роля е да дадат на учениците общи познания за религиите, главно за християнството като основна тяхна религия. С други думи да се изучава история и философия на религиите. И то безпристрастно, неутрално, от научна гледна точка.
Привържениците на това становище препоръчват в учебните програми да се включи предметът „Религиознание” като изобщо се изключи изучаването на християнството и на исляма. Според тях децата трябва да получат обективни познания за различните религии, освободени от нравствените ценности, а от друга страна у тях ще се изгради търпимост и толерантност между религиозните общности!
Къде е коренът на подобно безпочвено становище?
- Основанията са две. Първото е, че образователната система в България е светска и включването в учебната програма на вероучението ще промени светския й характер, а има и вероятност едновременното изучаване на светските и религиозните предмети да породи противоречие в главите на децата. За целта се препоръчва верското обучение да става чрез извънучилищни форми и учреждения като джамии, църкви, курсове за изучаване на Корана, в неделните училища и т.н.
Според мен подобни спорове са безсмислени и неоснователни. С включването на вероучението в учебната програма по никакъв начин училището няма да накърни светския си характер. Няма да настъпи съществена промяна в съдържанието на обучението. Децата обаче, в частност нашите деца, ще се запознаят с основните религиозни и нравствени принципи и ценности на исляма, ще придобият способността да различават доброто от злото и да развиват у себе си чувството за добротворство.
Нещо повече, прибавяйки религиозни идеи към светските възгледи у подрастващите се възпитава плурализъм и усет да избират доброто и правилното.
И вторият мотив ли е толкова неоснователен?
- Най-сериозният мотив изхожда от защитата на националното единство и предотвратяването на религиозни сблъсъци.
Твърди се, че ако в училищата се създадат условия наред с християнството да се изучават и други религии, в това число и исляма, ще се проявят религиозни различия и противоречия сред учащите се.
В основата на подобно твърдение обаче е убеждението, че останалите религии и особено ислямът играят разлагаща роля, а атеизмът - обединяваща. Освен това е налице тревогата, че католическа Европа няма да посрещне добре съживяването и укрепването на източноправославна Европа.
При тази ситуация се препоръчва да се дават исторически и философски познания за всички основни религии, но 80 на сто от тях да се задели за християнството. По такъв начин под прикритието за безпристрастност и обективност се цели фаворизирането на християнско обучение и възпитание. А партии като Атака и ВМРО препоръчват онези деца, т.е. мюсюлманските, които не желаят да изучават християнска религия, в същите часове да изучават предмети като социална нравственост.
Имат ли достатъчно опоненти подобни възгледи?
- Както изтъкнах по-горе, значителна част от педагозите и учените смятат за по-целесъобразно в училищата да се изучават принципите и нормите на определени религии. Главното мюфтийство и Светият Синод са на същото мнение. Те защитават тезата в училищата да се изучава ислямско и християнско вероучение.
И това е правилното: за да се изгради определена нравственост у децата, да се възпитат на толерантност към другите, те трябва да изповядват определена вяра.
Раздвоение може да се породи не от подобно религиозно обучение, а като се остави то в ръцете на извънучилищни организации, между другото и на нерегламентирани секти. Освен това, ислямското и християнското вероучение дават познания и за останалите религии. По такъв начин всички деца ще израснат в духа на диалогичност и толерантност между религиите.
Кой според Вас ще трябва да осъществи едно такова ползотворно обучение и възпитание?
- Привържениците на безпристрастното обучение извън религиозните общности настояват с него да се заемат учителите по история и философия. Те не намират за целесъобразно присъствието на ходжи и свещеници в училищата и не могат да понесат факта учители мюсюлмани да преподават ислям.
Трябва да се знае, че най-добрият вариант е религиозните предмети да се преподават от вярващи учители и богослови. Въпросните учители трябва много добре да владеят религиозната материя и да умеят да я поднесат убедително на учениците. Мисля че такива подготвени преподаватели подготвят единствено от Богословският факултет, а в нашия случай - Висшият ислямски институт.
Господин Ялъмов, благодаря Ви за изчерпателните и компетентни отговори.
- И аз Ви благодаря.
Портал 
