4 Изучаването на религия-ислям в училищата

Изучаването на религия-ислям в училищата

Интервю с Ведат С. Ахмед, зам. главен мюфтия

Според Вашите впечатления, как се приема идеята за изучаване на подобен предмет от директори, учители, ученици, родители?
- Ако започнем поред във връзка с отношението към предмета религия-ислям се очертават няколко типа: често служителите от регионалните звена на МОН и директорите на училищата посрещат идеята за изучаване на предмета недоброжелателно. Това се подразбира от възпрепятстването на правото за получаване на религиозно обучение чрез различни методи. Но не можем да скрием факта, че някои служители на МОН и директори, независимо от тяхното изповедание, постъпват толерантно и подпомагат усърдно за създаване на благоприятни условия за учебния процес.
По отношение на родителите също можем да разгледаме няколко типа: Много рядко родители изцяло възпрепятстват децата си да получат религиозно възпитание. Някои родители пренебрегват религия-ислям за сметка на други предмети, например – английски език, турски език, компютърна грамотност и др. Родители, които са религиозни, т.е. религиозността им се изразява като вяра и начин на живот, полагат големи усилия за изучаването на предмета от своите деца и техните връстници.
За учениците изучаването на религия-ислям по принцип е привлекателна и много често те самите настояват да изучават ислямската религия.

От кога се преподава предмета религия-ислям в българските училища и на колко места се преподава този учебен предмет и съответно колко ученици са го предпочели?
- В българските училища религия-ислям се изучава от учебната 2000/2001 г.
През петте години изучаване на религия-ислям броят на училищата, в които се изучава предмета и съответно броят на учениците е различен. Според данните, които са пристигнали в Главно мюфтийство през първата - 2000/2001 година предмета се изучава в 16 училища, през 2001/2002 - 48 училища, от които в 8 се изучава експериментално като ЗИП, през 2002/2003 - около 80 (около 5 ЗИП), 2003/2004 - около 40 (на няколко места ЗИП), 2004/2005 - около 35 (на няколко места ЗИП).
За броя на учениците нямаме точна информация. Това се определя в зависимост от големината на населеното място, броя на паралелките, които изучават религия-ислям и числеността на паралелките. Тъй като в някои училища предмета се изучава от I до XII клас, а в други учениците се събират в една сборна паралелка.

Достатъчно достъпни ли са знанията, които се предоставят на учениците?
- На този въпрос трудно бих отговорил положително, защото някои от учебните помагала, по които се преподава са подготвени нецелесъобразно – на по-високо ниво. Но смятам, че учителите успяват да превърнат този материал в по-достъпен за учениците чрез опростяване на материята или прескачайки някои теми, които трудно биха се възприели. Вече имаме сформирана комисия, която да преразгледа съдържанието на учебните помагала и според резултатите да подготви нови, а също и да се подготвят други средства, които биха дали възможност за едно по ефективно обучение – нагледни, аудио и визуални материали.

Какви хора са заети с преподаването на този предмет? Какво е вашето мнение в тази насока?
- По принцип преподавателите по религия-ислям са възпитаници на Висш ислямски институт (ВИИ) – София. Но поради липса на достатъчно кадри по изключение се разрешава да преподават и студенти от ВИИ – задочно обучение и лица завършили средните общообразователни духовни училища в Шумен, Русе и Момчилград. А също така преподават и учители, които са завършили друга педагогическа специалност, а заедно с това и преквалификационния курс, който се организира от Главно мюфтийство през лятото на 2002 г.
Тук е мястото да разясня въпроса за недостига на кадри. По принцип в страната ни има лица, които са завършили ВИИ, но някои от тях се занимават с друга работа, а други – не се ангажират поради нестабилното заплащане. Тъй като до момента заплатите, може би по-точно ще е хонорарите, се заплащат от Главно мюфтийство. А кризата, от която Главно мюфтийство тепърва се опитва да излезе, повлиява отрицателно и за нормалното възнаграждавано на учителите.

Търсят ли се начини за допълнително финансиране и взаимодействие с неправителствени организации по отношение процеса на обучение?
- Получаваме финансови средства от неправителствени организации, защото без тяхна помощ за Главно мюфтийство е непосилно да посрещне финансовите нужди на процеса на обучение. Например:
През 2002 г. с помощта на една неправителствена организация организирахме преквалификационния курс, за който по-горе стана въпрос.
С финансовата подкрепа на неправителствена организация от Република Турция издадохме учебните помагала за I-VIII клас.

Има ли възможност и осъществява ли се връзка с родителите, организират ли се чествания за различни празници?
- Главно мюфтийство или по-точно отдел “Образование” до момента няма възможността да се срещне с родителите, но някои районни мюфтии като Гоцеделчевския са много старателни в тази насока, също така свещенослужители като имами, хатиби и ваизи, както и част от учителите често контактуват с родителите - не само заради обучението на децата, а поради факта, че те работят постоянно с тях, те са техните местни духовни водачи.
Доколкото за мероприятия от рода на чествания на празници, таки¬ва също се провеждат. На свещените празници в някои населени места се организират чествания с участието на учениците, които изнасят програми, състоящи се от рецитиране на Коран, пеене на религиозни песни и представяне на сценки с религиозен и поучителен характер.

Кое е най-важното послание и смисъла на този учебен предмет? Какво се цели?
- Без религиозно възпитание човечеството не може да се развие в истинския смисъл на думата. Тъй като самият човек е сътворен като съчетание от дух и тяло. Не може да има пълноценно развитие, игнорирайки една от тези две неразделими части. Затова най-важната цел от изучаването на религия-ислям е човек да осъзнае своята същност и да положи усилия за уравновесеното и пълноценното си развитие, което ще допринесе и за развитието, благоденствието и спокойствието на цялото човечество.

Какво смятате, че ще се промени, или че трябва да се промени в бъдеще?
- Първо трябва да се промени статутът на предмета от СИН да стане ЗИП, а занапред и 3ИП.
- МОН трябва да поеме финансовото осигуряване на обучението по религия-ислям.
- Трябва да се даде възможност на учениците, чиито майчин език е турски да изучават предмета религия-ислям на турски език.
- Необходимо е да се назначат експерти по религия към районните инспекторати – в това число и по ислям в някои райони с компактно мюсюлманско население.
- Някои ръководители – инспектори, експерти и директори – трябва да променят своето мислене спрямо този предмет. Във всяка цивилизована и демократична държава, в която живеят мюсюлмани, религия-ислям се преподава и за това се осигуряват възможности от компетентните власти.