Учителите споделят
Ползата от изучаването на религия-ислям
В началото на житейския си път всеки човек бива насочван чрез съответни ритуали към една монотеистична религия, която проповядва по-съвършен начин на живот, озарен от светлината на възвишената нравственост и нейните добродетели. По този начин се постига нейната благородна цел. Човешките недостатъци се преодоляват чрез съзнателното нравствено обучение и възпитание.
Затова Аллах Теаля дава живот на човека. Не напразно Той го дарява с уникални качества и способности. Заедно с това Той му възлага определени задължения. Всевишният Аллах иска да помогне на човека ла осъзнае смисъла на своя живот и да разбере целта на съществуването. Да формира в човека съзидателното чувство, да се наслаждава на доброто в него, съобразно напътствието на Аллах. Животът е даден от Аллах Теаля като висша ценност и човекът е неговият довереник, който трябва с честност и умение да оправдае доверието Му и да живее със съзнание за отговорността си пред Него.
Всеки вярваш трябва да разбере, че животът не е тежест, която може да се изхвърли, или затвор, от който може да се избяга. Животът е послание, което трябва да се изпълни, и благодат, за която трябва да се благодари.
За вярващия този свят е като дом на милосърдие и място, където придобива знания за своите задължения, за правата си, за взаимоотношенията между хората, за начина за формиране на ислямските добродетели, с които да получи задоволството на Аллах Теаля и да бъде щастлив на този и в отвъдния свят.
За да може вярващият да изживее един пълноценен живот, изпълнен с подчинение, благодарност и добри дела, той най-напред трябва да получи познания за религията си, да се запознае с истинската си същност, за да успее да вкуси от сладостта на вярата.
Слава на Аллах, Господаря на световете, Който ни даде възможност през 1999-2000 г. да преподаваме в училищата религия-ислям чиито часове децата с голям интерес посещават. Получавайки необходимите познания за нашата религия, в зависимост от възрастта си, учениците усвояват добре материала и това дава отражение и върху тяхното поведение. Опознавайки своята религия, у тях се заражда силна вяра към техния Създател, изпълва сърцата им с обич към Аллах Теаля и Неговия пратеник. Обичта към Аллах Теаля е извор на всички видове обич. Те започват да обичат живота. Знаят, че той е временен, използват времето си пълноценно в извършване на добри дела.
Те се стремят да обичат и уважават родителите си, знаейки какво място отрежда на родителите Аллах Теаля, за да получат Неговата милост и благодат. Обичат всички хора, без да правят разлика, защото знаят, че те са създания на Аллах Теаля. Проявяват стремеж да подобряват отношенията помежду си. Те заживяват с мисълта, че Аллах Теаля съществува, че Той и Неговата сила и знания са навсякъде, че наблюдава всяко тяхно действие - добро или лошо и в зависимост от това ще бъдат наградени или наказани.
Научават за съществуването на меляикетата, за тяхната същност и подчинение. Стремят се стриктно да спазват заповедите на Аллах Теаля. Така подрастващите осъзнават колко велик е Аллах, как се грижи за хората, иска най-доброто за тях и затова благодарностите трябва да бъдат единствено за Него.
Запознават се с книгите, изпратени от Аллах Теаля, вярват в тях, научават, че те са дадени на пратениците за напътствие и разграничение в зависимост от нивото на разбиране на отделните народи. Получавайки познания за живота на пратениците, те разбират по какъв начин са служили на своя Създател, как са общували с хората, как са посрещали трудностите и какви са им били постъпките спрямо тях. За да може децата да приложат всичко това в своя живот и да бъдат пример за подражание.
В земния живот всеки човек има определен срок, след който умира. Настъпва смъртта. Тя е отредена за всеки и от нея няма спасение. Вярата в отвъдния живот създава чувство на отговорност и всеки внимава за постъпките си. Той се подготвя усърдно за един по-висш и вечен живот и това внася успокоение в душата на човека. Вярва, че и хубавото, и лошото са от Аллах Теаля. Когато му се случи нещо добро, благодари на Аллах Теаля и когато му се случи нещо лошо, проявява търпение, защото знае, че всичко става по волята на Аллах Теаля.
За да укрепне тяхната вяра, да закаляват волята си, ги учим на ибадетите намаз, зекят, хадж, оруч. Именно чрез тях изграждаме у учениците чувство на отговорност, да бъдат търпеливи и да преодоляват трудностите със смирение.
Пред Аллах всички хора са равни. Превъзходство има само богобоязливият. Онзи, който е успял да опознае истинската религия, да повярва, че няма друг Бог освен Аллах и Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) е Негов пророк. Децата, изпълвайки сърцата си с вяра, изграждат у себе си качества, с които да бъдат полезни на себе си, на родителите, на цялото общество. Те стават носители на най-хубавите нравствени ценности и добродетели.
Искам да обърна внимание на един много особен момент по време на учебния процес с децата. Всичко онова, с което се запознаваме, което споделяме помежду си, свързано с ислямската религия, те го предават вкъщи на своите родители, братя и сестри, баби и дядовци. По този начин някои родители се запознават със своята религия от децата си. Те са удовлетворени и щастливи, възхитени са от наученото и го прилагат в живота. Аллах Теаля повелява: “И нека сред вас има общност, която зове към благото и повелява одобряваното и възбранява порицаваното. Те са сполучилите.” (3:104) Нито родителят, нито учителят могат сами да изградят духовните основи на човека. Това е непосилно, защото негативите са много и пречат на този благороден процес. Затова трябва цялото общество с ум и воля да се заеме с тази нетърпяща отлагане задача. Всеки човек може по своему да даде приноса си за укрепване на исляма и на ислямските добродетели у човека. Ако всеки се вглежда в доброто около себе си и го приеме или ако види лошото, го порицава и отхвърля, тогава процесът на изграждане на нравствени ценности в обществото ще бъде резултатен.
Всеки човек, всяко семейство трябва да изградят у себе си поведение в съответствие с ислямската етика и морал, да се борят срещу изостаналостта, срещу духовната и моралната деградация, защото не е достатъчно ти да си праведен, и другите трябва да приобщиш към добродетелта. Тогава ще си истински вярващ. В сура Аср Аллах Теаля повелява: “Кълна се в следобеда. Човекът е в загуба, с изключение на онези, които повярваха, които вършиха добри дела и взаимно се наставляват за истината и търпението.”
Фикрие Ислям,
учителка по религия-ислям
в гр. Доспат
Портал 
