LXV. РАЗДЕЛ ЗА СПОМЕНАВАНЕТО НА СМЪРТТА И ЗА ОГРАНИЧАВАНЕТО НА МЕЧТИТЕ

LXV. РАЗДЕЛ ЗА СПОМЕНАВАНЕТО НА СМЪРТТА И ЗА ОГРАНИЧАВАНЕТО НА МЕЧТИТЕ



قال اللَّه تعالى: ﴿ كل نفس ذائقة الموت، وإنما توفون أجوركم يوم القيامة، فمن زحزح عن النار وأدخل الجنة فقد فاز، وما الحياة الدنيا إلا متاع الغرور ﴾

Аллах Всевишния е казал: „Всяка душа ще вкуси смъртта и вашите награди напълно ще ви се изплатят в Деня на възкресението. Който бъде отдалечен от Огъня и бъде въведен в Рая, той ще сполучи. А земният живот е само измамна наслада“ (3: 185).



وقال تعالى: { وما تدري نفس ماذا تكسب غداً، وما تدري نفس بأي أرض تموت﴾

И е казал Всевишния: „…И никой не знае какво ще придобие утре, и никой не знае къде ще умре“ (31: 34).



وقال تعالى: ﴿ فإذا جاء أجلهم لا يستأخرون ساعة، ولا يستقدمون ﴾

И е казал Той: „…И щом срокът им дойде, и с миг дори не ще го забавят, нито ще го изпреварят“ (16: 61).



وقال تعالى: ﴿ يا أيها الذين آمنوا لا تلهكم أموالكم ولا أولادكم عن ذكر اللَّه، ومن يفعل ذلك فأولئك هم الخاسرون، وأنفقوا مما رزقناكم من قبل أن يأتي أحدكم الموت فيقول: رب لولا أخرتني إلى أجل قريب فأصدق وأكن من الصالحين، ولن يؤخر اللَّه نفساً إذا جاء أجلها، والله خبير بما تعملون ﴾

И е казал още: „О, вярващи, да не ви отвличат от споменаването на Аллах нито вашите имоти, нито вашите деца! А които сторят това, те са губещите. И раздавайте от онова, което ви дарихме за препитание, преди да е дошла при някого от вас смъртта и той да каже: „Господи, да би ми дал малко време, щях да раздавам милостиня и да бъда от праведните!“ Но Аллах на никого не ще даде отсрочка, щом му дойде времето. Сведущ е Аллах за вашите дела“ (63: 9–11).



وقال تعالى: ﴿ حتى إذا جاء أحدهم الموت قال: رب ارجعون لعلي أعمل صالحاً فيما تركت. كلا إنها كلمة هو قائلها، ومن ورائهم برزخ إلى يوم يبعثون، فإذا نفخ في الصور فلا أنساب بينهم يومئذ ولا يتساءلون. فمن ثقلت موازينه فأولئك هم المفلحون، ومن خفت موازينه فأولئك الذين خسروا أنفسهم في جهنم خالدون، تلفح وجوههم النار، وهم فيها كالِحُون. ألم تكن آياتي تتلى عليكم فكنتم بها تكذبون﴾ إلى قوله تعالى ﴿ قال كم لبثتم في الأرض عدد سنين؟ قالوا: لبثنا يوماً أو بعض يوم فاسأل العادين. قال: إن لبثتم إلا قليلاً لو أنكم كنتم تعلمون، أفحسبتم أنما خلقناكم عبثاً وأنكم إلينا لا ترجعون﴾

И е казал Всевишния: „А когато се яви при някого от тях смъртта, той казва: „Господи мой, върни ме, за да сторя праведно дело в живота, който оставих! Ала не! Това си е негово слово. Но зад тях има преграда до Деня, когато ще бъдат възкресени. И когато се протръби с Рога, тогава не ще има родство между тях и не ще питат един за друг. Чиито везни натежат, тези са сполучилите. А чиито везни олекнат, тези са се погубили – в Ада ще пребивават вечно. Огънят ще обгаря лицата им и в него ще се гърчат. „Не ви ли бяха четени Моите знамения, та ги взехте за лъжа?“ [...] Ще рече [Аллах]: „Колко години престояхте в земята?“ Ще рекат: „Престояхме ден или част от деня. Питай отброяващите [ангели]!“ Ще рече: „Престояхте само малко, ако знаете. Нима смятахте, че ви сътворихме напразно и че при Нас не ще бъдете върнати?“ (23: 99–115)



وقال تعالى: ﴿ ألم يأن للذين آمنوا أن تخشع قلوبهم لذكر اللَّه وما نزل من الحق، ولا يكونوا كالذين أوتوا الكتاب من قبل فطال عليهم الأمد فقست قلوبهم، وكثير منهم فاسقون﴾ والآيات في الباب كثيرة معلومة.

И е казал още: „Не е ли настъпило за вярващите време сърцата им да се смирят при споменаването на Аллах и пред истината, която бе низпослана, и да не станат като дарените с Писанието преди, за които срокът бе дълъг, и закоравяха сърцата им, и мнозина от тях бяха нечестивци“ (57: 16).

Кораничните знамения на тази тема са много и известни.



579- وعن ابن عمر رضي اللَّه عنهما قال : أَخَذَ رَسولُ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم بِمنكِبِي فَقَالَ : «كُنْ في الدُّنْيَا كَأَنَّكَ غَرِيبٌ أَو عابرُ سَبِيلٍ » وَكَانَ ابْنُ عُمَرَ رضي اللَّه عنهما يقول : إِذا أَمسَيتَ، فَلا تَنْتَظِرِ الصَّبَاحَ ، وَإِذَا أَصْبَحْتَ ، فَلا تَنْتَظِرِ المَسَاءَ ، وخذ مِن صِحَّتِكَ لَمَرَضِك وَمِن حَيَاتِكَ لمَوتِكَ » رواه البخاري .

579. От сина на Омар, Аллах да е доволен и от двамата, се предават думите: „Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, ме хвана за рамото и каза: „Бъди в земния живот, сякаш си странник или пътник“.

Синът на Омар, Аллах да е доволен и от двамата, казвал: „Вечер не очаквай сутринта и сутрин не очаквай вечерта, и вземи от здравето си за своята болест, и от живота си – за своята смърт!“ (всепризнат хадис).

580- وعنه أَنَّ رسول اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم قال : « ما حَقُّ امْرِيءٍ مُسلِمٍ لَهُ شَيءٌ يُوصِي فِيهِ . يبِيتُ لَيْلَتَيْنِ إِلاَّ وَوَصِيَّتُهُ مَكْتُوبَةٌ عِنْدَهُ » متفقٌ عليه . هذا لفظ البخاري .

وفي روايةٍ لمسلمٍ : « يَبِيتُ ثَلاثَ لَيَالٍ » قال ابن عمر : مَا مَرَّتْ عَلَيَّ لَيْلَةٌ مُنذُ سَمِعتُ رسولَ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم قال ذلِكَ إِلاَّ وَعِنْدِي وَصِيَّتِي .

580. Пак от него се предава, че Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Мюсюлманин няма право, ако притежава нещо за завещаване, да прекара и две нощи без писмено завещание“ (всепризнат хадис, предаден във варианта на ал-Бухари).

Във варианта на Муслим се казва: „... да прекара и три нощи“. Синът на Омар казал: „Не мина и една нощ, откакто чух Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, да изрича това, и вече разполагах със завещанието си“.



581- وعن أَنس رضي اللَّه عنه قال : خَطَّ النَّبِيُّ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم خُطُوطاً فقال : « هَذا الإِنسَانُ وَهَذا أَجَلُهُ . فَبَيْنَما هو كَذَلِكَ إِذ جَاءَ الخَطُّ الأَقْرَبُ » رواه البخاري .

581. От Анас, Аллах да е доволен от него, се предава, че Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, начертал линии и казал: „Това е човекът, а това е житейския му срок. Така върви, докато изведнъж го зачертаят“ (разказан от ал-Бухари).



582- وعن ابن مسعُودٍ رضيَ اللَّه عنه قال : خَطَّ النَّبِيُّ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم خَطًّا مُرَبَّعاً ، وخَطَّ خَطًّا في الْوَسَطِ خَارِجاً منْهُ ، وَخَطَّ خُططاً صِغَاراً إِلى هَذَا الَّذِي في الوَسَطِ مِنْ جَانِبِهِ الَّذِي في الوَسَطِ ، فَقَالَ : « هَذَا الإِنسَانُ ، وَهَذَا أَجَلُهُ مُحِيطاً بِهِ أو قَد أَحَاطَ بِهِ وَهَذَا الَّذِي هُوَ خَارِجٌ أَمَلُهُ وَهَذِهِ الُخطَطُ الصِّغَارُ الأَعْراضُ ، فَإِنْ أَخْطَأَهُ هَذَا ، نَهَشَهُ هَذا ، وَإِنْ أَخْطَأَهُ هَذا نَهَشَهُ هَذا » رواه البخاري . وَهَذِهِ صُورَتَهُ : الأجل -الأعراض -الأمل

582. От Ибн Масуд, Аллах да е доволен от него, се предават думите: „Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, нарисува четириъгълник и начерта в средата му излизаща отвън линия, а към нея начерта малки вертикални линии. Каза: „Това е човекът, а това е житейският му срок, който го обгражда[1]. Излизащата отвън [линия] е неговата надежда. Малките линии са случайностите. Ако една не го улучи, друга ще го ухапе, и ако втора не го улучи, трета ще го ухапе“ (разказан от ал-Бухари)



583- وعن أبي هريرة رضيَ اللَّه عنه أَنَّ رَسُولَ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم قال : « بَادِرُوا بِالأَعْمَالِ سَبْعاً، هَل تَنْتَظِرُونَ إلاَّ فَقْراً مُنْسِياً ، أَو غِنَى مُطغِياً ، أَوْ مَرَضاً مُفسِداً ، أو هَرَماً مُفَنِّداً، أَو مَوتاً مُجْهزِاً، أَو الدَّجَّالَ ، فَشَرُّ غَائِبٍ يُنْتَظَرُ ، أَوِ السَّاعَةَ وَالسَّاعَةُ أَدْهَى وأَمَرُّ ؟، » رواهُ الترمذي وقال : حديثٌ حسنٌ .

583. „От Абу Хурайра, Аллах да е доволен от него, се предава, че Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Изпреварвайте с делата си седем неща. Очаквате ли друго освен бедност, която ви кара да забравите всичко, или богатство, което ви принуждава да престъпвате, или болест, която ви прояжда, или старост, водеща до слабоумие, или скоропостижна смърт, или ад-Даджжал - най-лошия отсъстващ, който се очаква, или Часа [на Съдния ден]? Часът е най-пагубното и най-горчивото събитие“ (разказан от ат-Тирмизи, който го е определил като добър хадис).

584- وعنه قالَ : قالَ رسولُ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم : « أَكْثِرُوا ذِكْرَ هَاذِمِ اللَّذَّاتِ » يَعني المَوْتَ ، رواه الترمذي وقال : حديثٌ حسنٌ .

584. Пак от него се предава, че Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Спомняйте си често пронизващата насладите [смърт]!“ (разказан от ат-Тирмизи, който го е определил като добър хадис).



585- وعن أبي بن كعب رضي اللَّهُ عنه : كانَ رَسولُ اللَّهِ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم إِذا ذَهَبَ ثُلثُ اللَّيْلِ، قامَ فقالَ : « يا أَيها النَّاسُ اذْكُرُوا اللَّه جَاءَتِ الرَاجِفَةُ تَتْبَعُهُا الرَّادِفَةُ، جاءَ المَوْتُ بما فِيهِ ، جاءَ المَوْتُ بما فِيهِ » قلتُ : يا رَسُولَ اللَّهِ إني أكْثِرُ الصَّلاةَ عَلَيْكَ ، فَكَمْ أَجْعَلُ لكَ مِن صَلاتي ؟ قال: « ما شِئْتَ » قُلْتُ الرُّبُعَ ؟ قال : « ما شئْتَ ، فَإِنْ زِدتَ فَهُوَ خَيْرٌ لكَ » قُلُتُ : فَالنِّصْفَ ؟ قالَ « ما شِئْتَ ، فإِنْ زِدْتَ فهو خَيرٌ لكَ » قُلْتُ : فَالثلثَينِ ؟ قالَ : « ما شِئْتَ ، فإِنْ زِدْتَ فهو خَيرٌ لكَ » قُلْتُ : أَجْعَلُ لكَ صَلاتي كُلَّها ؟ قال : إذاً تُكْفي هَمَّكَ، ويُغُفَرُ لكَ ذَنْبُكَ » رواه الترمذي وقال : حديث حسن .

585. От Убай ибн Кааб, Аллах да е доволен от него, се предават думите: „Щом минеше третина от нощта, Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, ставаше и казваше: „Хора, споменавайте Аллах, дойде първото протръбяване, следва го второто! Дойде смъртта с всичко в нея, дойде смъртта с всичко в нея!“ Казах: „Пратенико на Аллах, аз отправям много благослов за теб. Колко благослов да отправям за теб?“ Отговори: „Колкото желаеш“. Попитах: „Четвъртината?“ Отговори: „Колкото желаеш, но ако е повече, е по-добре за теб“. Попитах: „Половината?“ Отговори: „Колкото желаеш, но ако е повече, е по-добре за теб“. Попитах: „Две третини?“ Отговори: „Колкото желаеш, но ако е повече, е по-добре за теб“. Попитах: „Да ти отредя целия си благослов?“ Отговори: „Тогава ще бъдеш избавен от грижата си и грехът ти ще се опрости“ (разказан от ат-Тирмизи, който го е определил като добър хадис).



[1] Или който го е обградил.

<--- Върни се на съдържанието на - РИЯДУ-С-САРИХИН