9 Ако трябваше да избирам...

Ако трябваше да избирам...

Редица наши храмове като тези в Разград, Шумен, Кюстендил и Самоков са закрити за ремонт или са превърнати в музеи. Ще дойде ли време един ден тези наши светилища отново да отворят врати за ибадетите ни?
Може, естествено. Аз мога и да не видя, но да се надяваме на Аллах, вие може и да видите. У нас има един закон за историческите паметници. Този закон предоставя на държавата правото да обявява за паметници на културата, постройки, мостове, крепости, светилища, храмове... Грижата за опазването и поддържането на тези исторически и културни паметници е предоставяно на Министерството на културата. Предишните собственици на тези паметници повече нямат право да се бъркат в тяхната съдба, защото са взети под защитата на държавата. Когато министерството намери малко средства опитва се да ги поддържа. Изброените от вас джамии и други обекти са обявени за такива паметници на културата и са предоставени на произвола на съдбата, защото толкова може държавата.
Най-старата църква в столицата е Света София, по-строена през XII век от византийците. През 70-те години започна реставрацията й и храмът беше затворен за служба и посещения. Вече 40 години продължават реставрационните и ремонтните работи по нея. Не е по-различна съдбата на шуменската Томбул джамия. Там също така през онези години започнаха ремонтни работи и все още продължава да се ремонтира. Тази дейност има много интересна история.
В първите години на демокрацията пристигна една делегация от Кувейт. Дойдоха строителни инженери, архитекти, премериха, огледаха всичко и казаха, че ремонта ще струва милион и 600 хиляди долара. Зарадвахме се и зачакахме. Но скоро след това Ирак окупира Кувейт и всичко пропадна. Преди едни избори г-н Ахмед Доган заяви: «Аз ще ремонтирам Томбул Джамия.» След това бе учредена комисия, която започна своята дейност. Но ентусиазмът не продължи дълго. (Ако искаш нещо да не стане, създай комисия са рекли хората!)
По време на едно посещение на президента на Турция Сюлейман Демирел извън протокола го заведохме в Шумен и му показахме състоянието на джамията. Много се разчувства и каза: «Турската държава незабавно ще се заеме с ремонта на тази историческа джамия.“ Година и половина след това той сдаде поста и ремонта пак отмря.
По-миналата година, когато господин президента на Турция Абдуллах Гюл посети България с вълнение говори за този величествен паметник и даде нареждане незабавно да започнат ремонтните работи. Ние отново бяхме обнадеждени. Но и от това нищо не излезе...
Друга е съдбата пък на джамията Мактул Ибрахим паша в Разград. От много години познавам този храм, който се издига в центъра на града. Той беше неповторим паметник на архитектурата с прилежащи към нея безистен и фонтани, от които струеше бистра студена вода. Държавата се зае и с нейната реставрация и ремонт. Първата им работа беше да съборят оградата, безистена и фонтаните. След това джамията бе напусната изцяло и стана свърталище на пияници и наркомани. Свалиха й вратите и прозорците. Сега вече тялото на храма е пред рухване. Не бих се учудил ако някой ден общината да реши да разруши този величествен архитектурен паметник под предлог, че може да се срути, да вземе човешки жертви, следователно много е опасно».
Родолюбиви разградчани с участието и на българи учредиха фондация за спасяването на тази джамия. Те отнесоха въпроса до всички държавни инстанции, от всякъде получиха съчувствия, но не и помощ. Намериха спонсори от чужбина. Някои фондации от Турция и арабските страни изявиха желание да отремонтират джамията. Но правителството остана безмълвно. Прекрасният архитектурен и духовен храм с всеки изминат ден все повече и повече се руши.
Страхувам се, че подобна съдба ще последва и софийската джамия. След земетресението тогавашният министър на културата незабавно дойде и заяви, че неговото правителство веднага ще се заеме с ремонта на джамията. И наистина една седмица след това пристигна екип и джамията бе обхваната от скели. Чухме, че по съгласие на правителството ТИКА щял да се заеме с ремонта на джамията. Пристигна делегация от Анкара, работиха, правиха нещо вътре и отвън. Така че аз не вярвам в близките няколко години тази джамия да се укрепи и ремонтира.
По различни поводи говорите за различни джамии и други обекти на ислямската култура у нас. Днес джамията Баня башъ въпреки очебийния факт, че вече не побира поклонниците, управниците все още не се съгласяват в София да създаде ислямски културен център. Каква е причината според вас?
Причините са ясни. Това все са управления, които се преструват за добронамерени пред мюсюлманите, за да получат техните гласове. 27-те декара площ, която бе закупена със средства от Световната ислямска банка стои. Бяха изготвени и предложени на съответните държавни органи строителните проекти.
Но тъкмо да започнат строителните работи, под прикритото подбуждане на управляващите националистическата Атака надигна вой: «Ние не искаме да има ислямски център в София.» Уплашена от тази реакция общината отстъпи от позициите си и започна да шикалкави. Не можело да се построи двуетажна джамия, при това с високи минарета. Това щяло да бъде прекалено. Освен това сградите в комплекса не бивало да бъдат на шест етажа, а на четири. Тогава Главно мюфтийство даде да се преработят архитектурните планове, направиха ги както ще им хареса и ги връчи на тогавашния кмет на града г-н Бойко Борисов.
Той обеща на главния мюфтия, че ще помогне на българските мюсюлмани и че в най-кратък срок проблемът ще бъде решен. Тогава пък се яви друга пречка. Не щеш ли не е бил готов архитектурния план на този район на града. Не е било възможно да се построи подобен комплекс в Малинова долина, без да бъде изготвен подобен архитектурен план. Въпреки това обаче в Малинова долина продължават да се извисяват величествени постройки. И вместо да се занимава с тях главният архитект на София взе, че отне 7 декара от площта ни без дори да се обади на някой. Това показва, че в страната цари пълно беззаконие и произвол. Започвам вече да губя надежда, че един ден тази работа може да приключи положително.
Един ден минавам през площад «Славейков» в София. Не зная на коя партия принадлежаха, но няколко души бяха турили една маса там и събираха подписи против изграждането на ислямски културен център с висш институт в него. Как може да се очаква от хората да позволят построяването на ислямски културен център, когато не могат да приемат изграждането на една учебна сграда?
Господин Чаушев, това обширно интервю ми отне два месеца. Да се надявам, че все пак ще получа съответната отплата.
Да, господин Джамбазов, главната отплата ще бъде благодарността на нашите читатели за така изчерпателните Ви отговори. От тяхно име изразявам нашата искрена благодарност и Ви желая крепко здраве.