Ако трябваше да избирам...
БКП, която сляпо прилагаше марксистко-ленинското учение тръгна по пътя на създаване на тежка промишленост по подобие на Съветския съюз и сътвориха такива гиганти като Пернишкия металургичен комбинат, Кремиковци, Радомирския комбинат за тежко машиностроене и др., които струваха много човешки усилия и средства на страната. Какво ще споделите в това отношение?
Една от главните и основни причини за рухването на социализма в Съветския съюз и социалистическите страни, сред които и България, бе икономическото им състояние. Поради погрешната си икономическа политика социалистическите страни изостанаха много от световния капитализъм. Примерите като Кремиковци, Перник и Радомир бяха огромни индустриални предприятия, с които страна като България не беше в състояние да се справи. Тъй като произведената продукция в тях беше с ниско качество и висока себестойност, цената й не беше висока. Те вместо да допринесат полза на икономиката на страната, напротив, навредиха. Затова те фалираха и хиляди работници останаха на улицата.
Защо комунистическата партия не обичаше авторитетите; гонеше ги извън пределите на страната или ги изключваше от редовете си. Да вземем например, бившите випускници на НЮВВАБ. Нима тези хора пречеха на развитието на страната?
Един съветски писател на име Хизбулатов по време на Горбачов помести в ЛИТЕРАТУРНАЯ ГАЗЕТА голяма статия, в която говореше за характера на революциите, извършвани в света. Тази статия бе препечатана и в нашия ЛИТЕРАТУРЕН ФРОНТ. Писателят описваше, че всяка революция е една безпощадна машина на смъртта, която унищожава стотици хиляди човешки живота. Всяка революция, която уж се извършва в името на народа, в края на краищата довежда до жестоката диктатура на една личност. Като примери в това отношение привежда Ленин, Сталин, Саддам Хюсеин, Хафъз Есад и др. и ги обявява за най-кървави диктатори на XX век. Диктаторите от този род, за да запазят некоронованите си глави унищожават преди всичко онези хора, които биха им били конкуренти, т.е. тези от близкото им обкръжение, свои другари по борба. Да оставим другите, а да приведем примери от нашата страна.
Шепа комунисти, благодарение на помощта на Съветската армия на 9 септември 1944 г завзеха властта в България. Георги Димитров все още не беше се завърнал от Москва. Страната се управляваше от първия му заместник Трайчо Костов. В продължение на една година из страната върлува той като колеше и бесеше. Бе застанал на мястото на Георги Димитров и се обяви за вожд. Но скоро звездата му заляза. Когато Георги Димитров застана начело на страната, първата му работа беше да обяви Трайчо Костов за англо-американски агент и направи да го обесят. Един неграмотен човек като Тодор Живков, чрез различни машинации застана начело на управлението на страната, направи Антон Югов министър-председател. Когато видя, че той се издига и се утвърждава сред народа, отстрани го не само от държавния, но и от партийния апарат. След него издигна Митко Григоров. Този умен младеж скоро спечели любовта на народа. Тогава започна да се разнася слуха, че Тодор Живков го подготвя за свой заместник. Когато този слух стигна до ушите на Тодор Живков, свърши се с Митко Григоров. Неговата съдба сподели и Александър Лилов. Така че нито един диктатор не търпи да има конкурент до себе си.
Друг е въпроса с випускниците на НЮВВАБ. Без това атеистичната комунистическа партия не обичаше хаджии, ходжи, попове, равини и други подобни. Особено много ненавиждаше випускниците на НЮВВАБ, които милееха за турската идентичност, за запазване на мюсюлманското самосъзнание и издигането на образователното и културното равнище на турците и мюсюлманите в България. Още на 9 септември 1944 г. срещу випускниците на НЮВВАБ бе подета яростна борба. В моята книга «ЗАДКУЛИСНАТА БОРБА НА СЪДА СРЕЩУ ОСМАН КЪЛЪЧ» привеждам примери, които показват, че първите псевдосъдилища против випускниците на НЮВВАБ започват непосредствено след «социалистическата революция» извършена на 9 септември 1944 г. До 1950 г. мнозина от тях са отстранени от длъжности, тикнати в затвори, изпратени в трудово-поправителни лагери. Въпреки това онези от тях, които през 1949-1950 г. не искаха да се изселват в Турция насила бяха прогонени.
С това се целеше турското население, което оставаше в България да бъде лишено от прякото въздействие на своята интелигенция, да промият по най-различни начини мозъците им и да ги направят червени комунисти и в края на краищата българи.
Как стана така, че комунистическата партия промени отношението си към националните малцинства. Това по внушение на съветските лидери ли стана или беше творение на българските комунисти?
По този въпрос се изписаха много книги, бяха изказани различни мисли. Аз мисля следното:
След като Съветския съюз спечели във Втората световна война, в света нарасна много престижа на социализма. Много народи замечтаха за социализъм. През 50-те години мнозина българи вярваха, че скоро и в Турция ще настане социализъм. Положителното отношение към турците на отечественофронтовските правителства през първите години се дължеше на това. Те ни подготвяха не като кадри за България, а за бъдеща социалистическа Турция. Но Турция вместо да избере пътя на социалистическото развитие, отиде и стана член на НАТО като открито заяви, че се присъединява към «лагера на империализма». Оттам се промени отношението на Сталин спрямо Турция, следователно и към турците в България. В своите спомени Вълко Червенков отбелязва следната бележка на Сталин от 1945 г. до него: «Приключете с турския проблем. Изгонете турците в Анадола». Отново Георги Димитров заявява: «Не искаме Турция в Европа. Тя е азиатска страна, да си върви в Азия!» Човека мечтаеше не само за Източна Тракия, Одрин и нещо друго, а направо за Истанбул. Поне за европейската част на Истанбул.
С всичко това искам да кажа, че отношението на БКП към турците в България се променяше пряко според отношенията между Москва и Анкара. Стратегията се изготвяше от Москва, а българските шовинисти го прилагаха с радост и на драго сърце.
Вие издадохте книгата си, посветена на «ЙЕНИ ЪШЪК». Преди това се яви книгата Ви, посветена на МЕДРЕСЕТЮ-Н НЮВВАБ. И двете книги бяха посрещнати с радост от читателите. Те събудиха дълбок отзвук в страната и в чужбина. Какво целяхте с написването на тези книги? Постигнахте ли целта си?
Моите книги МЕДРЕСЕТЮ-Н НЮВВАБ, ЗАДКУЛИСНАТА БОРБА НА СЪДА СРЕЩУ ОСМАН КЪЛЪЧ и ЙЕНИ ЪШЪК – НОВА СВЕТЛИНА всъщност се явяват историята на теглилата на българските турци в продължение на 45 години червена диктатура, наречена «народна власт». Когато тези книги се прочетат внимателно, ще се види, че основната цел на БКП е била да ни приспи със сладки сънища, да изтрие от главите ни турското ни самосъзнание и в края на краищата да ни асимилира. Именно това се опитах да разкрия в книгите си и мисля, че читателите добре ме разбраха. Следователно може да се каже, че съм постигнал целта си.
Мога смело да кажа, че и трите книги бяха много радушно посрещна-ти от страна на читателите. Разбрах, че книгата ми за МЕДРЕСЕТ-Ю-НЮВВАБ в Турция е била размножавана с фотокопирна техника и разпространена. Многозначителен е факта, че Японската национална библиотека ме помоли да им изпратя три екземпляра от нея. Много се зарадвах също така, когато разбрах, че в Анкара се подготвят две докторски дисертации въз основа на книгата ми за в. ЙЕНИ ЪШЪК – НОВА СВЕТЛИНА. Всичко това показва, че читателите добре и правилно са разбрали посланията, които им изпращам чрез моите книги.
Трагичната реалност на българските турци може да бъде разбрана чрез периодичните им изселвания. Защо българската интелигенция, която се представя за толкова добронамерена и толерантна, никога не се противопостави на тези изселвания?
Наистина, живота на българските турци съдбовно е свързан с непрестанните им изселвания. Първоначално тези изселвания са били от Анадола към България, а 500 години след това започнали обратно. Тези двустранни преселения са ставали винаги насилствено. Отначало турските султани са преселвали някои племена от Анадола към България с цел да променят етническия състав на тукашното население. А след създаването на последната българска държава българските управници отново с цел да запазят етническото равновесие и постигане на решително болшинство на българското население в страната непрекъснато са изгонвали турците. Веднъж попитали журналиста писател Любен Каравелов, близък съратник на Левски, как ще постъпим с турците в България след освобождението? Той отговорил:
- Голяма част от турците, които живеят в България ще бъдат ликвидирани по време на военните действия. Останалите живи заедно с османската армия ще се върнат там, откъдето са дошли. А онези от тях, които настояват непременно да останат в България ще ги асимилираме.
Тези думи на хуманиста демократ Любен Каравелов отговарят на Вашия въпрос. Всеки българин още с майчиното си мляко бива закърмен с враждебно отношение към турците. Тъй като българите демократи, хуманисти и комунисти още с майчиното си мляко са закърмени в дух на омраза към турците, винаги са имали за врагове честните и трудолюбивите турци, които живеят тук и са смятали тази страна за своя родина. Най-добрият комплимент, който сме чували в България е бил: «Колко си ми умен, хубав и никак не приличаш на турчин!» Сред българите широко е разпространена израза: «Добро момче, но е турче". Поради тези разбирания дори най-демократично настроеният българин не е издигал глас против изгонването на турците от България. Нито един от българските държавни мъже и интелигенция, които са спасили от крематориумите на Освиенцим и Дахау 20-30 хиляди евреи, не е издигнал глас против преименуването на близо 2 милиона турци и мюсюлмани в страната. Нещо повече те с радост посрещнаха този антихуманен акт. Удивителното е, че именно българските шовинисти най-ярко се противопоставиха на тази нечовешка акция. И те го направиха тъй като не искаха «да се премеси турската кръв на чисто българската кръв». Когато в Шумен бяха слети българските и турските гробища, именно българите бяха тези, които погребваха своите близки в българските гробища в селата, защото не искаха родителите им да лежат вредом с «турските злодеи» в гробовете.
Бихте ли разказали какво ние сме загубвали в резултат на непрекъснатите изселвания през 10-15 години?
Според статистическите данни на американците по време на Руско-турската война през 1878 г. са били убити и изгонени от страната един милион и 200 хиляди турци. Въпреки това при преброяването на населението през 1885 г. в Княжество България са останали 760 000 турци. Това се равнявало на 27 на сто от цялото население на страната. От тогава до сега изселническите кампании особено по време на Балканските войни, изселничеството през 1949-1950 г. и насилствената екскурзия през 1989 г. са нанесли страшен удар върху турците в България. Изселването на милиони хора от страната силно е повлияло върху живота и психиката на останалите да живеят тук. Те не смятат тази страна за своя истинска родина, а преходно обиталище, където гостуват временно. Затова не са придобили трайни занаяти, не са си построили свои домове върху собствени имоти, не са изучили децата си. Всичко това моментално се разбираше когато влизахме в смесени села. Лесно се отличаваше коя е българска, коя е турска къща. Дори къщата на най-бедния българин беше хубава, просторна, с широки прозорци, балкони и с градинка отпред. А къщата на съседа му турчин бе изградена от керпич, построена на две на три, аха да се срути. Питал съм много пъти турците в Делиормана и Добруджа каква е причината за това.
Те са ми отговаряли:
- Всичките ни роднини са в Турция. Не се знае колко и ние ще останем да живеем тука. Защо напразно да се мъча и да се похарча?
Следователно изселванията винаги са държали българските турци нащрек и не са дали възможност тези хора да се устроят и да пуснат здрави корени в тази земя. Всичко това е нанесло страхотни удари върху българските турци, превърнало ги в общност живееща затворена в черупката си.
(продължава)
Портал 
