Ако трябваше да избирам...
продължение от миналия брой
1989 година ще остане повратна в историята на нашата страна. Според мен движещата сила на тази година бяха българските турци и мюсюлмани. Какво мислите по този въпрос?
По този въпрос не е важно какво мислим аз или ти. Важното бе какво мислеше председателят на СДС, първият демократично избран президент на страната. Той още в началото заяви, че турците премахнаха комунизма в България. И това е самата истина. Когато разгърнем изследването на Салим Карамустафа, озаглавено „Съпротивата на българските турци против насилствената асимилация 1960-1989“ ще видим, че решителна роля за премахването на така наречения социализъм в България са изиграли турците и мюсюлманите в Родопите, Делиормана и Добруджа, които поведоха борба против комунистическата диктатура за възстановяване на своите имена, език и вяра.
В тази връзка искам да поправя една историческа грешка. Твърди се, че нелегалните организации, които българските демократи учредиха в края на 80-те години са изиграли голяма роля за свалянето на Тодор Живков от власт и възстановяването на имената на турците. Без да подценявам ролята на тези организации и сдружения, създадени под различни наименования, мога да кажа, че зад тях стояха по един файтон хора. Дори зад най-голямата и най-влиятелната учредена и ръководена от Желю Желев под наименованието «Клуб за подкрепа на гласността и преустройството» нямаше някакво движение. Под декларацията, която членовете на този клуб разпространиха на 18 септември 1989 г., стояха подписите на едва 120 души. Зад синдикалната организация «Подкрепа» имаше 10-15 човека. А в повече от 30 нелегални организации, които органите на Държавна сигурност разкриха и безпощадно наказваха през годините 1984-1986 членуваха 450 активисти. Броят на симпатизантите нямаше край. Сдружението «Мюджаделе» (Борба) учредено от Али Адемов в Кърджали (10.1.1984-1989 г.); „Узун къш“ (Дългата зима), учредено от Мухаммед Хюсеин в с. Бенковски (1985 г.); «Демократично сдружение за защита на човешките права», създадено от Мустафа Юмеров от Крумовград; организацията «Йозгюрлюк», на Халим Пасадж; „Турското национално освободително движение, учредено от Неджметтин Хак и Касим Дал; „Клуб за подкрепа на Виена – 89“ и други независими движения, зад които стояха близо 2 милиона турци и българи. Ахмед Доган и съратниците му, които по това време се намираха в затворите, обединиха всички тези движения и ги насочиха в обща борба за възстановяване на имената, езика и вярата на турците и мюсюлманите в България. Това съпротивително движение, подето отначало като организиране на гладни стачки и мирни протестни демонстрации от с. Млечино, обхвана целия Момчилград. Тук полицията откри огън срещу мирната демонстрация на хората, които искаха имената си. Паднаха първите жертви. Това бяха две беззащитни и невинни дечица от с. Млечино и Могиляне, Момчилградско. Днес в тяхна памет са издигнати чешми-паметници. През месец май се вдигнаха хората от Делиормана и Добруджа. Навсякъде турците и мюсюлманите заляха улиците в искане на имената и правата си. На това тяхно желание правителството отговори с куршуми, заточения в българските райони, затвор в лагера на смъртта Белене. За кратко време там бяха прибрани 5000 турци. Други 2000 – хвърлени в затворите. Само на Аллах е известен броят на заточените от родните им места в българските райони на страната. Затова именно Желю Желев казва, че турците довели демокрацията в България. Това от своя страна дава право на Салим Карамустафа в своята книга да потвърди; «Ако не беше май 1969 – нямаше да има и 10 ноември 1989. Никой не може да отрече това».
За голямо съжаление пребоядисаните комунисти, които отнеха знамето на демокрацията от ръцете на турците, седнаха в кожените кресла на бащите и дедите си и започнаха да крещят: «Турците в Анадола!» Дори «демократичното правителство», което ни управлява в настоящия момент не може да приеме съществуването ни и пригласяйки на гръцките си колеги твърди, че понастоящем в България турци няма, а има само мюсюлмани.
След като смениха имената първо на циганите, а след това на помаците, в личните ни паспорти вместо «народност» се появи вълниста линия, която хората изтълкуваха като «на вълни на вълни ще бъде решен проблемът с малцинствата». Най-сетне наистина дойде ред на турците. Мястото на вълнистата черта остана празна. Защо БКП прибягна до тази линия? Чия глава роди тази идея и защо все още продължава?
Моето мнение по въпроса за „възродителния процес“ се различава от официално възприетото становище на турците и българите. Както е известно в края на 70-те години световната социалистическа система пое невъзвратимо по пътя на регреса. Съветските военни стратези стигнаха до убеждението, че социализмът може да бъде спасен единствено по пътя на трета световна война. И те започнаха да търсят начини за разпалването й. Още караибската криза, предизвикана от Съветския съюз по времето на Хрушчов (спомнете си въпроса за настанените съветски ракети в Куба!); безпричинното навлизане на Червената армия в Афганистан са организирани все с намерение да се предизвикат Съединените щати и Западна Европа да нападнат Съветския съюз. Но те запазиха хладнокръвие и няколко пъти спасиха света от огъня на нова световна война. След като московските стратези видяха, че тези провокации не дадоха желания от тях резултат, се сетиха за вечно тлеещото се търкане в отношенията между България и Турция. Явно, са помислили, че ако се подеме провокация срещу помаците в България, Турция, която е изключително чувствителна на тема мюсюлманството, ще отговори с нападение срещу България.
Въпреки предупреждението на Турция и протестите на международната общественост, имената на помаците бяха насилствено сменени. И този път Турция се опита по дипломатически пътища да разреши помашкия въпрос. И този път стратезите в Москва останаха излъгани. Руската мечка, която не прие поражението си, се зае с турците в България. Те бяха твърдо убедени, че Турция няма да позволи това и непременно ще нападне България. Това щеше да бъде нападение на НАТО върху страна от Варшавския пакт. Така Третата световна война щеше да е факт. Никой не се съмняваше, че тази война ще бъде спечелена от Червената армия, която тогава беше много силна. Така с един камък щяха да уцелят две птици – от една страна да победят световния империализъм, а от друга – да спасят социализма от крах и завладеят редица още страни от света.
Според моето скромно мнение българските турци и мюсюлмани бяха пожертвани за целите на тази голяма стратегия. Иначе московските стратези прекрасно знаеха, че в никакъв случай помаците, циганите и турците не можеха да станат българи. Смяната на имената и вярата не могат да сменят кръвта. Кого както е сътворил Аллах, така и ще продължи.
След зимата на 1984-85 година пет години живяхме сред «единната българска социалистическа нация» като «българи». Все още в личните ни документи не е отразено, че сме турци. Други пък все още не са възстановили турските си имена. Какъв е коментарът Ви за това?
В продължение на години в България се мъчиха да превъзпитат целия народ в духа на интернационализъм, за да заличат етническата и религиозната му принадлежност. До голяма степен успяха в намеренията си. Някои интелигентни турци едва ли не започнаха да се смущават от своя произход. Именно те подкрепиха партията в политиката й за асимилиране и побългаряване на турците чрез различни прийоми наричайки това ту «приобщаване към българския народ, ту създаване на единна социалистическа нация» и т.н. Тези безродници, откъснали се от народа, от все сърце прегърнаха «възродителния процес». Затова преди 20 години, когато изтече срока за възстановяване на имената по съдебен път, вестниците писаха, че 128 хиляди турци и мюсюлмани не са ги възстановили и следователно доброволно са приели българщината. И подчертаха, че това не са само живеещите в страната турци, но и изселниците в Турция, естествено, прогонените през 1899-1990 г. 300 хиляди турци в Турция продължават да живеят с български паспорти и се гордеят, че са български граждани.
Интелигенцията из средите на българските турци, които все още не са си възстановили имената, показаха, че наистина доброволно са приели българските си имена. В това отношение аз не се учудвам на такива като Орлин Загоров (Шюкрю Тахиров), Максим Благоев (Мехмед Бейтуллов), Алексей Хаджиев (Али Хулюсиев), Искрен Добруджалиев (Исмаил Добруджалиев), а се учудвам на семейството на Асен Севарски Караханов (Хасан Карахюсеинов), което по време на „възродителния процес“ даде жертва. Поетът журналист Мехмед Карахюсеинов се самозапали, за да протестира против преименуването. Ала снахата на Севарски – Еменнас е преподавателка по турски език в Академията на Министерството на вътрешните работи и Софийския университет, все още носи името Емилия Караханова. А дъщеря й, която е добра преводачка от турски все още се нарича Алина Караханова.
(Следва)
Портал 
