11 Да обичаш заради Великия Аллах

Обичта е животът на сърцата и препитанието на душите. Сърце, което не обича, се смята за мъртво. Всякакъв вид обич е за Онзи, Който е сътворил това чувство и го е положил в сърцата ни. Сърце, което не обича своя Създател, е като студено тяло, чиято душа го е напуснала.
Истинските вярващи, когато обичат, обичат единствено заради Аллах. Това е едно от най-изпъкващите качества на един вярващ. Основата, за да може да обичаш заради Аллах, произтича от любовта към Всевишния.
Дори изворът на обичта към Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) е любовта към Аллах.
Човек, когато обича някого, не трябва да го обича, защото му е роднина или защото има друга връзка между тях, а трябва да го обича, защото е мюсюлманин. Когато обича някой от своите братя по религия заради Аллах, трябва да желае неговата добрина и да се моли за негово добро. По този начин не трябва да позволява да се пораждат лоши чувства в сърцето му спрямо неговия брат по религия.
„Мюсюлманите са братя. Един от важните принципи, за да достигнем насладата на вярата, е да обичаме единствено заради Аллах.“ (Бухари, Иман 9,14)
„Ако не обичаме някого, не да го правим поради друга причина, а само заради волята на Аллах и това е една постъпка, която се цени много от Аллах.“ (Ебу Давуд, Суннет 3)
Така че любовта и омразата трябва да се изпитват единствено заради Всевишния, а не заради някаква земна цел или облага. Не трябва да обичаме или мразим някого само защото ни е възпрял от някаква телесна прищявка, от някое материално благо защото това действие пред Аллах няма никаква стойност.
Когато се изпитва любов към Аллах, трябва да се знае, че обичаният поради една направена добрина няма да увеличи своята любов, или поради една направена злина няма да намали своята любов.
В един хадис се разказва как един човек решил да посети своя брат по религия, който бил от друго село. И така той излязъл на път. Всевишният Аллах изпратил един ангел, на който възложил задачата да говори с пътника и да го наблюдава.
Ангелът започнал да чака пътника на пътя, по който той щял да мине. Когато се приближил, го попитал:
- Къде отиваш братко?
- В близкото село има един мюсюлманин, отивам да го посетя.
- С него имаш ли роднинска връзка?
- Не.
- А има ли някое земно благо, което искаш да усвоиш от него?
- Не. Аз го обичам единствено заради Аллах, поради тази причина отивам да го посетя.
Тогава ангелът казал:
- Както ти го обичаш, така и Аллах те обича. Мен Аллах ме изпрати, за да ти предам тази блага вест. (Муслим, Бирр 38, Ахмед бин Ханбел, Мюснед II 462, 508)
Както видяхме, човек, който таи в сърцето си любов към Аллах, бива обичан от Него. Който е отдал сърцето си на Аллах, обича всички мюсюлмани и ги смята за свои братя. Всички мюсюлмани са обичани от Аллах, удостоени са с ислямската религия и са напътени по правият път. Един добър мюсюлманин оценява всички останали вярващи и показва уважение към неприкосновените им права. Моли се за тях, желае тяхното добро и се опитва да прикрива техните недостатъци.
Ненавиждането и омразата на мюсюлманите са един вид духовна болест. Всевишният Аллах, преди да въведе вярващите в Рая, ще пречисти техните сърца от всички техни лоши чувства. Това трябва да се знае така и трябва да се опитаме да излекуваме сърцата си от всички духовни болести.
Да кажеш, че обичаш.
Мюсюлманинът трябва да има обич в сърцето си към своите братя вярващи. Особено към своите приятели и близки. Трябва да се вземе под внимание фактът, че Пророкът ни е изградил братство между преселниците от Мекка и помощниците от Медина. Близките приятели трябва да ги приеме за свои истински братя и да увеличи любовта си към тях.
Една от причините за увеличаването и разпространяването на любовта е устното изразяване. На това ни учи нашият обичан Пратеник (салляллаху алейхи уе селлем).
Един ден при нашия Пратеник (салляллаху алейхи уе селлем) бил седнал един човек, който посочил друг човек, минаващ по улицата, казвайки: "О, Пратенико на Аллах, аз много обичам този човек." Пратеникът го попитал дали му е казал, че го обича. Когато отвърнал, че не е, го посъветвал: "Веднага иди и му кажи, че го обичаш!" Сподвижникът станал, настигнал го и му казал: "Аз те обичам, заради Аллах." А той му отговорил: "Щом ти ме обичаш заради Аллах нека и Аллах теб да обича. (Ебу Давуд, Едеб 112,113, А/мед б. ХанбелМюснед I 149-141, 150)
Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) обръщал голямо внимание при изказването на любовта и наставлявал. „Който обикне своят брат по религия, нека да му го каже, че го обича." (Ебу Давуд. Едеб 112,113; Тирмизи Зюхд 54. Ахмед б. Ханбел, Мюснед 1v. 130-135)
Добре трябва да се знае: в Съдния ден на мястото Махшер няма да има никаква сянка. Тогава Всевишният Аллах ще подслони четири групи хора под Своята сянка. Една от тези групи щастливци ще бъдат онези, които в земния живот са се обичали взаимно, единствено заради Аллах.