XСVI. РАЗДЕЛ ЗА ИЗПРАЩАНЕТО НА БЛИЖЕН И ЗА НАСТАВЛЯВАНЕТО МУ ПРИ РАЗДЯЛА ЗАРАДИ ПЪТУВАНЕили по други причини, както и за взаимното отправяне на зов
قال اللَّه تعالى:﴿ ووصى بها إبراهيم بنيه ويعقوب: يا بني إن اللَّه اصطفى لكم الدين فلا تموتن إلا وأنتم مسلمون، أم كنتم شهداء إذ حضر يعقوب الموت إذ قال لبنيه ما تعبدون من بعدي؟ قالوا: نعبد إلهك وإله آبائك إبراهيم وإسماعيل وإسحاق إلهاً واحداً، ونحن له مسلمون﴾
وأما الأحاديث:
Аллах Всевишния е казал:
„И завеща това Ибрахим на синовете си, [а също] и Якуб: „О, мои синове, Аллах избра вашата религия – умирайте само отдадени!“ Нима бяхте свидетели, когато смъртта се приближи до Якуб и той рече на своите синове: „На какво ще служите след мен?“ Рекоха: „Ще служим на твоя Бог и на твоите предци Ибрахим и Исмаил, и Исхак. на единствения Бог, и Нему ще бъдем отдадени“ (2: 132–133).
فمنها حَديثُ زيدِ بنِ أَرْقَمَ رضي اللَّه عنه الذي سبق في باب إِكرامِ أَهْلِ بَيْتِ رسول اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم قامَ رسول اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم فِينَا خَطِيباً ، فَحَمِدَ اللَّه ، وَأَثْنى عَلَيهِ ، وَوَعَظَ وَذَكَّرَ ثُمَّ قال : أَمَّا بَعْدُ ، أَلا أَيُّهَا النَّاسُ إِنَّمَا أَنا بشرٌ يُوشِكُ أَنْ يَأْتِيَ رَسُولُ رَبِّي فأُجيب، وأَنَا تَاركٌ فيكُمْ ثَقَليْنِ : أَوَّلهُمَا : كتاب اللَّهِ ، فيهِ الهُدَى وَالنُّورُ ، فَخُذُوا بِكتاب اللَّه ، وَاسْتَمْسِكُوا بِهِ » فَحَثَّ عَلى كتاب اللَّه ، ورَغَّبَ فِيهِ ، ثُمَّ قال : « وَأَهْلُ بَيْتي ، أُذَكِّرُكُمُ اللَّه في أَهْلِ بَيْتي » رواه مسلم . وَقَدْ سَبَقَ بطُولِهِ .
В хадис на Зайд ибн Аркам, Аллах да е доволен от него, вече цитиран в раздела за почитта към членовете на семейството на Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, се казва: „Един ден Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, изнесе пред нас проповед. Той възхвали Аллах и Го прослави, даде ни наставление и напомни [за Съдния ден]. После каза: „Хора, аз съм само човек. Скоро ще дойде пратеник от моя Господ [ангелът на смъртта] и аз ще му откликна. Оставям ви две велики неща. Едното от тях е Книгата на Аллах. Тя съдържа напътствие и светлина. Приемете Книгата на Аллах и се придържайте към нея!“ Той [ни] подбуди и поощри към Книгата на Аллах. После каза: „[Второто нещо са] членовете на моето семейство. Напомням ви за Аллах относно членовете на моето семейство [...]“ (разказан от Муслим[1]).
717 - وعن أبي سُليْمَانَ مَالك بن الحُويْرثِ رضي اللَّه عنه قال : أَتَيْنَا رسول اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم وَنحْنُ شَبَبةٌ متَقَاربُونَ ، فَأَقمْنَا عِنْدَهُ عشْرينَ لَيْلَةً ، وكانَ رسولُ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم رَحِيماً رفِيقاً، فَظَنَّ أَنَّا قَدِ اشْتَقْنَا أَهْلَنَا . فسَأَلَنَا عَمَّنْ تَرَكْنَا مِنْ أَهْلِنَا، فَأَخْبَرْنَاهُ ، فقال : « ارْجعُوا إِلى أَهْليكم فَأَقِيمُوا فِيهِمْ ، وَعلِّموهُم وَمُرُوهُمْ ، وَصَلُّوا صَلاةَ كَذا في حِين كَذَا ، وَصَلُّوا كَذَا في حِين كَذَا ، فَإِذَا حَضَرَتِ الصَّلاةُ فَلْيُؤذِّنْ لَكُمْ أَحَدُكُمْ ، وَلْيؤمَّكُم أَكبَرُكُمَ » متفقٌ عليه .
زاد البخاري في رواية له : « وَصَلَّوا كمَا رَأَيتُمُوني أُصَلِّي » .
717. От Абу Сулайман Малик ибн ал-Хуайрис, Аллах да е доволен от него, се предава: „Отидохме при Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари. Бяхме младежи, близки по възраст. Прекарахме там двайсет дена. Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, бе милостив, добър, предположи, че тъгуваме за семействата си, попита ни кого сме оставили вкъщи и след като го известихме, каза: „Върнете се при семействата си, стойте с тях, учете ги и им повелявайте, и отслужвайте еди-коя си молитва в еди-кое си време, и щом настане [часът на] молитвата, нека един от вас я възвести, а най-възрастният да я води!“ (всепризнат хадис).
Ал-Бухари е добавил в своя вариант: „И отслужвайте молитвата, както ме видяхте аз да я отслужвам“.
718 - وعن عُمَرَ بنِ الخطاب رضي اللَّهُ عنه قال : اسْتَأْذَنْتُ النبي صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم في الْعُمْرَةِ ، فَأَذِنَ ، وقال : « لا تنْسنَا يَا أخيَّ مِنْ دُعَائِك » فقالَ كَلِمَةً ما يَسُرُّني أَنَّ لي بهَا الدُّنْيَا .
وفي رواية قال : « أَشْرِكْنَا يَا أخَيَّ في دُعَائِكَ » رواه أبو داود ، والترمذي وقال : حديث حسن صحيح.
718. От Омар ибн ал-Хаттаб, Аллах да е доволен от него, се предава: „Помолих Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, за разрешение да отида на поклонение умра, и той ми разреши с думите: „Не ни забравяй, братко, в своя зов!“ И изрече слова, които не бих се радвал да заменя и за целия земен живот“.
В друг вариант се казва: „Включи и нас, братко, в своя зов!“ (достоверен хадис, разказан от Абу Дауд и ат-Тирмизи, който го е определил като достоверен и добър[2]).
719 - وعن سالم بنِ عَبْدِ اللَّه بنِ عُمَرَ أَنَّ عبدَ اللَّه بنِ عُمَرَ رضي اللَّه عنهما كَانَ يَقُولُ لِلرَّجُلِ إِذَا أَرَادَ سفراً : ادْنُ مِنِّي حَتَّى أُوَدِّعَكَ كمَا كَانَ رسولُ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم يُودِّعُنَا فيقُولُ: أَسْتَوْدعُ اللَّه دِينَكَ، وَأَمانَتَكَ ، وخَوَاتِيمَ عَمَلِكَ ، رواه الترمذي، وقال : حديث حسن صحيح .
719. От Салим ибн Абдуллах ибн Омар се предава, че Абдуллах, син на Омар, Аллах да е доволен и от двамата, казвал на човек, който имал намерение да пътува: „Доближи се, за да се сбогувам с теб, както се сбогуваше с нас Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари. Той казваше: „Оставям под грижите на Аллах религията ти, повереното ти и завършека на делата ти“[3] (разказано от ат-Тирмизи, който го е определил като достоверен и добър хадис).
720 - وعن عبدِ اللَّهِ بنِ يزيد الخَطْمِيِّ الصَّحَابيِّ رضي اللَّه عنه قال : كَانَ رسولُ اللَّهص إِذا أَرَادَ أَنْ يُوَدِّعَ الجَيْش قالَ : « أَسْتَوْدعُ اللَّه دِينَكُمْ ، وَأَمَانَتكُم ، وَخَوَاتِيمَ أَعمَالِكُمْ ».
حديث صحيح ، رواه أبو داود وغيره بإِسناد صحيح .
720. От Абдуллах ибн Язид ал-Хатми ас-Сахаби, Аллах да е доволен от него, се предава: „Когато Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, искаше да се сбогува с войската, казваше: „Оставям под грижите на Аллах религията ви, повереното ви и завършека на делата ви“ (достоверен хадис, разказан от Абу Дауд и други чрез авторитетни първоизвори).
721 - وعن أَنسٍ رضي اللَّه عنه قال : جَاءَ رَجُلٌ إلى النبيِّ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم فقال : يا رسُولَ اللَّه، إِني أُرِيدُ سَفَراً ، فَزَوِّدْني ، فَقَالَ : « زَوَّدَكَ اللَّه التَّقْوَى » .
قال : زِدْني ، قال : « وَغَفَرَ ذَنْبَكَ » قال : زِدْني ، قال : « وَيَسَّرَ لكَ الخيْرَ حَيْثُمَا كُنْتَ» رواه الترمذي وقال : حديث حسن .
721. От Анас, Аллах да е доволен от него, се предава: „Някакъв мъж дойде при Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, и каза: „Пратенико на Аллах, имам намерение да пътувам, снабди ме със запаси!“ Той каза: „Аллах да те снабди с богобоязън!“ Казах: „Още!“ Каза: „Да опрости греховете ти!“ Казах: „Още!“ Каза: „Да облекчи за теб благото, където и да се намираш!“ (разказан от ат-Тирмизи, който го е определил като добър хадис).
[1] Вж. хадис 350.
[2] Вж. хадис 378. Въпреки твърдението на ат-Тирмизи хадисът е слаб.
[3] Астаудиуллаха дийнак уа аманатак уа хауатийм амалик.
<--- Върни се на съдържанието на -
РИЯДУ-С-САРИХИН