XСI. РАЗДЕЛ ЗА НАСТАВЛЯВАНЕТО И ЗА НЕГОВАТА КРАТКОСТ قال اللَّه تعالى: ﴿ ادع إلى سبيل ربك بالحكمة والموعظة الحسنة ﴾
Аллах Всевишния е казал:
„Призовавай към пътя на своя Господ и мъдрост и хубаво поучение... “ (16: 125).
704- عن أبي وائِلٍ شَقِيقِ بنِ سَلَمَةَ قال : كَانَ ابْنُ مسْعُودٍ رضي اللَّه عنه يُذكِّرُنَا في كُل خَمِيسٍ مرة ، فَقَالَ لهُ رَجُلٌ : يَا أَبَا عبْدِ الرَّحْمنِ لوددْتُ أَنَّكَ ذَكَّرْتَنَا كُلَّ يَوْمٍ ، فقال : أما إِنَّهُ يَمنعني مِنْ ذلكَ أني أكْرَهُ أنْ أمِلَّكُمْ وإِنِّي أتخَوَّلُكُمْ بِالموْعِظةِ ، كَمـَا كَانَ رسول اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم يَتَخَوَّلُنَا بها مَخافَةَ السَّآمَةِ علَيْنَا . متفقٌ عليه .
704. От Абу Уаил Шакик ибн Салама се предават думите: „Ибн Масуд, Аллах да е доволен от него, ни поучаваше всеки четвъртък. Веднъж някакъв мъж му каза: „Абу Абдуррахман, бих желал да ни поучаваш всеки ден“. А той му отговори: „Възпира ме това, че не бих искал да ви отегча. В проповедта към вас се придържам към същото, към което се придържаше и спрямо нас Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, от страх да не ни досади“ (всепризнат хадис).
705 - عن أبي الْيَقظان عَمَّار بن ياسر رضي اللَّه عنهما قال : سمِعْتُ رسول اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم يقول : « إنَّ طُولَ صلاةِ الرَّجُلِ ، وَقِصر خُطْبِتِه ، مِئنَّةٌ مِنْ فقهِهِ . فَأَطِيلوا الصَّلاةَ ،وَأَقْصِروا الخُطْبةَ» رواه مسلم .
705. От Абу л-Якзан Аммар, син на Ясир, Аллах да е доволен и от двамата, се предава: „Чух Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, да казва: „Дългата молитва и кратката проповед са признак за задълбочеността на човека. Затова удължавайте молитвата и съкращавайте проповедта!“ (разказан от Муслим).
706 - عن مُعاويةَ بنِ الحَكم السُّلَمِيِّ رضي اللَّه عنه قال : « بينما أَنا أصَلِّى مَع رسول اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم ، إذْ عطسَ رجُلٌ مِنْ القَوْمِ فَقُلتُ : يرْحَمُكَ اللَّه ، فَرَماني القوم بابصارِهمْ ، فقلت : وا ثكل أُمَّيَاه ما شأنكم تنظرون إليَّ ؟ فجعلوا يضربون بأيديهم على أفخاذهم فلما رأيتهم يُصَمِّتُونني لكني سكت ، فَلَمَّا صلى رسول اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم ، فَبابي هُوَ وأُمِّي ، مَا رَأَيْتُ مُعَلِّماً قَبْله وَلا بَعْدَه أَحْسنَ تَعْلِيماً مِنْه ، فَوَاللَّه ما كَهَرنَي ولا ضَرَبَني وَلا شَتَمَني ، قال : « إِنَّ هَذِهِ الصَّلاةَ لا يَصْلُحُ فيها شَيءُ مِنْ كَلامِ النَّاسِ ، إِنَّمَا هِيَ التَّسْبِيحُ والتَّكْبِيرُ ، وقرَاءَةُ الْقُرآنِ » أو كما قال رسول اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم . قلت : يا رسول اللَّه ، إني حديث عهْدٍ بجَاهِلية ، وقدْ جاءَ اللَّه بِالإِسْلامِ ، وإِنَّ مِنَّا رجالاً يَأْتُونَ الْكُهَّانَ ؟ قال : « فَلا تأْتهِمْ » قلت : وَمِنَّا رجال يَتَطيَّرونَ؟ قال : «ذَاكَ شَيْء يَجِدونَه في صُدورِهِم ، فَلا يصُدَّنَّهُمْ » رواه مسلم .
706. От Муауия ибн ал-Хакам ас-Сулами, Аллах да е доволен от него, се предава: „Веднъж, докато отслужвах молитва с Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, някакъв мъж от присъстващите кихна и аз му казах: „Аллах да се смили над теб!“ Хората ме стрелнаха с поглед. Казах: „Беда ли се е случила, какво ме гледате?“ Те започнаха да удрят с ръце по бедрата си. Щом видях, че ме карат да млъкна, все пак замълчах. После Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, приключи молитвата. Кълна се в баща си и майка си, нито преди него, нито след него съм виждал по-добър учител. Кълна се в Аллах, той не ме нахока, не ме наби, не ме наруга. Каза: „Неуместно е по време на молитвата хората да водят каквито и да било разговори. Тя е само прослава, възвеличаване и четене на Корана“. Или нещо подобно каза. Отговорих: „Пратенико на Аллах, аз скоро съм излязъл от Безпросветната епоха, след като Аллах ни удостои с Исляма. А някои от нас ходят дори при гадатели“. Каза: „Не ходи при тях!“ Казах: „Някои от нас вярват и в лоши поличби“. Каза: „Това е нещо, което откриват в сърцата си, ала то никак не ще ги предпази“ (разказан от Муслим).
707 - وعن العِرْباض بن سَاريةَ رضي اللَّه عنه قال : وَعظَنَا رسول اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم مَوْعِظَةً وَجِلَتْ مِنهْا القُلُوب . وَذَرِفَتْ مِنْها العُيُون وَذَكَرَ الحدِيثَ ، وَقدْ سَبق بِكَمالِهِ في باب الأمر بالمُحافَظةِ على السُّنَّةِ ، وذَكَرْنَا أَنَّ التِّرْمِذيَّ قال إنه حديث حسنٌ صحيحٌ .
707. От ал-Ирбад ибн Сария, Аллах да е доволен от него, се предава: „Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, отправи към нас трогателна проповед, от която сърцата се преизпълниха с боязън и очите се насълзиха...“ (Хадисът бе цитиран изцяло в Раздела за повеляването да се спазва традицията на Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари. Споменахме, че ат-Тирмизи го е определил като достоверен и добър хадис).
<--- Върни се на съдържанието на -
РИЯДУ-С-САРИХИН
Портал