9 Интервю с г-жа Зорка Иванова

Зорка Иванова завършва турска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. От 20-22 години работи в Ориенталския отдел на Народната библиотека „Св.св. Кирил и Методий“. Първоначално е работила с архивни документи, а от 1992 г. основно работи с ръкописи. Обработва ръкописната сбирка, която се съхранява в отдела във връзка с предстоящо подаване на каталог.
Селям: Доколкото ни е известно, вие имате направено изследване за кораните в България. Кое ви подтикна да направите подобно изследване и има ли такова, направено преди вас?
Зорка Иванова: Не бих казала, че аз и колегата г-жа Стоилова, която е другия автор на каталога на изложбата "Свещения Коран през вековете" сме направили изследване. С нея бяхме планирали да започнем една поредица изложби, свързани със сбирките на Ориенталския отдел, и решихме да започнем с ръкописната сбирка. Същевременно искахме да се направи едно представяне на отдела, а не само една изложба. Искахме да остане следа от тази изложба. Идеята ни е след всяка наша изложба да оставяме по един каталог, който да не бъде само проспект, а издание, което ще може да се ползва и по-нататък. Така, понеже беше първа изложба, започнахме естествено от първата книга, създадена с арабска графика. Във всяка цивилизация първата книга, която се написва, независимо от цивилизацията – мюсюлманска, християнска - е свещената книга за всяка една религия. В случая е мюсюлманската религия. Тази книга е Корана, написан на някакъв вид носител хартия, пергамент, който е свят за мюсюлманите. В нашата колекция има около 150 Корана, които като брой не са много, но сред тях има прекрасни образци. Така нямахме особено затруднение при подбора. Това, което казваме в уводната част за Корана като книга, за Корана като произведение на калиграфското изкуство, искахме да го поднесем във вид, достъпен за всеки, който ще посети тази изложба и който се интересува от свещените книги като цяло. Не знам доколко сме успели, но във всеки случай интересът към книжката е голям. Значи сме постигнали някакво ниво. Така че не бих го нарекла изследване просто защото ние не внасяме нов елемент, а представяме нещо, което се знае и което го има. Впоследствие направихме друга изложба, но за нея няма да говорим – важното е, че успяхме да положим началото на една поредица от такива изложби. Това за мюсюлманите е първата написана книга – книгата, в която са записани словата на Аллах, които Мухаммед предава и които по-късно, около 650 г. (по хиджра) (няма точна година), Зейд ибн Сабит компилира в едно цяло по разпореждане на Ебу Бекир и така се появява първият запис на Корана. Най-ранни запазени преписи (няма цели тела, има отделни фрагменти и листове) датират от VII-VIII век. Такъв има в Сирийската библиотека, в Истанбул и в Кайро. Първото писмо, на което са записани, е куфи. То произлиза от набатейско и естрангело писмо. Първоначално в този вид писмо са липсвали огласовките, диакритичните знаци, точките над реда, под реда. И всъщност по-нататък с преписите на Корана може да се проследи и как се развива арабското писмо. Във всеки следващ препис се появява по нещо ново в графиката. То започва да се доусъвършенства.
Селям: Какво включва накратко изложбата?
Зорка Иванова: В изложбата са включени не само ръкописни книги. Решихме да представим и някои печатни издания, тъй като в тях има и няколко образеца, в които кораничният текст върви в основното текстово поле, а в страничното поле по него има коментар. Включихме и няколко печатни тефсира, при които коментарът върви отстрани в полето на книгата, като измежду тези книги няма нито една, която е издавана в България. Всичко е османска графика. Включихме и един два превода.
Селям: Какво бихте ни казали за ръкописните и печатни издания на кораните в България?
Зорка Иванова: За ръкописите не бих могла да ви дам информация относно това, колко преписа има. Освен в Народната библиотека преписи на Корана изцяло или фрагментарно запазени (са около 70) има в още една библиотека, която е всъщност нова библиотека – библиотеката в с. Чепинци. С гордост мога да кажа, че съм участвала в описанието на ръкописите, което също не е завършено, но основното тяло е готово. Измежду тях ще отбележа конкретно само един, който е прекрасен образец, липсват началото и краят, но по палеографско кодикологични данни според хартията, вида на писмото, вида на украсата го определяме като преписан през XVI век. Този Коран, както местните хора разказват в края на XIX в., е донесен тук в България от някаква делегация, която е била в Самарканд. Съхраняван е в частно лице дълги години, след което е предаден тук в Народна библиотека и впоследствие върнат обратно. Успяхме да намерим спонсори, за да се реставрира в нашата лаборатория. Пари ни отпусна фондация „Солон", която се намира в Швейцария. Аз съм впечатлена от хората в самото село – направили са специална кутия, понеже нямаше подвързия, пък е много трудно да се реставрира или да се направи подобна подвързия. Специално у нас няма такива специалисти. Те са изработили прекрасни кожени капаци, подшили го, подвързали го, изобщо много добре го съхраняват. Той не се пази в самата библиотека, тъй като тя е била обект на нечии желания, и затова най-ценните неща от там се пазят на друго място. Относно други преписи – почти всяко мюсюлманско семейство пази по една такава реликва, останала от дядо, прадядо и т.н. Познавам такива хора, виждала съм техни екземпляри, има много хубави неща, но това за тях си е свято. Друг е въпросът, доколко могат да ги запазят в дома си, защото тук се пазят при определена влажност, определена температура, има специалисти, в случай че се нуждаят от реставрация. Мога да ви покажа снимка на един Коран, който е откупен през 37 г. и снимка как изглежда сега. Просто, нашите специалисти са фантастични, само да имат материали да работят.
Селям: Класифицират ли се ръкописите по някакъв начин?
Зорка Иванова: Поначало, като правим каталози на наша сбирка, ние се съобразяваме с класификацията в мюсюлманската книжна традиция, така както е била в старите библиотеки. Тази традиция съвсем не е нова. В такива големи обществени библиотеки като вакъфските библиотеки, които датират от XV-XVI в. в Османската държава. Там още с основаването на библиотеката се знае статутът й и начинът, по който ще бъдат подредени и описани книгите. Тази традиция върви от векове на векове. Тя не се различава например за мюсюлманите в Африка, за мюсюлманите в Испания и в Османската държава. Класификацията е почти еднаква. Има раздел коранични науки, в който на първо място естествено са преписите на Свещения Коран, следват тефсирите, не мога да ви кажа точно на кое място е, но след това са хадисите и т.н. Ние не измисляме собствена класификация. При обработката на всички арабографични книги, няма значение в коя област са те, ние се съобразяваме с класификацията в мюсюлманския свят. Тематиката е много разнообразна. Тук има не само коранична литература, но и много книги и ръкописи в областта на фъкъха, книги по география, история, астрономия, математика, дори книги в областта на окултните науки. Не са много по-специално в последната област, но тематиката, свързана с нашите ръкописни книги, е разнообразна.
Селям: Кои са най-старите ръкописи?
Зорка Иванова: Най-старият Коран, който сме регистрирали, е от 1271 г. Не се знае къде е преписан – калиграфът е оставил само името си и годината на преписване, която е 669 г. (по хиджра), което прави 1271 г. Тъй като нямаме достатъчно литература, свързана с ислямската калиграфия, не можем да уточним цялата информация относно калиграфите. Някои от преписите са видимо образци на калиграфското изкуство, който имаме, но не са подписани. Но като име-калиграф мога да посоча един, за когото съм сигурна, че е известен, той е Мустафа ел-Кютахи. Той е посочен в една книга с автор Радо, издадена в Истанбул и посветена на турските хаттати. Според изданието въпросният човек е починал през 1787 г. Бил ученик на калиграфа Ибрахим Родоси, който е бил жив през 1754 г. Коранът, който той изработва, е много красив, изящен, фин, като калиграфски образец е много добър; като украса е още по-добър, отделните части на Корана, сурите, всички отбелязвания са направени, цветовата гама е много богата, орнаментите са различни, много добре изпълнени, използвано е много злато, изобщо много е красиво. Дори впоследствие направиха с този Коран CD, в който го има целият Коран. В други такива издания не сме засекли имена, но все пак са подписани от определени калиграфи, вижда се, че са прекрасно изработени. Това, че ние не сме открили тези имена, не означава, че те не са известни.
Селям: Има ли различни стилове при писане на кораните?
Зорка Иванова: Не бих могла да говоря само за кораните в този случай. При ислямската калиграфия това би могло да бъде предмет на отделни теми. Вярно е, че има специфични шрифтове, които се ползват при преписите на Корана, но те не са само за преписи на свещените книги, а и за други книги. Има няколко основни вида писма, и оттук нататък има калиграфи, които учат тези основни видове, имат си свои правила. Въпросът е, че това, което имаме, е прекрасно и е образец на това изкуство. В началото писмото е куфи, което е по-ръбеста, по- тежка, вярно и по-тържествена форма. Но след това се използва едно писмо, което в основата си има пеех и другият често срещан вид писмо, който се използва при преписи на Корана, е мухаккак. При заглавията на самите книги се използва много често сюлюс. Калиграфията е не просто изкуство, тя е цяла наука.
Селям: Бихте ли ни казали нещо за преводите на Корана?
Зорка Иванова: Нямам самочувствието на познавач. Мога да ви кажа за два преписа, които имаме тук, в библиотеката, и които според мен са редки преписи. Двата преписа са от XVI в., когато преводът на Корана е бил забранен. Тогава се появява т. нар. превод – в междуредието и сега ние имаме един такъв Коран с превод на персийски и един превод на турски. Това не са точно преводи, преводът върви дума за дума. Т.е. смисъла се губи, ако четем само превода. Има едно истанбулско издание с превод, за който се смята, но не е сигурно, че е направен от Мухаммед бин Хамза (XV в.). Аз го сравних – той е османски превод. От факсимилните страници, които има, излиза че това, което ние имаме, е препис от същия превод. Колко такива има по света, не зная, но във всеки случай не са много. А и като явление е рядко, понеже е в един сравнително ранен период, когато преводите не са били разрешени. Преводи на Свещената Книга са правени на европейски езици. Повечето датират от много рано – някъде около XV в. започват да се опитват да правят преводи на Корана по различни цели, не комерсиални, а това е вече борба за надмощие, да познаваш другата религия, за да можеш да я обориш и т.н. Горе-долу по това време започват да се правят преводи на християнските писания на арабски език, явно нещата са двупосочни. Във времето се появяват такива преводи почти на всички езици. Като ръкописи на български език не знам, но като печатни издания в началото на XIX в. има един превод, който не е от арабски, а от турски език. Разбира се, когато се минава през друг език се губи част от есенцията на писанието. После се нарояват много други преводи. Това е вече в наши дни. Като печатни издания даже се правят в чужбина. Има една фондация – „Ахмедия", която прави преводи, има и на български език такива. Според мен преводът на Недим Генджев също е правен пак чрез турски език. За мен един много добър превод е този, който направи проф. Цв. Теофанов. Защото той е прекрасен познавач на арабския език. Той е поет по душа и по призвание. Коранът е написан в една специфична форма и си мисля, че човек трябва да бъде и поет, за да може да го предаде, както трябва. Не е само мое мнение, че е един прекрасен превод – много хора, познавачи на езика, казват, че превода е направен много добре.
Селям: Бихте ли ни казали за преписите, правени на Балканите?
Зорка Иванова: Мога да изброя само няколко ръкописа, които имаме в нашата сбирка. Въпреки че не може да се каже, че са образци на калиграфското изкуство, хората, които са ги писали, са били грамотни. Според мен те са правени за лично ползване. Не зная каква е причината, но хората са искали да ги имат и са си направили преписи. Вижда се, че почеркът не е особено отработен, не отговаря на всички правила на калиграфското изкуство, независимо за кой вид писмо говорим. Видимо е правен, за да обслужва нуждите на хората, защото красивите образци естествено са правени по заявка, при известни писари, известни калиграфи. Такива преписи обикновено се правят с цел да бъдат вакфирани, дарени в джамия, медресе и т.н. Имаме такива преписи от Силистра, два – от София, един – от Струмица, от Калканделен (Тетово) и от Видин. Общо взето, са правени много по-късно (началото на XIX в.), но те подсказват за нуждата на хората от Свещената Книга, желанието да я притежават в своя дом. Друго интересно нещо за кораните: много рядко в тях освен бележките за собственост и дарения ще намерим и други бележки. Иначе в друг тип книги много често има всякакви бележки по полетата, на предната страница, там, където има празно място. Например "Роди ми се син", "Умря съпругата ми", за раждания, за покупко-продажби и т.н. Тук обаче свещените книги не са били ползвани така. По свещената книга почти не са писали.
Селям: Как се пазят кораните?
Зорка Иванова: Ръкописите се намират в хранилище, където се стараем да има определена температура. Но най-ценните от преписите, не само корани това, което е най-красиво, най-ценно като съдържание, най-стойностно от ръкописната сбирка, са изнесени в самостоятелен склад. Там има климатична инсталация, определена влажност, определена температура, да не говорим, че превантивно всички ръкописи преди да влязат в складовете минават през химическата лаборатория, в случай че имат нужда от реставрация, укрепване, почистване. За да са в състояние да изкарат поне още няколко века...