7 Една книга – едно интервю

Една книга – едно интервю

Съдика Фехми ЕМИН е родена на 27 март 1961 г. в с. Стожер, област Добрич. Завършила е Варненския свободен университет “Черноризец Храбър” - специалност “Културология” във Факултета - Изкуство, култура и масови комуникации, автор на книгата “Ислямската религия и изкуството".

- Кое Ви накара да се заемете е написването на тази книга?
- По обясними причини, книги на подобна тема излизаха рядко. Коментари по радиото, телевизионни програми, информационни предавания, статии във вестниците и списанията, както и игрални филми, представяха исляма в лоша светлина, като понякога това се правеше целенасочено. Желанието ми бе с тази книга да запозная читателите с реалната същност на исляма.

- Какви цели си поставихте, когато се заехте е тази благородна задача?
- Книгата представлява изследване, което преследва преди всичко познавателни цели. В първа глава читателят ще се запознае основно с възникването на исляма, с живота и дейността на последния от пророците Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем), с основните предписания на ислямската религия, с каноничните задължения и т.н.

- Но прави впечатление, че в заглавието споменавате и ислямската култура.
- Във втора глава на книгата преобладава културно-историческият подход. Много детайлно и същевременно с конспективна деловитост са изложени особеностите на главните архитектурни символи на ислямската цивилизация – джамиите, владетелските дворци и др. Анализирани са и други важни компоненти на изкуството – миниатюрите на приложното изкуство като не е пренебрегната и поезията и музиката, чиито елитарни представители са повече или по-малко известни.

- Още в уводната част на книгата Вие основателно внасяте поправка в погрешното разбиране и оттам на погрешната употреба на понятието „мохамеданство” вместо ислям.
- В продължение на векове много хора от Запад са възприемали и разпространявали схващането, че мюсюлманите служат на Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем), а тяхната религия се нарича “мохамеданство”, нейните последователи – „мохамедани”. По-късно западноевропейците разбрали, че мюсюлманите служат на единния Аллах.
Правилното наименование на религията е “ислям”, и би трябвало последователите й да се наричат “мюсюлмани". В религиозен контекст думата “ислям” означава “подчинение на волята на Аллах” и изпълнение на законите на Аллах. Волята на Аллах е определена от Свещения Коран като преизпълнена със съвършенство и състрадание, а законът Му – като най-добър и справедлив. Затова всяко човешко същество, което се подчинява и следва послушанието, е мюсюлманин в съответствие с морала на исляма. В този смисъл Свещеният Коран нарича Хз. Ибрахим и всички останали истински пророци “мюсюлмани” и назовава религията им с едно и също име – „ислям”. Следователно мюсюлманинът не е само последовател на Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем), той също е последовател на Хз. Ибрахим, на Хз. Иса и останалите пратеници на Всевишния Аллах.

- Тогава каква е ролята на човека на земята?
- Човекът е избран да бъде надарен с разум и със способността да има избор. И тъй като човек е надарен с разум и със свобода да избира, той е призован да приеме висшата воля на Аллах и да се подчини на Неговия закон. Ако избере подчинението пред закона на Аллах, той ще бъде в хармония с всички други елементи на природата, които по задължение се подчиняват на Аллах. Но ако избере непослушанието, ще се отклони от правия път /Сърат-и мюстаким/ и ще изпадне в противоречие. Освен това ще си навлече гнева и наказанието на Създателя.

- Как според Вас ще бъдат посрещнати Вашите твърдения от хора, които изповядват друга религия?
- Понеже, както подчертах по-горе, “ислям” означава отдаване на добрата воля на Аллах, подчинение на Неговия добър закон, което е същината на посланието на всички избрани от Аллах пратеници, мюсюлманинът вярва във всички избрани от Аллах пратеници, във всички пророци преди Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем). Той вярва, че всички тези пророци са били пратени от Аллах и не прави разлика между тях. Техните верни последователи са били мюсюлмани, а тяхната религия е била ислямът, единствената правилна универсална религия на Аллах.

- Какво друго искахте да кажете на непосветения в исляма читател?
- Посланието, изпратено на Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем), не е целяло просто национално възраждане или монопол на една или друга раса, нито е било временно освобождаване от ограниченията и несправедливостите. Също така то не е било рязка промяна или отклонение от хода на историята.
Посланието на Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) е било и е универсална, всеобща благодат, наследство, в което участват много общности и е вечно духовно послание.
То представлява развитие и продължение на предходните послания и добро обобщение на всичко, което е низпослано от Аллах на предишните пророци. То е послание, което не прави разлика при пол, възраст, раса, националност. Насочено е към човека във всички времена, а той се нуждае именно от това. На тази основа мюсюлманите вярват, че Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) е последният пророк, защото Коранът свидетелства за това и защото посланието на Всевишния Аллах е: “Книга, в която няма съмнение”.

- Какъв е образът на Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем), който Вие изградихте в процеса на работа и какъв е образът, който почерпихте от източниците?
- В живота си Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) е бил известен като праведен, честен и скромен човек. Не само мюсюлманите, но и най-упоритите му противници не подлагали на съмнение неговата честност и правдивост. Неговият характер, неговите духовни постижения и велики реформи са без прецедент в цялата човешка история. Човечеството ще гледа на него така, докато историята не създаде равностоен Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем). Той е казал, че е последният пророк, защото това е истината на Аллах, а не защото е искал лична слава или е търсил лични придобивки. Успехите не са го опорочили, триумфът не накърнил прекрасните му качества и властта не извратила неговия характер. Той бил неподкупен, последователен и недостъпен за изкушението да придобие облаги или слава. Неговите слова излъчват ослепителната светлина на мъдростта и истината.
Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) бил единственият пророк, който изпълнил своето послание и завършил дейността си приживе. Преди той да умре, Коранът казва, че религията на Аллах е изградена, благодатта на Аллах към вярващите – завършена и истината на откровението – защитена и запазена със сигурност и занапред: “Днес изградих за вас вашата религия и изпълних Своята благодат към вас, и одобрих Исляма за ваша религия.” (Маиде, 5: 3)

- Желая успех на Вас и дълъг живот на книгата Ви. Благодаря Ви от името на читателите.
- И аз Ви благодаря.