Едно по-различно ЕвангелиеВ Евангелието на Варнава е написано, че дори на Хз. Адем е било заявено от ясно по-ясно, че един ден ще се яви нашият Пейгамбер: "Адем, който се изправи на крака, видя на небето надпис, който блестеше като слънце: "Няма друг бог освен Аллах и Мухаммед е Неговият пророк".
(Знамение-39)
Варнава е значима личност от първия период на християнството. Той произхожда от еврейския род Левити, живял и в Кипър. Истинското му име е Юсуф. Спорно е принадлежността му към апостолите па Хз. Иса, но в Библията, която написва той, на различни места се изтъква, че е от неговите апостоли като на различни места отправя въпроси към Хз. Иса, на които пророкът отговаря.
Името па Варнава се споменава много пъти в раздела "Делата на пратениците" па Светото писание като се изтъква, че той е работил много усърдно за разпространението на християнството в Антакия и Йерусалим. Лука го обрисува като "добър човек, изпълнен с вяра".
Евангелието на Варнава до 325 г. пр. н.е., в александрийските църкви се зачитала като правдива и каноническа книга: Но консилиумът, свикан в град Никея (днешен Изник в Турция) решава освен четирите евангелия всички останали да се смятат за измислени.
Когато обаче сравним Евангелието на Варнава с останалите се вижда, че тя е събрата в себе си верните неща от останалите евангелия и се очертава като произведение, което по най-правдив и верен начин обрисува образа на Хз. Иса и неговото време.
Посочвайки някои цитати от това евангелие, което разкрива вярата в Аллах на базата на единния Бог, виждаме, че Варнава отрича мисълта, че Хз. Иса е син Божи и изпъква по особено ясен и точен начин бъдещата поява на Хз. Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) и че Хз. Иса също като останалите пророци е разгласявал същите истини.
Нека най-напред да видим какво послание ни изпраща той по отношение на единния Аллах. На Филип, който казва: "Искаме да опознаем Аллах" Хз. Иса заявява: "Аллах е истината, без чието съществуване няма друга истина. Аллах е същество, без чието съществуване няма други същества. Аллах е толкова велик, че обхваща всичко и е навсякъде. Сам по Себе си Той няма равен. Той няма нито начало, нито пък ще има край. Но е поставил началото на всяко нещо и ще сложи край на всичко. Той няма нито баща, нито майка, нито син, нито пък братя и другари. Той няма и тяло. От тази гледна точка нито яде, нито спи, нито умира, нито пък ходи, нито пък мърда, но притежава безкраен живот за разлика от човека. Защото не е материален и съставен. Не е веществен, а е от най-обикновена същност. Той е толкова добър, че обича единствено добротата. Той е толкова справедлив, че когато наказва и прощава, не може да му се възрази с въпроса: "Защо това е така?" Накратко, казвам ти, Филипе, че ти не би могъл да Го опознаеш тук, на земята, но в Отвъдния ще Го наблюдаваш вечно". (Варнава, Знамение – 17)
Както се вижда, описанието, което се дава за Аллах в това Евангелие почти изцяло се припокрива с тези от Корана. Все едно четем описанията в сурите "Айету-л курси" и "Ихляс".
В 27-о знамение на Евангелието на Варнава е отредено място на спора на Хз. Ибрахим с баща му на тема Аллах. Там е казано следното:
...Ибрахим го попита: "Колко божества има, татко?" Възрастният човек му отговори: "Безброй много, сине". След това Ибрахим му каза: "О, татко! Ако аз изпълнявах повелите на едното божество, а другото пожелаеше да ме накаже, затова, че не съм му изпълнил повелите, тогава какво щях да направя?" Каквото и да стане, ще възникне неразбирателство между тях и боговете ще воюват помежду си. Ами онова божество, което желае злото ми, убие моето божество, тогава аз какво ще правя? Може би и мен ще ме убият?"
Тези изрази напомнят следните знамения от Свещения Коран: "Аллах на се сдоби със син и няма друг бог заедно с Него. Иначе всеки бог щеше да отнесе онова, което е сътворил и едни от тях щяха да надделеят над други. Всечист е Аллах над онова, което описват." (Муминун, 91)
„Небесата и земята щяха да се разрушат, ако имаше на тях други богове освен Аллах. Всечист е Аллах, Господаря на Трона, от онова, което Му приписват!" (Енбия, 22)
В 28. знамение на Евангелието на Варнава, където се разказва как Хз. Ибрахим разрушава идолите, закача брадвата на най-големия идол, как вавилонците искат да го запалят; как Ибрахим поглежда към звездите, луната и слънцето и заявява, че те не биха били божества, защото залязват и изчезват като това се припокрива напълно с изразите, използвани в Свещения Коран. В 208-о знамение се казва следното: "Аллах е жив и здрав и Ибрахим тъй много го обичаше, че той не само разби фалшивите идоли и напусна родителите си, но дори пожела да пожертва сина си в името на подчинението на Аллах".
В Евангелието на Варнава се вижда как Хз. Иса силно се противопоставя на онези, които го наричат Бог и син Божи и ги проклина.
Веднъж, когато един болен от проказа го моли с думите: "Боже, мой, излекувай ме!" Исус отвръща: "Глупак си ти! Моли се на Аллах, Който те е създал, Той ще те дари със здраве. Защото и аз съм човек като тебе. (Знамение. 10) На друга десетина прокажени, които го молят: "Дай ни живот!" той отговаря по следния начин: "Ех, колко сте жалки, вие така сте си загубили ума, че казвате да ви даря със здраве. И не виждате, че и аз съм човек като вас. Обърнете се към Аллах, Който ви сътвори. Той е Всеможещ и Всеопрощаващ и ще ви дари със здраве!" (Знамение, 19).
Хз. Иса изразява своето огорчение от факта, че го поставят на място на божество по следния начин: "Иса се уплаши много. Той се обърна към Аллах и заяви: "О, Господарю мой! Вземи ме от тоя свят! Защото светът е полудял и насмалко ще ме нарекат Господ!" И Иса като каза тези слова се разплака. (Знамение, 47) "Да бъдат прокълнати онези, които към моите думи добавят, че съм бил син Божи." (Знамение, 53).
Той се ядоса на Петър, който му каза: "Ти си месията синът божи" и в яда си го укори с думите: "махни се, стой далеч от мене, защото ти си сатана и се опитваш да ме вкараш в грехота". (Знамение. 70) "Ах, вие, израилтяните, ах, вие! Вие извършихте велик грях като ме нарекохте "наш Бог" и страхувам се, че заради това Аллах може да изпрати тежка тегоба над свещения град като го направи подвластна на чужденци. О, хилядократно прокълнат сатана, който ги подтикна към това". (Знамение, 93) В продължението на това знамение Хз. Иса повелява: "Аз съм един обикновен човек, роден от една простосмъртна жена, подчинена на волята на Аллах и който също като другите хора се храня, спя, изпитвам мъки от студ и жега. Затова когато Аллах ще отсъди, като сабя ще прободат всички, които твърдят, че съм нещо повече от човек". А в 212. знамение четем: "Когато написаха, че аз съм Твой син, Ти вечно прокълни онези, които ще развалят Евангелието, с която Ти ме дари". Отново в 123-о знамение Хз. Иса повелява: "Братя мои, сатаната пожела да изпаднете в това състояние като ви накара да повярвате, че съм Бог. Защото аз, който не съм в състояние да сътворя дори една муха и съм един преходен и простосмъртен човек, не мога да ви дам нищичко, тъй като аз самият съм нуждаещ се". В 206-о знамение четем: "Така че нашият Творец Аллах е единственият наш Създател и аз съм Негов раб и желая да служа на Аллаховия посланик, когото вие наричате Месия".
Според Евангелието на Варнава, Хз. Иса съобщава, че след него ще се яви друг пророк и че той служи на неговото предстоящо идване и ясно и открито разкрива името и особеностите на нашия Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем)
Ето шокиращите думи, които Хз. Иса изказва в това отношение:
"Вижте, аз ви казвам, че всеки пророк, когато се явил носил знаците на Аллаховия благодат, но само на едно племе и думите Му не са достигнали по-далеч от хората, за които са били предназначени. Но когато предстои да се яви Аллаховия Пратеник, Той ще по въоръжи с цялата Си последна сила и благодат и той ще донесе благодат и спасение на племената от целия свят, които ще приемат неговата вяра. Той ще върви прямо срещу неверниците, ще срази идолопоклонничеството дотолкова, че ще съкруши сатаната. Защото Аллах така е обещал на Ибрахим". Внимавай чрез твоя род ще направя да бъдат честити всичките племена на земята и ти, Ибрахим, както си разбил на парчета идолите, така ще постъпи и твоят род." (Знамение, 43)
"Колкото до мене, аз се родих, за да подготвя пътя, по който ще дойде Аллаховият посланик, който ще донесе мира и спасението на земята". (Знамение, 72) Аллах ще съжали онези, които са на земята и ще им изпрати Своя пратеник. Над него ще стои облаче, от което ще се познае, че той е раб – избраникът на Аллах и такъв ще стане известен... Той ще отмъсти на онези, които твърдят, че аз съм бил нещо повече от човек. Вижте, аз ви заявявам, че: луната в детството му ще го дари със сън, а когато порасне, той ще вземе в ръцете си луната" (Знамение, 72) Всеизвестни чудеса са че се явило облаче, което пазело сянка на Пейгамбера ни, че с един знак на пръста си разделил луната на две.
Когато Хз. Пейгамбер с чичо си пътуват до Дамаск, монахът от Бусра на име Бахира вижда облачето, което се въртяло над главата на нашия Пейгамбер. Веднага разбрал, че именно той е пророкът, когото светът очаква и казал на Ебу Талиб скоро да продадат стоката си и незабавно да се върнат обратно, защото се беше изплашил да не му навредят. Юдеите и християните вярвали, че ще се яви такъв пророк, но се надявали, че той ще бъде из сред тях. Ако не пишеше в техните книга, че ще се яви този пророк и признаците за това, откъде щяха да го познаят?
А следните думи на Хз. Иса са още по-впечатляващи: "Аз не съм Месия, когото очакват всички племена на земята. Но когато Аллах ще ме прибере от земята сатаната ще убеди неверниците, че аз съм Бог и син Божи, отново ще изрови тази проклета интрига. По този начин моите слова и вярата ми така ще бъдат изопачени, че едва ли на земята ще остават или не трийсетина вярващи. Вследствие за това Аллах ще съжали света и ще изпрати там Своя посланик, за когото е сътворил всичко". Знамение, 96
В Евангелието на Варнава е написано, че дори на Ха Адем е било заявено от ясно по-ясно, че един ден ще се яви нашият Пейгамбер: „Адем, който се изправи на крака, видя на небето надпис, който блестеше като слънце: „Няма друго божество, освен Аллах и Мухаммед е Неговият Пророк.” (Знамение, 39)
Хз. Иса заявява по ясен и недвусмислен начин, че всички небесни книги са били изопачени и за тяхното изправяне ще бъде изпратен последен пророк със следните думи: "Както знаете, Аллах е един, истината е една. Изхождайки от това ние заявяваме, че вярата е една и значението на тази вяра е също една, следователно и вярата е една. Вижте, аз ви казвам, ако истината не беше изведена и махната от книгата на Муса, то Аллах нямаше да изпрати на отеца ви Давуд втората такава и ако книгата на Давуд не беше изопачена то Аллах нямаше да ме дари с Евангелието. Защото нашият Господар не се е променял и към всички хора Той се обърнал с едно и също послание. Ето защо, когато ще се яви Пратеникът на Аллах, то той ще дойде, за да изчисти всякакви изопачения, което неверниците си позволиха в моята книга. (Знамение, 124)
След като изложихме по такъв ясен и недвусмислен начин истините с езика на Хз. Иса, то не остава нищо друго на християнските попове и мисионери да им кажем: "Повече справедливост и милост!"
За по-обширна информация по въпроса за Евангелието на Варнава можете да се отнесете до "Ислямска енциклопедия" на Диянет и превода от английски на Евангелието на Варнава, направен от Мехмед Йълдъз.
А. Риза ТемелИзточник 
Портал 
