5 Интервю с Ариф Абдуллах

Визитка:
Ариф Абдуллах е роден на 3-ти юли 1974-та година в Смолян. Средно образование е завършил в спортното училище в Чепеларе по специалността „ски-бягане“. Три пъти е ставал републикански шампион на България. Участвал в международни състезания. Четири години е бил в националния отбор по ски-бягане. Впоследствие съдбата повежда Ариф Абдуллах към религията. Завършил бакалавърска степен по „Основи на религията“ в частния университет „Зарка“ - Йордания. Специализирал „Тълкуване на Корана“ 3 години в Държавния йордански университет в Аман. Защитил дисертация на тема „Кораничните разкази в сура „Пещерата“ и влиянието им върху изграждането на личността“. Участвал в редица международни конференции по проблемите на мюсюлманите в глобален аспект. Бил е член на Висшия мюсюлмански съвет на България. От 2004-та година Абдуллах е председател на Обединението за ислямско развитие и култура. Той е семеен. Има три деца.

Г-н Абдуллах, как преценявате хода на дискусията по въпроса дали да се разреши на ученичките В ПГИ да ходят със забрадки, или не?
Като изключим някои медии, за които можем да кажем, че излизат от линията на обективността и внушиха някакъв голям конфликт, виждаме, че обществото разбира какво значи толерантност и че това е двупосочно понятие. Изисква се уважение от едната и другата страна към ценностите, към различното мнение и позиция. Смятам, че нещата ще завършат с добър край, удовлетворяващ и двете страни, без да има накърнени достойнства и чест на която и да е от тях.
Изводите, които Вие си направихте за участниците в този спор?
Хората, които гледат обективно на въпроса, изразиха мнения, които за нас са правилни. А хора, които влезнаха с предварителни нагласи за онова, което и те самите не разбират, изразиха негативно мнение. Но ние бяхме свидетели на позитивни позиции от хора християни, защото разбираха същността на проблема и източниците на тази норма. Като д-р Симеон Евстатиев например, чиито думи бяха: „Защо България да не бъде пример за света в толерантност именно в ислямското облекло - защо трябва да гледаме Франция?". Това е изключително правилно мнение на експерт арабист, който знае къде е изворът на ислямското облекло.
А защо задължително се правеше аналог между проблема при нас и във Франция?
Аналогът с Франция не е напълно правилен. Мюсюлманите в България са местни. Те живеят в тези земи. Тяхната родина е България и нямат друга родина. Докато мюсюлманите във Франция идват от някъде, не са местни. Те са „осиновени". И трябва да спазват конституцията, която регламентира законите в тази държава. След като Франция ги е приела, те трябва да спазват законите й. А ние сме синове на България. И след като Конституцията позволява толерантност и свобода на религиите, религиозният плурализъм е заложен в Конституцията на България, смятам, че ситуацията при нас не е аналогична с обстановката във Франция. Според мен България трябва да бъде пример дори за Франция - че тук нещата са решени на основата на ценностите на демократичното общество. Можем да вземем от всяка държава позитивното, което ще е пример, и да го въведем в нашите взаимоотношения, а не негативното.
Ще се съгласите ли, че позициите бяха крайни, умерени почти липсваха? Толкова ли беше назрял този конфликт?
Редица учебни заведения, особено в Смолянска област, са пример за толерантност. Без проблем момичета, носещи ислямско облекло, посещават училищата. Така е в Рудозем, в Смолян - математическата, езиковата гимназия и т.н. Никога не е загатван такъв спор.
Дори си спомням преди около 12 години в основното училище в Устово имаше момиче, което ходеше на занятия по този начин. Но в икономическата гимназия изглежда проблемът възникна в изблик на емоции от една гледна точка, която олицетворява директорката. Въпреки това във времето тя също промени позицията си - имаше разбирателство между нея и Михаела и Фатме. Така проблемът не продължи да ескалира.
Срещнахте нападки задето момичетата ходят с облекло, което е арабско, а не традиционно за мюсюлманките в Родопите, и че Вие ги карате да ходят така. Как си обяснявате този факт?
Ако се погледне традиционното облекло на нашите баби, особено в селата, ще видим, че всички носят забрадки. Моделът на дрехата е нещо, което съпътства модата. Широко отвореният панталон, бакенбардите днес не са предпочитани, но те са били харесвани в миналото. И понеже модата сега е друга, не може да се каже, че днешните млади хора са изневерили на традицията. Просто те съблюдават модата. В миналото идеалът за жена е бил тип като Венера - едрата жена. Днес вкусовете са насочени към по-слабата жена. Едно време са се придвижвали с каруци. Сега - със скъпи коли. Това не е изневяра на традицията. Следователно говорим за принципи. Покритата коса, от лице, ръце, покритото с широки дрехи тяло - това е принципът, а вече видът на дрехите отговаря на съвременния вкус, на модата. Тук няма нарушена традиция. Няма внесен модел от Арабския свят. Напротив. Аз съм живял там десет години. Ако в държави като Йемен, Судан се види какво е облеклото - никой няма да говори, че облеклото оттук прилича на тяхното. Там е изцяло черно, покриващо от главата до петите. Много широко. Тук дрехите са обикновени, само дето има забрадка, която покрива косата. Акцентът е, че има развитие на вкуса към облеклото - и това е модата. Принципът е един и същ и при баба ми, и при момичетата - покриване на косата и тялото.
Смята се, че като ходят на училище със забрадки те парадират с един ислямски символ и затова не искат да ги махнат. Какъв е вашият коментар?
Ако имате предвид, че ги носят като вид пропаганда, то това не е вярно. Забрадката няма алтернатива. Тя е религиозна норма. Задължение е за жената мюсюлманка, която по своя личен избор е решила да следва пътя на исляма. Това е коранична норма. Не е символ като еврейската шапчица, като кръста, които се носят по желание. И при нас има символи - като брадата при мъжете, колие с полумесец, шапката, с която се посещава петъчната молитва. Минарето на джамията също е символ. Момичетата, които посещават с ислямско облекло училищата, са олицетворение на скромността, познанието, добри са в отношенията към другите.
А брадата при мъжете какво символизира?
Брадата означава следване примера на Пратеника. Тя не е от задължителните неща. Ако един мъж не носи брада, той няма да получи наказание в Съдния ден. Ако обаче една жена не носи кърпа, тя се подлага на наказание.
Защо обвиняват организацията, чийто председател сте Вие, че използва проблема за собствена реклама и даже за по-сериозни - политически цели?
Смятам, че веднъж завинаги трябва да разграничим политиката от религията. Ако говорим за някаква борба, за доминиране, тя е характерна за политиката. Докато в религията няма стремеж за доминиране, а стремеж за доброто, за щастието, което удовлетворява хората. Ако питаме един политик дали би желал неговата партия да спечели изборите и да управлява държавата, естествено това е неговата цел - надмощие, сила и власт. А в религията няма борба в стремеж едната да доминира над другата и заради това да се използват всякакви средства, да се играе с достойнството на хората. Освен това ОИРК няма политически цели.
Как ще реагирате, ако крайното решение е, че момичетата не са дискриминирани в гимназията по икономика и трябва да махнат забрадките от септември?
След подобно решение няма да предприемем радикални действия, които да не се съчетават с Конституцията на България или срещу законите на държавата. Ще използваме обаче всяка възможност, дадена ни от  законодателството, за да запазим това право. Ще продължим да отстояваме позициите си пред международните институции. Още не сме внесли жалба в Хелзинкския комитет за защита правата на човека.
Защо според Вас мнозина смятат, че на момичетата им се плаща, за да ходят забрадени?
Влиянието на абсолютния прагматизъм, върху който се развива днес обществото, трябва да бъде ограничено, когато говорим за религия, духовност и ценности. Но може би той е с водеща сила и приоритет в съзнанието на хората, че всичко е изгода, всичко е пари. Стигнало се е дотам, че е заличило всяка проява на духовност, което е много болно. Хората, които внушават идеята, че стоят пари зад тази кърпа, за мен са вече преминали всяка граница, която заличава следите на духовността и морала. Това означава, че в 21-ви век няма хора, които се ръководят от ценности. Не можем да повярваме, че човекът има духовен свят. Затова търсим винаги обяснението в парите. Това е един доста сериозен анализ, който показва, че човечеството не върви към добро. Не би трябвало всяко нещо да бъде изчислявано в пари. С тази логика се слага абсолютен край и смисъл на всяка религия - не само на мюсюлманската. Религията е духовност. И когато ние започнем да я превръщаме в пари, значи, че никога е нямало смисъл да се изпраща религия на човечеството. Защо да е нужно, нали така или иначе важни са парите!?
Как ще отговорите на упрека, че сте иззели родителските функции на децата когато сте се оплакали, че момичетата са дискриминирани?
Ние поставяме въпроса принципно като неправителствена организация. Според нас посещението на момичета с ислямско облекло в училище трябва да бъде решен като цяло. Не визираме нито Михаела, нито Фатима, нито конкретното училище. В частност самите родители имат подадена жалба пред Регионалния инспекторат по образованието, което е ясен знак, че те са тръгнали да пазят правата на дъщерите си. Ние сме реагирали като организация с идеална цел да се реши проблемът за цяла България, но и не сме тръгнали без да попитаме родителите на тези деца. В нашите жалби не сме посочили имената на момичетата, а сме дали случая за пример.