5 Интервю „един въпрос - два отговора“

Как ще коментирате решението на комисията за защита от дискриминация за носенето на забрадки в Професионалната гимназия по икономика?
Фатме:
Михаела: Много съм разочарована, защото мислех, че комисията е независима институция, но се оказа, че който плаща, той поръча музиката. Заблуждавала съм се, че тяхното решение ще е обективно, но то бе чисто субективно.
Според вас дали този въпрос сега е на дневен ред за нашето общество?
Ф.: Мисля, че трябва да се обсъжда проблемът, защото религиозното образование не трябва да бъде спирано. Възпитанието на човек започва в първите години от неговия живот и в зависимост от това той по различен начин посреща трудностите и радостите. Този проблем трябва да се обсъжда, защото има хора, които искат да изпълняват религията си и не трябва никой да пречи, независимо каква е религията - християнство, ислям, будизъм. Чрез религията човек изгражда ценностната си система.
М.: Аз не знам. Не съм политик, за да кажа, че нарочно сега се разглежда този въпрос. Не мога да преценя.
Чувствате ли се употребени за нечия чужда кауза или наистина дискусиите са във ваш интерес?
Ф.: Не. По никакъв начин не се чувствам употребена, защото това е моят избор. Аз съм решила така да ходя и да изпълнявам религията си по най-добрия начин. Никой не може да наложи на другия какъв да бъде, както не може да определя поведението му, мислите му и т.н.
М.: Мисля, че в ОИРК като организация са компетентни и не биха ни използвали по никакъв начин. Ако не бяхме ние, щяха да бъдат някои други момичета с кърпи и тогава от тях щяхте да вземате интервю. Сега с нас сe случи този проблем и затова ние сме потърпевшите.
Според вас защо толкова много хора смятат, че ви се плаща, за да носите забрадки?
Ф.: Повечето смятат, че ни се плаща, защото те са забравили истинската същност на исляма. В сура „Светлината“, 31-ви ает, се описва как трябва да бъде облечена една жена или момиче, достигнало зряла възраст според исляма. Мисля също, че много хора не познават Свещения Коран. Просто претендират, че са мюсюлмани, но нямат нужните знания за религията си. Има обаче други хора, които се интересуват, четат и когато решат да сложат забрадка, получават критики. Казват, че ни плащат, защото не знаят, че това е норма в исляма. Живеем в много материален свят и явно в чуждите очи всичко опира до парите. Никой не вярва в божественото.
М.: Защото повечето хора не се интересуват от нашата религия и даже не правят усилия да я опознаят. Подвеждат се по клюките на други хора, които искат да ни навредят по някакъв начин. Това всъщност са слухове и нямат доказателство, с което да се обоснове тяхното поведение и техните твърдения.
Ако от управата на ПГИ ви задължат да ходите с униформа - такава, каквато е, и ви забранят забрадките, как ще постъпите?
Ф.: Надявам се, че всичко ще се отсъди в наша полза и се надявам да не ми се наложи да мисля по този въпрос.
М.: Униформата ни знаете каква е. Обаче тя не включва изисквания към останалите атрибути. Не се казва каква да е косата - пусната, вързана, с каква дължина или с какъв цвят. Така, че не трябва да ни правят проблем и за кърпите, както няма ограничение за пиърсинг, за обици и др. На никой ученик не му е правен проблем, че носи много обeци, че косата му е оцветена в няколко различни цвята. Самата директорка си противоречи, защото казва, че ходим без униформи, а училището е с охрана и не пуска ученици без униформи. Как тогава охраната ни пуска нас с Фатме в училище? Между другото аз тръгнах с кърпа преди три години и първата година нямаше ограничение за облеклото. Когато аз отидох така, почнаха да обсъждат въпроса с въвеждането на униформи. И така, на втората година от моето обучение вече ги въведоха. Смятам, че ако не напълно, то отчасти заради мен взеха това решение за униформите.


Защо ходиш облечена по този начин, Миглена?
Аз съм момиче, изповядващо исляма, и забрадката, и носенето на този вид облекло е едно от задълженията за всяка жена мюсюлманка. Това не е символ, а задължение.
От кога си с кърпа?
От две години вече.
Какво ти костваше да направиш тази промяна?
За да се облечеш по този начин изисква доста сили, доста увереност. Трябва да си сигурен, че го искаш, да знаеш какви ще бъдат последствията - че много хора ще се отвърнат от теб, други пък ще се сприятелят с теб. Но аз не съжалявам по никакъв начин за това, което съм направила.
Какво е забрадката за теб, каква е нейната стойност в какъвто и да е смисъл?
За мен лично забрадката е от много голямо значение. Предпазва от много неща и често пъти ако не бях с нея, щях да имам проблеми. Имам предвид, че понякога човек изпада в състояние, в което е способен да направи грешка. Но забрадката предпазва от страшно много неща.
От какво конкретно предпазва тя?
Хората започват да гледат на теб по-сериозно. Започват да разчитат на теб. Знаят, че когато си вярващ и го показваш, и го доказваш, ти имат повече вяра.
Би ли могла без нея?
Не. В никакъв случай.
Какви реакции срещна от околните през последните две години?
Имаше хора, които започнаха да странят и може би изгубих някои приятелства. Сега вече осъзнавам, че всъщност те не са били толкова големи приятелства, защото, ако бяха истински, щяха да останат с мен. Мисля, че каквото и да съм загубила, това, което съм спечелила, е повече. Много повече.
А съучениците и учителите как те приеха?
Конкретно в моето училище няма никакви проблеми. Не съществува какъвто и да било вид дискриминация. Всички са много толерантни и проявяват голямо разбиране, за разлика от някои други училища в Смолян, за което съм им много благодарна, и смятам, че така издигат авторитета на училището.
Какъв според теб ще е резултатът от дискусията „за“ или „против“ забрадките в българското училище?
Аз се надявам, че комисията за защита от дискриминация ще се произнесе в наша защита. Предполагам, че нещата ще завършат както всеки хубав филм или приказка - с положителен край. Аз съм оптимист и разчитам на това.
Защо хората смятат, че на вас ви се плаща, за да носите забрадки?
Напоследък в света, в който живеем, всички духовни ценности са се изгубили. Каквото и да направиш, хората смятат, че го правиш за пари. И когато видят, че някой наистина прави нещо без користна цел, те не искат да вярват. Винаги мислят, че има нещо задно и пошло. Точно това е отговорът - че са се загубили човешките ценности в днешното общество.