Онзи въпрос

Онзи въпрос

Не зная доколко чувствате, че всеки айет от Корана са словата на нашия Господар, отправени пряко към нас.
Не зная доколко разбираме, че Той е нашият Създател; какво всъщност представлява Той; Неговото величие и сила; че Той се интересува от нас, по-скоро, че сме обикновени хора, които съществуват благодарение на Неговото великодушие и милост.
Колко разбираме, колко ги помним и доколко се съобразяваме с тях, също не зная.
Ако знаехме – по различен начин щяхме да четем Корана и по този начин да устроим живота си.
Ако знаехме – можехме да станем по-различни хора.
Вижте и кажете: Как може човек да се чувства извън обсега на повелите на Аллах, когато чете следния айет от сура ел-Хадид:
„Не е ли настъпило за вярващите време сърцата им да се смирят при споменаването на Аллах и пред истината, която бе низпослана, и да не станат като дарените с Писанието преди, за които срокът бе дълъг, и закоравяха сърцата им, и мнозина от тях са нечестивци. Знайте, че Аллах съживява земята след нейната смърт! Разясняваме ви знаменията, за да проумеете!“ (ел-Хадид, 16-17)
Нека да разгледаме тези два айета дума по дума...
Когато казвам „Вярващите...“ трябва първо да погледна към себе си. Елхамдулиллях, аз съм в това число. Следователно, словата на Създателя се отнасят и за мене...
Следва думата „сърца“...
Имам ли сърце? Стои ли то на мястото си?
Да, имам. Стои на мястото си.
Следва „споменаване на Аллах“ - „зикруллах“.
Какви ли са отношенията ми със...“зикруллах“?
Какво е отношението на сърцето ми със „зикруллах?“
По-нататък следват: „истината, която бе низпослана“.
Значи истините, низпослани от Аллах, са свързани помежду си.
Каква е тази връзка?
И след тези връзки следва: „Не е ли настъпило време?“
Ето, при този, именно въпрос, когато го четем, когато го слушаме не трябва да забравяме Кой задава въпроса.
Този въпрос е отправен от прекрасния Творец към Своя раб. И тъкмо в този миг отеква в нас: „Не е ли настъпило време?“
Това ни подсказва, че има проблеми в сърцата ни. След като от нас се очаква „да се смирим при споменаването на Аллах“, следва укора, че сърцата ни са закоравели, и мнозина от тях са нечестивци“.
Въпросът съдържа постановката, че сме закъснели при установяването и разбирането.
Въпросът е, че проблемът не е само при определен индивид, а у вярващите. У онези, които са познали вярата и би трябвало да са ги преодолели.
Въпросът включва известна доза обида и укор. Затова пък съществува милостта на Аллах и призива: „Ти можеш да ги надмогваш. И трябва!“ И следва въпроса: „Не закъсня ли?“
А споменаването на Аллах (зикруллах) е живителната струя за сърцето; айетите на Аллах са вечната пътна карта за човека. Когато той се откъсне от „зикруллах“ и се получи луфт между него и айетите, се нарушава връзката с пътя и след време се губи.
Тази част на айета като че ли иска да ни подскаже, че човекът и сърцето му не са забелязали това, иначе не биха закъснели толкова. Че истинският климат, който цари в сърцата, е смирението.
В първите слова от хадиса на Расулюллах (салляллаху алейхи уе селлем): „В тялото на човека има малко парче месо!“ има също предупреждение. Това показва, че сърцето е ядрото на самоличността на човека.
След това Аллах Теаля анализира причините за това проблемно състояние на сърцето, за да разберем по-добре положението, в което се намираме и да се освободим от него: "...и да не станат като дарените с Писанието преди, за които срокът бе дълъг и закоравяха сърцата им и мнозина от тях са нечестивци“.
Следователно, между айетите на Аллах и хората има лифт, губи се жизненоважната връзка между тях и „закоравяване на сърцата“. Когато айетите на Аллах наистина се асимилират – те придобиват живителен характер. Иначе сърцето се откъсва от споменаването на Аллах. За миг да си помислим: Може би въпроса: „Не е ли настъпило за вярващите време?“ се отнася до съвременниците на Расулюллах (салляллаху алейхи уе селлем), които са живели редом с него. Естествено, че се отнася към всички епохи, но преди всичко се отправя към онова поколение, чиито сърца все още не са обременени.
А може би е предупреждение към следващите поколения.
„Нека да не се получи лифт между зикруллах и вас. Да не закоравяват сърцата, да не загубят своята жизненост. Всеки ден четете и повтаряйте айетите на Аллах, за да се слеят сърцата ви със „зикруллах“. Това е нещо, което изисква постоянство.
Нашият Създател указва и бъдещата ни надежда:
„Знайте, че Аллах съживява земята след нейната смърт! Разясняваме ви знаменията, за да проумеете!“
С това не позволява да се паникьосваме с въпроса: „Дали сърцето ми е мъртво?“ Както виждате, земята се съживява след нейната смърт!“ С благоволението на Създателя, от мъртвото се ражда живот.
Виж пролетта и цветята и се насочи към сърцето си! Обгърни зикруллах. Придържай се здраво за айетите на Аллах. Впрегни отново сърцето си за труд. Приюти се при Аллах. Помоли Го за помощ. Отдай Му сърцето си...
Той пита: „Не е ли настъпило време...“ Иска да каже, че отдавна е дошло времето. „Опомнете се, ценете го! Давам ви отсрочка, за да се насочите към Мен!“ С тези думи нашият Създател се обръща към нас. Приема ни за събеседници. „Хайде, казва, върнете се! Чакам ви!“
Нима Той не ни казва: „О, душа успокоена, завърни се при своя Господар доволстваща, заслужила благосклонност! Влез сред Моите раби, влез в Моя рай!” (ел-Феджр, 27-30)
Какво да ви кажа?
Чуйте зова на нашия Създател!
Ахмед Ташгетирен

Източник