10 Интервю с Мустафа Алиш Хаджи

На 20. 03. 2005 г. в зала 1 на НДК в София се проведе Национална мюсюлманска конференция. На нея за главен мюфтия бе избран Мустафа Алиш Хаджи. От общо 1404 присъстващи делегати само трима гласуваха против.
Кандидатите за поста главен мюфтия бяха осем. Двама от тях, от които Фикри Сали, си дадоха отвод в полза на Мустафа Хаджи. Останалите кандидати не се явиха в залата под предлог, че изборът е предрешен.
За председател на ВМС бе избран Басри Пехливан – заместник главен мюфтия в продължение на три мандата от 1997 до 2005 г.
Новият главен мюфтия Мустафа Хаджи заяви: "Мюсюлманите вече не са разделени."
Конференцията бе приветствана от държавните институции в лицето на президента на Р България Георги Първанов, премиера Симеон Сакскобургготски и председателя на Народното събрание доц. Борислав Великов, от името на които бяха прочетени поздравителни писма. Гост на конференцията бе и турският посланик Хайдар Берк.
Конференцията излезе с решение да поддържа и развива единството на мюсюлманите в България, да има пълноценно участие в демократичното развитие на България, да допринесе за поддържането на уникалния етнически модел на Балканите.
Мустафа Алиш Хаджи е роден през 1962 г. в село Драгиново, общ. Велинград. Завършва теология и ислямско право в Университета "Ярмук" – Йордания, през 1997 г. и магистратура в Нов български университет – социология на религиите. В момента защитава докторат в Мармарския университет в Истанбул. От 1997 до 2000 г. е главен мюфтия, от 2000 до 2003 г. е председател на ВМС, от март 2004 г. е ректор на Висшия ислямски институт.

Селям: Г-н Главен мюфтия, как се стигна до Националната мюсюлманска конференция на 20.03.2005 г.?
Мустафа Хаджи: На всички е известно, че през 2003 г. беше проведена Национална мюсюлманска конференция в София. За голямо съжаление тя не получи регистрация. Делата по отношение на тази конференция продължиха доста дълго, след което Софийският градски съд регистрира трима представители на вероизповеданието, които да го управляват, докато една от спорещите страни получи регистрация. Въпреки това обаче регистрация не се получи. Така че единственият изход от това беше да се направи нова конференция, която да подготви документите перфектно, за да издържат в съда и се разсеят съмненията у мюсюлманите, че има някаква злоупотреба. Така че това беше основният проблем, основната причина да се направи тази конференция.
Селям: Как се проведе подготовката за конференцията и имаше ли голяма конкуренция?
Мустафа Хаджи: Подготовката за конференцията се проведе изцяло от тричленката, която представляваше вероизповеданието и персонала, който е в Главно мюфтийство. За отбелязване е, че този път подготовката беше направена по-добре от всеки друг път. От една страна, нямаше пропуски в протоколите, които удостоверяваха избора на делегати, а от друга страна, нямаше пропуски в самото провеждане на конференцията. По този въпрос мога да кажа, че такава конференция не беше провеждана от 15 години насам. Тя може да се нарече най-демократичната. Това не са само мои думи, а думи на много други хора, включително и на водещия конференцията.
На въпроса, дали имаше конкуренция, мога да кажа: да, както винаги имаше доста кандидати и някои от тези кандидати отговаряха на изискванията, а други – не. Естествено всеки има правото да се кандидатира, да избира и да бъде избиран. Преди конференцията аз проведох срещи с всички районни мюфтии, проведох срещи с доста имами и председатели на мюсюлмански настоятелства и естествено с доста делегати на конференцията. След като получих тяхната подкрепа, аз подадох документите си в Главно мюфтийство в последния възможен ден, в който можех да направя това. Така че всичко стана нормално. Слава на Аллах, мисля, че очакванията на хората да се сложи край на тези проблеми, да се сложи край на тези разделения и на това висящо положение се увенчаха с успех.
Селям: Предизвика ли разделение конференцията сред мюсюлманите и може ли да се избегне такова?
Мустафа Хаджи: Мисля, че не може да се говори за разделение, особено от страна на хора, които са мюсюлмани и познават исляма. Естествено, съвсем нормално е, когато става въпрос за избор, един да избира някого, а някой друг да избира друг. Това са все нормални неща. Това обаче може да продължи дотогава, докато свърши конференцията. След това тези неща спират. Аз мисля, че така се получи и при нас – имаше хора, които не бяха съгласни с този избор, което е съвсем нормално, аз уважавам тяхното мнение. След конференцията аз се срещнах с някои от тях и те казаха, че от тук нататък ще работим заедно, от тук нататък ще си помагаме, както е било и досега. Тъй като те са хора, с които наистина сме работили заедно и се познаваме много добре. Така че за разделение на този етап мисля, че не може да се говори. Ако става въпрос за разделението от страна на други хора, не искам да назовавам имена, но може да става въпрос само за хора, които са далече от принципите на ислямската религия и имат други цели, имат намерение да използват ислямската религия за свои облаги.
Селям: В какви насоки ще се стремите да работите през вашия мандат?
Мустафа Хаджи: Преди всичко за мен е важно Главно мюфтийство да бъде една институция, която наистина работи и отговаря на условията, в които ние живеем, която наистина подобава на мюсюлманите. Главният проблем на вероизповеданието на този етап според мен не е финансовият. Въпреки че той също си казва своята дума. Главният проблем е морален, по-голямата част от хората са загубили доверието в тази институция. Така че основното, което ние трябва да направим от тук нататък, е да се опитаме да възвърнем доверието на хората, да направим всичко възможно те да почувстват, че тази институция е тяхна и те трябва да окажат своята подкрепа за това мюфтийство, независимо по какъв начин, но най-вече имам предвид морална подкрепа. За мен е много важен въпросът за образованието, то трябва да бъде приоритет от тук нататък. Образованието е нещо, на което трябва да се отдаде важно значение. Тъй като това е основното средство да се запознаят хората с тяхната религия. Това е основният начин хората да се доближат още повече до Великия Аллах. Освен това според мен е необходимо да се обърне внимание на районните мюфтийства. Мисля, че хората също имат необходимост повече от морална подкрепа, отколкото от материална. Вече 15 години всеки, който се покаже от някъде, обещава, че ще разреши материалните проблеми на хората, но за голямо съжаление това не става. След като не става, на заден план остава моралната подкрепа. Така че ние, освен, че оставяме нерешени проблемите от материално естество, не сме решили и големия проблем, а именно отдалечаването на мюсюлманите един от друг. Всевишният Аллах казва, че трябва да се стремим да бъдем заедно, да се обвързваме към въжето на Аллах, към религията на Аллах и по този начин да бъдем близки един до друг, да бъдем в полза един на друг, да можем да си помагаме и да можем да изпълняваме заповедите на Великия Аллах.
Селям: Какви мерки ще предприемете за акредитацията на Висшия ислямски институт? Възможно ли е това да стане скоро?
Мустафа Хаджи: Първото нещо, което трябва се направи, за да получи Висшият ислямски институт акредитация, е да се снабди с материална база. През 2000-та година, когато аз бях главен мюфтия, беше закупена една сграда в Банкя специално за нуждите на Ислямския институт. За голямо съжаление тази сграда все още не е ремонтирана, въпреки че изминаха 4-5 години от тогава. Скоро бях в Банкя и видях сградата в какво състояние е. Имахме среща с представителя на фирмата, който се занимава с ремонта на сградата. Така че аз съм оптимист, че в най-скоро време въпросът по ремонта на сградата ще бъде разрешен и Висшият ислямски институт ще има една добра база.
Второто нещо, което трябва да се изпълни, е преподавателският състав да се доведе до необходимото ниво по Закона за висшето образование. По този въпрос работим и никога не сме спирали да работим, но той не може да се разреши в рамките на една календарна година. Естествено, необходимо е повече време. Въпреки това няколко наши братя, които завършват докторантура в чужбина, в близко бъдеще ще се върнат в България и по този въпрос ще имаме значителни резултати. Така че се надяваме в близките 2-3 години Ислямският институт да получи акредитация.
Селям: Кои грешки не бихте допуснали през втория си мандат?
Мустафа Хаджи: През първия ми мандат като Главен мюфтия ми беше необходимо да навляза по-добре в тази материя, да се запозная с проблемите на мюсюлманите. Грешките, които човек допуска, са много. Следователно грешките, които съм направил аз, също са много. Някои ги знам, а други не. Някои хората ми ги казаха, други не ми ги казаха. Някои неща според тях са грешни, според мен не са и т.н. По принцип мисля, че тогава, когато аз бях за първи път Главен мюфтия, ние не обърнахме достатъчно внимание на въпроса за инвентаризацията на вакъфските имоти. Доверихме се повече на хора, които се занимават в тази сфера, имам предвид някои представители на мюсюлмански настоятелства. Още тогава бяха освободени от тази длъжност някои хора. Даже по такава причина се наложи да освободим мюфтията на Пловдив. Това не трябва да се допуска отново. Второто нещо е въпросът за институционализирането на вероизповеданието. Т.е. тогава се опитахме да направим институция, но тази институция работеше само според нашите виждания. На този етап мисля, че трябва да направим всичко възможно това изповедание да има една институция, която да заеме своето място сред останалите институции в България. Тъй като броят на мюсюлманите в България, от една страна, не е никак малък, а от друга, те не са по-лоши или по-изостанали членове на тази държава, за да нямат такава институция, която да ги представлява.
Селям: Има ли възможност мюсюлманите да се организират така, че да решат финансовите си проблеми вътре в страната?
Мустафа Хаджи: Според мен има такава възможност. От една страна, е необходимо да се установи с какви ресурси разполагаме ние. След като се разбере това, да се направи един бюджет. За да може да се покаже наистина на хората, че имаме такова мюфтийство, имаме такава организация, имаме толкова джамии, имаме толкова имами, имаме толкова училища, имаме толкова Куран-курсове, за целта са ни необходими толкова средства. В момента например имаме 1/3 от тях. За да решим този проблем, ни трябват толкова. При положение, че успеем да спечелим доверието на мюсюлманите, които в България са почти 2 милиона, те могат спокойно да издържат всички тези религиозни институции. Ако отидем в едно село например, в което има 1000 жители, ще видим, че в това село има няколко кръчми, което означава, че те се издържат от това население. А заявяват, че не могат да издържат един имам. Едно село, след като може да издържа няколко кръчми, може да издържа и един имам. Необходимостта е ние да бъдем максимално близо до хората, да им обясним, че това е пътят ние да просъществуваме като такива, да им обясним, че Аллах е доволен от тези, които раздават по Неговия път. И много важно – трябва да бъдат убедени, че със средствата им няма да бъде злоупотребено. Основният проблем на вероизповеданието е липсата на доверие у хората. Те казват: "Ако аз дам пари, какво ще стане с тях? Къде ще отидат те?"
Заплатите на имамите за година без осигуровките са около 1 млн. лева. От една страна, това е непосилно за една институция да ги даде толкова лесно, обаче те не са проблем за 2 млн. души. Мисля, че мюсюлманите трябва да работят в тази насока.
Селям: Какво бихте посъветвали мюсюлманите в България?
Мустафа Хаджи: Преди всичко таква (благочестие). Да се опитат да възстановят отношенията си с Аллах и след това всеки да погледне себе си и да се опита да си даде отговор, дали е достатъчно това, което прави за Аллах. Всеки да се опита да даде отговор, дали носи товара, който Всевишният Аллах му е възложил. Всеки да се опита да даде отговор, дали би могъл от тук нататък да продължи същия начин на живот, или трябва да промени живота си, който е живял досега.