8 Интервю с проф. д-р Стоянка Кендерова

Д-р Стоянка Кендерова, ст.н.с. I степен, е родена на 20. 05.1947 г. в гр. Велинград. Завършва турска филология и френски език в СУ "Св. Климент Охридски". Работила е като архивист и е ръководител на Ориенталския отдел в Народната библиотека "Св. св. Кирил и Методий", научен секретар на НБКМ. Специализира в националните библиотеки на Египет и Ирак. Стипендиант на Библиотека "Скилитър" в Кеймбридж. Преподавател в наши и чужди университети.
Селям: Професор Кендерова, кога е създаден Ориенталският отдел към Народната библиотека "Св. св. Кирил и Методий"?
Проф. Кендерова: Народната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" е създадена през декември 1878 г. Една година след нейното основаване се създава и Ориенталският отдел, който тогава е наречен Турският отдел. Тук постъпили документи архива на бивши турски учреждения, както и томове старопечатни книги и ръкописи, които се съхранявали в някогашните големи вакъфски библиотеки, създадени в българските земи. Това са на първо място библиотеката на Осман Пазвантоглу във Видин, която наброява над 2000 тома ръкописи и печатни книги. От тях тук са получени около 650 тома, а останалата част по силата на една спогодба между България и Турция са предадени на специална комисия от хора, която пристига от Турция на място.
Най-много ръкописи, които се съхраняват днес в нашата библиотеката, са постъпили от Самоковската библиотека на Мехмед Хюсрефпаша, която е основана през 1842 г. и обхваща по-малки в града библиотеки, обединени именно от управителя на Самоков Мехмед Хюсрефпаша. По-късно тук пристигат и ръкописи от библиотеката към Фатих джамия в Кюстендил, както и книги и ръкописи от различни учреждения в София. И днес Ориенталският отдел набавя ръкописи и старопечатни книги чрез покупка и дарения. Общият брой на ръкописите е около 3750 тома, като около 80% от тях са на арабски език, около 500 тома са на старотурски и около 150 тома са ръкописите на персийски език.
Надяваме се през следващата година да предложим за издаване том I от източните ръкописи в нашата библиотека. Той ще обхваща 500 тома, като една голяма част от тези ръкописни тела представляват сборници, които не съдържат само едно съчинение, а понякога две, три, дори до трийсет съчинения в един сборник. Персийските ръкописи, които са най-малко на брой, бяха описани от преподавателя по персийски език в университета д-р Джемшид Саяр.
Върху турските ръкописи е работил преди години известният български османист проф. Борис Недков. За съжаление като лице, занимаващо се с творческа дейност, той умира доста млад и не успява да издаде своя каталог. Неговите фишове представляват сериозна основа в нашите по-нататъшни разработки.
Старопечатната сбирка обхваща около 2000 тома книги на арабица, между които издания на първата печатница на турски език на Ибрахим Мутеферика.
Селям: В библиотеката намират ли се интересни трудове по хадис, фъкъх или други религиозни дисциплини?
Проф. Кендерова: В тематично отношение по-голямата част от ръкописите засягат религиозните науки, които се развиват в ислямския свят. Това е характерно не само за Народната библиотека, но и за всяка мюсюлманска библиотека още от Средновековието. Ако отнесем мюсюлманското право (фъкъх) към религиозните дисциплини, можем да кажем, че най-големият брой преписи са именно в тази област. Обикновено на второ място се нареждат и понякога си делят първенството съчиненията в областта на арабската граматика. Трябва да отбележим, че съчинения от областта на турската граматика на арабица са изключително малко на брой. Но съчинения от областта на арабската граматика, т.е. произведенията, които се създават предимно през XIII-XV в. в арабския свят, преписвани и разпространявани многократно от местни кописти, са най-често срещани и в нашите земи, тъй като обучението в медресето някога се е водило на арабски език. Поради това изучаването на този език било задължително условие и затова имало голямо разпространение на съчиненията, използвани като учебници по арабски език и арабска граматика.
След това по брой на преписи се нареждат тефсирите, или тълкуванията на Корана. Съчиненията по философия също са много на брой, както и кораническите науки, като понякога е трудно да се разграничи дали едно съчинение е от областта на кораническите науки, или се отнася към граматиката. Защото тези, които третират начина за правилното четене на Корана, безспорно засягат и много въпроси от арабската граматика.
По-малко са съчиненията от областта на медицината, географията, астрономията, точните науки, математиката. Има голям брой преписи от областта на историята. Това са предимно съчинения, съставени от известни арабски историци, свързани със завладяването на днешните арабски страни от арабите през Средновековието, както и съчинения на по-известните представители на турската историческа наука.
Селям: Доколкото ни е известно, в библиотеката се съхраняват и трудове, свързани с литературата по хадис. Бихте ли разказали за тях?
Проф. Кендерова: Беше подготвен солиден том на преписите на хадисите, т.е. разказите и преданията за живота на Пророка Мухаммед, за това какво е казал и как е постъпил в даден момент или пък се е отнесъл с мълчание по възникнал казус. Той беше издаден с помощта на фондация "ел-Фуркан" по ислямско културно наследство, чието седалище е в Лондон. Значението на хадисите, както е известно, е изключително голямо, те стоят в основата на мюсюлманското право. Този каталог, посветен на хадисите, съдържа 243 преписа на арабски език и доста подробно представя тези съчинения. Най-старият препис от фонда на Ориенталския отдел е именно препис на от сборника ес-Сахих на ел-Бухари (ум. 870 г.). Той датира от началото на XI в. – 4 май 1017 г., и името на неговия копист е Али ибн Мухаммед ел-Иншими.
Селям: Какви са вашите проучвания за османските библиотеки по българските земи, включително и за Самоковската библиотека?
Проф. Кендерова: По-голямата част от преписите, които се съхраняват в нашата библиотека, не са създадени по българските земи или на Балканите. Те изминават един доста дълъг път от мястото, където са преписани (в арабските земи, в Средна Азия, в Иран или в различни райони на Турция), докато пристигнат тук на Балканите и се настанят по лавиците на някоя по-голяма вакъфска библиотека или в частните библиотеки на по-просветени жители в някои градове. Например в моето изследване за Самоков аз се спирам не само върху библиотеката на Мехмед Хюсрефпаша, но и на няколко сравнително големи частни или лични (домашни) библиотеки в града. Спомням си за едно лице от Самоков, което в своята лична библиотека притежава и ръкопис с бележка върху него, че тази книга я купил, когато е бил на хадж в Мекка.
Друг представител между най-образованите и интелигентни самоковски мюсюлмани от XVIII в. е Ахмед Кешфи ефенди. Той се очертава като автор на около десетина съчинения, които досега сме установили от него. Ел-Кешфи ефенди подготвя едно много известно тълкувание на "Ет-Тарикаел-Мухаммедийе" – съчинение за начина, по който един мюсюлманин трябва да се държи в обществото, как да постъпва, базирайки се на постулатите, които неговата религия му поставя. Освен това той е водел часове по тълкуване на Корана (тефсир). Ахмед ел-Кешфи ефенди е представител на местния културени научен елит сред мюсюлманите в града, имал високо образование и очевидно се явява не само автор, но и преписвач на над сто съчинения главно в областта на религиозните науки и предимно на арабски език. Той много малко е преписвал на турски език.
В областта на правото по поръка на управителя на Самоков е създаден и сборник фетви от местен автор. Това показва, че този тип съчинения били търсени на място. С този въпрос подробно се занимава доц. д-р Реджеб Джиджи, на когото предоставихме този ръкопис. Той направи едно специално изследване върху това, какви преписи са създадени в тази област не само у нас, но и на Балканите.
Селям: Кой е най-ценният ви ръкопис?
Проф. Кендерова: Може би най-ценният ръкопис, който притежаваме в тематично отношение, е арабската география от средата на XII в. на Ебу Мухаммед ел-Идриси, съставена в Палермо в двора на нормандския крал Роджер II. Кралят му поръчал да подготви световна география, която той започнал да пише, след като прочел известните тогава древни съчинения по география. Специално за Балканите той черпел информация от търговци и редица участници в кръстоносните походи, които се връщали от светите места, минавайки през Сицилия. Неговото съчинение е съпроводено със 70 цветни карти, които ние притежаваме. Нашият препис, който е от средата на XVI в., е един от 4-те пълни преписа в света, запазени от това географско съчинение до днес. При описанието на Балканите той следва най- важните и известни още от античността военни и търговски пътища в тези райони. Картите, които съпровождат неговото съчинение, са цветни и цветовете са запазили своята свежест до днес. В началото на съчинението е поместена кръгла карта на земята според тогавашните представи за нея. Важно е да се отбележи, че когато в Западна Европа се извършват актове на инквизиция спрямо всеки инакомислещ и всяка прогресивна идея, Идриси си позволява да направи карта в един европейски град като Палермо, в която земята е изобразена кръгла.
Селям: Как е организиран архивният фонд?
Проф. Кендерова: Нашият отдел е известен сред европейските специалистите преди всичко с архивния си фонд. По количество той се нарежда на трето място след архива на Баш векялетаршиви в Истанбул, който представлява едно море от документи. Предполага се, че на второ място по количество е османският архив в Египет, който обаче засяга главно Египет като една изключително важна провинция в Османската държава. Османският архив в Народната библиотека подобно на Истанбулския архив обхваща цялата Османска държава, като се съхраняват и документи, които отразяват отношението между Османската империя и други европейски страни, Русия, Иран и дори Индия. Този архив е закупен през трийсетте години от Истанбул, като е наложено мнението, че това става с цел използването му за стара хартия за претопяване във фабриката за хартия в Белово и в Княжево. Когато обаче архивът пристига тук, се разбира важността на документите и информацията, която съдържат за историята не само на България и Балканите, но и на цялата Османска държава. Образува се комисия, която да ръководи обработката на документите, като тази дейност не е приключила и до днес. Документи са пристигнали в чували, всеки един се изважда, чете се и се поставя между два обвивни листа, като се обработва по схема, предложена преди 60-70 г. от колегите, работили в отдела. В един такъв момент на тях им се поставя задача да намерят оптимален начин за обработката на този архив. Формират се 328 фонда, като всеки фонд представлява селище, което е било административен, военен или друг център в Османската държава и става носител на фонд. Създават се например фонд Анкара, фонд Одрин, фонд София, фонд Пловдив и т.н. Има и фондове с обозначение на самата държава, например фонд Германия, фонд Франция, фонд Холандия, фонд Русия и т.н.
Селям: Оригинални ли са тези архивни материали и отразяват ли истината?
Проф. Кендерова: Това са оригинални документи, във фонда на нашия отдел няма фалшификати. Теса издавани от различни инстанции: от канцеларията на султана, от канцеларията на великия везир, от отделните министерства, документи, които са издавани от бейлербейовете или управителите на провинциите, от окръжните управители и т.н.
За нас тези архиви са изключително историческо градиво именно защото са оригинали. Още през XVII в., когато възниква науката дипломатика, основната й цел е да оцени дали даден документ е оригинал или фалшификат. Някога, по времето на социализма, ни се казваше, че нашите заводи, например са преизпълнили плановете, а всъщност не е било така. Заводите правят отчети, говори се, че плановете са изпълнени и преизпълнени, а един ден тези документи ще се използват за изследвания. Оказва се обаче, че това не е било истина, че цифрите са били раздути. Трябва да кажа, че при османските финансови документи например всичко е отчитано много стриктно.
Османските документи, които се съхраняват в нашата библиотека, са оригинални, чернови или преписи на оригинали. Ако някой се спре на даден проблем, той може да потърси и допълнителни извори и да направи съпоставки. Това се отнася и до политическите събития, мисля, че за тях е най-добре да се привличат и извори на други езици. Например за дадено политическо събитие. Ако искаме цялостно да разгледаме въпроса, е добре да се привличат документите и на другата страна, да се съпоставят нещата. Не искам да изразявам никакво съмнение по отношение на официалната османска документация.
Селям: По какъв начин Народната библиотека успява да запази и съхрани толкова важни и ценни трудове?
Проф. Кендерова: В Народната библиотека функционира химическа лаборатория за реставрация и консервация на писмени паметници. Мога да кажа, че най-голям дял от работата на колегите в тази лаборатория заемат ориенталските материали. Не малка част от документите са в тежко състояние. Те са повредени от влага, по тях има следи от плесен, хартията се рони, така че ние веднага ги даваме за реставрация на колегите. Това се отнася и за някои от ръкописите. Например при преписа на географията на Идриси е използвана жълтеникава, не много качествена хартия, която е пробита от мастилото поради неговата киселинност. Някои листове са буквално като дантела. Поради тази причина целият ръкопис беше реставриран в нашата химическа лаборатория.
Реставрацията е изключително скъпо дело, използва се вносна хартия, предимно японска, химикалите са много скъпи и нашата библиотека страда от липса на средства за тази цел.
В този план искам да кажа, че преди десетина години ние приехме на отговорно пазене библиотеката към Томбул джамия в Шумен, която обхваща около 800 тела ръкописи и около 1500 тома старопечатни книги. Между тези ръкописи имаше около 10-15, които бяха в изключително тежко състояние, листовете бяха слепени един към друг от мухъл и плесен. Тук на място тези повредени тела бяха реставрирани.
Винаги когато са идвали чужденци на посещение в библиотеката, делегации, гости от арабските страни, съм показвала такива реставрирани от нашата библиотека ръкописи и документи и съм казвала, че това е един сектор от дейността ни, който заслужава голямо внимание. Просто изисква много средства за вносна хартия и химикали. Това е голям проблем. Мога да кажа, че единствено посланикът на Саудитска Арабия ни изпрати писмо, в което ни попита с какво може да помогне за реставрацията на материалите. Това беше преди няколко години и вече имаме вест, че от Саудитска Арабия се изпраща на библиотеката ни техника, включително и за реставрация.