Дъщерята на Корница:
Проф. д-р Зейнеб Зафер
Венец верижен, възлово звено, скрепено с остатъчната до несвършване тел след липсата на белезници за арестите в Корница от времето на възродителната сага - 27, 28, 29 март 1973 година. Поднася го на човешките жертви силата, живееща недалеч от мемориала на Мустафа Кемал Ататюрк - Анкара - професор доктор Зейнеп Ибрахимова (Зафер). Вплела се е във веригата със съпротивата си срещу насилственото побългаряване на помаци, турци, роми с ислямско изповедание като се започне от 1964 година, мине се през 1970-73 година и годините 1984-89. Битката за съхранена именна идентичност оставя своите белези като жигосани рани и нови гънки в мозъка на именитата корничанка, белязала с присъствието си първите екстрадирания като представя това подготовка и репетиция за тъй наречената „голяма екскурзия» от социалистическа „Народна» Република България към капиталистическа и Натовска Република Турция.
Брутално смазаната съпротива на корничани през 1973 година се вписва в житие-битието на Зейнеб още като шестгодишно дете, минава през 1983 година като шестнадесетгодишно момиче и плете своя венец през годините на напълно осъзнати действия на съзряла гражданка на България през годините 1984-1989. По житейските й дири окървавена Корница е оставила достатъчно мъка в незаличимата й памет. Стъпало по стъпало е вървяла Зейнеб по коловозите на Сали Яшар с каручките и Йордан Йовковите сенебирски братя Петър и Павел. Маркирам само като рапорт във военно комюнике от първа фронтова линия стенещи стъпки:
- принудително заселване в с. Славовица за пет години през 1973 г. с продължение поради невменяемост във Фелдфебел Данково, Толбухинско;
- малка глътка отдих за две години и постъпване във ВПИ-Шумен през 1980 година;
- прекъсване на следването след нов отказ да бъде с българско име;
- връщане на студентските права и завършване на университета през 1984 година;
- черни две житейски стъпала в Сливенския затвор за организирана съпротива срещу възродителния процес спрямо турците през 1984-85 г;
- ново принудително заселване в с. Ботево през 1986 г. за две години;
- връзка и ръководство на НДЗПЧ за Варненска област - 1988 година;
- Осуетено от ДС участие в дисидентската среща с Франсоа Митеран през 1989 година след арест;
- Принудително експулсиране от България на 3.II. 1989 год.;
- Заселване в Анкара, работа в Анкарския университет и университет „Гаази“;
- Доктор на филологическите науки, автор на множество научни трудове за творчеството на Антон Павлович Чехов и Йордан Йовков.
Скъпоценният камък с името Зейнеб е украшение за баща си и целия род, а защо не и за цяла Корница - непокорената крепост на ислямския дух и мюсюлманското име. Нейният разказ за тези стъпала в живота едно по едно градят личност, достойна за Олимп и Родопите - напластена памет за убит дядо по бащина линия в защита на реколтата от грабители-християни.
- спомени за студа и страха, сковали пътища и душата на 50-годишната Зейнеб;
Мъничко радост и първи трепети, че нещо се е променило в живота и на корничани;
- Помрачено съзнание, че се е родило „време разделно“ и растяща съпротива за неговата асимилация и след филма „Време разделно“;
- Среща с „академика“ - Антон Дончев в Хага за пълно объркания „исторически“ роман;
- Окървавената страница Корница 27-28-29.III.73 г. - убити са баща й и брата на майка й с 6 невръстни деца;
- Устроена трудова злополука през юли 1992 г. за загиналия баща на Зейнеб;
- Гавра с паметта на мъртвите - трошене на надгробните знаци;
- Работа за защита правата на турското, ромското и помашкото население;
- Експулсиране и акция срещу етническите и непокорени помаци и турци през 1989 година;
- Непобедените от ДС майски събития през 1989 година из Родопите и Делиормана;
- Срещи с Блага Димитрова, Жельо Желев, Деян Кюранов от Клуба за гласност и преустройство;
- Научна работа в Република Турция;
- Първа страница за бащиния гроб след 17 години;
- Безуспешен опит да се заличи ислямската ни памет, за да има обида без история;
- варваризъм, варварщина до степен даже да се заличат с вар и блажна боя имената, да е всичко българско или да се изчегърта мрамора с небългарски имена, за да няма хора от тях с човешко достойнство;
Нейна научна дисертация за творчеството на писателя-човековед - Йордан Йовков - с достояние сред научните среди в България;
- Етносплотеност, благосклонност, доброжелателност и добронамереност – ключови фрази със голямо златно покритие на научните й трудове. Заключителни думи на интелектуалеца Зейнеб Зафер;
Идея да покани и генерала от Корница за годишнината там.
А ето как се ражда името на Албена от едноименната Йовкова творба:
Всеизвестното и приеманото за българско име Албена, Йовков го създава от турската дума „албена“ (albeni) - привлекателност, обаяние, очарование)
Портал 
