Зейнеб (радиаллаху анха)

Първата дъщеря на Расулюллах (салляллаху алейхи уе селлем)

Зейнеб
Радиаллаху анха

Зейнеб (радиаллаху анха) е първата дъщеря на Пророка (салляллаху алейхи уе селлем) второто му дете и най-голямата от неговите дъщери. Тя е първото младо момиче, което е удостоено с честта на исляма още в детските си години... Един измъчен човек на вярата, който никога не се отдели от баща си – извора на исляма и вярата, извора на обичта...
Тя е родена в Мекка. Тогава Расулюллах (салляллаху алейхи уе селлем) е все още на 30 г. От женитбата му с нашата майка Хз. Хатидже (р.а.) са изминали 5 г. В дома на пророка (салляллаху алейхи уе селлем) цари голямо въодушевление. Дали щеше да е момче или момиче?
Как ли щеше да бъде разгласена тази новина? Защото в този период, известен като периода на невежеството, арабите не зачитали дъщерите си. Когато на някой от тях му съобщаваха "Имаш момиче" той се изпълваше с мъка, лицето му се променяше. Именно в такова мрачно време се ражда Зейнеб. Само че при нейното раждане няма траур. Когато тази новина достига до Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем), той напротив е доволен и щастлив.
По природа той имал чудесен характер. Той не е възприемал нелепостите на невежеството и не одобрявал жестоките ритуали. Отвращават го алкохолът, хазартът, погребването на живи момичета. Той мисли по какъв начин трябва да се бори, за да премахне тези злини от обществото. Затова никак не се обезпокои, когато дъщеря му Зейнеб се ражда. Дори благодари на Аллах и се почувства горд. "Аз съм баща на момиче". Взе новороденото в прегръдките си и й даде името Зейнеб.
С всеки изминал ден Зейнеб расте. В дома им цари радост. Пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) чрез отношението си към нея дава пример за бащинска обич и състрадателност. Защото синът му Касъм бе починал. Годините минават бързо. Зейнеб расте и навлиза в 10-та си годишнина. Тя е кака на братята си вкъщи. С работата си показва, че е стигнала зрялостта, необходима за булка. Леля й Хале имаше син Ебул Ас, който беше на нейните години и много често ходи у тях. Той се впечатлявал от изтънчеността, засмяното лице и зрелите постъпки на Зейнеб.
Ебул Ас ибн Реби спечелил доверието на всички. Не потъпквал правата на никого, бил справедлив търговец. Ходел да търгува в Дамаск и Йемен. Веднъж заговорил за женитба пред леля си. Накарал я да почувства каква сърдечна близост чувства към Зейнеб. Нашата майка Хатидже също казала за това негово желание на Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем).
Пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) пожелал това да бъде съобщено на Зейнеб. Не искал да казва нещо преди да се посъветва с дъщеря си. Хатидже (радиаллаху анха) намира подходящ момент и казва на дъщеря си: "Зейнеб! Синът на леля ти Ебул Ас спомена твоето име за бъдеща булка, ти какво ще кажеш?" Зейнеб премълча по този въпрос. Мълчанието на младото момиче бе счетено за съгласие и се започнаха приготовленията. За кратко време направиха сватба.
Ебул Ас вече имал топло гнездо. Обичал много Зейнеб. Бил радостен и щастлив. Когато тръгвал на път, Зейнеб оставала в бащината къща и помагала на майка си в домашната работа. Съпругът й отново един ден бе тръгнал на път. Докато оставаше при майка си, бе забелязала, че у баща й има някаква промяна. Така става свидетел, когато той получил първото откровение и се прибрала вкъщи. Дори с почуда казала на майка си: "Какво стана, мамо? Има промяна в поведението на баща ми." А Хатидже (радиаллаху анха) й обясни, че на баща й е дадена нова задача и че Джебраил (алейхис селям) му донесъл заповеди от Аллах.
Тя изразила вярата в баща си като последен пророк на най-последната религия. Зейнеб каза на майка си, че тя също вярва в това, в което те вярват и изричайки келиме-и шехадет става една от първите мюсюлмани.
Когато Ебул Ас се връща от пътуването и влиза в Мекка, чува, че е навлязла нова религия и че новият пророк е Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем). Като се прибрал вкъщи, първо се обърнал към Зейнеб: "Баща ти е станал Пророк, така ли?" А тя отвърнала: "Да! Братовчеде, вярно е това, което си чул. Аз също станах мюсюлманка."
Ебул Ас по странен начин погледнал любимата си съпруга и отговорил: "Валлахи, баща ти според мен не е лош човек. Той е Мухаммеду'л-Емин. Той казва само истината. Само че аз не искам хората да говорят, че съм се отрекъл от религията на дедите си заради жена си".
Това безразличие много засегнало Зейнеб (радиаллаху анха). Тя се измъчвала силно, че се е омъжила за неверник. Но нямала друг изход, освен да търпи. Защото животът е изпитание. Вярвала, че от тази мъка може да се спаси само чрез търпение.
Зейнеб (радиаллаху анха), от една страна, учела новодошлите откровения, от друга постоянно правеше дуа съпругът й също да стане вярващ. С всеки изминал ден вярващите се увеличавали. Мекканските неверници започнали да прилагат насилие. За да спаси мюсюлманите от ръцете на потисниците, Аллах Теаля разрешил преселението. Любимите й баща, майка, братя и сестри се преселили заедно. А Зейнеб (радиаллаху анха) останала сама в Мекка, съпругът й не й разрешил да замине за Медина.
Една година след преселението мекканските неверници обявили война на мюсюлманите, събрали се в Медина. Със силна армия дошли в Бедир. Аллах Теаля помогнал на мюсюлманите с невидима войска и те побеждават. Някои от мушриците (съдружаващи) избягали, а други били пленени като роби. Зетят на Расулюллах (салляллаху алейхи уе селлем) Ебул Ас също бил измежду тези роби.
След битката Пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) събрал сподвижниците и се посъветвал с тях за робите. След това идва откровение и робите трябвало да бъдат освободени срещу откуп. Ебул Ас изпратил съобщение на съпругата си Зейнеб в Мекка. А тя му изпратила пари с гердана и колието, които били подарък от майка й. Когато всичко това попада в ръцете па Пророка (салляллаху алейхи уе селлем) той се натъжил. "Ако счетете за удобно, да върнем това. То е спомен от Хатидже" – казал Пророкът (салляллаху алейхи уе селлем) на сподвижниците.
Парите и герданите били върнати на Ебул Ас. Само че, когато се върнал в Мекка, трябвало да изпрати Зейнеб в Медина. Защото с новодошъл вахий "жените-мюсюлманки вече не бяха разрешени за неверниците..." (Мумтехине, 60:10) Той обещал и удържал на обещанието си. Когато пристигнал в Мекка изпратил многообичаната Зейнеб в Медина.
Когато Зейнеб (радиаллаху анха) събрала багажа си и се приготвила за път, решила да посети гроба на майка си. С дъщеря си Умаме стигнала до гроба. Цялата в сълзи, тя чете айети от Свещения Коран, прави дуа и се сбогува с милата си майчица. Вещите вече й били качени на камилата. Първо се качила Зейнеб, след това взела при себе си Умаме. Зейнеб още веднъж погледнала съпруга си. И той я гледал. И двамата плачели.
Зейнеб отивала в Медина при баща си и сестрите си. Тръгнали на път посред бял ден, мислейки, че никой няма да каже нищо. Но когато бесните неверници разбрали новината, тръгнали след тях и ги стигнали в местността Зитува. Разгневеният неверник Хаббер ибн Есвед с цялата си мъст, гняв и сила нападнал камилата. Зейнеб (радиаллаху анха) и дъщеря й паднали на земята. Кинане, който водел камилата, започнал да се бие с тях.
Той им казал: "Не се приближавайте, няма да ви пощадя, ще забия стрелите в сърцата ви." А те казали: "Не можеш да отведеш Зейнеб!" В разговора се намесил Ебу Суфян и се опитал да го разубеди. Той му казал следното:
„Да отведеш толкова явно дъщерята на Мухаммед е доказателство за безсилието ни. Направи го през нощта. Сега я заведи в Мекка. След като възмущението на народа утихне, я отведи тайно.“
Кинане отвърнал: "Добре" и отвел Зейнеб, която бе наранена.
В рамките на няколко дена Зейнеб (радиаллаху анха), която дошла на себе си е изведена тайно от Мекка.
Зейнеб (радиаллаху анха) непрекъснато правела дуа за съпруга си. Двамата заедно живели 16 г. Тя не е видяла никаква грубост от него. Нито веднъж не й повишавал тон и много добре се разбирали. Между тях царяла обич, състрадателност и милост. Естествено било да прави дуа за него.
След трудно и изморително пътуване тази група стигнала в Медина. От радост, че вижда баща си и братята си Зейнеб (радиаллаху анха) забравила всички болки и безпокойства. В Медина Зейнеб (радиаллаху анха) намерила спокойствие и щастие.
Съпругът й се отдал на търговски пътувания. През шестата година от Преселението, докато се връщал с кервана си от Дамаск (Шам) около Медина до местността Ис ги нападнали. Керванът е пленен, след което е закаран в Медина. Когато влезли в града, Ебул Ас намерил начин да избяга и отишъл при Зейнеб (радиаллаху анха).
Зейнеб (радиаллаху анха) отишла при Пророка ни (салляллаху алейхи уе селлем) и попитала: "Какво да правя?" А той повелил: "Дъще, отнеси се добре с него. Но стой далеч от него. Защото един за друг не сте си позволени."
Пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) се посъветвал със сахабетата относно взетото богатство и заложниците и им казал: "Ако счетете за удобно, върнете цялата стока и приятелите на Ебул Ас!" Защото сърцето на Ебул Ас вече се било насочило към исляма. Още там той решил да стане мюсюлманин. Но не посмял да го обяви публично. Трябвало да го обяви, след като върне поверената стока на собствениците им. Незабавно се отправил на път за Мекка, а сърцето му останало в Медина.
Ебул Ас, раздал цялата стока на собствениците им. След това попитал три пъти: "Има ли някой, който да има да взема нещо от мен?" Всеки път отговорът бил: "Не, няма." След това ги попитал: "Мен как ме познавате?" А те отговориха: "Ние те знаем като справедлив, коректен и доверен". Отново каза: "Чули ли сте от мен лъжа досега?" Те отговориха "Не, не сме чули." Тогава той изрече келиме-и шехадет: "Свидетелствам, няма друг бог, освен Аллах и свидетелствам, че Мухаммед е негов раб и пратеник."
Пред обърканите погледи на мушриците отишъл вкъщи, взел си нещата и тръгнал за Медина. Яздел камилата денонощно, без да си почива. Той тръгнал, за да се срещне с любимите си. Най-накрая, когато стигнал в Медина отишъл направо в Месджиди Небеви. Явил се пред Пратеника на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) и изрекъл келиме-и шехадет. От там с разрешението на Пратеника на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) отишъл при любимата си Зейнеб и дъщеря им Умаме. Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) подновил техния брак. По такъв начин мъките и терзанията се превърнали в радост и щастие.
Зейнеб (радиаллаху анха) постигнала желанието си. Съпругът й бил напътен. Но тази радост не продължила дълго. От тогава била изминала една година. Зейнеб (радиаллаху анха) се бе разболяла и останала на легло. Доста се била изтощена от преселението. Не могла да се спаси от тази болест. На осмата година от преселението, на 30 години си отишла от този свят.