Хазрети Фатма (радиаллаху анха)

Хазрети Фатма (радиаллаху анха)

Хазрети Фатма (радиаллаху анха) е най-малката от дъщерите на Расулюллах (салляллаху алейхи уе селлем) и единствена продължителка на поколението му. Тя е майка на младежите повелители на Дженнета Хасан и Хюсеин, както и съпруга на Али (радиаллаху анху).
Хазрети Фатма (радиаллаху анха) е родена през 609 г. в Мекка, една година преди баща й Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) да бъде пратен като пророк. Известна е с прозвищата Зехра и Бетюл. Зехра означава "жена с бяло лице, обляно в светлина, блестящо и светло". Бетюл е със значение на "жена, която е далеч от земни желания, насочила и отдала се на ибадетите към Аллах, чиста и целомъдрена".
Поради крехката си възраст след смъртта на майка си Хатидже (радиаллаху анха), тя е неразделна от любимия си баща. Понякога ходи по улиците на Мекка, като се държи с ръка за баща си. Понякога ходи по петите му. Старае се да помогне на баща си срещу изтезанията на езичниците (мюшрици). Веднъж с баща си били. на посещение в Кябе. Още като ги видели, идолопоклонниците се събрали и започнали да шушукат помежду си. Баща й застанал за намаз до Кяабе. След като направил седжде, един от подивелите мюшрици на име Укбе донесъл търбух от камила и го проснал на гърба му. После се отдалечил и отивайки при групата идолопоклонници, започнал да се подиграва с Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем). Малката Фатма (радиаллаху анха), която много се ядосала, отишла при баща си и махнала тежестта от гърба му, изчистила дрехата му. Расулюллах (салляллаху алейхи уе селлем) се изправил и се обърнал към подивялата тълпа от езичници с думите: "О, Аллах, тези подивели хора оставям на Теб. Я Раб! Курейшитите оставям да отсъдиш ти!
Абдуллах ибн Месуд (радиаллаху анху), един от сподвижниците на Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем), свидетелства за печалния край на тези, които са вършели подобни изтезания: "Заклевам се в Аллах, видях тези подивели мюшрици в деня на Бедирската битка. Бяха убити до един. Част от тях бяха повлечени и хвърлени в бедирския кладенец."
Хазрети Фатма (радиаллаху анха) израства закриляна от безмерната обич и нежност на своя баща. Тя наследява от баща си милосърдието и чистия морал, от майка си – благородния дух и щедростта, почитта и уважението, любовта към баща си. На живо вижда на какви трудности устоява баща й в името на исляма и още в детска възраст става свидетел на най-красноречивите примери за отстояване на принципите и жертвоготовността в това отношение. Тя се самовъзпитава и самоусъвършенства и е пример за личност с чест и достойнство и изпъстря с тези красоти целия си живот.
Детството й преминава под натиска, мъките и ембаргото на Курейш. Едва пристъпила в пролетта на своя живот, изгубва любимата си майчица. Притесненията, мъките и изтезанията на мюсюлманите в Мекка нарастват още повече, достигат непоносима степен. Вследствие на това заедно с другите членове на семейството, се преселва в Медина. Тук заживяват по-спокойно. Баща й се оженва за Айше (радиаллаху анха), а сестра й се омъжва за Осман (радиаллаху анху). Тя също вече е девойка на 16-17 годишна възраст. Като последна дъщеря на Пейгамбера (салляллаху алейхи уе селлем) желаещите я за съпруга са много.
Тя е много чувствителна по дух и физически много крехка. Притежава такъв морал на духа, който подхождал на по-възрастни от нея. Притежава остър ум, умерен и спокоен характер. Много е скромна. Говори рядко, но всяка дума, излязла от устата й, е все едно бисер от огърлица с мъдрости. Щедра е, обича скромния начин на живот. Домашната работа й се удава, тя е и много сръчна. Поради всички тези нейни качества сред желаещите да добият честта да станат зет на Пейгамбера (салляллаху алейхи уе селлем) има и такива, които са от обкръжението на баща й. Пред тези предложения Пейгамберът (салляллаху алейхи уе селлем) ни отговаря па следния начин: Нека изчакаме повелята на Всевишния по отношение на Фатма. След като тази вест се разпространява из Медина, семейството на Ебу Талиб предупреждават Али (радиаллаху анху) да побърза. Съветват го и той да отиде, за да уведоми Пейгамбера (салляллаху алейхи уе селлем) за своето желание. Но той отговаря, че се притеснява да го стори. Накрая го убеждават да отиде. Свенлив и притеснен, Али (радиаллаху анху) отива при Пророка (салляллаху алейхи уе селлем) с наведена глава, с вълнение и трепет застава пред него. Пейгамберът (салляллаху алейхи уе селлем) разбира трудното му положение и казва: Я, Али, струва ми се, че имаш някаква молба към мен.
А Али (радиаллаху анху) отговаря: "О, Пратенико на Аллах, готов съм да пожертвам майка си и баща си за теб (това е израз на обичта към някого). Благодарение на твоя берекет намерихме правия път. Ти си съкровището на моя живот. Откога мисля, но все не смея да го кажа." След тези думи Пейгамберът (салляллаху алейхи уе селлем) се усмихва и казва: Сигурно си дошъл да искаш ръката на Фатма. Али (радиаллаху анху) казва: "Да." Пейгамберът (салляллаху алейхи уе селлем) го пита: Какво можеш да предложиш срещу Фатма. Али (радиаллаху анху) отговаря: "Имам един меч, една камила и един щит." Пейгамберът (салляллаху алейхи уе селлем) му казва: Мечът ти трябва. Камилата ти е нужна за езда. Продай щита, Али. И продължава: Хак Теаля те свърза с Фатма. Преди теб пристигна меляике и ме уведоми за това.
Али (радиаллаху анху) се отдалечава от Пейгамбера (салляллаху алейхи уе селлем) много ощастливен и се отправя към джамията. Пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) също отива там след него и казва пред хората:
Скъпи мюсюлмани! Всевишния Аллах ми заповяда да свържа живота на Фатма с този на Али. Омъжвам Фатма за Али със зестра от 400 мискала сребро. После Али (радиаллаху анху) се изправя и казва: "Расулюллах омъжи дъщеря си Фатма за мен. Това, което аз давам срещу нейната зестра, е моята малка ризница-щит. Аз се съгласих на това, а вие бъдете свидетели." Присъстващите се радват на това събитие. Всички поотделно поздравяват Али (радиаллаху анху). След това Пейгамберът (салляллаху алейхи уе селлем) отива в дома на Али (радиаллаху анху) и повелява: Али иди и продай ризницата си, и донеси парите.
Али (радиаллаху анху) взима ризницата и излиза на улицата. По пътя среща Осман (радиаллаху анху). След като споделя с него, че продава ризницата си, Осман (радиаллаху анху) дава исканата от Али сума от 480 дирхема и я купува. След това казва: "Али, за тази ризница ти си по-достоен от мен. Моля те, приеми я като подарък от мен!" Али (радиаллаху анху) остава много зарадван от този подарък и израз на любов. Взима ризницата обратно и заедно с парите ги носи на Пратеника на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем). Пейгамберът ни (салляллаху алейхи уе селлем) остава много доволен от обичта и съдружието между двамата си приближени и се моли за Осман (радиаллаху анху).
Али и Фатма (радиаллаху анхума) заживяват спокоен и щастлив семеен живот Внуците на Пейгамбера (салляллаху алейхи уе селлем) – Хасан и Хюсеин (радиаллаху анхума), са техни деца. За голямо съжаление Фатма (радиаллаху анха), шест месеца след като почива баща й, едва на 23 години се преселва в отвъдния свят.
Нека Аллах да е доволен от нея.

Басри Зилябид

Вестник "Мюсюлмани", брой 1 (114), Януари, 2003 година