Хазрети Хатидже (радиаллаху анха)
Майката на мюсюлманите, Хз.Хатидже б. Хувейлид (радиаллаху анха) е от рода Есед. Майка й се е казвала Фатима, а сина на чичо й е известният в онова време мислител Варака б. Невфел. Хз. Хатидже (радиаллаху анха) в периода преди приемането на Исляма е била наричана "Тахире", назовавана още "Господарката на жените в Курайш". Хз.Хатидже е първата съпруга на Пророка (салляллаху алейхи уе селлем) и майка на децата му. Пророкът има деца само от две свои съпруги – от Хатидже (радиаллаху анха) и майката на Ибрахим.
Хз.Хатидже (радиаллаху анха) е притежавала голямо богатство. Това богатство й останало от предишните й двама съпрузи. И посредством търговия това богатство още повече се увеличило. Хатидже (радиаллаху анха) е плащала на някого да търгува от нейно име. Този човек ходел до Мекка и купувал стока, с кервана стигал до Дамаск, продавал там, купувал нова стока, за да я продаде на връщане в Мекка или Йемен.
Хз. Хатидже (радиаллаху анха) била чувала за Пророка (салляллаху алейхи уе селлем), за неговите качества, за високия морал, за честността и верността му. Знаела, че се занимава с търговия заедно с чичо си Ебу Талиб и има опит в тази работа. И затова й се искало да го привлече да се включи в нейната търговия. Хатидже (радиаллаху анха) споменала за това свое желание пред Нефисе б. Мюнйе ханъм. Хатидже (радиаллаху анха) дала дума, че ще му плати повече отколкото на другите. Нефисе ханъм предала това на Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем). Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) казал, че ще се посъветва с чичо си. Чичо му одобрил предложението, но не искал да се разделя задълго с племенника си. Все пак се съгласил, защото не искал да му попречи да работи от името на Хатидже (радиаллаху анха). Мъжете уважавали, ценели мнението на Хз. Хатидже (радиаллаху анха).
Хз. Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) приема предложението да се включи в търговията и тръгва на път към Дамаск заедно с робинята на Хатидже, Мейсере. По пътя към Дамаск, по време на работата, изпъкват качествата и уменията на Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем), неговата състрадателност, неговата стабилност. След като продават стоките в Мекка и купуват нови, те се завръщат с голяма печалба. Аллах Всевишният посял кълновете на обичта в сърцето на Хатидже към Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем). Хатидже (радиаллаху анха) с нетърпение очаквала завръщането на Кервана. Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) се завърнал и поднесъл на Хатидже (радиаллаху анха) такава печалба, за която тя не можела и да мечтае. Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) освен това и връчил стоката за продан.
Спътничката на Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) Мейсере разказва надълго и нашироко на Хз. Хатидже (радиаллаху анха) за изключителните качества и умения на Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) и за облака, който неотлъчно е бил над него, за да ги предпазва от парещите лъчи на слънцето.
Хатидже била женена два пъти преди да се ожени за Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем). Двамата й съпрузи починали и тя останала вдовица. Имало много от високопоставените мъже в Курейш, които й предлагали женитба, но тя не приемала нито едно предложение. Покрай търговията, която захващат с Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем), Хатидже (радиаллаху анха) го обиква и пожелава да се омъжи за него.
Съветът, който дава Варака б. Невфел на Хз. Хатидже (радиаллаху анха)
Хатидже (радиаллаху анха) страда много след като загубва двамата си съпрузи и баща си. Страда много, защото това са били най-любимите, най-близките хора, в които е намирала опора. След смъртта на баща си, Хатидже се затваря в себе си, избягва хората. Синът на чичо й, племенникът Варака б. Невфел я посещава и й поднася съболезнованията си. Вижда голямото й страдание и иска да я утеши. Обяснява й, че смъртта не означава, че тези хора са изчезнали, че ще дойде ден и те ще бъдат съживени, ще се съберат и всеки ще получи заслуженото, едни ще бъдат наказани, а други възнаградени за делата си. Казва й, че баща й е бил достоен човек и затова ще намери спасение. Хз. Хатидже (радиаллаху анха) го изслушва и казва:
- Защо не разкажеш всичко това на хората? Ако го направиш, те ще се откажат от идолопоклонничеството и ще познаят Аллах.
Варака отговаря:
- Аз не мога да извърша това дело. Според книгите, които сме чели, ще се появи Пророк и той ще изпълни дълга си, ще разясни на хората и ще ги предупреди, че Аллах праща достойните в Дженнета, а недостойните в Джехеннема.
Според разказите на Ибни Хишам, Хз.Хатидже (радиаллаху анха) споменала пред Варака казаното от робинята Мейсере относно облака, който следвал неотлъчно Хз. Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) по целия му път и им пазел сянка. Като чул това, Варака се изумил:
- О, Хатидже! Ако това, което казваш е вярно, тогава Мухаммед ще бъде пророкът на това общество. Защото според онова, което съм чел в свещените книги, ще се появи пророк. Дошло е времето, значи да посрещнем този пророк.“
Високият морал и достойнствата на Хз. Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем), както и думите на Варака, засилват желанието на Хз. Хатидже (радиаллаху анха) да се омъжи за него и тя взима това решение.
ХЗ. ХАТИДЖЕ (радиаллаху анха) ПРЕДЛАГА ЖЕНИТБА НА ХЗ. МУХАММЕД (салляллаху алейхи уе селлем)
След като решава категорично да се омъжи за Пророка (салляллаху алейхи уе селлем), Хз. Хатидже (радиаллаху анха) намира посредник в лицето на една умна жена като Нефисе б. Мунийе, която да предаде желанието й да се омъжи за него. Нефисе е била посредник и за предложението за обща търговия. Разговорът между Пророка (салляллаху алейхи уе селлем) и Нефисе протича по следния начин:
Нефисе: „О, Мухаммед, защо не предлагаш никому женитба?"
Хз.Мухаммед: „О ,майко! Не намерих подходяща среда досега, за да направя предложение."
Нефисе: „Дали не мога да ти помогна? Избрала съм за теб най-богатата и най-личната жена в Курейш."
Хз.Мухаммед: „Коя е тази жена?"
Нефисе: „Хатидже б. Хувейлид."
Xз. Мухаммед: „Но тя отказва всички предложения за женитба, които й бяха отправени."
Нефисе: "Ако ти си съгласен, аз ще уредя останалото.“
Ето така, с посредничеството на Нефисе ханъм, двете уважавани личности решават да се оженят. Хз. Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) изпраща като посредник Абу Талиб, за да уреди женитбата и предлага двайсет камили. В тази връзка, някои от роднините на Хз. Хатидже намекват за недостатъчното богатство на Хз, Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем). Абу Талиб не се сдържал и отговорил на това подмятане:
- Сравнете племенника ми Мухаммед с който и да е младеж от Курайш. Няма по-достоен, по-уважаван и по-етичен от него. А това, че не е достатъчно богат не намалява достойнствата му. Освен това богатството е нещо преходно. Племенникът ми иска да се ожени за Хатидже. И Хатидже иска същото. Затова Мухаммед дарява двайсет камили...."
Чичото на Хз. Хатидже (радиаллаху анха) взима думата и отговаря на Абу Талиб. Подкрепя казаното от Ебу Талиб и поздравява двамата младоженци. След тези разговори започнало сватбеното тържество. На сватбеното угощение в дома на Хз. Хатидже (радиаллаху анха) присъстват всички първенци на рода.
След женитбата Хз. Хатидже (радиаллаху анха) предоставя своите имоти и собственост на Пратеника на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) и той ги стопанисва както намери за добре. В търговията постига такива успехи, каквито никой друг не успява да достигне.
Семейният живот на Хз. Хатидже (радиаллаху анха)
Между историците има спор по въпроса за това, на колко години е била Хз. Хатидже (радиаллаху анха), когато се омъжва за Пророка (салляллаху алейхи уе селлем). Някои твърдят, че е била на 40 години. И като доказателство посочват, че тя е била два пъти женена преди това, била е и вдовица известно време. Но факти в потвърждение на това няма. Ние приемаме мнението, че тя е била на около 28 години, а може и по-млада. В подкрепа на това мнение можем да посочим следното:
1. Ако Хз. Хатидже (радиаллаху анха) е била на 40 години, въпреки уважението и достойното положение в обществото, което е имала не е възможно да е предложила брак на мъж ерген и то с 15 години по-млад от нея. Това е изключено.
2. Ако е била на 40 години, как е възможно да е родила шест деца на Пророка (салляллаху алейхи уе селлем)? На тази възраст жените в повечето случай вече не могат да родят, а ако могат, то остават с едно или две деца. Освен това детето наречено "Тахир" се ражда след като Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) вече е обявен за пророк. Това означава, че Хз. Хатидже (радиаллаху анха) го е родила на 56-57 години. Известно е на всички, че жена на тази възраст е невъзможно да ражда. Детеродната й способност приключва на много по-ранна възраст.
3. Това, че е била женена два пъти, и че известно време между женитбите е била вдовица, не е основание да се твърди, че по време на женитбата си с Хз. Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) е била на около 40 години. Защото в арабските страни момичетата се женят много рано. Има такива, които се женят на 13-14 години. Например дъщерята на Хз. Омер (радиаллаху анху), Хафса (радиаллаху анха) се омъжва за Пророка (салляллаху алейхи уе селлем), когато е на 18 години, а преди това е била женена за Ханис б. Хузафе и след като той умира, тя става жена на Пратеника на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем). Ако предположим, че Хз. Хатидже се е омъжила за първия си мъж на 14 години, след три години мъжът й е умрял, била е вдовица две години, отново е сключила брак и е живяла три години с втория си мъж, то тогава при смъртта му тя е била на 22 години.
4. Относно предложенията за женитба, отправени към Хз. Хатидже (радиаллаху анха) и нейните откази. По традиция в арабските страни вдовици имат нужда от подкрепа и закрила и затова веднага им се предлага нов брак. Ако предположим, че Хз. Хатидже (радиаллаху анха) е получила три-четири предложения за брак, стигаме до извода, че това е станало в продължение на две години.
Според мен, Хз. Хатидже (радиаллаху анха) е била с няколко години по-голяма от Пророка (салляллаху алейхи уе селлем).
Пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) е проявил разбиране към тази разлика във възрастта. Имал е нужда да се ожени за такава опитна и добродетелна жена.
Мнението, което се опитваме да докажем е защитено от Ибни Кесир и Аббас Аккат. Аз се опитах да предам тяхното мнение чрез откъси от тълкуванията.
Вестник "Мюсюлмани", брой 4 (94), Април, 2000 година
Портал 
