Щедростта на Хатидже (радиаллаху анху)
Веднъж една жена почукала на вратата на Хатидже (радиаллаху анха). Тя била бедна женица, с отчаяние в очите. Жената се поинтересувала за Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем). Като чул гласа на посетителката Пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) веднага познал жената, която го откърмила. Притичал се и я посрещнал най-радушно. Много се натъжил като я видял така отчаяна и бедна. Запитал я:
- Майко, какво се е случило с теб след раздялата ни?
Като чула обръщението „майко", Хатидже (радиаллаху анха) разбрала, че посетителката е жената, която е откърмила Пророка (салляллаху алейхи уе селлем) и веднага я поканила да влезе.
В отговор на въпроса на Пророка (салляллаху алейхи уе селлем), Халиме започнала да разказва:
- Налегна ни немотия, синко. Небето ни лиши от дъжд. Земята изсъхна. Животните престанаха да дават мляко. Хората се разпръснаха из града да търсят помощ. А аз реших да дойда при теб, надявайки се, че ще ми помогнеш.
Пророкът (салляллаху алейхи уе селлем) изслушал разказа на Халиме и се обърнал към Хатидже (радиаллаху анха) с думите:
- Какво можем да дадем на майка ми ?
Хатидже (радиаллаху анха), която се славела със своята щедрост и била пример за другите, отговорила следното :
- Имаме всичко. Ти си господарят на този дом. На жената, която те е откърмила и отгледала можеш да дадеш каквото искаш, колкото камили и овце искаш.
Пророкът Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) и съпругата му започнали да се надпреварват кой да даде повече на Халиме ханъм. Предоставили й 20 овце. Хатидже (радиаллаху анха) й дала и една камила, за да не ходи пеш по дългия път и за да й облекчи страданията.
Като изпращали Халиме ханъм домакините я уверили, че вратата на дома им е винаги отворена за нея и може да ги посещава когато поиска.
ОТШЕЛНИЧЕСТВОТО НА МУХАММЕД (салляллаху алейхи уе селлем) В ПЕЩЕРАТА И ПРОРОЧЕСТВОТО
Хатидже (радиаллаху анху) посрещала всички нужди на съпруга си. Постоянно го подкрепяла. Когато Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) решил да се оттегли в пещерата Хира за да служи на Аллах Теаля, Хатидже (радиаллаху анха) му помагала всеотдайно. Приготвяла му храна и пиене, всичко необходимо по време на отшелничеството. Хатидже (радиаллаху анха) била първата, която потвърдила, че Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) е станал Пророк. Тя била истински мехлем за душата му, в дългата и нелека борба срещу безбожниците от Курейш. В дните на „Бойкота останала заедно с Пророка (салляллаху алейхи уе селлем) в Шиб. Предоставила цялото си богатство на Пророка (салляллаху алейхи уе селлем) и неговото дело в Мекка и когато започнал своите приготовления за преселението си в Медина.
Без съмнение Хатидже (радиаллаху анха) е била най-голямата подкрепа за Пратеника на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем). Както е казал Ибни Хишам, Хатидже (радиаллаху анха) била верният везир на Пророка (салляллаху алейхи уе селлем). През цялото време помагала в борбата срещу нападките, идващи от Курейш. Ето защо, Пророкът (салляллаху алейхи уе селлем) не се е женил за друга докато била жива Хатидже (радиаллаху анха). След смъртта й, Пророкът (салляллаху алейхи уе селлем) разбрал, че вече не може да остане в Мекка и започнал да се подготвя за преселението.
След смъртта на Хатидже (радиаллаху анха) и Ебу Талиб, враговете на Исляма се активизирали и засилили насилието и подтисничеството.
Тъй като Хатидже (радиаллаху анха) и Ебу Талиб били починали в една и съща година, тази година била наречена „Година на тъгата"
Ибни Хишам разказва следното предание:
„Един ден Джебраил (алейхис селям) се явил пред Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) и му повелил: „Предай много поздрави на Хатидже (радиаллаху анха) от Аллах Теаля.“
Пророкът (салляллаху алейхи уе селлем) така и направил. Отишъл при Хатидже (радиаллаху анха) и казал:
„Хатидже, Джебраил ми се яви и ми предаде, че Аллах Теаля ти праща поздрави."
ЖЕНАТА, КОЯТО ПРАТЕНИКЪТ НА АЛЛАХ (салляллаху алейхи уе селлем) ОБИЧАЛ НАЙ-МНОГО
Аллах да се смили над Хатидже (радиаллаху анха). Нека Аллах я награди богато. Тя е един изключителен пример за всички мюсюлманки. Тя подкрепила съпруга си материално и духовно, с цялото си търпение винаги била до него. Ето защо Пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) винаги я почитал:
„Хатидже е най-добрата жена сред жените. За нея в Дженнета ще има едно жилище от тръстика. Там не ще има нито грижи, нито умора.“
Благодетелността на Хатидже (радиаллаху анха) не може да се изрази с думи. Айше (радиаллаху анха) тъкмо затова изпитвала завист към нея, казвайки:
- Сред жените на Пророка (салляллаху алейхи уе селлем) най-много ревнувах Хатидже (радиаллаху анха). Защото Пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) постоянно я възхваляваше.
Според преданието, един ден, слушайки хвалбите на Пророка (салляллаху алейхи уе селлем) Айше (радиаллаху анха) не се стърпяла и изразила ревността си с думите: „Аллах ти даде по-добра жена от нея." Пророкът (салляллаху алейхи уе селлем) ядосано й отговорил:
„Аллах Теаля не ми е дал по-добра жена от нея. Когато всички ме отричаха, тя ми повярва. Когато никой не искаше да си даде стоката на мен, тя ме направи свой ортак. Аллах ме дари с деца от нея."
Хатидже (радиаллаху анха) починала три години преди Преселението, по време на месец Рамадан. Погребали я в Худжун.
СЕВДЕ БИНТИ ЗЕМА (радиаллаху анха)
След смъртта на Хатидже (радиаллаху анха) Пророкът (салляллаху алейхи уе селлем) бил много нещастен и тъгата му била неизмерима. Децата му останали без майка, домът без стопанка. Връщал се в къщи и нямало кой да го утеши, не намирал някой, който да го подкрепи срещу враговете му. Нямало кой да се грижи за децата, останали без майка.
Пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) се почувства много самотен след загубата на жената, която желаела доброто и щастието на съпруга си, жената, която му била подкрепа и истински приятел. Мюсюлманите усещали тази мъка и искали да го утешат, мислели, че една нова женитба ще го ощастливи.
Но преживявали тежък период и затова не смеели да му подскажат това свое желание.
Съпругата на Осман б. Мазун, Хавле б. Хаким отишла в дома на Пратеника на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) и помежду им протекъл следния разговор:
- Защо ти, Пророкът на Аллах не си вземеш жена, някоя от близките на Хатидже?
- Хавле, коя жена след Хатидже може да заеме нейното място?
- Искаш ли да ти намеря някоя подходяща жена?
- Нямам нищо против. Вие, жените, ги умеете тези неща.
- Ако искаш девица Айше б. Ебу Бекир е подходяща, а ако искаш вдовица ти препоръчвам Севде бинти Зема.
Със задълбочаването на разговора се разбрало, че Пророкът (салляллаху алейхи уе селлем) иска да се ожени за Айше (радиаллаху анха), защото тя била сладкодумно и привлекателно момиче. Когато гостувал на баща й, Пророкът (салляллаху алейхи уе селлем) се разбирал добре с нея, разговаряли. Тя го разсмивала. Смехът на Расулюллах (салляллаху алейхи уе селлем) бил една усмивка. Било му приятно да се шегува с нея.
Както ще се разбере по нататък, Пророкът (салляллаху алейхи уе селлем) видял в съня си, че ще стане съпруг на Айше (радиаллаху анха). След като думите на Хавле и видението в съня съвпаднали, отишъл при Ебу Бекир (радиаллаху анху) и поискал ръката на Хазрети Айше (радиаллаху анха). Дали си дума. Но тъй като тя била много малка, женитбата била отложена за по-късно. Според приетото мнение Айше (радиаллаху анха) по това време била на десет години.
Вестник "Мюсюлмани", брой 6 (96), Юни, 2000 година
Портал 
