Любимата спътница в живота на Хз. Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем):
Хз. Хатидже (радиаллаху анха)
По пътя за Кябе
Малката, едва петнайсетгодишна Хатидже заедно с жените от племето си пътуваше за Кябе. Отдалеч се зададе възрастен евреин с рошава брада, който се доближи до тях и ги заговори:
- Привет вам, жени от най-прославения род на Мекка! Скоро вие ще се сдобиете с ваш пророк. Той ще бъде с прекрасна външност и нравственост човек. Която от вас успее, нека се омъжи за него!
При тези негови думи жените се присмяха на стария евреин, дори някои го обидиха и взеха да го замерват с камъни.
Я, си върви по пътя, старче! Нас никой не би посмял да ни откъсне от нашите идоли! - викаха му те.
Но тези думи на стария евреин отекнаха някак по-особено в сърцето на младата Хатидже. Тогава тя неусетно обеща на себе си: “Ако тези думи на стария евреин са верни, то тогаз аз трябва да се омъжа за него!”
Тахире: пречистата жена
Въпреки неблагоприятната атмосфера на епохата на невежеството, на неописуемото неуважение, спрямо жените тази млада девойка бе успяла да се опази чиста и неопетнена и себе прославила като “Тахире - пречистата жена”.
Тази нейна слава и пречистият й живот като че ли беше преддверие към великата й среща с любимия ни Пророк. Тя беше като изключителен и великолепен дар, приготвен от Всевишния Аллах.
Керванът от Дамаск
Хз. Хатидже изкарваше прехраната си с търговия. Но тъй като бе самотна вдовица, не можеше да си позволи да пътешества с търговските кервани до далечни земи. За това доходите, които получаваше от тази дейност ставаха все по-незадоволителни. Всеки, на когото доверяваше кервана си, все по нещичко отмъкваше тайничко. Ето защо тя се нуждаеше много от някой човек, на когото можеше да се довери.
Веднъж беше подготвила сравнително голям керван, който трябваше да отпътува за Дамаск. И тя усилено търсеше доверен човек. Препоръките, които получи й сочеха: Мухаммед ел-Емин!
Този младеж се бе прочул с това, че държеше на думата си и не злоупотребяваше с онова, което му поверяваха. Тогава нещо трепна в сърцето й и въпреки че бяха се запознали скоро, тя му повери целия керван. А когато керванът трябваше да тръгне на път, заръча на своя роб да го следи през цялото време.
Робът съвестно изпълни задачата си, без да се издава. Не убягна от погледа му и онова облаче, което непрекъснато следваше отгоре този 25-годишен младеж и го предпазваше от жаркото слънце на пустинята.
Веднъж някакъв свещеник, когото срещнаха по пътя, също попита роба кой е този невероятен млад мъж. Като чу отговора, той му пошепна, че този, когото облачето предпазва, ще бъде новият велик Пророк.
Неотърсил се от силното въздействие на чутото и видяното, робът се върна с кервана в Мекка. За пръв път от много години печалбата бе толкова голяма. Робът от своя страна и подробно разказа на Хз. Хатидже всичко, което бе видял по време на дългото пътуване. Похвалните думи на роба си, плениха още повече сърцето на жената, символ на целомъдрие и непорочност. Хз. Хатидже реши да се омъжи за този прекрасен млад мъж. Тогава тя бе вдовица на 40 години с две деца.
Не след дълго Хз. Хатидже помоли приятелката си Нефисе да отиде при чичото на Мухаммед ел-Емин. Той покани племенника си на разговор и му разкри всичко. Младият мъж, който бе олицетворение на благородство и честност, не се поколеба дълго и прие предложението. След сключването на брака Мухаммед ел-Емин се пресели да живее в дома на Хазрети Хатидже.
Първата мюсюлманка
В новото семейно огнище те заживяха щастлив живот. Когато Хз. Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) наближи четиридесетте, с него започнаха да се случват необикновени неща. Понякога, както вървеше чуваше как дърветата го поздравяват. Друг път камъните разговаряха с него, чуваше някакви гласове от невидимия свят. Това нещо самият Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) обяснява така:
“И сега помня камъка, който ме поздравяваше в Мекка много преди да стана пророк”. (Ахмед Ханбел, Муснед, V, 89)
Притеснен от гнета и невежеството на мекканските жители, Пратеникът на Аллах все по-често започна да посещава планината Хира, където душата му се отпускаше. Тогава Хз. Хатидже не забравяше да му изпраща или да му носи храна и провизии.
На Хз. Мухаммед му беше толкова приятно да се усамотява в своята пещера в планината, че жените от рода Курайш взеха да й говорят най-различни приказки:
- Какво ли не правиш за Мухаммед! Дари му целия си имот и цялото си състояние, а той те изоставя и се усамотява по планините...
Хз. Хатидже обаче, която познаваше добре и чувстваше всичко, което изпитваше нашият Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем), по всякакъв начин го подкрепяше и с усмивка отминаваше приказките на жените.
- Аз дори не обръщам внимание за тези неща, за които вие ми говорите, казваше тя. - Струва ми се, че нещо важно ще се случи и то ще бъде много скоро!
Един ден, пак така, когато Пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) се беше усамотил в пещерата Хира, го посети Джебраил (алейхис селям) и му съобщи първите пет айета от сура “Аляк”. За пръв път в живота си Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) се срещна с подобно нещо. Целият бе обхванат от трепетно вълнение. Той се прибра вкъщи и каза на Хз. Хатидже:
- Завий ме! Загърнете ме!
Когато му попремина, той разказа всичко на Хз. Хатидже (радиаллаху анха) и заключи:
- Уплаших се от самия себе си!
Хз. Хатидже (радиаллаху анха) с безкрайна вярност и вековна прозорливост взе да го утешава като за всеки случай му заяви, че ще бъде винаги до него и допълни:
“Заклевам се в името на Аллах, че Той никога няма да те изостави и наскърби. Защото ти си човек, който уважава роднините и близките си, помагаш на слабите и немощните. Подпомагаш бедните, посрещаш и угощаваш гостите си, окуражаваш хората, които вървят по пътя на Аллах...”
След това Хз. Хатидже (радиаллаху анха), заедно с нашия Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем), отидоха при чичо му Варака б. Невфел. Варака владееше много добре иврит, познаваше Тората и Евангелието, но вече бе доста стар. Хз. Хатидже му заяви:
- О, син на чичо ни! Чуй какви неща говори синът на брат ти!
- Кажи, какво има, синко! - попита тогава Варака. Расулюллах (салляллаху алейхи уе селлем) му разказа всичко, което се беше случило с него.
След като го изслуша внимателно, Варака му каза:
- Това, което ти си видял, е законът, който Аллах низпосла на Муса. О, де да бях сега по-млад и по-силен, когато ти си призван да известяваш сред народа, който един ден ще се опита да те прогони от града!...
Тогава Расулюллах (салляллаху алейхи уе селлем) попита:
- Нима те ще ме прогонят от Мекка?
- Да, няма такъв човек, който да е известявал подобни неща като теб и да не е бил прогонен от народа си. Ако обаче доживея до дните, в които ти ще известяваш, знай, че аз ще бъда до теб и ще те подкрепям, доколкото мога!
Но не мина много време и Варака починал. Когато бяха низпослани петте айета от сура “Мюддесир”. Пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) разбра, че му предстои велика мисия и попита обичната си съпруга:
- Кой сега ще ми повярва?
Тогава Хз. Хатидже (радиаллаху анха) като светъл лъч, огрял пътя на Пейгамбера (салляллаху алейхи уе селлем), се изправи пред него и заяви:
- Аз ти вярвам!..
Така тя стана първият човек, който му повярва и го подкрепи в трудното му начинание.
(следва)
Рукие Рахмет
Портал 
