Първата съпруга на Хз. Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем)
Хазрети Хатидже (радиаллаху анха)
Хазрети Хатидже (радиаллаху анха) е родена през 556 г. в Мекка. Баща й е Хувейлид, а майка й - Фатима бинт Зейнеб - и двамата от племето Курайш. Поради превъзходното си целомъдрие, непорочност и чистота тя е известна под името Тахире (Чиста), а по-късно, когато станала първата съпруга на Расулюллах (салляллаху алейхи уе селлем), бе наречена Кубра (Велика).
Хз. Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) решил да помогне на чичо си Ебу Талиб, който се занимавал с търговия с платове, пътувал веднъж или два пъти до панаира в Хубаше, до Йемен и до панаирите в Източва Арабия. По този начин от една страна младият Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) придобил опит в търговските дела, а от друга - получавал възможност да се запознае с живота на хората в тези страни, с техния диалект; религиозните, политическите и обществените им дела. Когато Аллаховият Пратеник (салляллаху алейхи уе селлем) станал на 25 години поради влошеното материално състояние на чичо му - Ебу Талиб се обърнал с молба към Хз. Хатидже (радиаллаху анха) да включи Хз. Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) в своя керван, който предстоят да отпътуват за град Шам (Дамаск) в Сирия. Тъй като Хз. Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) бил известен със своята правдивост, довереност и добрия си характер, тя му предложила търговско сътрудничество и при положение, че се съгласи, ще му плати двойно. В резултат на това Расул-и Екрем (салляллаху алейхи уе селлем) заедно с помощника на Хз. Хатидже (радиаллаху анха) - Мейсере, отпътувал за Сирия, откъдето се върнал с по-голяма печалба от очакваната.
Останала премного доволна от реализирания поход, Хз. Хатидже (радиаллаху анха), а и поради положителните отзиви на Мейсере, решава да се омъжи за Хз. Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем). Посредством жена на име Мейсере му предлага женитба. След като се посъветвал с чичо си, било решено Хз. Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) да се ожени за Хз. Хатидже (радиаллаху анха). След първите разговори е бил сключен брак, след който Хз. Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) се преместил от дома на Ебу Талиб при съпругата си.
Според сведенията от съществуващите източници Хз. Хатидже (радиаллаху анха) преди нашия Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) е била омъжена за Ебу Хале. От този брак се родил синът й Хинд, който по характер много приличал на Хз. Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) и растял с неговото възпитание. Говори се, че от този брак Хз. Хатидже (радиаллаху анха) е имала и дъщеря. След смъртта на първия си съпруг, тя се омъжила за Атик б. Абид, от който брак се родила дъщеря й Хинд.
Хз. Хатидже (радиаллаху анха), която овдовяла за втори път, след смъртта на втория си съпруг, получила редица предложения за женитба като заможна, умна и красива жена, но ги отказала и се омъжила за Хз. Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) по свое настояване.
Въпреки, че се говори, че когато Пейгамбера (салляллаху алейхи уе селлем) се оженил за Хз. Хатидже (радиаллаху анха) бил на 25 години, то относно възрастта на Хатидже (радиаллаху анха) съществуват различни данни в източниците. Общото становище е, че когато се омъжила, Хатидже (радиаллаху анха) е била на около 40 години. Един от биографичните автори Ибн Саад пише, че Хз. Хатидже (радиаллаху анха) при омъжването си е била на 28 години и от този брак тя родила седем деца, което изглежда по-правдоподобно и достоверно.
Първото дете, което се ражда след брака им с Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) е Касим, който умира едва на двегодишна възраст. След него се раждат Зейнеб, Рукие, Умму Гулсум, Фатима и синът им, наречен Тахир и Таййиб (Абдуллах). Съществува предание, че Тахир и Таййиб не са две момчета, а имена на Абдуллах. Всички момчета, които Хз. Хатидже (радиаллаху анха) е родила преди приемането на исляма са починали, а дъщерите им останали живи и се преселили в Медина.
Хз. Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) няколко години преди получаването на пророческата мисия, започва своя усамотен, мистичен живот в една пещера в планината Хира. Когато става на 40 години, през нощта на 27-мо число на месец рамазан през 610 година го посещава ангел известител Джебраил (алейхи селям), който му доставя Аллаховата повеля „Чети!“ На тази покана нашият Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) отговаря: „Аз не зная да чета“.
След като диалогът се повторил по същия начин, най-сетне Джебраил започнал да му чете първите пет айета от сура Ал-Аляк: „Чети в името на своя Господар, Който сътвори човека от съсирек! Чети! Твоят Господар е безкрайно щедрият, Онзи, Който научи чрез калема научи човека на това, което не е знаел“. (Ал-Аляк, 1-5)
След този случай Расул-и Екрем (салляллаху алейхи уе селлем), обхванат от страх, напуска Хира и изтичал вкъщи, където легнал и поискал Хз. Хатидже (радиаллаху анха) да го завие. Когато след известно време се успокоил и съвзел, станал и й разказал какво му се случило. Хз. Хатидже (радиаллаху анха) го утешила, че това не може да е нещо лошо, тъй като той е правдив и честен човек. Наистина, най-важната роля на Хз. Хатидже (радиаллаху анха) в живота на Хз. Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем), когато той получава мисията си на Пейгамбер, тя била първата, която бе му повярвала и го подкрепила с цялото си същество. По-късно тя го завела при сина на чичо му Варака б. Невфел, който познавал добре старите религиозни книги и бил запознат с миналото. След като той изслушал Аллаховия Пратеник (салляллаху алейхи уе селлем), му заявил, че при него се явил ангелът-известител Джебраил (алейхи селям), който доставял на всички пророци известията за техните пророчества.
След като Аллаховия Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) получил първото си озарение с айета: „О, ти, който се завиваш, стани и предупреждавай, и своя Аллах възвеличавай, и дрехите си почиствай, и скверността отбягвай!“ (ел-Муддесир, 1-5) разбира, че вече е настъпил моментът, когато трябва да почне да известява на хората посланията на Аллах. Вследствие на това поканил семейството си да признае пратеничеството му. Съществува предание, че тази тайна покана продължила четири години.
В началото на процеса първа Хз. Хатидже (радиаллаху анха) приела исляма. И от този момент нататък тя нито за миг не го изоставя пред несправедливостите на невярващите.
Хз. Хатидже (радиаллаху анха) починала на 10 рамазан (19 април 620 г.), три години преди Хиджрета, след 25 години щастлив брак с Хз. Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) и е погребана в гробището Хаджуи в Мекка. Скоро след това Расулюллах (салляллаху алейхи уе селлем) изгубил и чичо си Ебу Талиб, който твърдо го подкрепял. Поради тези две тежки загуби за Расул-и Екрем (салляллаху алейхи уе селлем) тази година била наречена “година на тъгата” от мюсюлманите. Наистина със смъртта на съпругата си нашият Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) се лишил от най-голямата си подкрепа в живота, а със загубата на чичо си Ебу Талиб - най-добрия си защитник срещу враговете - мекканските езичници. Впрочем, след смъртта на Ебу Талиб враговете на Хз. Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) започнали да го атакуват още по-яростно.
Въпреки че Пейгамбера (салляллаху алейхи уе селлем) след смъртта на Хз. Хатидже (радиаллаху анха) поради различни причини се оженил за различни жени, но никога не забравил първата си другарка в живота, като при всеки повод си спомнял нейната самоотверженост. Когато се случвало да заколят някое животно, той никога не забравял да изпрати по парче месо на старите приятелки на Хатидже (радиаллаху анха).
Веднъж, когато младата му съпруга Айше (радиаллаху анха) ме можала да преглътне неговата вярност и любов към първата му жена, на висок глас го запитала какво толкова си спомня за тази починала вече жена, след като Аллах му е дал по-добрата и по този начин издала ревността си. Обезпокоен от думите на младата си съпруга Пейгамбера (салляллаху алейхи уе селлем) й отговорил, че най-напред, когато никой не обръщал внимание на призива му, Хз. Хатидже (радиаллаху анха) без колебание се притекла на помощ и му повярвала, че в един момент, когато никой нищо не му давал, тя похарчила цялото си състояние за делото на исляма, освен това, когато не е имал деца от останалите си жени, Всевишният Аллах го възнаградил с деца и повече не й дал възможност да има отрицателни мисли по отношение на Хз. Хатидже (радиаллаху анха): „Както Мария (Мерйем) превъзхожда всички жени, така и Хатидже превъзхожда жените от моя уммет“ казал той и добавил: „Най-достойните сред жените в рая е дъщерята на Хувейлид - Хатидже; дъщерята на Мухаммед - Фатима, на Имран - Мерйем и на Музахим - Асие“.
Пейгамбера (салляллаху алейхи уе селлем) не се женил повторно приживе на Хз. Хатидже (радиаллаху анха), когато в мекканското общество било разпространено многоженството. През целия си живот той с благодарност и признателност си спомнял за майката на всичките си деца.
Доц. д-р Адем Апак
Портал 
