Хафса (радиаллаху анха)
След брака си със Зейнеб б. Хузейме (радиаллаху анха) Пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) се оженил за Хафса бинти Юмер ел-Хаттаб (радиаллаху анха). Според очевидци, тя се настанила в стаята на починалата Зейнеб (радиаллаху анха), Пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) се оженил за Хафса (радиаллаху анха) през месец октомври на третата година след преселението и й дал 400 сребърника.
Преди това тя е била омъжена за Хенис б. Хюзафе от племето Сехим. Хенис е станал мюсюлманин преди преселението в Абисиния. След преселението Хенис участвал в две войни. Бил ранен и в последствие загинал от раните си. По това време Хафса (радиаллаху анха) била на 28 години.
Тя била умна и много религиозна, спазвала стриктно оруч, правела намаз. Била смела и твърда като баща си. Той много страдал от това, че дъщеря му останала вдовица на млади години. Поради това искал да я омъжи за някой зрял мъж. Защото само един зрял мъж можел понесе нейния твърд характер. С тази мисъл бащата предложил дъщеря си за жена на Осман. Известен бил със своя мек характер. Освен това наскоро бил загубил жена си Рукие (радиаллаху анха), дъщерята на Пратеника на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем). Имал нужда от съпруга. Ето защо бил подходящ за овдовялата дъщеря на Юмер (радиаллаху анху). И както било прието в арабските племена, Юмер (р.а.) предложил дъщеря си Хафса (радиаллаху анха) за съпруга на Осман (р.а.). Този вид предложения били много разпространени. В Египет била известна народната мъдрост "Търси мъж за дъщеря си, а не съпруга за сина си“.
Осман (радиаллаху анху) обаче не приел охотно предложението. Изразил отношението си с мълчание. На Юмер (радиаллаху анху) му станало много обидно. Отишъл и се оплакал на Ебу Бекир (радиаллаху анху) и предложил дъщеря си на него. Юмер (радиаллаху анху) ценял много и двамата. Но и от него получил същия отказ. И той предпочел да отговори с мълчание като Осман (радиаллаху анху).
Въпреки твърдостта си Юмер (радиаллаху анху) бил искрен и чист човек. Той много се разстроил от отказа на Осман (радиаллаху анху) и Ебу Бекир (радиаллаху анху). Решил да се оплаче и от двамата на Пратеника на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем), защото го смятал за справедлив съдник и голям приятел. Изплакал си мъката и получил отговор, много по-добър от това, което очаквал. Пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) го обнадеждил с думите, че дъщеря му ще се омъжи за много по-достоен и че Осман (радиаллаху анху) ще вземе за съпруга по-достойна от Хафса (радиаллаху анха).
Кой би могъл да бъде по-достоен от Юмер (радиаллаху анху) и Ебу Бекир (радиаллаху анху)? Самият Пратеник на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем). Юмер (радиаллаху анху) бил много щастлив от оказаната му чест. Веднага отишъл да сподели с жена си и дъщеря си радостната вест. Според преданието, причината за мълчаливия отказ на Хз. Ебу Бекир, била честото споменаване на името на Хафса (радиаллаху анха) от страна на Пратеника на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем). Той предусетил желанието на Пратеника на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) да се ожени за Хафса (радиаллаху анха). Но от страх да не би да се лъже в предчувствията си, той не споделил това с Юмер (радиаллаху анху).
Осман (радиаллаху анху) пък отказал на Юмер (радиаллаху анху), защото Пророкът (салляллаху алейхи уе селлем) и на него му бил подсказал, че ще му даде за съпруга дъщеря си Умму Гюлсюм (радиаллаху анха).
След като разбрал за тези мисли на Ебу Бекир (радиаллаху анху) и Осман (радиаллаху анху), Юмер (радиаллаху анху) поискал извинения и от двамата за погрешните заключения, до които стигнал след техните отрицателни отговори.
Хафса (радиаллаху анха) се омъжила за Пратеника на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) и за кратко време разбрала колко много той цени Айше (радиаллаху анха) и се сближила с нея. Тази близост се усилила с нарастване броя на съпругите на Пророка (салляллаху алейхи уе селлем). Хафса и Айше (радиаллаху анхума) действали съвсем еднакво в отношенията си с Пратеника на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем). Веднъж двете огорчили Пророка (салляллаху алейхи уе селлем) и Юмер (радиаллаху анху) се скарал на дъщеря си:
"Съвземи се Хафса, ти коя си, и коя е Айше? Кой е нейният баща, кой е твоят?"
Хафса (радиаллаху анха), Пазителката на Корана
Ебу Бекир (радиаллаху анху) в отговор на желанието и насърчаването на Юмер (радиаллаху анху) събрал Корана в една книга. Събрал от хафъзите и написаното върху камък, кожа и платно в едно и го съхранявал до смъртта си. След неговата смърт то било предадено в ръцете на Юмер (радиаллаху анху), а той я предал на дъщеря си Хафса (радиаллаху анха). Поради това я нарекли Пазителка на Корана. Осман (радиаллаху анху) поискал да размножи и разпространи Корана в различни райони. Поискал го от Хафса (радиаллаху анха). Размножил го и го върнал.
Предание
Имам Бухари събрал 60 предания от Хафса (радиаллаху анха). Айше (радиаллаху анха) казала за нея следното: "Сред съпругите на Пратеника на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) Хафса беше тази, с която си споделях тайните."
Според Зехеби, Пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) заради една нейна постъпка се развел с Хафса (радиаллаху анха). Юмер (радиаллаху анху) много се разстроил като чул за това. Страданието му се усилвало, той се вайкал "Аллах не се ли интересува от Юмер и дъщеря му?" Чули се вайканията му. Пророкът (салляллаху алейхи уе селлем) получил провидение. Аллах му повелил от уважение към Юмер (радиаллаху анху) да се върне при дъщеря му. Пророкът (салляллаху алейхи уе селлем) изпълнил повелята на Аллах и се върнал обратно при Хафса (радиаллаху анха).
Вестник "Мюсюлмани", брой 1 (106), Януари, 2002 година
Портал 
