Мюсюлманите в България
Интервю на зам.-главния мюфтия Ведат С. Ахмед пред сп. “ВАКИТ”:
(продължение от миналия брой)
ПРАВАТА, КОИТО БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА ПРИЗНАВА
- Не се ли дават?
- За голямо съжаление, когато погледнем нещата от тази гледна точка, ще се види, че поведението на държавата ни спрямо мюсюлманите и Главно мюфтийство като най-важно тяхно учреждение е само показно, привидно. Политиката на “завареното дете”, което се прилага вече близо един век, продължава и днес. Тук можем да дадем и няколко конкретни примера, за да не останат нещата само на думи.
- Например?
- Например, според законите в страната българските мюсюлмани избират своето ръководство съгласно правилата, които са определили, сами помежду си. Това положение се прилага от 1991 г. насам, но от различни държавни учреждения не се признава тази воля на мюсюлманите. Защото ръководството, което се избира от делегатите мюсюлмани до края на 2002 година трябваше да се регистрира от Дирекцията по вероизповеданията към Министерския съвет, а оттогава насам от Софийски градски съд. И тук вече работите се опират на стръмно. В изборите, които се произвеждат за избор на главен мюфтия или председател на Висшия мюсюлмански съвет, делегатите мюсюлмани избират различни лица, но винаги се намира някой да възрази на тези избори.
БКП НАЛАГАШЕ ДА СЕ ИЗБИРА УГОДЕН ЗА ТЯХ КАНДИДАТ
- Значи стават интересни неща?
- Естествено. Така например, главен мюфтия на България беше офицерът от Държавна сигурност Недим Генджев. Този човек с подкрепата на различни формации, години наред пречи на дейността на Главно мюфтийство. Възползвайки се от празнотите в законодателството съдейства за разпиляването на вакъфските ни имоти като по този начин пречи икономически на работата ни. Освен това всички тези неща се превръщат в своеобразен психологически натиск. Естествено, че всичко това той прави благодарение на старите си приятели и техните синове. Затова решенията, взети от конференцията с участието на 900 делегати в края на 2009 година не могат да бъдат регистрирани без всякакви законови основания.
- Какво върши този главен мюфтия на БКП?
- Като се възползва от празнотите в законодателството Недим Генджев преди известно време се опита да продаде вакъфска земя на стойност близо 10 милиона долара. Всъщност това искаха да го направят още преди две години като се възползваха от законови недостатъци. През същото време те се осмелиха да продадат друг исторически вакъфски имот в Пловдив на стойност няколко милиона долара, но с Аллахово съдействие това се предотврати.
- Има ли и други примери в това отношение?
- Да. Друг пример, който явно показва отношението на държавата е планираният за изграждане на Ислямския културен център, който да посрещне нуждите на Висшия ислямски институт. Вече повече от година няма разрешение за строителството на този център без да бъде посочена някаква законова причина. Освен това искам да заявя, че тъй като е заведено дело против опита за продажба на въпросния терен, то реализирането на проекта може да бъде спрян и заради това.
500-600 ГОДИШНИ ДЖАМИИ СЕ ОТНЕМАТ ПО ВСЯКАКВИ ПОВОДИ
- Навярно има още подобни примери?
-Да. Беше спряно строителството на джамията в Бургас и бяхме принудени по съдебен ред да издействаме разрешение за строителство, което все още не е получено. Подобно отрицателно отношение срещаме и по отношение на образователното дело.
- Какви са по-точно пречките в това отношение?
- От една страна се игнорират решенията на Министерския съвет от 1998 г. за откриване на Висш ислямски институт, а от друга не се разрешава строителството на сграда с оглед разширяване на института. Държавните институции пряко или косвено пречат на развитието на взаимодействието между института и различните университети в страните от Европейския съюз. От друга страна не се признават дипломите на завършилите висши духовни училища в мюсюлманските страни, преди всичко в Турция.
- Във връзка с проведения референдум в Швейцария много се разчу въпроса за минаретата и езана. Как стоят тези въпроси в България?
- У нас езан се чете открито, но на някои места това е забранено от местните управи. А там, където не е забранено често се измерват децибелите на езана като по този начин се контролира, а в някои случаи се налагат и парични глоби. Между другото, макар че всяка година се заделят известни средства за религиозните общности, това не става пропорционално броя на мюсюлманите, с което те се ощетяват. Освен това различни държавни учреждения прибягвайки до различни непозволени прийоми и хитрости туриха ръка на 500-600 годишни джамии от османско време, поради което мюсюлманите не могат да изпълняват ибадетите си там.
- Ние често сме писали за тези неща. Сега какво е положението с тези джамии?
- Като се има предвид, че градове като Кюстендил, Враца, Самоков, Стара Загора имат само по една джамия и не могат да ги използват, можем да се досетим как се нарушават религиозните права на няколкото хиляди мюсюлмани в тях.
- Какво е равнището на подготовката на духовниците в България? Къде се подготвят те?
- Духовниците в България се подготвят в съществуващите днес три средни духовни мюсюлмански училища и Висшия ислямски институт в София. По-рано всички преподаватели по специалните предмети идваха от Турция, но през последните години техният брой намаля, след като ги заместиха наши местни кадри. В духовните ни училища преподаването се извършва по програми, близки до тези в Турция, а във Висшия ислямски институт обучението се води по подобие на програмите в Богословския факултет на университета Мармара като се имат предвид условията в нашата страна.
(продължава в следващия брой)
Портал 
