Отговорностите на мюсюлманите в България
Съветникът по религиозните дела в посолството на Република Турция в София доц. д-р Фикрет Караман е роден през 1954 г. в околия Елязъг-Баскил. Завършва средно духовно училище в гр. Малатия и Кахpaмaнмapaш. През 1972 г. е приет във Висшия ислямски институт в гр. Ерзурум, който завършва през 1976 г. Първото си назначение получава като зам.-мюфтия на Истанбул, след което работи последователно като мюфтия в Хекимхан, Сафранболу, Акчакоджа. През 1988 г. е назначен за мюфтия в Ерзинджан, а през 1993 г. в мюфтийството в Елязъг. От март 2001 г. до 2002 г. е съветник по религиозните дела в посолството на Турция във Виена, след което през м. юли 2002 г. е преназначен в посолството в Париж. През тези години доц. д-р Фикрет Караман завършва магистратура в Теологическия факултет на университета Ерджиес - Кейсери и докторантура в Теологическия факултет на университета в Ерзурум - 1994 г. От 1997 г. той е доцент. Като такъв на 30 юни 2003 г. е назначен за зам.- председател на Диянета. От януари 2011 г. е съветник по религиозните дела в посолството в Косово.
Участвал е в редица международни конгреси, симпозиуми и конференции, на които е изнасял свои доклади. Автор е на редица статии и публикации в различните издания на Диянета.
Всеки човек има определени задължения в обкръжението, в което живее. Дори в Свещения Коран се казва, че човек се е нагърбил с товара, с който дори земята и небесата не са пожелали да се натоварят. (Ахзаб, 72) Защото Аллах Теаля единствено човека сред останалите твари е възнаградил с ум, съзнание, умение, мисъл, говор и управление на нещата. Ето защо по религиозна терминология човекът е бил задължен, държан „отговорен“ от повелите на Аллах. Ако трябва да си представим тази отговорност като разтворен пергел, то устойчивият крак ще бъде нефса на самия човек, а другият му крак ще очертава все по-разширяващите се навън кръгове. Тези отговорности, които растат и се увеличават от центъра към околността са следните:
По естеството на своето сътворение човекът е държан отговорен преди всичко за своя собствен „аз“ и към своето тяло. Защото Аллах го е сътворил по най-добрия начин като единство на тяло и дух. Следователно в индивидуален план преди всичко трябва да благодари и да бъде признателен на своя Създател, Който го е сътворил от нищото, дал му е живот и го е възнаградил с безброй дарове. Свещеният Коран обяснява тази отговорност от близкото към далечното по следния начин: „Повелено му бе първо да служи на Аллах като не Го съдружава с нищо; и да се отнася добре с родителите си, със своите роднини, към близкия приятел, към незнайния пътник и към тези, които се намират под закрилата му.“ (Ниса, 36)
Когато се обърнем и погледнем в историята и културата ни, ще видим, че това наше съзнание за отговорност се е въртяло все около семейния център. Семейството, което наричаме ядрото на обществото, се състои от майката, бащата и децата. В съответствие със създалата се семейната атмосфера на благополучие ще се развиват и добросъседските и роднинските връзки и цялото общество ще почувства благотворното му въздействие. Но факт е, че благодарение на развитието на технологиите и средствата за информация, светът се превърна в едно голямо село. Далечините се сближиха, а близките нам места се сляха с тях. Всеки, който пожелае за броени часове може да стигне там, където е решил да бъде. Вече не селото, махалата или града, но дори държавите взеха да съжителстват. В университетите, във фабриките, летищата и хотелите на една страна, по улиците и пазарищата й можете да срещнете хора от различни краища на света. По такъв начин светът навлезе в процес и етап на глобализация. И естествено поради всичко това особено важно значение сред това човешко стълпотворение придоби запазването на историята, културата, вярата, моралните ценности, традициите и обичаите на хората.
Именно в тази връзка искам да се спра на отговорностите на мюсюлманите в България. Защото тя е една от най-ранните балкански страни, запознала се с исляма. Вече близо шест столетия мюсюлманите са неразделна съставна част на тази земя. От тази гледна точка България заема челно място в Европейския съюз със своето местно мюсюлманско население. Поради това не може да се подцени по никакъв начин отговорността на мюсюлманите, които я населяват. До днес е можело да има добри и горчиви дни, но животът продължава. Затова хората не трябва да изостават от развитието на живота и трябва да бъдат в унисон с новостите.
Мюсюлманите в България са граждани на тази страна. Те също като останалите носят нейната самоличност. Естествено между тях има разлика в религиозно отношение. Едните са предпочели християнството от небесните религии, а другите са възприели исляма. Пак в тази страна живеят, макар и по-малобройни представители на други религии. Всъщност тази пъстрота е богатството на страната.
В нашето съвремие това разнообразие може да се види във всички държави по света, начело със САЩ. В този смисъл XXI в. е векът на съвместното съжителство. Всеки има право да изповядва своята вяра, да изпълнява обичаите, обредите и ритуалите на своята религия и да просъществува с моралните й ценности. Защото нито една среда и земя не търпи празно пространство. Когато индивидите и обществата изпитват притеснения в осъществяването на тези желания, винаги ще възникват неприятности и кризисни положения. Нито едно общество в историята не е отбелязвало успех, когато е отрекло религиозните и духовните ценности на хората.
Най-голямото наследство на мюсюлманите в света винаги е била науката. Ето защо Коран-и Керим още с първите си айети ни повелява да се учим. Предвид това Аллахово послание както пред всички мюсюлмани, така и пред мюсюлманите в България стои една много важна и съществена задача. Всеки от тях трябва да изучи децата си и да ги подкрепи съгласно условията на съвремието. Всевишният Аллах подчертава, че най-важната разлика между хората е знанието: “Нима са равни онези, които знаят, и онези, които не знаят?” Наистина това го разбират само разумните хора” (ез-Зумер, 9) Хз. Пейгамбера ни (салляллаху алейхи уе селлем) също е заявявал, че няма да остави в наследство имот, а единствено науката. (Бухари, Илим, 10) Защото само тя може да унищожи всяко невежество, зло и фанатизъм. От тази гледна точка хората на науката трябва да впрегнат своите знания в полза на добрините за човечеството.
Защото там, където властва науката - процъфтява мира и сполуката. Там се говори за любовта и толерантността. Там се уважават правата на човека. Не се прави разлика между вяра, език, раса, мисъл и идеологии. Всеки се труди и печели с пот на челото. Отдава се значение единствено на честно спечеленото. Всеки изпълнява задълженията си, произтичащи от историята, културата, семейството, роднинските, приятелските и добросъседските отговорности. Тях ги обича и почита. Защото истински мюсюлманин е онзи, от ръката и езика на когото са уверени останалите. Той е против всякакво насилие, обича да споделя богатствата, които притежава. Защото хората са като пътници в кораб. Ако някой причини пробойна и позволи да проникне вода, всички пътници ще пострадат. Важното е всеки да почувства своята отговорност за запазването на целостта на кораба.
Да, днес мюсюлманите в България, за да изпълнят достойно своята мисия, която се очаква от тях, трябва да се стремят да разбират исляма в светлината на истинската и вярна наука, и да стоят далеч от всякакви крайности и суеверия. Да се стремят да посрещат своите и на децата си религиозните потребности в средните духовни училища, във Висшия ислямски институт и в джамиите под ръководството на Главно мюфтийство. Те трябва да почитат и да уважават своето културно наследство; джамии, месджиди и вакъфи начело с религиозно образователните учреждения. С тези свои усилия и работата си ще допринесат в голяма степен за единството, сплотеността, мира и благополучието на своята страна. Нека не забравяме, че само едната ръка не е в състояние да ръкопляска. Аллах винаги е бил и ще бъде с онези, които живеят в мир, единство и разбирателство.
Нека да ви е честита Новата година, която да донесе мир и благополучие на цялото човечество!
Доц. д-р Фикрет Караман